Решение по адм. дело №317/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 156-чл. 161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с §2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД с [ЕИК], с адрес: [населено място], [жк], ул. „**“ № 4 срещу Ревизионен акт № Р-22001422005418-091-001 от 25.05.2023 година, издаден от Б. И. Б. на длъжност: началник на сектор, възложил ревизията и Н. К. К. на длъжност: гл. инспектор по приходите, ръководител на ревизията, в частта, с която същият е потвърден с Решение № 1104 от 07.08.2023 година, издадено от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП- С.* и са установени резултати за данък върху добавената стойност по Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчни периоди м. 02.2019 година и м. 12.2020 година, както и са установени резултати за корпоративен данък по ЗКПО за 2019 година и 2020 година, ведно със съответните лихви за забава.

Жалбоподателят оспорва ревизионния акт в частта, с която същият е потвърден от страна на горестоящият административен орган. Оспорва извършеното увеличение на финансовия резултат за 2019 година на основание чл. 46, ал.1 от ЗКПО. Счита, че така издаденият ревизионен акт е незаконосъобразен и необоснован, а също така и в противоречие със събраните и представени в хода на ревизията доказателства и писмени обяснения и с целта на закона. Изразява несъгласие с изводите на ревизиращия орган и намира, че неправилно е прието, че задълженията на дружеството по отношение на доставчика „**“ ЕООД е следвало да бъдат отписани поради изтичане на [възраст] давностен срок и с тях да бъде увеличена стойността на финансовия резултат за съответната година. Счита, че за да се пристъпи към отписване на задължение, същото е следвало да стане изискуемо, а по делото е налице договор за отсрочване на задълженията до края на 2025 година, който не е взет предвид от органа. Игнорирайки го, приходният орган е постановил незаконосъобразен акт. Иска ревизионният акт да се отмени като незаконосъобразен.

В проведеното на 24.10.2025 година съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв. А. А.. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи като основателна. Претендира присъждане на съдебни разноски, за което прилага списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното за присъждане от ответната страна юрисконсулско въднаграждение.

Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - С.*, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпила молба с вх. № 2549 от 21.10.2025 година, с която процесуалния представител – юк. Ж. Н. излага становище по същество на спора и иска жалбата да се отхвърли като неоснователна. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор А. Т., предлага жалбата да се отхвърли като неоснователна.

Настоящият съдебен състав на Административен съд - Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, приетите по делото писмени доказателства, включващи и материалите по АД № **по описа за 2023 година на Административен съд София - град, АД № ** по описа за 2023 година на Административен съд - Перник и АД № ** по описа за 2025 година на Върховен административен съд, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е повторно, след като с Решение № 6760 от 23.06.2025 година, постановено по АД №**по описа за 2025 година на Върховен административен съд на основание чл. 222, ал. 2 от АПК е отменено Решение № 133 от 24.01.2025 година, постановено по АД № ** по описа за 2023 година на Административен съд - Перник и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия № Р-22001422005418-020-001 от 14.10.2022 година, с която на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК е възложено извършване на ревизия на „**“ ЕООД с [ЕИК] за определяне на задължения във връзка с корпоративен данък, обхващащ данъчен период от 01.01.2019- 31.12.2021 година и задължения за данък върху добавената стойност, обхващащ данъчен период от 01.01.2019 година до 31.12.2021 година. Определен е ревизиращ екип, който да извърши ревизията, в състав: Н. К. К. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията и Н. Н. Т. на длъжност: старши инспектор по приходите. Посочен е и срокът за извършване на ревизията, а именно тя да приключи в срок от три месеца от датата на връчване на ЗВР /лист 32 от АД № 9219/23 АССГ/. ЗВР е връчена на ревизираното лице по електронен път, видно от представената чрез административната преписка разпечатка на 21.10.2022 година /лист 24 от Приложение № 3/. Следователно първоначално определеният срок за приключване на ревизията е 21.01.2023 година.

Със Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ № Р-22001422005418-020-002 от 18.01.2023 година, издадена на основание чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 114, ал. 2 от ДОПК е удължен срокът за извършване на ревизията, като е определено същата да приключи до 20.02.2023 година, включително. ЗИЗВР е връчена на ревизираното лице по електронен път на 18.01.2023 година, видно от удостоверението за електронно връчване /лист 39 от АД № 9219/2023 АССГ/.

След направено Искане за продължаване срока за извършване на ревизия № Р-22001422005418-049-002 от 15.02.2023 година /лист 272 от Приложение №6/, със ЗИЗВР № Р-22001422005418-020-003 от 15.02.2023 година, издадена на основание чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 114, ал. 2 от ДОПК е удължен срокът на ревизията, като е предвидено същата да бъде приключена до 20.03.2023 година. ЗИЗВР е връчена на ревизираното лице по електронен път на 16.02.2023 година /лист 44 от АД № **/2023 АССГ/.

От страна на ревизиращият екип е направено предложение за промяна на обхвата на извършваната ревизия, като е предложено в обхвата на ревизията да бъдат включени и следните задължения по периоди, а именно Закон за данък върху добавената стойност за данъчен период от 01.07.2022 година до 31.07.2022 година. Като мотив в предложението се посочва, че през м. юли 2022 година дружеството е извършило бракуване на стоки в голям обем и стойност, за които не е начислено ДДС /лист 25 от Приложение № 3/. Във връзка с така направеното предложение и издадена ЗИЗВР № Р-22001422005418-020-004 от 14.03.2023 година, с която на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 113, ал. 3 от ДОПК в обхвата на ревизията е включен и този данъчен период, а именно 01.07.2022 година до 31.07.2022 година. Видно от представените писмени доказателства тази ЗИЗВР е връчена на ревизираното лице по електронен път на 14.03.2023 година /лист 49 от АД № 9219/2023 АССГ/.

Заповедта за възлагане на ревизията и трите заповеди за нейното изменение са издадени от Б. И. Б. на длъжност: началник на сектор при ТД на НАП - **, като същите са подписани с валиден към момента на издаването им електронен подпис, който е в съответствие с изискванията на ЗЕДЕУ, доказателства за което се съдържат на лист 50 от адм. дело № 9219/2023 на АССГ.

Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен доклад № Р-22001422005418-092-001 от 24.04.2023 година, издаден на основание чл. 117 от ДОПК от страна на екип от ревизори: Н. К. К. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията и Н. Н. Т. на длъжност: старши инспектор по приходите. В хода на развилото се ревизионно производство ревизиращите, след анализ на събрания и проверен в хода на ревизията доказателствен материал са установили, че:

„**“ ЕООД с [ЕИК] е с дата на основаване 27.04.1993 година и е и вписано в Търговския регистър по фирмено дело № ** от 1993 година на Окръжен съд - П.*. Седалище и адрес на управление на дружеството е: [населено място], [жк], ул. „**“ № *. Считано от 12.09.2015 година управител и едноличен собственик на капитала е Д. А. А., с [ЕГН]. Капиталът на дружеството е 2 044 500 лева, който е внесен изцяло. Право на собственост върху 200 броя поименни акции, с номинал от 100 лева от капитала на дружеството има „**“ АД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица].

Извършваната през ревизирания период основна дейност от страна ревизираното дружеството е осъществяване на търговия на дребно с обувки и кожени изделия, като дружеството разполага с няколко обекта: магазин за обувки и чанти в [населено място], [улица], магазин за обувки и чанти в [населено място], [улица]; магазин за обувки и чанти в [населено място], [улица] магазин за обувки и чанти в [населено място], [улица].

През ревизирания период дружеството се явява осигурител на 20 лица по трудови правоотношения на длъжност: „продавач консултант“, „управител на склад“, „шофьор“, „ръководител транспорт“, „автомонтьор“. Ревизираното лице притежава 7 броя ЕКАФП, изрично посочени на стр. 3 в РД, както и притежава пет банкови сметки с конкретно посочени номера в Юробанк България АД и ОББ АД.

Ревизираното лице е регистрирано по реда на ДОПК на 16.07.2014 година. Регистрацията по реда на ЗДДС е направена на 01.10.2015 година, като същата е по избор, независимо от облагаемия оборот и не е прекратявана. На дружеството е извършвана предходна ревизия по ЗДДС, която е приключила със съставяне на Ревизионен доклад № 14-********* от 27.07.2009 година за период от 01.12.2003 година до 31.12.2003 година.

Ревизиращият екип е установил, че ревизираното дружество при водене на счетоводството си прилага Национални стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия приети за приложение в Република България. Счетоводното отчитане се води посредством програмен продукт „Факт“, който е съобразен с изискванията на Закона за счетоводството и при спазване на принципите на чл. 4 и чл. 5 от ЗСч.

В ревизионния доклад, ревизиращите са установили, че на дружеството следва да бъдат определени допълнителни задължения в общ размер на 383 257,92 /триста осемдесет и три хиляди двеста петдесет и седем лева и деветдесет и две стотинки/, в това число задължения по Закон за корпоративното подоходно облагане, които са в общ размер на 333 371,84 /триста тридесет и три хиляди триста седемдесет и един лева и осемдесет и четири стотинки/ лева, от които главница в размер на 260 066,67 /двеста и шестдесет хиляди шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ лева и лихви в размер на 73 305, 17 /седемдесет и три хиляди триста и пет лева и седемнадесет стотинки/ за данъчен период 2019 година и 2020 година и са установени задължения по Закон за данък върху добавената стойност в общ размер на 49 886,08 /четиридесет и девет хиляди осемстотин осемдесет и шест лева и осем стотинки/, от които главница в размер на 47 889,25 /четиридесет и седем хиляди осемстотин осемдесет и девет лева и двадесет и пет стотинки/ и лихви в размер на 1 996,83 /хиляда деветстотин деветдесет и шест лева и осемдесет и три стотинки/, касаещи данъчен период м. 02.2019, м. 12.2020, м. 10.2021, м. 07.2022 година.

