Решение по адм. дело №923/2025 на Административен съд - Пловдив

БИГА ООД, *********, гр. Пловдив, [улица], представлявано от управителите В. Б. и Ч. С. с пълномощник адв. И. С. оспорва Решение № 116, прието с протокол № 7 от 10.04.2025г. на Общински съвет – Пловдив /ОбС – Пловдив/ в частта му по т.1, с което е обявен за публична общинска собственост недвижим имот в гр. Пловдив, пл. Ц.К. №**– поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 56784.518.500 по КККР на гр. Пловдив, като незаконосъобразно.

- В жалбата е посочено, че БИГА ООД е собственик на сгради с идентификатори 56784.518.500.1 /ПИ 500.1/ и 56784.518.500.2 /ПИ 500.2/, намиращи се в ПИ 56784.518.500 /ПИ 500/, за който е отреден УПИ II 518.500, паметник на културата, кв. 40 по плана на ЦГЧ, съгласно договор № 10-2005/30.06.2005г. за продажба на 100 % от капитала на БИГА ЕООД и Акт за частна общинска собственост № 365/10.11.1999г. Твърди се пряко засягане на правата и интересите на оспорващото дружество от обжалваното решение на ОбС-Пловдив – последиците му водят до ограничения в правото на собственост и ползването на имота, в който са разположени собствените му сгради.

Ведно с данните за собственост е посочено, че жалбоподателят е страна в административно производство по чл.35 ал.3 ЗОС относно ПИ 500, образувано със заявление вх.№ 22 Ф-6437/12.10.2022г. С писмо изх.№ 22 Ф-6437/20.10.2022г. община Пловдив уведомила заявителя, че след финализиране на процедурата по изменение на ПУП – ПР за ЦГЧ – Пловдив, ще бъде разгледано искането за закупуване на имота. След влизане в сила на решение на ОбС - Пловдив /РОС/ № 225, прието с протокол № 13 от 26.07.2023г. за одобряване проект за изменение на ПУП – ПР за ЦГЧ-Пловдив и при липса на отговор по искането от 2022г., оспорващото дружество подало следващо заявление на 31.01.2025г. и допълнително от 14.02.2025г., с които отново е заявено искането за закупуване на ПИ 500. Вместо да продължи производството по реда на чл.35 ал.3 ЗОС, на 01.04.2025г. Кметът на община Пловдив внесъл предложение в ОбС - Пловдив за обявяване за публична общинска собственост на ПИ 500, поради което в нарушение на чл.56 АПК е прекратено производството по ЗОС.

Поддържа се, че трансформацията може да доведе до невъзможност за реставрация на паметника на културата в имота – Баня „О.М.“ – художествен паметник на културата от Средновековието. В тази вр. е заявено, че с влязло в сила Определение № 2700/21.03.2025г. по адм.д.№ 3023/2023г., АС-Пловдив е отменен по жалба на Бига ООД – отказ на ВИД Гл. архитект на район Централен – община Пловдив и преписката е изпратена за произнасяне по заявлението на Бига ООД от 28.08.2019г. за одобряване на ТИС и издаване на РС за „Реставрация, консервация, реконструкция, адаптация и експлоатация на Баня О.М.“, намиращ се в УПИ Паметник на културата, кв. 40 /183 стар/, по реда на чл.148 ЗУТ. В тази вр. се счита, че невъзможността за реставриране на паметника на културата поради ограниченията, произтичащи от трансформацията в собствеността от частна в публична общинска собственост, ще рефлектира негативно и спрямо обществения интерес, тъй като ще доведе до погиването му.

Поддържа се, че решението е прието в противоречие с материалния закон, изискването за форма и целта на закона – основания за отмяна на акта : Не са налице предвидените в ЗОС предпоставки за приемане на обжалваното решение – твърди се на основание чл.3, чл.6 ал.2 вр. с чл.3 ал.2 ЗОС, че за да се промени видът собственост от частна в публична, следва имотите и вещите да са променили предназначението си – „да са придобили“ предназначението по чл.3 ал.2 ЗОС, при което се касае за промяна във фактическото състояние, настъпването на която дава право на ОбС да промени предназначението с изрично решение /Решение № 6246/28.05.2020г. по д. № 14443/2019г., ВАС/. В тежест на административния орган е да установи наличието на законовите предпоставки за приемане на решението и в случая не се установява от мотивите на акта, че такава фактическа промяна е настъпила, нито че имотът има предназначението по чл.3 ал.2 т.1, т.2 или т.3 ЗОС. Същият е отреден за УПИ II 518.500, паметник на културата, кв. 40 по плана на ЦГЧ според предвижданията на влезлия в сила ПУП – ПР за ЦГЧ, одобрен с РОС № 225/2023г. на ОбС - Пловдив, като според предвиждането на предходно действащия ПУП-ПР, одобрен със Заповед № 1155/29.11.1982г. - имотът отново е с отреждане УПИ „Паметник на културата“. Посочено е, че единственият нормативен акт, който определя предназначението на териториите и поземлените имоти е Наредба № 7 от 2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и съгласно чл.4 ал.6 т.6 от наредбата – предназначението на териториите и ПИ по ал.3 може да бъда :…т.6 „за културно наследство“. Счита се за безспорно в случая, че не е налице каквато и да е промяна в предназначението на имота по плана от 1982г. до настоящ момент, което да обоснове прилагане на чл.6 ал.2 ЗОС.

