№ 10867
гр. С., 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110110375 по описа за 2022 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от 07 октомври 2022 г.
град С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми септември
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ра
Като разгледа гражданско дело № 10375 от 2022 година по описа на
1
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 38162/28.02.2022г. на
СРС, уточнена с Молба, вх. № 69725/07.04.2022г. на СРС, подадена от
"***********" ЕАД във връзка със Заповед за изпълнение №
12125/20.09.2021г., издадена по ч.гр.д. № 48738/2021г. на СРС.
Ищецът „***********“ ЕАД чрез юрк. Васил Пиралков е предявил
срещу В. В. Д. и Е. В. Д. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено спрямо ответниците, че същите дължат на „***********“ ЕАД
във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С.,
ж.к. "*****", бл. 25, вх. Д, ет. 7, ап. 117, аб. № 93761, както следва
Е. В. Д.:
93,15 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2017г.-м.09.2018г. и 0,95 лева за главница за дялово
разпределение за периода м.07.2018г.-м.09.2018г., ведно със законната
лихва върху всяка от двете суми от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (24.08.2021г.) до
окончателното им изплащане;
26,51 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2018г.-29.07.2021г. и 0,27 лева за законна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
31.08.2018г.-29.07.2021г.
В. В. Д.:
93,15 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2017г.-м.09.2018г. и 0,95 лева за главница за дялово
разпределение за периода м.07.2018г.-м.09.2018г., ведно със законната
лихва върху всяка от двете суми от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (24.08.2021г.) до
окончателното им изплащане;
26,51 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2018г.-29.07.2021г. и 0,27 лева за законна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
31.08.2018г.-29.07.2021г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответниците
съществува облигационно отношение въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно
чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане с нарочен акт. Ответниците били собственици на топлоснабдения
имот. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е доставило за
процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане на
периода, за който е доставена енергията. В насрочените по делото публични
съдебни заседания ищецът се представлява от юрк. Ралица Петракиева или
юрк. Александър Трифонов. Предявените искове се поддържат, включително
2
в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците В. В. Д. и Е. В. Д. са подали
Отговор на исковата молба, вх. № 92674/10.05.2022г. на СРС, с който
оспорват предявените искове като неоснователни. Оспорват да са в
облигационни отношения с ищеца, както и че същият им е доставял
стоки/услуги, включително че на адреса е доставяна топлоенергия,
отговаряща на утвърдените стандарти. Оспорва се ответниците да са ползвали
топлинна енергия през процесния период. Същите не били подписвали
договор, нито били приемали общите условия на дружеството. Оспорва се
доказателствената стойност на представените доказателства. Правят
възражения за погасяване на задълженията по давност. В насрочените по
делото публични съдебни заседания ответниците не се явяват, като или се
представляват от адв. Н. Ш., или не изпращат представител.
Третото лице – помагач „********“ ЕООД не изпраща представител за
насрочените по делото публични съдебни заседания. С Молба, вх. №
113387/03.06.2022г. на СРС, негов представител изразява становище за
основателност и доказаност на предявените искове.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба и предявените с нея искове и становището и възраженията на
ответниците, съобразявайки събраните по делото доказателства,
основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес, поради което обективираните в нея искове са
допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно
доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор
за продажба на топлинна енергия между него и ответника, по силата на което
е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания
размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на
тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане. По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422
ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата,
от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят
правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството
топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
3
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и
пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между
клиента на топлинна енергия за битови нужди и топлофикационното
дружество възниква по силата на закона без за това да е необходимо
съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите условия на
ищеца са публикувани и са влезли в сила, който факт се установява от
приложеното по делото тяхно копие. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и § 1, т. 42
(обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар
и понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените от
законодателя при регламентиране на правоотношенията принципи,
облигационна връзка по този начин може да възникне единствено със
собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на
ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови
нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на
ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за
доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или
титулярят на вещното право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.-
гр.д.420/2009г.-ІVг.о.).
По делото не са представени доказателства, обосноваващи пълно и
главно извод, че ответниците в рамките на процесния период да са
собственици или носителки на вещно право върху топлоснабдения имот.