По отношение на установените задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане в ревизионния доклад е прието, че са налице основания за коригиране на финансовите резултати на ревизираното лице.

За данъчен период 2019 година е установено, че дружеството е декларирало: общ приход в размер на 889 024,97 лева; общо разходи в размер на 851 232,53 лева; счетоводен финансов резултат - счетоводна печалба в размер на 37 792,44 лева; счетоводна загуба в размер на 0,00 лева; общо приходи, които са изключени при определяне на счетоводния финансов резултат за данъчно преобразуване в размер на 0,00 лева; общо разходи, които са изключени при определяне на счетоводния финансов резултат за данъчно преобразуване в размер на 0,00 лева; счетоводен финансов резултат за данъчно преобразуване - положителен в размер на 37 792,44 лева; отрицателен счетоводен финансов резултат за данъчно преобразуване в размер на 0,00 лева; увеличен финансов резултат в размер на 97 962,88 лева, в това число данъчни постоянни разлики на основание чл. 26 от ЗКПО в размер на 9 240,77 лева, данъчни временни разлики в размер на 0,00 лева, годишни счетоводни разходи за амортизации на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКПО в размер на 88 722,11 лева; намаления на финансовия резултат в общ размер на 88 722,11 лева, в това число годишни данъчни амортизации на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКПО в размер на 88 722,11 лева; данъчен финансов резултат - данъчна печалба в размер на 47 033,21 лева; полагащ се корпоративен данък в размер на 4 703,32 лева; авансови вноски в размер на 12 000 лева; разлика за внасяне в размер на 0,00 лева; надвнесен данък, възлизащ на 7 296,68 лева. В хода на ревизията и при извършената съпоставка на отчетените приходи по ЕКАФП и платените фактури по банков път с декларираните приходи по СД е установено, че през м. 02.2019 година са налице неотчетени приходи от продажби в размер на 434,69 лева, като на основание чл. 92 от ЗКПО следва да бъде внесена корекция за със сума в размер на 362,24 лева, представляваща общият размер на данъчната основа на извършената продажба. Установено е също, че ревизираното дружество има задължения към доставчици, които са погасени по давност, доколкото е изтекъл петгодишния давностен срок за тях, а именно: погасени по давност задължения в общ размер на 1 534 286,90 лева към контрагент „**-[улица]експорт“, контрагент „**“ в размер на 1 514,00 лева и контрагент „**-[улица]експорт“ в размер на 1 062 943,27 лева. Ревизиращият орган в мотивите си се е позовал на разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО и НСС 18“Приходи“, приложение „Г“ т. 2, като е приел, че след като е изтекла петгодишната давност за тези задължения, то ревизираното лице е следвало да ги отпише и да увеличи счетоводния си финансов резултат с тези суми, които са в общ размер на 2 599 106,41 лева. Поради това са направени корекции на данъчния финансов резултат, а именно: общо приходи – 3 488 131, 38 лева; общо разходи – 851 232,53 лева; счетоводен финансов резултат – счетоводна печалба в размер на 2 636 898,85 лева; счетоводен финансов резултат за преобразуване в размер на 2 636 898,85 лева; увеличения на финансовия резултат в общ размер на 97 962,88 лева; намаления на финансовия резултат в размер на 88 722,11 лева; данъчен финансов резултат – данъчна печалба в размер на 2 646 139,62 лева; полагащ се корпоративен данък в размер на 264 613, 96 лева; авансови вноски в размер на 12 000 лева, при което дължимият данък за внасяне е в размер на 252 613,96 лева. На основание чл. 175 от ДОПК, във вр. с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за невнесената сума са начислени лихви в размер на 73 275,73 лева.

За данъчен период 2020 година е установено, че дружеството е декларирало: общ приход в размер на 615 007,46 лева; общо разходи в размер на 509 941,53 лева; счетоводен финансов резултат - счетоводна печалба в размер на 105 065,93 лева; счетоводна загуба в размер на 0,00 лева; общо приходи, които са изключени при определяне на счетоводния финансов резултат за данъчно преобразуване в размер на 0,00 лева; общо разходи, които са изключени при определяне на счетоводния финансов резултат за данъчно преобразуване в размер на 0,00 лева; счетоводен финансов резултат за данъчно преобразуване - положителен в размер на 105 065,93 лева; отрицателен счетоводен финансов резултат за данъчно преобразуване в размер на 0,00 лева; увеличен финансов резултат в размер на 0,00 лева, в това число данъчни постоянни разлики на основание чл. 26 от ЗКПО в размер на 0,00 лева, данъчни временни разлики в размер на 0,00 лева, годишни счетоводни разходи за амортизации на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКПО в размер на 0,00 лева; намаления на финансовия резултат в общ размер на 0,00 лева; данъчен финансов резултат - данъчна печалба в размер на 105 065,93 лева; полагащ се корпоративен данък в размер на 10 506,59 лева; авансови вноски в размер на 9 000 лева; разлика за внасяне в размер на 1 506,59 лева; надвнесен данък, възлизащ на 0,00 лева; внесен данък в размер на 1 506,59 лева. Ревизиращият екип е установил на първо място, че при извършена съпоставка на отчетените приходи по ЕКАФП и платените фактури по банков път с декларираните приходи по СД, се установява, че през м. 12.2020 година са налице неотчетени приходи от продажби в размер на 599,62 лева, като на основание чл. 92 от ЗКПО следва да бъде внесена корекция за със сума в размер на 499,68 лева, представляваща общият размер на данъчната основа на извършените продажби. Установено е също, че следва да бъде увеличен финансовия резултат на дружеството със сума на непризнати разходи за данъчни цели в размер на 1 060,60 лева и в размер на 40 345,79 лева за начислени амортизации. Също така са намалили финансовия резултат със сума в размер на 40 345,79 лева, която представлява годишни данъчни амортизации. В следствие на това са предприети корекции по отношение на данъчния финансов резултат, а именно: общо приходи - 615 507,14 лева; общо разходи - 509 941,53 лева; счетоводна печалба - 105 565,61 лева; счетоводна загуба- 0,00 лева; счетоводен финансов резултат за преобразуване - положителен в размер на 105 565,61 лева; увеличения на финансовия резултат в общ размер на 41 406,39 лева, в това число данъчни постоянни разлики на основание чл. 26 от ЗКПО в размер на 1 060,60 лева и годишни счетоводни амортизации в размер на 40 345,79 лева; намаления на финансовия резултат в общ размер на 40 345,79 лева, в това число годишни данъчни амортизации на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКПО в размер на 40 345,79 лева; данъчен финансов резултат - данъчна печалба в размер на 106 626,21 лева; полагащ се корпоративен данък в размер на 10 662,62 лева; авансови вноски в размер на 9 000 лева; разлика за внасяне в размер на 1 662,62 лева; внесен данък в размер на 1 506,59 лева; данък за внасяне в размер на 156,03 лева. На основание чл. 175 от ДОПК, във вр. с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ е определен размер на лихви за сума от 29,44 лева.

За данъчен период 2021 година не са установени нарушения на законодателството по ЗКПО и не са извършени корекции на финансовите резултати, декларирани от ревизираното лице.

По отношение на установените задължения за данък върху добавената стойност, в мотивите на издадения ревизионен акт се посочва, че по отношение на данъчен период м. 02.2019 година от страна на ревизиращите е установено, че дружеството е реализирало продажба, която не е била отчетена, респективно не е начислен дължимия за това ДДС, поради което на основание чл. 86 от ЗДДС, във вр. с чл. 67, ал.1 от ЗДДС, е следвало да се начисли данък в размер на 72, 45 лева. Със същите мотиви са приели, че по отношение на данъчен период м. 12.2020 година също от страна на дружеството не са отчетени продажби и по тази причина е следвало да бъде начислен ДДС в размер на 99,94 лева. По отношение на данъчен период м. 07.2022 година ревизиращият екип е констатирал, че при бракуване на стоки, предназначени за продажба, корекцията се извършва по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС и е в размер на ползвания данъчен кредит. Установено е, че бракът на стоки е в размер на 129 908,55 лева, а ползваният данъчен кредит е в размер на 25 981,71 лева.

Тези констатации са извършени вследствие на събран доказателствен материал чрез допустими от закона доказателствени средства и способи, които ще бъдат разгледани подробно по долу.

Ревизионният доклад е връчен на ревизираното лице по електронен път на 24.04.2023 година /лист 102 от АД № 9219/2023 АССГ/. На основание чл. 117, ал. 5 от ДОПК на ревизираното лице е дадена възможност да направи писмено възражение и да представи доказателства в 14-дневен срок от връчване на ревизионния доклад. От данните по делото е видно, че ревизираното дружество е подало Възражение с вх. № Р-22001422005418-ВЗР-001-И от 09.05.2023 година /лист 111 от Приложение №6/.