Твърди се, че не е установено и реално ползване на имота или други обективни обстоятелства и факти, сочещи, че същият е предназначен за трайно задоволяване на обществени потребности. Не е налице и хипотетична възможност имотът в бъдеще да бъде използван за задоволяване на обществени потребности, въпреки че именно тази хипотеза е в мотивите, но не и в правните основания на оспореното решение. Регулационните граници на УПИ II 518.500, паметник на културата и тези на ПИ 500 съвпадат изцяло и минават по границите на сгради с идентификатори 500.1 и 500.2. При това положение не е налице каквато и да е свободна площ или друга хипотеза, при която имотът да бъде използван за трайно задоволяване на обществени потребности, тъй като УПИ II 518.500, паметник на културата, респект. ПИ 500 са 100% застроени и решението на ОбС - Пловдив е без предмет, което е самостоятелно основание за отмяната му.

Не се установява процесният имот да е публична общинска собственост по см. на чл.3 ал.2 т.1, т.2 и т.3 ЗОС – нито по закон, нито по предназначение – за изпълнение на функциите на органите на местното самоуправление и местната администрация, или за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение.

Предвид изложените съображения се счита, че не са налице предпоставките на чл.6 ал.2 ЗОС за промяна на предназначението му, поради което решението е постановено в противоречие с материалния закон. Прието е и в нарушение на целта на закона поради превратно упражняване на правомощия от страна на ОбС поради наличие на висящо производство по чл.35 ал.3 ЗОС и при липса на фактическа промяна в начина на ползване на имота. В тази вр. се поддържа нарушение и на чл.6 ал.1 АПК, тъй като административният орган не е упражнил правомощията си добросъвестно и по разумен начин. В нарушение на чл.7 АПК не са изяснени действителните факти от значение за случая.

В ход по същество адв. С. моли жалбата да бъде уважена с присъждане на направените по делото разноски.

В писмени съображения по същество се поддържат аргументите от жалбата с позоваване и на решение по адм.д.№ 446/2024г., АС – Видин и Решение № 1536/18.02.2025г. по д. № 12185/2025г., ВАС – относно наличие на правен интерес. Счита се, че липсата на промяна на предназначението на имота се установява и от приетата и неоспорена СТЕ – в частност при изслушване на експерта в съдебното заседание с ход по същество. СТЕ потвърди и заявеното в жалбата – 100% застрояване на имота.

- Ответникът Общински съвет – Пловдив с пълномощник адв. А. Й. счита жалбата за недопустима по съображения, изложени в молба-становище по делото /л.102, 103/ : Твърди се отсъствие на правен интерес за оспорващото дружество, тъй като обжалваното решение на ОбС - Пловдив е прието на основание чл.6 ал.2 ЗОС и е акт на управление за имот общинска собственост. Решението няма за адресати физически или юридически лица и не рефлектира пряко и непосредствено в правната сфера на граждани или организации. Жалбоподателят не е адресат на решението и актът не засяга пряко и непосредствено права и законни интереси на дружеството. Посочено е, че възражението за неблагоприятни последици за дружеството поради ограничението, което въвежда нормата на чл.7 ал.2 ЗОС за имоти – публична собственост и невъзможността дружеството да изкупи общинския имот, не установява пряко и непосредствено засягане на имуществени права и интереси, което да обоснове правен интерес от оспорване на акта на ОбС по см. на чл.147 АПК. В подкрепа на твърдението за недопустимост на жалбата е посочено, че като акт на управление за имоти – общинска собственост, оспореното решение е прието в изпълнение на правомощията на органа по чл.21 т.8 ЗМСМА и подлежи на съдебен контрол по реда на чл.8 ал.1 ЗОС, препращащ към реда за оспорване, предвиден в чл.45 ЗМСМА. Субектите, които могат да оспорят решения на ОбС в тази хипотеза са само областният управител и кметът на общината, вкл. прокурорът в изпълнение на правомощията си по чл.16 АПК. Дружеството-жалбоподател не попада в кръга на лицата с право на обжалване на актове на ОбС за обявяване на имоти за публична общинска собственост по реда на чл.6 ал.2 ЗОС /Определение № 4042/2019г. по д. № 2775/2019г., ВАС; Решение № 344/2008г. по д. № 10513/2007г., ВАС/.