Действително към исковата молба е приложен Нотариален акт №
51/25.09.2018г., т. ІІІ, рег. № 24794, дело № 398/2018г. на Нотариус № 594 -
Цветелина Гечева. От същия се установява, че към 25.09.2018г. двете
ответници, заедно с останалите съсобственици, са продали на трети лица този
имот - апартамент в град С., ж.к. "*****", бл. 25, вх. Д, ет. 7, ап. 117. От
нотариалния акт обаче не става ясно откога двете ответници са
съсобственички в имота, съответно дали е налице темпорално покритие с
процесния период на предявените искове. От Столичната община е изискано
и същата е представила заверено копие от Договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на НДИ /отм./ от 01.03.1991г. за този апартамент. От
договора е видно обаче, че Председателят на Изпълнителния комитет на
Община "Възраждане" е продал имота на В.П. Д., която не е страна по
настоящото производство и няма данни кога и на какво основание имотът е
преминал в собственост на лица, сред които и двете ответници. Представено е
Удостоверение за наследници, изх. № РВЕ18-УГ01-1655/02.03.2018г. на
Столичната община - Район "Възраждане", от което е видно, че ответниците
са наследници на В.Н.Д.. Няма доказателства обаче последният да е бил
носител на право на собственост или друго вещно право върху имота. Право
на собственост или вещно право на ползване в полза на ответниците не се
установява и от представеното Постановление за възлагане на недвижим имот
от 14.12.2016г., издадено по изп.д. № 20168400400792 на ЧСИ № 840 - М.Ц.:
1
със същото / от имота се възлага на Хр.Хр.Х.. По отношение на същия
3
издадената в заповедното производство заповед за изпълнение е влязла в сила
и е издаден изпълнителен лист.
Доколкото по делото не се установява периода, в който ответниците В.
В. Д. и Е. В. Д. са били собственици на топлоснабдения имот и темпоралното
му съответствие с процесния период, то не е налице първата и главна
4
предпоставка за основателност на предявените искове за главници. Оттук с
пълна сила това важи и за исковете за лихви. При това положение
обсъждането на останалите доводи на страните, включително дали
задълженията биха били погасени по давност, се явява безпредметно.
Предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени в
цялост.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото
право на разноски имат само ответниците. Съдът следва да се произнесе и по
разноските в заповедното производство.
В рамките на заповедното производство ответниците нито са доказали,
нито са претендирали разноски, поради което такИ. не следва да им се
присъждат. В исковото производство не е доказано да са сторени от тях
разноски, поради което такИ. също не следва да се присъждат на ответниците.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявените от „***********“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище в град С., ул. "Я." № 23Б, срещу В. В. Д., ЕГН
**********, от град С., ул. "П." № 165, ет. 1, ап. 1, и Е. В. Д., ЕГН
**********, от град С., ж.к. "*****", бл. 25, вх. Д, ет. 7, ап. 117, искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответниците, че
същите дължат на „***********“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на
недвижим имот - апартамент в град С., ж.к. "*****", бл. 25, вх. Д, ет. 7, ап.
117, аб. № 93761, както следва
Е. В. Д.:
93,15 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2017г.-м.09.2018г. и 0,95 лева за главница за дялово
разпределение за периода м.07.2018г.-м.09.2018г., ведно със законната
лихва върху всяка от двете суми от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (24.08.2021г.) до
окончателното им изплащане;
26,51 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2018г.-29.07.2021г. и 0,27 лева за законна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
31.08.2018г.-29.07.2021г.
В. В. Д.:
93,15 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2017г.-м.09.2018г. и 0,95 лева за главница за дялово
разпределение за периода м.07.2018г.-м.09.2018г., ведно със законната
лихва върху всяка от двете суми от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (24.08.2021г.) до
окончателното им изплащане;
26,51 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2018г.-29.07.2021г. и 0,27 лева за законна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
5
31.08.2018г.-29.07.2021г.
Решението е постановено при участието на „********“ ЕООД в
качеството му на трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6