Възражението е обсъдено в ревизионния акт и е отхвърлено като неоснователно. Приходните органи са възприели изцяло фактическата обстановка установена в ревизионния доклад. Ревизионното производство е приключило с Ревизионен акт № Р-22001422005418-091-001 от 25.05.2023 година, издаден от Б. И. Б. на длъжност: началник на сектор, възложил ревизията и Н. К. К. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, с който на ревизираното дружество са установени задължения в общ размер на 364 265,49 /триста шестдесет и четири хиляди двеста шестдесет и пет лева и четиридесет и девет стотинки/, в това число установени резултати по Закона за корпоративното подоходно облагане в размер на общо 335 857,37 /триста тридесет и пет хиляди осемстотин петдесет и седем лева и тридесет и седем стотинки/, от които главница в размер на 260 066,67 /двеста и шестдесет хиляди шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ и лихви в размер на 75 790,70 /седемдесет и пет хиляди седемстотин и деветдесет лева и седемдесет стотинки/, касаещи данъчен период 2019 и 2020 година и установени резултати по отношение на Закона за данък върху добавената стойност в общ размер на 28 408,12 /двадесет и осем хиляди четиристотин и осем лева и дванадесет стотинки/, в това число главница в размер на 26 154,10 /двадесет и шест хиляди сто петдесет и четири лева и десет стотинки/ и лихви в размер на 2 254,02 /две хиляди двеста петдесет и четири лева и две стотинки/, за данъчни периоди м. 02.2019 година, м. 12.2020 година и м.07.2022 година. В ревизионния акт е посочен и общ размер на надвнесената сума, а именно 6 082,74 /шест хиляди осемдесет и два лева и седемдесет и четири стотинки/, което означава, че определените и дължими от страна на ревизираното лице данъчни задължения са в общ размер на 358 182,75 /триста петдесет и осем хиляди сто осемдесет и два лева и седемдесет и пет стотинки/.

Ревизионният акт е връчен на ревизираното лице по електронен път на 25.05.2023 година /лист 125 от АД № 9219/2023 АССГ/.

Срещу ревизионния акт е депозирана жалба с вх. № 53-06-5940 от 08.06.2023 година по регистъра на ТД на НАП – С. и с вх. № 23-22-893 от 12.06.2023 година по регистъра на Дирекция „ОДОП“ – С. /лист 130 от АД № 9219/2023 АССГ/. Решаващият орган се е произнесъл с Решение № 1104 от 07.08.2023 година, с което е отменил ревизионният акт в частта, свързана с установени резултати по ЗДДС за данъчен период м. 07.2022 година и е върнал административната преписка на органа. Ревизионният акт е потвърден в частта, с която са установени резултати за данък върху добавената стойност по ЗДДС за данъчни периоди м. 02.2019 година и м.12.2020 година, както и за установените резултати за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2019 година и 2020 година, ведно със съответните лихви за забава. В останалата част жалбата е оставена без разглеждане и производството е прекратено. Решението е връчено на ревизираното лице по електронен път на 08.08.2023 година /лист 16 от АД № 9219/2023 АССГ/.

На 23.08.2023 година е депозирана жалба с вх. № 53-04-624/23.08.2023 година. Същата на основание чл. 150, ал. 1 от ДОПК е препратена по подсъдност на Административен съд – С.* град, където е образувано административно дело № 9219 по описа за 2023 година на съда. С Определение № 8338 от 29.09.2023 година, постановено по АД №**2023 година на Административен съд - С. град, на основание чл. 156, ал. 1 от ДОПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК и чл. 135, ал. 2, във вр. с ал. 1 от АПК е прекратено производството и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд - Перник.

В Административен съд – Перник е образувано АД №**/2023 година. Постановено е решение № 133 от 24.01.2025 година, с което ревизионния акт е прогласен за нищожен.

С решение № 6750 от 23.06.2025 година, постановено по АД №**/2025 година, състав при ВАС е отменил решение № 133 от 24.01.2025 година по АД №**/2023 година по описа на Административен съд – Перник и делото е върнато за ново разглеждане.

В хода на ревизионното производство, органите по приходи са осъществили процесуални действия, изразяващи се в следното:

С оглед изясняване фактите по случая и на основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК и чл. 53 и чл. 56 от ДОПК на ревизираното лице са връчени: ИПДПОЗЛ № Р-22001422005418-040-001 от 23.11.2022 година, с което в 16 точки са изброени документите и справките, които е следвало да бъдат представени от страна на ревизираното лице. Определен е 14 дневен срок за представянето им. ИПДПОЗЛ е връчено по електронен път на жалбоподателя на 24.11.2022 година /лист 561 от Приложение №7/. От страна на ревизираното лице са били представени поисканите заверени копия на изброените документи и справки. С ИПЗПОЗЛ № Р-22001422005418-040-002 от 09.01.2023 година е поискано от страна на приходната администрация ревизираното лице да представи допълнително заверени копия на следните документи – аналитични справки на счетоводни сметки, писмени обяснения относно извършените корекции по чл. 92 от ЗКПО за 2021 година, описание на разходите, които не са признати за данъчни цели, протоколи относно бракуването на стоки, фактури и копия на сторно касови бележки. Отново е определен 14-дневен срок за представяне на поисканите документи. ИПДПОЗЛ е връчено на ревизираното лице на 09.01.2023 година по електронен път /лист 541 от Приложение №7/. От страна на ревизираното лице е била представена поисканата информация. С ИПДПОЗЛ № Р-22001422005418-040-003 от 14.02.2023 година е поискано представяне на допълнителна счетоводна документация, изброена изрично в 5 точки от искането. Определен е срок от 7 дни за представянето и. ИПДПОЗЛ е връчено на ревизираното лице по електронен път на 14.02.2023 година. От страна на ревизираното лице поисканата документация е била представена /лист 552 от Приложение №7/.

На основание чл. 37, ал. 5 от ДОПК са изпратени искания за представяне на документи, данни, сведения, книжа и писмени обяснения до трети лица, както следва:

ИПДПОТЛ № Р-22001422005418-041-003 от 10.01.2023 година до „**“ ООД, с което е поискано представяне на заверени копия на документи, свързани с договор за сервиз на ЕКАФП, сключен между него и ревизираното лице. Определен е 14-дневен срок за представяне на поисканата информация /лист 27 от Приложение №3/. „Датекс“ ООД представя необходимата информация с писмо вх. № 1303 от 17.01.2023 година /лист 30-164 от Приложение №3/.

ИПДПОТЛ № Р-22001422005418-041-001 от 06.01.2023 година до „**“ ЕООД, с което е поисканата от страна на лицето да представи заверения копия на изброените в 6 точки документи. Определен е 14-дневен срок за представяне на същата. ИПДПОТЛ е връчено на лицето по електронен път на 06.01.2023 година /лист 170 от Приложение № 3/. От страна на дружеството е представена поисканата информация със съпроводително писмо с вх. № 720 от 11.01.2023 година /лист 171-180 от Приложение №3/.

ИПДПОТЛ № Р-22001422005418-041-002 от 09.01.2023 година до „**“ ООД, с което е поискано представяне на заверени копия на документи, свързани със сключения договор за сервиз на ЕКАФП между дружеството и ревизираното лице. Определен е 14-дневен срок за представяне на поисканата информация. ИПДПОТЛ е връчено на лицето по електронен път на 26.01.2023 година /лист 185 от Приложение №3/. От страна на това дружество са представени поисканите копия със съпроводително писмо с вх. № ВхК-2525 от 27.01.2023 година /лист 186 от Приложение № 3, Приложение №4, Приложение №5 до лист 535 от Приложение №6/.

ИПДПОТЛ № Р-22001422005418-041-005 от 10.01.2023 година до „**“ ЕООД, с което е поискано представяне на информация относно сключен договор за сервиз на ЕКАФП, между него и ревизираното лице. Определен е 14-дневен срок за представяне на информацията. Липсват данни за извършено връчване на това искане /лист 81 от Приложение № 6/. От страна на дружеството не е представена поисканата документация.

ИПДПОТЛ № Р-22001422005418-041-004 от 10.01.2023 година до „* Д. ЕС“ ЕООД, с което е поискано представяне на заверени копия на документи, свързани с договор за сервиз на ЕКАФП между него и ревизираното лице. Определен е 14-дневен срок за представянето им. И тук липсват данни за извършено връчване на ИПДПОТЛ / лист 84 от Приложение №6/. От страна на това лице не е представена поисканата информация.

Другите процесуални действия, които са предприети в хода на ревизионното производство и по-конкретно в рамките на извършване на ревизията от страна на ревизиращият екип се изразяват на първо място в присъединяване на документи от други производства. Това е станало чрез съставяне на следните протоколи: Протокол № Р-22001422005418-ППД-001 от 31.10.2022 година, като с него са присъединени документи, сведения и писмени обяснения, които са били събрани във връзка с извършена проверка на дружеството с УИН № П-22001422020045 /лист 189 от Приложение №1/; Протокол № Р-22001422005418-ППД-002 от 14.02.2023 година, с което са присъединени документи, сведения и писмени обяснения, събрани в хода на извършена проверка с УИН № О-04001522094695 /лист 63 от Приложение №1/; Протокол № Р-22001422005418-ППД-003 от 14.02.2023 година, с който са присъединени документи, сведения и писмени обяснения, събрани в хода на извършена проверка с УИН № О-22001422094815 /лист 110 от Приложение № 1/; Протокол № Р-22001422005418-ППД-004 от 14.02.2023 година, с който са присъединени документи, сведения и писмени обяснения, събрани в хода на проверка с УИН № О-22001422094711 /лист 9 от Приложение № 1/; Протокол № Р-22001422005418-ППД-005 от 14.02.2023 година, с който са присъединени документи, писмени обяснения и сведения, събрани в хода на извършена проверка с УИН № О-22220022094703 /лист 136 от Приложение №1/; Протокол № Р-22001422005418-ППД-006 от 14.02.2023 година, с който са присъединени документи, сведения и писмени обяснения, събрани в хода на проверка с УИН № О-22001422094668 /лист 51 от Приложение №1/ и Протокол № Р-22001422005418-ППД-007 от 14.02.2023 година, с който са присъединени документи, сведения и писмени обяснения, събрани в хода на проверка с УИН № О-22220022094592 /лист 157 от Приложение № 1/.