При възприемане на жалбата за допустима се твърди да е неоснователна : Оспореното решение е прието от компетентен орган – чл.21 ал.1 т.8 и ал.2 ЗМСМА, чл.6 ал.2 ЗОС и чл.2 ал.1 и ал.2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /НРПУРОИ/. Спазено е изискването за форма на административния акт – писмена, с фактически и правни основания. Спазена е процедурата за приемане на решението – въз основа на мотивирано писмено предложение на кмета на общината, разгледано от постоянните комисии при ОбС, като е гласувано и прието в съответствие с изискванията за кворум и начин на гласуване съгласно чл.27 ЗМСМА и чл.6 ЗОС. Решението се счита за законосъобразно, тъй като ПИ 500 съгласно действащ ПУП, одобрен със Заповед № 1155/29.11.1982г., изменен с ПИ на ПУП-ПР, одобрен с РОС № 176/29.06.2023г. – е отреден за УПИ II 518.500, паметник на културата, кв. 40-нов, който попада в обхвата на територия с културно-историческо наследство със статут на групов археологически и архитектурно-строителен паметник на културата, паметник на урбанизма и културния пейзаж – Историческа зона *** обявена с Протокол № 5/22.05.2020г. на Националния съвет за опазване на паметниците на културата, утвърден от министъра на културата. Съгласно § 10 ал.1 ЗКН притежава статут на групова недвижима културна ценност. Счита се, че предвид отреждането на имота за паметник на културата и представляващ част от площадното пространство, същият има публичен характер по см. на чл.3 ал.2 т.3 ЗОС, тъй като служи за трайно задоволяване на обществените потребности от местно значение. Поискано е жалбата да бъде оставена без разглеждане с прекратяване на съдебното производство и присъждане на направените разноски.

В ход по същество се поддържат доводите за недопустимост на жалбата, като по същество същата се счита за неоснователна. Поискано е присъждане на разноските по представен списък и е заявено възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя в частта за адвокатското възнаграждение.

В писмено становище по същество са изложени аргументите за недопустимост, както и за неоснователност на жалбата, съдържащи се в приетата по делото молба -становище. С позоваване на СТЕ е посочено, че по силата на действащ ПУП-ПР, одобрен с РОС № 176/2023г. на ОбС - Пловдив, изменено и допълнено с РОС № 255/2023г., за процесния ПИ 518.500 е образуван УПИ II 518.500, паметник на културата, кв. 40-нов, като в графичната част на действащия ПУП-ПР за УПИ II 518.500, границите и надписите на УПИ са означени с червен цвят. В тази вр. съгласно т.8.13 от Приложение № 1 към чл.68 ал.1 от Наредба № 7, Изисквания за съдържанието и оформянето на графичните материали към проектните части на устройствените планове – Изработване на ПУП, в плановете за регулация – уличнорегулационните линии и границите на УПИ – публична общинска собственост, се изчертават и надписват с червен цвят. Заявено е, че въз основа на посоченото се оформя извод – имотът е отреден за публична собственост. РОС № 176/2023г. и РОС № 225/2023г. не са обжалвани по отношение на ПИ 500, поради което същите са в законна сила в тази им част /чл.132 ал.1 т.2 ЗУТ/.

Обжалваното Решение № 116, прието с протокол № 7 от 10.04.2025г. на Общински съвет – Пловдив в частта му по т.1 е разгласено по реда на чл.22 ал.2 ЗМСМА, за което преписката съдържа доказателства /л.59 и сл./ : във вестник Марица – 17.04.2025г.; интернет страницата – 16.04.2025г.; информационно табло – пл. С. С. № 1 – 17.04.2025г. Жалбата е подадена чрез ОбС – Пловдив до АС – Пловдив на 30.04.2025г., поради което в 14 дневен срок от оповестяване на решението.

1. За допустимост на оспорването : Във вр. с твърденията в жалбата и представените за всяко от тях писмени доказателства /л.9 и сл./ при насрочване на делото е направен извод за наличие на правен интерес, поради неблагоприятно засягане права и интереси на Бига ООД с РОС № 116/2025г. в частта му по т.1.

Не е спорен фактът за правото на собственост на жалбоподателя по отношение сгради с идентификатори 56784.518.500.1 /ПИ 500.1/ и 56784.518.500.2 /ПИ 500.2/, намиращи се в ПИ 56784.518.500 /ПИ 500/ по КККР на гр. Пловдив. Сградите са предмет на Акт № 365 за общинска собственост от 10.11.1999г. /АОС/, правно основан на чл.30 ал.4 ППЗОС вр. с чл.6 т.1 ЗС /редакция ДВ бр.77/1991г./ и отразени с обща застроена площ от 552 кв.м. В АОС е посочено, че общата застроена площ представлява имот пл. № 565, парцел „Паметник на културата“ в кв.40-нов, 183-стар по плана на ЦГЧ, одобрен със Заповед № 1155/29.11.1982г. В КК общата площ на сградите е 556 кв.м., а площта на ПИ 500 е 557 кв.м. /скица, л.30/. След одобрение на КККР – гр. Пловдив със заповед от 03.06.2009г. няма изменение на същата със заповед и е вписано НТП : „За друг обществен обект, комплекс“. Тоест, в случая не е спорен и фактът относно местоположение на двете сгради – в ПИ 500, който е предмет на оспореното решение. ПИ 500 представлява недвижим имот – частна общинска собственост, за който е отреден УПИ II – 518.500, паметник на културата, кв.40 по плана на ЦЧГ – Пловдив.

Според Т.Р. № 5/2008г. на ВАС – „Областният управител може да упражнява контрол за законосъобразност върху всички решения на общинските съвети чрез оспорването им пред съответния административен съд по реда на чл. 45, ал. 4 ЗМСМА във връзка с чл. 32, ал. 2 ЗА, включително и тези, издадени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА.”. Съгласно чл.8 ал.11 ЗОС /изм., бр. 96 от 2017г., в сила от 1.01.2018г./ - „Актовете на общинския съвет и на кмета за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, подлежат на контрол и могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 45 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, освен в случаите по Закона концесиите”. Освен това, според чл.45 ал.3 ЗМСМА : „Актовете на общинския съвет могат да се оспорват пред съответния административен съд.“. Възприето е, че решение на общинския съвет за разпореждане с общинско имущество подлежи на обжалване по съдебен ред /в този смисъл Решение № 2870 от 19.03.2025., постановено по адм. д. № 11615/2024г., ВАС; Решение № 1536/2025г. по д. № 12185/2024г., ВАС; др. /.

За да е налице правен интерес от оспорване на даден административен акт не е задължително необходимо жалбоподателят да е адресат на акта, а следва актът да засяга права и интереси на оспорващия субект. Правният интерес трябва да е пряк - с отмяна на оспорения административен акт да бъде отстранена или да се предотврати настъпването на неблагоприятна последица от изпълнение на административния акт, личен - юридическите лица имат право на жалба само в защита на своите права, свободи и законни интереси и непосредствен - административният акт трябва да засяга правната сфера на жалбоподателя, като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно му създава задължения, или създава права на трето лице, с което уврежда жалбоподателя. В конкретиката на фактите с обжалвания административен акт е налице засягане посредством изменяне или ограничаване на права на жалбоподателя. Аргумент в подкрепа на тезата е нормата - забрана на чл.7 ал.2 ЗОС : „Имотите и вещите - публична общинска собственост, не могат да се отчуждават и да се прехвърлят в собственост на трети лица, освен в полза на държавата, при условия и по ред, определени в специален закон, като в тези случаи публичният характер на собствеността не може да се променя от държавата, в чиято полза се прехвърля правото на собственост. Имоти - публична общинска собственост, могат да се обременяват с ограничени вещни права само в случаите, определени със закон.“. Тъй като конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план и може да е с обхват – отделни ПИ, в случая наличието на две сгради – собственост на жалбоподателя в ПИ, който е частна общинска собственост и с оспорения акт е обявен за публична общинска собственост, обосновава извод за наличие на правен интерес. В тази насока и Решение № 7959/22.06.2020г. по адм.д.№ 1872/2020г. на ВАС, с което е отменено, а не обезсилено решение на АС – Пловдив, образувано по жалба на физическо лице против решение № 1422 на ОбС - Асеновград, прието с Протокол № 41 от 16.05.2018г., с което е обявен за публична общинска собственост имот - частна общинска собственост.