С оглед доказване компетентността на административния орган, издал оспорения административен акт са представени: Заповед № ЗЦУ-ОПР-9 от 21.05.2021 година, издадена на основание чл. 12, ал. 6 от ДОПК, във вр. с чл. 10, ал. 8 и ал. 9 от ЗНАП, издадена от изпълнителния директор на НАП /лист 17 от АД № 9219/2023 АССГ/; Заповед № З-ЦУ-753 от 05.05.2022 година, издадена на основание чл. 12, ал. 6 от ДОПК от зам. изпълнителен директор на НАП /лист 19 от АД № 9219/2023 АССГ/; Заповед № З-ЦУ-1820 от 13.10.2022 година, издадена на основание чл. 10, ал. 9 от ЗНАП, издадена от зам. изпълнителен директор на НАП /лист 22 от АД № 9219/2023 АССГ/, ведно с два броя приложения към нея; Заповед № РД-01-245 от 05.05.2023 година, издадена на основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП, във вр. с чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, издадена от директор на ТД на НАП - София /лист 31 от АД № 9219/2023 АССГ/. В хода на съдебното производство от ответника са представени във връзка с компетентността на административния орган също така: Писмо с изх. № М-24-39-75#1 от 17.04.2024 година на зам. изпълнителния директор на НАП /лист 61 от делото/; Докладна записка с изх. № 93-00-2203 от 19.04.2021 година от директора на дирекция „Контрол“, одобрена от изпълнителния директор на НАП /лист 64 от делото/; Указание с изх. № 20-00-70 от 29.04.2021 година на зам. изпълнителния директор на НАП за въвеждане на организация по възлагане на производства спрямо лица с компетентна териториална дирекция на НАП - С. на органи по приходите от друга ТД на НАП /лист 69 от делото/; Докладна записка с изх. №93-005429 от 03.11.2021 година от зам. изпълнителния директор на НАП, одобрена от изпълнителния директор на НАП /лист 72/; Докладна с изх. № 93-00-2957 от 01.07.2022 година от директора на дирекция „Контрол“, одобрен от зам. изпълнителния директор на НАП / лист 73 от делото/.

С Определение от 08.01.2024 година по адм.дело № 342 по описа за 2023 година на Административен съд- Перник е била допусната съдебно-счетоводна експертиза, като за вещо лице е определена П. Д. К.. Изготвено е основно и допълнително заключение по така назначената ССЕ. Вещото лице е установило, че е налице разминаване между постъпилите данни от фискални касови устройства, посредством дистанционно отчитане на НАП и данните, които са подадени по справките декларации по ЗДДС от страна на дружеството за данъчни периоди 2019 година и 2020 година, като не са установени и документи тези суми (434,69 лева от продажби през м. февруари 2019 година и 599,62 лева от продажби през месец декември 2020 година) след това да са били отразени от дружеството в СД по ЗДДС за следващ данъчен период. В изготвеното заключение се констатира също, че по счетоводна сметка 401 „Доставчици“ за финансовата 2019 година са отразени задължения към доставчици в размер на 1 062 943,27 лева по три фактури от 2007 година и 1 534 286,90 лева по 19 фактури за периодите [рег. номер] м.01.2013 година, които представляват задължения към контрагента „Чентро итало-[улица]експорт“ И.*. Вещото лице посочва, че остатъкът от задължението към този контрагент Италия-България не съответства на установеното от него, въз основа на счетоводната справка, която е представена по делото, доколкото в РА е посочено, че по отношение на фактура № 1158 от 25.01.2005 година остатъкът към 31.12.2019 година е в размер на 1 514,00 лева, а вещото лице е установило че не е налице счетоводен остатък на задължение към това лице. Вещото лице е изготвило таблица, обективирана в представеното заключение по назначена ССЕ на стр. 15 от същото, в която е посочило през коя финансова година е осчетоводено процесното задължение по конкретна фактура, посочен е номера на съответната фактура, датата, на която същата е издадена и стойността й. От депозираното допълнително заключение се установява, че процесните фактури са намерили отражение в счетоводството на жалбоподателя и за същите са взети счетоводни операции, които съответстват на счетоводното законодателство. Също така, вещото лице след извършена проверка на място е констатирало, че на основание Договор от 24.09.2020 година за преобразуване чрез вливане със страни Италиано-български център */** ЕООД с [ЕИК] и ** ЕООД с [ЕИК] са прехвърлени всички задължения на И.- Б.* в общ размер на 834 175,85 лева, които са били осчетоводени в код „прехвърлени“ като част от тях са сумите към ***** ЕООД. Вещото лице също така е констатирало, че задълженията посочени в първоначалното заключение, към настоящият момент вече не съществуват или иначе казано задълженията към доставчика **ООД се платени от страна на ****. Така изготвено заключението по назначената ССЕ и присъединено като част от доказателствения материал по настоящото съдебно производство, настоящия съдебен състав го кредитира като обективно, компетентно и съответстващо на останалите доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на Административен съд- Перник, като извърши по реда на чл. 160, ал. 2 от ДОПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, а именно жалбоподателят е адресат на акта и е засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което същият има правен интерес от оспорването му. Жалбата е подадена в срока по чл. 159, ал. 1 от ДОПК и е насочена срещу индивидуален административен акт, поради което следва да бъде разгледана съобразно изложените в нея доводи.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните доводи:

Съгласно чл. 7, ал. 1 от ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител от компетентната териториална дирекция. Коя е компетентната териториална дирекция се преценява с оглед на предвиденото в чл. 8, ал. 1 от ДОПК, а именно компетентната териториална дирекция на Национална агенция за приходите относно производствата по този кодекс, освен ако не е предвидено друго е по т. 3 териториалната дирекция по седалище на местните юридически лица. Видно от представените по делото доказателства, включително и констатациите, обективирани в ревизионния доклад, седалището на дружеството е: [населено място], [жк], ул. „**“ № *, от което следва, че то попада в обхвата на офис П.*, който обаче съобразно Приложение № 2 към чл. 40 от Устройствения правилник на Национална агенция за приходите II, т.1, предвижда, че офис Перник е включен в териториалните предели на Териториална дирекция на НАП- С.*. От тази гледна точка и съобразно правилото на чл. 8 от ДОПК компетентна ще се яви именно ТД на НАП- С.*. Съдът констатира обстоятелството, че ревизията е осъществена от органи по приходите, които са част от друга териториална дирекция на Национална агенция за приходите, а именно ТД на НАП - **. В тази връзка следва да се посочи, че това не е основание обжалваният ревизионен акт да бъде обявен за нищожен. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 26.06.2025 година по т.д. № 2/2024 година на Върховен административен съд не се считат за нищожни актовете, които са издадени в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите, който е служител на една териториална дирекция на Национална агенция за приходите, определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК на директора на друга териториална дирекция на Национална агенция за приходите въз основа на заповед по чл. 12, ал. 6, изр. първо от ДОПК и чл. 10, ал. 9 от ЗНАП по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 от ДОПК компетентни са органите на втората териториална дирекция.

Извън горното, с особено значение във връзка с установяване компетентността на органа, издал оспорения ревизионен акт е разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, която предвижда, че ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаване на възражението или от изтичане на срока за подаване на възражението, а в ал. 3 се посочва, че когато органите по ал. 2 не могат да постигнат съгласие, ревизионния акт, съответно заповедта за прекратяване се издава от друг орган по приходите, определен от териториалния директор или от оправомощено от него лице, въз основа на писмено уведомление от органа, възложил ревизията. В този контекст е Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 година, постановено по т.д. № 10/ 2016 година на Върховен административен съд, в което изрично е прието че „за да е налице валидно издаден ревизионен акт в общата хипотеза на чл. 119, ал.2 от ДОПК, последният следва да е издаден от две лица: 1. От орган по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповед за възлагане на ревизията и 2. От орган, имащ качеството на възложител на ревизията, определен с това с акт на директор на компетентната териториална дирекция. В същото тълкувателно решение е прието, че „след изменението на чл. 119, ал. 2 от ДОПК от 01.01.2013 година ревизионният акт се издава съвместно от два органа – единият е органът, възложил ревизията, а другият е ръководителят на ревизията. Изменението на разпоредбата касае, както органът издател на акта, така и начина на определяне на издателя на акта: по отменената редакция с нарочна заповед, а по сега действащата редакция единият е определен по силата на закона и заповедта на териториалния директор – чл. 112, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 119, ал. 2 от ДОПК, а вторият от първия орган, въз основа на заповед за възлагане на ревизия – чл. 113, ал. 1, т. 2 от ДОПК. От това следва, че съдът дължи анализ на това, дали органите, посочени като издатели на ревизионния акт, предмет на настоящия съдебен контрол са притежатели на материална компетентност за това.