В допълнение се отбелязва, че не са спорни обстоятелствата относно висящо административно производство по реда на чл.35 ал.3 ЗОС – със заявление от 12.10.2022г. Бига ООД е поискало да закупи ПИ 500 и към дата на приемане на оспореното решение не е налице произнасяне, освен отговор от 20.10.2022г. /л.19/, вкл. е налице повторно заявление от 31.01.2025г. Наличието на това производство аргументира допълнителен довод за правен интерес, което е възприето в решение на АС – Видин по адм.д.№ 446/2024г., оставено в сила от ВАС с Решение № 1536/18.02.2025г. по адм.д.№ 12185/2024г.

2. По същество на спора : Решението на ОбС – Пловдив в оспорената му част е прието от компетентен административен орган – чл.6 ал.3 ЗОС вр. чл.27 ал.5 ЗМСМА /брой съветници 51, брой присъствали на гласуването 45, брой гласували „за“ 45, няма гласували против и въздържали се; поименното гласуване е отразено в протокола от заседанието – л.56 и 57/.

В предложението на кмета на община Пловдив /л.9/ е посочено, че ПИ 500 с НТП по КК – за друг обществен обект, комплекс, е частна общинска собственост на основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОС вр. с § 42 ПЗР към ЗИД ЗОС и съгласно плана на ЦГЧ, одобрен със заповед № 1155/29.11.1982г. имотът е попадал в п. паметник на културата, кв.40-нов, 183-стар. Вписано е, че построените в недвижимия имот сгради представляват Б. О. М. /Ени хамам/, позната като баня Ч., построена през XVI век и декларирана с протокол № 5/24.02.1956г. на МСОПК на МК като архитектурен паметник на културата с предварителна категория „местно значение“. Сградите са частна общинска собственост, включени в капитала на Бига ЕООД – правоприемник на ОП Всестранни услуги с решение на ОбС № 35/17.05.1989г. Имотът попада в обхвата на територия с културно-историческо наследство със статут на групов археологически и архитектурно-строителен паметник на културата, паметник на урбанизма и културния пейзаж – Историческа зона *** обявена с Протокол № 5/22.05.2020г. на Националния съвет за опазване на паметниците на културата, утвърден от министъра на културата и съгласно § 10 ал.1 ЗКН притежава статут на групова недвижима културна ценност. С РОС № 176/29.06.2023г. е одобрен плана на ЦГЧ, като за ПИ 500 е отреден УПИ II – 518.500, паметник на културата, кв.40-нов. Счетено е, че предвид отреждането на недвижимия имот са налице предпоставките за обявяване на ПИ 500 за публична общинска собственост. Съобразено е, че съгласно чл.3 ал.2 т.3 ЗОС : „Публична общинска собственост са: 3. други имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет.“.

- Предложението не съдържа мотивация, обосноваваща извод за ПИ 500 като имот, предназначен за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение. Отсъства и позоваване на действащ ПУП или КК, според които – както се твърди в писмено становище на представителя на ответника : имотът представлява част от площадното пространство и има публичен характер по см. на чл.3 ал.2 т.3 ЗОС, тъй като служи за трайно задоволяване на обществените потребности от местно значение.

Съобразено е изискването за форма на административния акт – писмена, като решението съдържа информация от устройствените планове относно предназначението на ПИ 500 и територията, в която попада във вр. със ЗКН, вкл. правни основания, идентични с посочените в предложението на кмета на община Пловдив.

- Преписката не съдържа доказателства за твърдението в молба – становище на адв. Й. - имотът представлява част от площадното пространство и същият има публичен характер по см. на чл.3 ал.2 т.3 ЗОС.

Предвид изложеното е необходимо да бъде посочено, че административният орган дължи мотивиране на акта с конкретни фактически основания, които се съдържат в текста на решението. Мотивите като фактически основания може да се съдържат и в документи или актове от административната преписка, на които органът се е позовал /вкл. е допустимо излагането на мотивите за даден административен акт да бъдат отделно от него, но в рамките на административната преписка/, която възможност не е осъществена в разглеждания случай.

Ответникът е доказателствено задължен да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му /чл.170 ал.1 АПК/ - в случая не са посочени фактически основания в административния акт, установяването на които да потвърди приложено правно основание. В писменото становище на ответника са посочени данни, които се поддържат за първи път в хода на съдебното производство, при което се съобрази, че не е допустимо мотивиране или домотивиране на административен акт при съдебното му оспорване. Волята на административния орган не следва да бъде изяснявана в съдебното производство по оспорване на административния акт чрез въвеждане на фактически основания – такива, които не са включени нито в акта, нито в преписката по издаването му. Не е допустимо и фактическите съображения да бъдат изяснявани при съдебното оспорване, вкл. не е допустимо и мотивиране на административен акт след издаването му. Съгласно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт, което в случая също не е направено. Не е налице и другата хипотеза по цитираното Тълкувателно решение - мотивите да са изложени в друг документ от издателя на оспорения акт най-късно до изпращане на жалбата до горестоящия орган или при обжалване пред съд - до съда. Ведно с посоченото, по делото не бе и доказано твърдението, че имотът представлява част от площадно пространство.

При обсъждане на предложението е отразено становище на общински съветник, според което винаги е подкрепял предложения, с които собствеността да си остава завинаги общинска, като в случая баня О. М. е в плачевно състояние и е частна собственост. Заявено е още, че трябва да се проследи какви са намеренията на частните собственици, за да може общината и съветниците да са спокойни от направените усилия за запазване на културно-историческото наследство на Пловдив за поколенията.

- Предвид изявленията на общинския съветник следва извод за несъобразяване на ОбС – Пловдив както с производството по чл.35 ал.3 ЗОС, така и с това по ЗУТ за издаване на РС за „Реставрация, консервация, реконструкция, адаптация и експлоатация на Баня О.М.“. Тоест, налице е нарушение на чл.35 и чл.36 АПК.

2.1. В хода на делото са приети допълнения на преписката /л.88 и сл./ и СТЕ.

По отношение отреждането за [ПИ] няма спор и същото е видно от текстовата и графична част на заповед № 1155/29.11.1982г., както и от текстовата и графична част на РОС № 176/2023г. /изменено и допълнено с РОС № 225/26.07.2023г./. Установи се, че РОС № 176/2023г. не е обжалвано в частта за [ПИ].

СТЕ потвърди, че по заповедта от 1982г. и съгласно РОС № 176/2023г. - действащ ПУП – ПР, за [ПИ] е бил отреден п. паметник на културата и по действащ ПУП – УПИ II 518.500, паметник на културата. В заключението е посочено, че съгласно изменението на ОУП – Пловдив, одобрено с РОС № 521/2022г. на ОбС -Пловдив - УПИ II 518.500, паметник на културата попада в терени за социална инфраструктура и други обслужващи дейности, конкретно в „Тк“ – терен за култура и религия. С позоваване на чл.24 ал.5 от Правила и нормативи за прилагане на ОУП – Пловдив, е посочено, че терените „Тк“ се устройват при съблюдаване на застроителните показатели, изискванията и правилата за устройство в Приложение 1 и относими разпоредби на Наредба № РД-02-20-3/2015г. на МРРБ за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване в областта на образованието и науката, здравеопазването, културата и изкуствата. В заключението е отразено, че в графичната част на действащ ПУП – ПР за УПИ II 518.500, паметник на културата – границите са означени с червен цвят /л.32/, поради което във вр. с т.8.13 от Приложение № 1 към чл.68 ал.1 от Наредба № 7 ПНУОВТУЗ – Изисквания за съдържанието и оформянето на графичните материали към проектните части на устройствените планове – Изработване на ПУП, в плановете за регулация уличнорегулационните линии и границите на УПИ – публична общинска собственост, се изчертават и надписват с червен цвят, в.л. счита, че имотът е отреден за публична собственост.

Констатирано е, че по данни от КК [ПИ] е с площ 557 кв.м., а общата площ на двете сгради в него е 556кв.м., което представлява 99,82% на застрояване. С арг. от допустимите стойности на „грешка“ в площта по см. на чл.19 вр. с чл.18 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г., е прието, че [ПИ] е застроен 100%.

- СТЕ е приета без оспорване и се цени в констативната си част – без изводите на в.л. за отреждане на имота за публична собственост.