По отношение на възложителя на ревизията съдът приема, че лицето, което е посочено като възложител на ревизията в издадения акт на общо основание е притежавал компетентност да възлага извършването на ревизии и това следва от обстоятелството, че съобразно Заповед № РД-01-245 от 05.05.2022 година, издадена на основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП, във вр. с чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, издадена от директора на ТД на НАП- С.**лицето Б. И. Б. на длъжност: началник- сектор „Ревизии“ към дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - *** е било определено като лице, което да изпълнява функциите на орган по възлагане на ревизия в т. 3 от I на заповедта. Същият се явява титуляр на провежданата спрямо жалбоподателя ревизия, като това се установява от обстоятелството, че всички актове, в хода на ревизията са издадени именно от него, включително и ЗВР.

По отношение на компетентността на лицето Н. К. К. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, настоящият съдебен състав счита, че същият е разполагал с материална компетентност за това. Както се посочи, определянето на лицето като ръководител на ревизията става със заповед за възлагане на ревизия, издадена на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК. Това предполага от страна на съда да се прецени, дали тази заповед е законосъобразно издадена или не. Настоящият съдебен състав намира, че същата е издадена от компетентен за това орган, а именно възложител на ревизията, което предполага, че и определеното като ръководител на ревизията лице също е правомерно опредено и същото се явява компетентно да издаде ревизионния акт. В Заповедта за възлагане на ревизия № Р-22001422005418-020-001 от 14.10.2022 година като ръководител на ревизията е посочен именно Н. К. К..

В съответствие с изложеното съдът намира, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен за това орган, поради което липсва основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената от закона форма, съобразно изискванията на чл. 120, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК. Същият е със съдържание посочено в разпоредбата на чл. 120, ал. 1, т. 1-8 от ДОПК. В него е посочено името и длъжността на органа, който е издал акта, номер и датата на издаването му, данните на ревизираното лице, обхвата на ревизията, посочени са подробно какви процесуални действия са били извършени в хода на ревизионното производство, посочени са подробно мотивите за издаване на акта, като са обсъдени и възраженията, депозирани от страна на ревизираното лице, касателно констатациите, които са обективирани в ревизионния доклад, съобразно изискванията на чл. 120, ал. 2, изр. 2 от ДОПК. В ревизионният акт се съдържа и разпоредителна част, в която са определени задължения на ревизираното лице, като е посочено и пред кой орган и в какъв срок ревизионният акт може да се обжалва, има и подпис на издателя му. В съответствие с изискването на чл. 120, ал. 3 от ДОПК към ревизионният акт е прикрепен ревизионен доклад, който е неразделна част от него. Въз основа на изложеното се приема, че липсва отменително основание на ревизионния акт по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.

Правилата, свързани с издаването на ревизионния акт са нормативно установени в Глава петнадесета „Данъчно-осигурителен контрол“. Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия № Р-22001422005418-020-001 от 14.10.2022 година, издадена на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, като в тази заповед е определен срокът за извършване на ревизията, разбирана като такава по смисъла на чл. 110, ал. 2 от ДОПК, като е посочено първоначално, че същата следва да приключи в рамките на три месеца от връчването й. От приложената по делото разписка е видно, че същата е връчена на ревизираното лице по електронен път на 21.10.2022 година, което означава, че по тази заповед срокът за извършване на ревизията е до 21.01.2023 година. Последвали са три заповеди за изменението й като от всички тях с най-важно значение е ЗИЗВР № Р-22001422005418-020-004 от 14.03.2023 година, тъй като с нея на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 113, ал. 3 от ДОПК е предвиден крайният срок за извършване на ревизията, а именно 20.03.2023 година /лист 45 от АД № 9219/2023 АССГ/. Крайният срок за извършване на ревизията е важен с оглед зачитане на доказателствената сила на събрания доказателствен материал и предприетите процесуални действия след неговото изтичане, защото константо в практиката на Върховен административен съд се приема, че след този срок, ако е събран доказателствен материал, респективно ако са предприети процесуални действия с оглед събирането на доказателства, същите няма да имат доказателствена стойност и същите следва да бъдат игнорирани от доказателствената маса. В настоящия случай, след анализ и проверка от страна на съда се установи, че такива процесуални действия не са извършвани след крайният срок.

След приключване на ревизията, законодателят е предвидил в чл. 117, ал. 1 от ДОПК, че в срок не по-късно от 14 дни след изтичане на срока за извършване на ревизията следва да бъде съставен ревизионен доклад. Това означава, че крайният срок за съставяне на ревизионен доклад в настоящият случай изтича на 03.04.2023 година. П. Р. доклад № Р-22001422005418-092-001 е с дата 24.04.2023 година, т.е. извън законоустановения за това срок. Това обаче не влече след себе си съществени процесуални нарушения, доколкото практиката на Върховен административен съд е константа в посока на това, че срокът по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е инструктивен, а не преклузивен и изтичането му не води до фатални последствия, а единствено до това, че ако е събран доказателствен материал или са предприети процесуални действия след него, те отново няма да бъдат зачетени със съответна доказателствена сила. Ревизионният доклад е връчен на 24.04.2023 година, като на ревизираното лице е дадена възможност в рамките на 14-дневен срок от връчването му да депозира възражение срещу констатациите, които са обективирани в него. Крайният срок, в рамките на който ревизираното лице е могло да направи възражение е 08.05.2023 година. От представените по делото доказателства се установява, че ревизираното лице е депозирало такова възражение с дата 09.05.2023 година, като доводите на същото са били осъдени от страна на приходната администрация. Всъщност, изтичането на срока, регламентиран в чл. 117, ал. 5 от ДОПК е важен и в друга насока, а именно след неговото изтичане, започва да тече срокът за издаване на ревизионен акт. От това следва, че крайният срок за издаване на ревизионен акт в настоящият случай е 23.05.2023 година. О. Р. акт № Р-22001422005418-091-001 е с дата 25.05.2023 година, т.е извън законоустановения срок, но и тук по отношение на срока, предвиден в чл. 119, ал. 2 от ДОПК практиката е константна относно характера на този срок, като се счита, че същият има инструктивен, а не преклузивен характер. С оглед на изложеното, съдът намира, че в хода на ревизионното производство са допуснати нарушения, но същите не се възприемат като съществени такива, които да послужат за отмяна на акта по чл. 146, т. 3 от АПК.

Материалният закон е приложен правилно. Доводите в тази връзка са следните:

По отношение на установените резултати по Закона за данък върху добавената стойност за данъчни периоди м. 02.2019 година и м. 12.2020 година:

От мотивите на обжалвания ревизионен акт е видно, че приходната администрация е приела, че в следствие на направена съпоставка между приходите от отчетите по ЕКАФП, фактурите, платени по банков път, вътреобщностните доставки и доставките по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и декларираните продажби от страна на ревизираното лице за месец февруари 2019 година и месец декември 2020 година се установява наличие на неотчетени продажби от ЕКАФП, които възлизат в размер на 434,69 лева за м.02.2019 година и в размер на 599,62 лева за м.12.2020 година. Така, на основание чл. 86 от ЗДДС, във вр. с чл. 67, ал. 2 от ЗДДС е прието, че следва да бъде начислен ДДС в размер на 72,45 лева за данъчен период м.02.2019 година и 99,94 лева за данъчен период м.12.2020 година. По отношение на тези изводи жалбоподателят не сочи конкретни доводи за отмяна на акта в тази му част. По същество изводите на приходната администрация изцяло се възприемат от настоящият съдебен състав, като мотивите за това са следните:

По делото е установено, че жалбоподателят е регистрирано лице по ЗДДС, считано от 01.10.2015 година, като промени в регистрацията му не са били извършвани. В тази връзка, правилно ревизиращия орган се е позовал на разпоредбата на чл. 86 от ЗДДС, която предвижда, че регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем е длъжно да го начисли, като: издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка - декларация по чл. 125 за този данъчен период и посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Безспорно доказано по делото е, че от страна на жалбоподателя е осъществена доставка на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, които подлежат на облагане с данък върху добавената стойност на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, доколкото същите са с място на изпълнение на територията на страната, за което съществуват доказателства, в това число нотариални актове, които доказват, че ревизираното лице е разполагало с четири магазина и два склада посредством които е осъществявало търговската си дейност /лист 395-409/. Не са налице доказателства за осъществявана от негова страна доставка на стоки за други държави - членки на ЕС или трети държави. По тази причина следва да се приеме, че мястото на доставка на съответните стоки е именно на територията на Република България, поради което следва да бъдат прилагани разпоредбите на чл. 82 и сл. от ЗДДС. Доказани по делото са изводите на приходният орган и по отношение на разминаването между данните, декларирани посредством справка - декларация № 14001251300 от 14.03.2019 година, относима за данъчен период м. 02.2019 година и със справка - декларация № 14001329350 от 14.01.2021 година, относимо за данъчен период м.12.2020 година и данните, които за отчетени продажби посредством ЕКАФП, които са свързани с дистанционна връзка с НАП. В тази връзка следва да се посочи, че по делото не е спорен фактът, че дружеството е притежавало седем на брои ЕКАФП, които са със следните регистрационни номера: № 4444765, № 4127556, № 4111835, № 4068814, № 3888276, № 3793724 и № 3215003, като липсват данни относно настъпили технически проблеми по отношение на същите по време на спорните отчетни периоди. При направена съпоставка между общите отчетени продажби по ЕКАПФ, фактурите, платени по банков път, осъществения ВОД от една страна и от декларираните стойности по справки - декларации от друга е налице разминаване както следва: за данъчен период м. 02.2019 година общият оборот на дружеството е в размер на 54 516,50 лева, а декларираният е в размер на 54 081,81 лева, което означава, че е налице разминаване за сума в размер на 434,69 лева, а за данъчен период м. 12.2020 година общият оборот на дружеството е в размер на 49 025,97 лева, а декларираният е в размер на 48 426,35 лева, което означава, че е налице разлика в размер на 599,62 лева. В хода на настоящото съдебно производство от страна на жалбоподателя не бе доказана причината за извършеното намаление на оборота, в това число не бяха представени сторно касови бележки за съответния период, от които да е видна причината за извършеното намаление, респективно не се установи и тези разлики да са били отчетени посредством справки – декларации за последващи данъчни периоди. Тези изводи на съда се потвърждават по категоричен начин и от заключението на вещото лице, по назначената съдебно-счетоводна експертиза.