Предвид данните в заключението се съобрази, че предмет на ОУП не са ПИ, а територии или части от тях. С РОС № 176/2023г. не е променено предназначението за УПИ II 518.500 спрямо изменението на ОУП, тъй като остава „паметник на културата“ /а не напр. обществено обслужване, култура/, а с оглед данните за 100% застрояване на имота, не са относими посочените в СТЕ устройствени показатели за „Тк“ – терени за култура и религия /Пл. застр. – 80%, Кинт застр. – 2,5; Озеленяване – 20%/. По отношение т.8.13 от Приложение № 1 към чл.68 ал.1 от Наредба № 8 от 14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените планове, се съобрази, че червения цвят на регулационните линии на УПИ II 518.500 няма пряка последица – отреждане за публична собственост, тъй като червения цвят в случая не е обвързан с променено предназначение в например „сгради за обществено обслужване в областта на културата и изкуствата“, предвид устройствената зона по изменението на ОУП-Пловдив. Ведно с това е необходимо да бъде отбелязано, че нормативният акт, който определя предназначението на териториите и поземлените имоти, както е посочено в жалбата, е Наредба № 7 от 2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Съгласно чл.4 ал.6 т.6 от наредбата – предназначението на териториите и ПИ по ал.3 /вр. с ОУП/ може да бъде :…т.6 „за културно наследство“, но в случая не е налице промяна в предназначението на имота по плана от 1982г. до настоящ момент, което да обоснове прилагане на чл.6 ал.2 ЗОС. В тази вр. съгласно чл. 8 т.1 ЗУТ, предвид местонахождението на [ПИ] в урбанизирана територия : „ Конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план и може да бъде: 1. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм. и доп., бр. 65 от 2004 г.) в урбанизирани територии или в отделни поземлени имоти извън тях - за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други;“, а според чл. 39 ал.1 т.3, т.7 от Наредба № 7/2003г. : „Обектите за обществено обслужване осигуряват следните видове дейности: 3. /доп. – ДВ, бр. 84 от 2022г./ култура и изкуства; т.7. други общественообслужващи дейности.“. С РОС № 176/2023г. предназначението на [ПИ] не е променено във вр. с устройствената зона по изменението на ОУП, поради което червеният цвят на регулационните линии на УПИ II 518.500 не може еднозначно да бъде възприет като отреждане за публична собственост.

2.2. Правните основания за приемане на оспореното решение са чл.21 ал.1 т.8 и ал.2 ЗМСМА, чл.6 ал.2 и чл.3 ал.2 т.3 ЗОС. За да се промени характера на собствеността от публична в частна общинският съвет следва да се позове на обективни предпоставки, свързани с промяна в предназначението на имота. Решението следва да е мотивирано и основано на обективни критерии, които са свързани с предназначението на имота и с предпоставките на чл. 3 ал. 2 ЗОС.

Съобрази се, че е налице законово ограничение в разпоредбата на чл. 6 ал. 2 ЗОС, съгласно която за публична общинска собственост се обявяват имотите и вещите - частна общинска собственост, които са придобили предназначението по чл. 3 ал. 2 с.з. Според нормата на чл.3 ал.2 т.3 ЗОС - критерий за вида на общинската собственост на недвижимите имоти е тяхното предназначение : публична собственост са тези, които са определени да бъдат използвани за изпълнение на функциите на органите на местното самоуправление и местната администрация, както и тези, за които общинският съвет е приел, че са необходими за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение.

Възможността за промяна на характера на общинската собственост от публична в частна и от частна в публична, е в обвръзка единствено с промяна на нейното предназначение в обхвата на чл. 3 ал. 2 ЗОС. ЗУТ предвижда основание и процедура за промяна на конкретно предназначение съобразно нормата на чл. 8, но такава промяна обективно не е била извършена, тъй като предназначението на [ПИ] не е променено с РОС № 176/2023г. Дори да бъде прието, че е осъществена промяна по реда на ЗУТ, в която хипотеза следва извод за съобразяване с разпоредбите на приложимия материален закон - влязъл в сила ПУП за промяна предназначението на процесния поземлен имот, следва да се отчита, че това е една от предпоставките на фактическия състав, при проявление на който може да бъде прието, че имотът е придобил предназначението по чл. 3 ал. 2 ЗОС. Това е така, защото с ПУП не се променя характера на общинската собственост, а само се предвижда конкретното предназначение в смисъл на използване на имота. Възприето е в съдебната практика, промяна на предназначението с придобиване предназначението по чл.3 ал.2 ЗОС, е промяна е във фактическото състояние на имота, при настъпването на която възниква правомощието на общинския съвет да промени предназначението с изрично решение /Решение № 6246 от 28.05.2020г. на ВАС по адм. д. № 14443/2019г./.

В преписката не се съдържат доказателства за настъпила фактическа промяна. Данни в тази насока не са представени в съдебното производство. Ответникът, в тежест на който е да установи наличие на предпоставките за прилагане нормата на чл.6 ал.2 ЗОС – не установи за процесния имот предназначение по чл. 3 ал.2 т.1, т.2 и т. 3 ЗОС. Както бе посочено – отсъства източник на информация в подкрепа на твърдението, заявено в писмено становище, че [ПИ] е част от площадно пространство. Не бе поставен въпрос в тази насока към СТЕ или за допълнителна СТЕ. [ПИ] е отреден за паметник на културата, като по КК е с начин на трайно ползване /НТП/ - „За друг обществен обект, комплекс“. Няма твърдения или доказателства за реално ползване на имота с предназначение за трайно задоволяване на обществените потребности от местно значение. В обобщение – отсъстват обективни факти, обосноваващи извод за наличие на предпоставки по см. на чл.6 ал.2 ЗОС. Необходимо е да се отчита, че хипотетични възможности за бъдещо ползване на имота за обществени нужди не съответства на изискването на чл.6 ал.2 ЗОС, тъй като прилагането на чл. 6 ал.2 ЗОС изисква безспорно доказана и настъпила промяната в предназначение на съответния имот. Тоест, не е достатъчно намерение, което ще бъде евентуално реализирано в бъдеще /Решение № 1536/2025г. по д. № 12185/202г., ВАС/.

В допълнение относно констатацията за отсъствие на фактическо основание в оспореното решение за конкретната обжалвана част следва да бъде отбелязано, че местоположението на [ПИ] в обхвата на територия с културно-историческо наследство със статут на групов археологически и архитектурно-строителен паметник на културата, паметник на урбанизма и културния пейзаж – Историческа зона *** не представлява фактическо основание по см. на чл.6 ал.2 ЗОС, тъй като [ПИ] е с предназначение паметник на културата по предходен и действащ ПУП. В тази вр. съгласно чл.71 ал.1 ЗКН – „Собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижими културни ценности са длъжни да: 1. полагат необходимите грижи за тяхното опазване, съхранение и поддържане в добро състояние при спазване на разпоредбите на този закон и актовете по прилагането му; 2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г., доп., бр. 89 от 2018 г.) уведомяват незабавно НИНКН, а в случаите по чл. 84, ал. 2, т. 2 – и звената по чл. 17, ал. 3, регионалните инспекторати по опазване на културното наследство и общинските органи за настъпили увреждания по тях или за действия спрямо тях в нарушение на този закон; 3. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г., бр. 54 от 2011 г.) съгласуват по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 проектите по чл. 80, ал. 3 и чл. 83; 4. предоставят необходимите документи и да осигуряват достъп и съдействие на компетентните органи при осъществяване на правомощията им, посочени в закона; 5. предоставят публичен достъп, когато ползването на недвижимата културна ценност е свързано с експозиционна дейност; 6. предоставят безплатен публичен достъп до недвижимата културна ценност за целите на научноизследователската дейност, при условие че не се пречи на нормалното й ползване и не се увреждат законните интереси на собственика, концесионера или ползвателя.“. Тоест, местоположението на имота в съществуващата историческа зона не означава, че е предназначен за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет.

Предвид изложените съображения следва извод за основателност на жалбата поради недоказани от административния орган предпоставки за прилагане на чл.6 ал.2 вр. с чл.3 ал.2 т.3 ЗОС.

Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение не се приема за основателно, тъй като съобразно Решение на СЕС по дело С-438/22г. – осъществената услуга по защита е качествена и цялостна. Спорът касае прилагане на два закона и наредби, поради което следва, че е налице основание за възнаграждение над минимума по чл.8 ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /1500лв. в случая/. Разноските за жалбоподателя са претендирани в общ размер на 1950лв. съгласно списък на л.134 /50лв. държавна такса; 400 лв. депозит за СТЕ; 1500лв. адв. възнаграждение, заплатено по банков път съобразно договора за правна помощ – л.83, 85/.

Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

Отменя Решение № 116, прието с протокол № 7 от 10.04.2025г. на Общински съвет – Пловдив в частта му по т.1, с което е обявен за публична общинска собственост недвижим имот в гр. Пловдив, пл. Ц.К. №**– поземлен имот с идентификатор 56784.518.500 по КККР на гр. Пловдив.

Осъжда Общински съвет – Пловдив да заплати на БИГА ООД, гр. Пловдив, [улица], [ЕИК] – съдебни разноски в размер на общо 1950лв.

Решението може да се обжалва пред Върховен Административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.