Законодателят е предвидил, че за всяка извършена от страна на регистрираното лице облагаема доставка се начислява ДДС при данъчна ставка в размер на 20% върху данъчна основа на доставките, съгласно чл. 66, ал. 1 и чл. 67, ал. 1 от ЗДДС и съответно, начисляването на данъка се извършва в края на всеки месец, предвид месечния период на отчитане по ЗДДС. Вменените задължения по ЗДДС на „***“ ЕООД произтичат от определената от органите по приходите данъчна основа, която за м.02.2019 година е в размер на 362,24 лева, а за м.12.2020 година е в размер на 499,68 лева, като при определянето й е взето предвид и надценката върху стоките, която била слагана от ревизираното лице. В тази връзка правилно е прието от органа по приходите, че всяко отделно плащане включва в себе си и ДДС, а съгласно разпоредбата, на която се позовава и ревизиращият орган – чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, то следва да се приеме, че той е включен в договорената цена.

Въз основа на горното и при тази приложима нормативна уредба правилно с процесния ревизионен акт са начислени допълнително ДДС в размер на 228, 14 /двеста двадесет и осем лева и четиринадесет стотинки/, в това число главница в размер на 172, 39 /сто седемдесет и два лева и тридесет и девет стотинки/ и лихви в размер на 55,75 /петдесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки/, за данъчни периоди м. 02.2019 и м. 12.2020 година. Поради това оспорения ревизионен акт в тази си част съответства на разпоредбите на материалния закон.

По отношение на установените размери по Закона за корпоративното подоходно облагане:

По отношение на тази част от оспорения ревизионен акт, правният спор се свежда до това да се установи дали правилно приходната администрация е определила размерът на дължимия корпоративен данък, в следствие на извършена корекция както по отношение на отчетените от страна ревизираното лице приходи, така и по отношение на отчетените от него разходи за данъчни периоди 2019 година и 2020 година.

В хода на ревизията, органите по приходите са извършили проверка относно конкретното осчетоводяване на приходите и разходите за спорния период и съответно правилното определяне на данъчния финансов резултат и дължим корпоративен данък. Приели са, че са налице факти и обстоятелства, които водят до необходимост от внасяне на корекция в данъчните финансови резултати и са определили следните размери на корпоративен данък по периоди, както следва:

За д.п. 2019 година е определен дължим корпоративен данък в размер на 335 670,37 /триста тридесет и пет хиляди шестстотин и седемдесет лева и тридесет и седем стотинки/ лева, в това число главица в размер на 259 910,64 лева и лихви в размер на 75 759,73 лева;

За д.п. 2020 година е определен дължим корпоративен данък в размер на 187,00 /сто осемдесет и седем/ лева, в това число главница в размер на 156,03 лева и лихви в размер на 30,97 лева.

Съдът намира изводите на приходната администрация за изцяло правилни. Доводите за това са следните:

По отношение на установения корпоративен данък за данъчен период 2019 година:

Видно от доказателствата по делото, от страна на приходната администрация е установен дължим корпоративен данък в размер на 335 670, 37 лева. Както вече бе посочено, ревизиращият екип е установил на първо място, че при извършена съпоставка на отчетените приходи по ЕКАФП и платените фактури по банков път с декларираните приходи по СД, се установява, че през м.02.2019 година са налице неотчетени приходи от продажби в размер на 434,69 лева, като е счел, че на основание чл. 92 от ЗКПО е необходимо да бъде внесена корекция със сума в размер на 362,24 лева, представляваща общият размер на данъчната основа на извършената продажба. Установено е също, че ревизираното дружество е имало задължения към доставчици, които са погасени по давност, доколкото е изтекъл петгодишния давностен срок за тях, а именно: погасени по давност задължения в общ размер на 1 534 286,90 лева към контрагент „**-[улица]експорт“, контрагент „***“ в размер на 1 514,00 лева и контрагент „**“ в размер на 1 062 943,27 лева. Ревизиращият орган в мотивите си се е позовал на разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО и НСС 18“Приходи“, приложение „Г“, т. 2, като е приел, че след като е изтекла петгодишната давност за тези задължения, то ревизираното лице е следвало да ги отпише и да увеличи счетоводния си финансов резултат с тази сума. В следствие на това са предприети корекции по отношение на данъчния финансов резултат, а именно: общо приходи – 3 488 131, 38 лева; общо разходи – 851 232,53 лева; счетоводен финансов резултат – счетоводна печалба в размер на 2 636 898,85 лева; счетоводен финансов резултат за преобразуване в размер на 2 636 898,85 лева; увеличения на финансовия резултат в общ размер на 97 962,88 лева; намаления на финансовия резултат в размер на 88 722,11 лева; данъчен финансов резултат – данъчна печалба в размер на 2 646 139,62 лева; полагащ се корпоративен данък в размер на 264 613, 96 лева; авансови вноски в размер на 12 000 лева, при което дължимият данък за внасяне е в размер на 252 613,96 лева. На основание чл. 175 от ДОПК, във вр. с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за невнесената сума са начислени лихви в размер на 73 275,73 лева.

Правилно от страна на приходната администрация е увеличен финансовия резултат на дружеството за 2019 година със сума в размер на 362, 24 лева, представляваща приходи от продажби, които не са отчетени. В съответствие с изложеното, в частта свързана с установяване на резултати по Закона за данък върху добавената стойност бе по категоричен начин установено, че лицето е реализирало доставка на въпросните стоки и същите е следвало да бъдат отчетени. Приходите от продажбата на тези стоки, следва да бъдат взети предвид от страна на ревизираното лице при определяне на финансовия му резултата за съответния данъчен период. Поради това на основание чл. 78 от ЗКПО, следва да бъде направен извод, че правилно е увеличен счетоводният финансов резултат на дружеството с тази сума.

По отношение увеличението на финансовия резултат на дружеството със сума в размер на 2 598 744,17 лева, представляваща приход, вследствие на прилагане разпоредбата на чл. 46,ал. 1, т. 1 от ЗКПО се приема следното:

Ревизиращият орган е приел, че след извършен анализ на счетоводна сметка 401 „Доставчици“ са налице основания за отписване на тези задължения към доставчиците „**-[улица]“, „***“, което е довело до увеличаване на счетоводния финансов резултат на дружеството, поради погасяване на същите с изтичане на [възраст] давностен срок. Това е мотивирало административния орган да приложи разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО и да увеличи счетоводния финансов резултат за отчетната 2019 година със сума в размер на 2 598 744, 17 лева /два милиона петстотин деветдесет и осем хиляди седемстотин четиридесет и четири лева и седемнадесет стотинки/. Тези изводи са потвърдени и в решението на директора на Дирекция „ОДОП“ и се възприемат и от настоящия съдебен състав, а мотивите за това са следните:

При определяне на счетоводния финансов резултат, предприятието следва да отчита дейността си в съответствие с разпоредбите на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Видно от констатациите, обективирани в ревизионния доклад в част III „Счетоводство на ревизираното лице“ ревизираното дружество прилага Национални стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия. Счетоводен стандарт (СС) № 18 „Приходи“ определя счетоводното третиране на приходите, получени от определени видове сделки и в определени случаи, както и тяхното признаване. Признаването на приходи в случаите на отписани задължения е регламентирано в СС №18, приложение „Г“, т. 2. По смисъла на тази разпоредба, приходът от отписани задължения се признава при изтичане на давностния срок или при наличие на друго основание за отписване на задължението. Следователно, при възникване на посочените условия, задълженията следва да се отпишат от пасива на предприятието, респективно да се отчете приход от тази стопанска операция, която рефлектира върху счетоводния финансов резултат за отчетения период. В случай, че задължението не е отписано по този ред, т.е. срещу отчитане на приход, то именно нормата на чл. 46 от ЗКПО създава императивно основание за увеличение на счетоводния финансов резултат при преобразуване за данъчни цели със сумата на задължението, за което е настъпило някое от обстоятелствата по ал. 1 от същата разпоредба. Следователно ако дружеството не осчетоводи приходи при отписване на задължението, то ще е приложима специалната регулация по чл. 46 от ЗКПО.

Разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от ЗКПО, предвижда, че при определяне на данъчния финансов резултат счетоводния финансов резултат се увеличава със сумата на задълженията на данъчно задълженото лице, като увеличението се извършва в годината, в която настъпва едно от следните обстоятелства: 1. Изтичане на три години за задълженията с тригодишен давностен срок или на 5 години за задължения с петгодишен давностен срок от момента, в който задължението е станало изискуемо; 2. Производство по несъстоятелност на данъчно задължено лице е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда напълно удовлетворяване на кредитори, увеличението се извършва с размера на намалението на задължението; 3. С влязло в сила съдебно решение е постановено, че задължението или част от него е недължимо; 4. Кредиторът се е отказал от вземането по съдебен ред или го е опростил, увеличението се извършва с размера на опростената сума; 5. Преди изтичане на съответния срок по т.1 задълженията са погасени по силата на закона; 6. Данъчно задълженото лице е подало молба за заличаване. В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че ал. 1 не се прилага, когато в годината на настъпване на обстоятелствата по ал. 1 задължението е погасено или са отчетени счетоводни приходи в резултат на отписване на задължението.

Налице е хипотезата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, относно задълженията, които дружеството жалбоподател е имало спрямо „**“, „**“ и „**“. На първо място, с оглед правилното прилагане на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО следва да бъде даден отговор на въпроса, дали задълженията на жалбоподателя по фактурите, издадени от съответните кредитори представляват „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД, поради което за тях ще се приложи тригодишен давностен срок, уреден в тази разпоредба, или пък същите нямат характер на такъв вид плащане и респективно за тях ще се приложи петгодишна давност по смисъла на чл. 110 от ЗЗД. Според Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 година по т.д. № 3 от 2011 година на ОСГК на ВКС понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или на други заместими вещи, имащи един и същи правопораждащ факт, чиито падежи настъпват през предварително определени интервали от време, а размера на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Следователно множество на дължимите престации към един и същи кредитор не означава автоматично, че се касае за „периодични плащания“, тъй като за да имат те такъв характер ще е необходимо да имат един и същи правопораждащ факт. По делото липсват доказателства, от които да се направи извод, че издадените фактури следват от едни и същи договорни отношения, поради което следва да се приеме, че всяко едно от тези задължения по цитираните в ревизионния доклад фактури е погасено с общата [възраст] давност по смисъла на чл. 110 от ЗЗД.

Въз основа на горното следва, че датата, от която започва да тече този [възраст] давностен срок, респективно датата, на която задължението е станало изискуемо е датата на издаване на съответната фактура. Установено е, че възникналите спорни задължения, касаят данъчен период 2007, 2010, 2011, 2012 и 2013 година, което означава, че задълженията възникнали през 2007 година е следвало да бъдат отписани още през 2012 година, тъй като тогава е изтекла 5-годината давност, респективно тези от 2010 година е следвало да бъдат отписани през 2015 година; тези от 2011 година е следвало да бъдат отписани през 2016 година; тези от 2012 година е следвало да бъдат отписани през 2017 година и тези от 2013 година е следвало да бъдат отписани през 2018 година. Следва да бъде посочено, че едва при оспорване на ревизионния доклад е представен Договор за отложено плащане с дата 04.02.2013 година, сключен между „** [улица]експорт“ ЕООД и „**“ ЕООД /лист 143 от Приложение №6/, с който е договорено, че задълженията по фактури, както следва: № 00000000051/ 17.09.2010; № 00000000052/05.10.2010; № 00000000053/31.10.2010; № 00000000055/18.11.2010; № 00000000059/14.02.2011; № 00000000061/ 24.02.2011; № 00000000062/30.03.2011; № 00000000063/04.05.2011; № 00000000070/09.08.2011; № 00000000072/30.09.2011; № 00000000073/ 28.09.2011; № 00000000074/11.11.2011; № 00000000077/24.01.2012; № 00000000078/24.01.2012; № 00000000079/24.02.2012; № 00000000080/ 22.03.2012; № 00000000081/15.05.2012; № 00000000089/19.12.2012; № 00000000090/30.01.2013 са с отложено плащане със срок до 31.12.2025 година, а тези, които са възникнали по фактури № 1/ 01.01.2007; №169/08.10.2007; №177/17.10.2007 са новирани и техният падеж е отложен до 31.12.2025 година. И при новото разглеждане на спора, съдът не дава вяра на така представения договор, като изцяло споделя мотивите както на ревизиращия екип, така и на директора на Дирекция „ОДОП“, обективирани в издаденото от него решение. Ако този писмен документ е съществувал и в по-ранен момент, то той е следвало да бъде представен от страна на ревизираното лице още към момента на представяне на писмените доказателства във връзка с отправеното до него и връчено му ИПДПОЗЛ, но това не е направено. На второ място това е един частен писмен документ, което означава, че има формална доказателствена сила и следва да се цени заедно с останалите доказателства по делото и по никакъв начин не обвързва съда /в този смисъл е и Решение № 5566 от 08.05.2024 година, постановено по адм. дело № 11239 по описа за 2023 година на Върховен административен съд/. По своя характер този договор няма белези на новация, не се погасяват съществуващи задължения и на негово място не възникват нови задължения. За наличието на обективна новация е необходимо промяната да засяга „съществените“ елементи на договора – предмета или основанието, а изменението на други „несъществени“ параметри на сделката не води до новиране на задълженията по нея. Този договор стои изолирано от целия доказателствен материал и не се кредитира от съда. В случая няма твърдения от страна на жалбоподателя, че този договор е надлежно осчетоводен, поради което изцяло се възприема, заключението на вещото лице, че процесните вземания са намерили правилно отражение в сметка 401“Доставчици“ през 2019 година.

При това положение и в съответствие с цитирания вече СС № 18 „Приходи“, дружеството е следвало да отпише така погасените по давност задължения. Такава счетоводна операция обаче не е извършена от страна на жалбоподателя. Видно от приложеното чрез административната преписка Салдо по счетоводна сметка 401 „Доставчици“ за отчетен период 2019 година, дружеството е отразило като съществуващи, а не като погасени задълженията си към доставчиците „***“, „**“ и „**“. Това се потвърждава и от изготвената ССЕ, която по същество възприема, че счетоводтството е водено редовно. Процесните фактури са отразени като задължения към тези доставчици, в годината в която са издадени, с посочване на номер на фактура, дата на издаване и стойност, съответно задълженията са отразени през 2019 година в сметка 401“Доствчици“. С воденето по този начин счетоводство, жалбоподателят не може да се позовава на погасителна давност. Липсата на отписани задължения от страна на дружеството, води до това същото да намали счетоводния си финансов резултат, което предполага определяне на много по-нисък размер на дължимия данък. По тази причина след като не е спазено това привило, то следва да бъде приложена императивната разпоредба на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО и счетоводният финансов резултат да бъде увеличен със сумата на погасените задължения, защото същите се считат за приход на дружеството. В тази връзка, неоснователни се явяват доводите на пълномощника на жалбоподателя, направени в хода на последното съдебно заседание, в посока на това, че след като давността по тези фактури е изтекла през 2019 година, то не следва да се увеличава счетоводния финансов резултат. Напротив, за разлика от гражданскоправното отношение, което се е породило между дружеството длъжник и дружеството кредитор, а именно отпадане на задължението, в смисъл, че същото вече не съществува в правния мир, то в чисто счетоводен план, а от тук и в обхвата на материалното данъчно право, то има друго измерение, доколкото както се посочи, вече погасяването по давност на тези задължения означава, че за дружеството е отпаднало задължението да извърши съответната престация, а именно да осъществи плащане и това води до превръщането му в приход за ревизираното лице, съобразно определението дадено именно в т.2 на СС №18 „Приходи“, тъй като се стига до увеличаване на собствения капитал на дружеството. Размерът на приходите има основополагащо значение при определяне данъчната основа на корпоративния данък, доколкото видно от разпоредбата на чл. 19 от ЗКПО данъчната основа е данъчната печалба, а печалба ще имаме когато приходите са над разходите, което означава, че размерът на приходите пряко влияе върху размера на дължимия данък. По тази причина и в конкретния случай, дружеството като не е извършило стопанска операция, изразяваща се в отписване на задълженията, в следствие на това, че същите са било погасени по давност, а е продължило да ги посочва като задължения към съответните доставчици в данъчен период 2019 година е извършило незаконосъобразно намаляване на данъчния финансов резултат, което е довело до определяне на по-нисък размер на дължимия корпоративен данък. Поради това правилно приходната администрация е приложила разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО като е увеличила счетоводния финансов резултат на дружеството.

Също така следва да се посочи, че е налице Договор от 24.09.2020 година за преобразуване чрез вливане със страни „**“ ЕООД (приемащо дружество) и „**“ ЕООД (преобразуващо се дружество). Този факт се доказва и чрез констатациите, направени от страна на вещото лице в изготвената и приета по делото ССЕ, а така също и след служебно извършена от страна на съда справка в интернет страницата на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел ([интернет адрес]), в следствие на което се установи, че считано от 12.10.2020 година дружеството „Италия България импорт-експорт“ е заличено. Това на практика означава вливане в едно лице на качеството длъжник и кредитор, което само по себе си води до погасяване на тези задължения. Това обстоятелство обаче би имало значение, ако се спореше относно прилагането на разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО относно дължимите данъчни задължения на ревизираното лице към данъчен период 2020 година, тъй като към 2019 година тези две дружества все още са съществували самостоятелно, т.е. не е било осъществено това преобразуване на търговското дружество чрез вливане, което пък от своя страна означава, че към 2019 година са били изцяло налице предпоставките на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, касателно фактура № 1158 от 25.01.2005 година с размер на 1 541.00 лева.

Въз основа на изложеното се приема, че напълно законосъобразно е увеличен финансовия резултат на дружеството за 2019 година с 2 599 106.41 лева, от които 362,24 лева неотчетени приходи от продажби и 2 598 744,17 лева от задължения с изтекъл давностен срок. Съответно правилно след направеното преобразуване за 2019 година е установена разлика за довнасяне в размер на 252 613,96 лева и на основание чл. 175 от ДОПК във вр. с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за невнесените в срок суми са начислени дължимите лихви.

С оглед на изложеното се отхвърлят като напълно неоснователни направените от страна на жалбоподателя доводи в посока на неправилно определени данъчни задължения по ЗКПО за данъчен период 2019 година.

По отношение на установения корпоративен данък за данъчен период 2020 година:

От страна на приходната администрация е установен дължим корпоративен данък в размер на 187,00 лева. Както вече бе посочено, ревизиращият екип е установил на първо място, че при извършена съпоставка на отчетените приходи по ЕКАФП и платените фактури по банков път с декларираните приходи по СД, се установява, че през м. 12.2020 година са налице неотчетени приходи от продажби в размер на 599,62 лева, а също така и че на основание чл. 26, т. 6 от ЗКПО не следва да бъдат признати за данъчни цели разходи, в размер на 1 060,60 лева, тъй като произтичат от плащания на глоби по фишове. Приходната администрация е увеличила и едновременно с това намалила счетоводният финансов резултат на дружеството със сума в размер на 40 345,79 лева представляваща осчетоводени амортизации. В следствие на това са предприети корекции по отношение на данъчния финансов резултат, а именно: общо приходи – 615 507,14 лева; общо разходи – 509 941,53 лева; счетоводен финансов резултат – счетоводна печалба в размер на 105 565,61 лева; счетоводен финансов резултат за преобразуване в размер на 105 565,61 лева; увеличения на финансовия резултат в общ размер на 41 406,39 лева; намаления на финансовия резултат в размер на 40 345,79 лева; данъчен финансов резултат – данъчна печалба в размер на 106 626,21 лева; полагащ се корпоративен данък в размер на 10 662,62 лева; авансови вноски в размер на 9 000 лева, при което дължимият данък за внасяне е в размер на 156,03 лева. На основание чл. 175 от ДОПК, във вр. с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за невнесената сума са начислени лихви в размер на 30,97 лева.

Според настоящия съдебен състав правилно от страна на приходната администрация е увеличен финансовия резултат на дружеството със сума в размер на 599,62 лева, представляваща приходи от продажби, които не са отчетени. В съответствие с изложеното, в частта свързана с установяване на резултати по Закона за данък върху добавената стойност бе по категоричен начин прието, че лицето е реализирало доставка на въпросните стоки и същите е следвало да бъдат отчетени. Приходите от продажбата на тези стоки, следва да бъдат взети предвид от страна на ревизираното лице при определяне на финансовия му резултат за съответния данъчен период. Поради горното и на основание чл. 78 от ЗКПО, се приема, че правилно е увеличен счетоводният финансов резултат на дружеството с тази сума.

По отношение на извършената корекция на счетоводен финансов резултат за данъчен период 2020 година поради непризнати разходи за данъчни цели съдът намира, че правилно и законосъобразно е преобразуван счетоводният финансов резултат на дружеството в посока на увеличение с непризнати разходи със сума в размер на 1 060,60 лева, която по своята същност представлява заплатени глоби за превишена скорост, фишове. В жалбата не се съдържат конкретни доводи, но при извършена от настоящият съдебен състав, в качеството му на съд по същество, служебна проверка се установи, че правилно счетоводният финансов резултат за процесният данъчен период е коригиран в посока с увеличение с посочените суми, представляващи непризнати за данъчни цели разходи. съгласно чл. 26, т. 6 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходи, които не са свързани с дейността, каквито несъмнено са заплатените от дружеството глоби по фишове на КАТ в размер на 1 060,60 лева. Отделно от това следва да се посочи, че от страна на оспорващия не са представени доказателства, които да опровергаят констатациите в РА и РД относно третирането на тези разходи при определянето на данъчният финансов резултат за 2020 година, поради което няма основание за признаването им за данъчни цели.

Въз основа на изложеното се приема, че жалбата и в частта против установения резултат по ЗКПО за 2020 година е напълно неоснователна.

С оглед гореизложеното и като взе предвид, че ревизионния акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административно производствените правила и при правилно приложение на материалния закон се приема, че жалбата е неоснователна и като такава ще се отхвърли.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото следва да бъде оставено без уважение направеното от страна на процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на направените по делото съдебни разноски.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 161 от ДОПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени съдебни разноски за настоящето производство. Същите се претендират в размер на 17 850.00 /седемнадесет хиляди осемстотин и петдесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност от страна на жалбоподателя, което се възприема за основателно.

Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК субсидиарно приложима на основание чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В процесния случай от страна на жалбоподателя е направено възражение за прекомерност до приключване на устните състезания, поради което и се дължи произнасяне по него. От възприетото разрешение в Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 и изхождайки от това, че решенията по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 от ГПК, то настоящият състав приема, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая, настоящето производство е повторно. Протекло е в две открити съдебни заседания, като в едно от тях се е явил представител на ответника. От страна на ответника не са ангажирани нови доказателства, нито е правено искане за събиране на доказателства. За следващото заседание са депозирани писмени бележки, припокриващи изцяло писмените бележки депозирани при предходното разглеждане на спора. Делото е с фактическата и правна сложност, установени са задължения за внасяне на данъци по два материални закона, но всички процесуални действия са извършени при предходното разглеждане на делото, при което активно е участвал и настоящият пълномощник. С оглед на това претендираното юрисконсулко възнаграждение за настоящата инстанция не следва да се присъжда в поискания размер. Състава намира, че на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 8650.00 лева за настоящата инстанция, съответстващи на извършената от страната работа.

На основание чл. 226, ал. 3 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК съдът дължи произнасяне по разноските пред ВАС направени по АД № 2636/2025 година. Същите са своевремнно заявени и придружени със списък на разноските. Иска се присъждане на разноски за заплатена държавна такса за касационно обжалване в размер на 1700.00 /хиляда и седемстотин/ лева и юрисконскулско възнаграждение в размер на по 17 850.00 /седемнадесет хиляди осемстотин и петдесет/ лева за всяка инстанция.

Настоящият състав счита, че за двете съдебни инстанции по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК ще следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 26 500.00 /двадесет и шест хиляди и петстотин/ лева. В тази връзка съдът съобразява, че в касационното производство е изготвена касационнна жалба, пълномощникът се е явил в проведеното открито съдебно заседание и е пледирал. В касационното производство не са приети нови доказателства, които да се отразят на изхода на спора, нито в тази съдебна инстанция се събират писмени и гласни доказателства, не се назначават и експертизи, поради което не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение в поискания размер от 17 850.00 лева, който се явява прекомерно висок. В тази връзка се съобразява изложеното в решение по дело С–438/22 на СЕС, че Наредба № 1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа може само да служи за ориентир. С оглед на това юрисконсулското възнаграждение се определя в размер на 8 650.00 лева, като в този си размер е в съответствие на решението на СЕС.

За производството по АД № 342/2023 година се присъжда пълния размер на претендиратното юрисконсулско възнаграждение. До приключване на съдебното дирене не е направено възражение за прекомерност. По това дело са били проведени седем открити съдебни заседания. На част от тях се е явявал лично пълномощник и е извършвал процесуални действия, а по другите своевременно е изготвял писмени молби, с които е правил доказателствени искания, в това число и е ангажирал писмени доказателства. Изготвил е писмена защита, в която подробно и аналитично е изложил съображения за отхвърляне на жалбата. С оглед на изложеното се присъжда юрисконсулско възнаграждение в размер от 17 850.00 лева, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Представени са доказателства за заплатена държавна такса в размер на 1700.00 /хиляда и седемстотин/ лева, видно от платежно нареждане от 06.02.2025 година. Същите с оглед изхода на спора се присъждат на ответника по делото.

С оглед на горното съдебни разноски в полза на Д“ОДОП“-София при НАП се присъждат в общ размер на 36 850.00 /тридесет и шест хиляди осемстотин и петдесет/ лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на „**Т“ ЕООД с [ЕИК], с адрес: [населено място], [жк], ул. „** срещу Ревизионен акт № Р-22001422005418-091-001 от 25.05.2023 година, издаден от Б. И. Б. на длъжност: началник на сектор, възложил ревизията и Н. К. К. на длъжност: гл. инспектор по приходите, ръководител на ревизията, в частта, с която същият е потвърден с Решение № 1104 от 07.08.2023 година, издадено от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - С.* и са установени резултати за данък върху добавената стойност по Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчни периоди м. 02.2019 година и м. 12.2020 година, както и са установени резултати за корпоративен данък по ЗКПО за 2019 година и 2020 година, ведно със съответните лихви за забава.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД с [ЕИК], с адрес: [населено място], [жк], ул. „***да заплати в полза на Национална агенция за приходите – С.* съдебни разноски в размер на 36 850.00 /тридесет и шест хиляди осемстотин и петдесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.