№ 584
гр. Бургас, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско
дело № 20212100101750 по описа за 2021 година
Делото е образувано по повод исковата молба на ЕЛ. В. ЦВ., от гр. София, против
К. Г. К., с настоящ и постоянен адрес в гр. София, с която претендира приемане за
установено, че на основание пълна трансформация на лични парични средства в размер от
72 000 лева, ищцата е легитимирана като едноличен собственик на следните два недвижими
имота, придобити през времетраене брака на страните, прекратен с развод, представляващи:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 07079.602.238.1.14; адрес – гр.
Бургас, ж. к. Славейков, бл. 118, вх. 1, ет. 6, ап. 14, с площ от 71 кв. м., и 2.702 КВ. М. ИД. Ч.
от поземлен имот с идентификатор 07079.602.238, находящ се в гр. Бургас, ж. к. Славейков,
придобити с договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № ***/**.**.****
год., т. **, н. д. № *** на нотариус рег. 491; в условие на евентуалност – при отхвърляне на
първия иск, претендира определяне на по-голям дял от придобитото през времетраене брака
между страните имущество; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните
разноски.
Процесните имоти са описани в молба-уточнение на ищеца от 26.11.2022 год.;
придобитото през времетраене на брака имущество е описано в нарочна молба – л. 81 по
описа на делото.
Съдът намира предявените, съединени в условие на евентуалност, установителен и
конститутивен искове за допустими; правните им основания са чл. 23, ал. 1 и чл. 29, ал. 3,
СК.
Ответникът, чрез процесуалния си представител по чл. 47, ал. 6, ГПК, оспорва
исковете като неоснователни; не ангажира доказателства.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на
събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено:
По делото не се спори, а и се установява от представените писмени доказателства,
че страните са били обвързани от граждански брак, сключен на 30.06.2012 год. През
неговото времетраене, с договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт №
1
***/**.**.**** год., н. д. № ***/**** год. на нотариус рег. № 491, страните са придобили
правото на собственост върху процесните два недвижими имота – апартамент,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.602.238.1.14, и 2.702
кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 07079.602.238, за общата сума от 72 000
лева, платена по банков път на 30.06.2017 год. – вж. платежното нареждане на л. 25 по описа
на делото пред БсРС. Предвид законовата презумпция по чл. 21, ал. 1, СК, придобиването на
имотите попада в обхвата на съпружеска имуществена общност. Ищцата сочи, че е платила
цялата покупната цена с личните си средства от общо 73 000 лева, получени като продажна
цена за офис № 3 в гр. София, ул. „Марко Бочар“, бл. 49 (договорът за него е сключен с
Нотариален акт № **/**.**.**** год. на нотариус рег. № 400), който недвижим имот е бил
еднолична предбрачна собственост на Е..
Бракът на страните е бил прекратен с развод с Решение № 20277976/15.12.2020 год.
по гр. д. № 16528/2020 год. на СРС, влязло в законна сила на 18.01.2021 год.
Ищцата твърди, че процесните апартамент и идеална част от поземлен имот не са
придобити в режим на СИО, тъй като цената им е платена изцяло с нейни извънбрачни
парични средства, т. е. налице е пълна трансформация на лично имущество на Е.Ц., при
пълна липса на принос за ответника.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения
установителен иск по чл. 23, ал. 1, СК за основателен. Предметът на доказване е свързан с
установяване притежаваното от ищцата лично имущество в размер от 72 000 лева – сума с
извънбрачен произход, и заплащането й като покупна цена за придобиване на процесните
два имота (Решение № 4/06.02.2012 год. по гр. д. № 388/2011 год. на І ГО на ВКС,
постановено по чл. 290, ГПК). Съдът намира, че това доказване е проведено – чл. 154, ал. 1,
ГПК. Видно от данните по делото, продаденият от Е.Ц. офис, описан в Нотариален акт №
**/**.**.**** год., е бил нейно лично имущество, придобито през 2008 год. Цената от
продажбата му – 73 000 лева (равностойност на 37 324,30 евро), е преведена по спестовната
сметка на продавача Е. К.а (брачното й фамилно име преди развода) с IBAN: BG90 UNCR
7000 4522 5716 52 – платежно нареждане на л. 28 по описа на делото на БсРС. Според
представените банково удостоверение и справка към нея, тази сметка е закрита на
12.06.2017 год., а част от наличността й е преведена по депозитна сметка на ищеца Ц. –
IBAN: BG19 UNCR 7000 2522 8947 47. Други части от наличните средства по спестовната
сметка са били предоставени като заем от ищеца на трети лица, които са й връщали сумите
по цитираната депозитна сметка. Съдът намира, че тези средства са лично имущество на
Е.Ц., придобито чрез трансформация на личен имот – получаване на продажната му цена, и
същите средства са били използвани за заплащане на покупната цена на двата имота по
процесния договор от 30.06.2017 год. Представените от ищеца банкови извлечения не са
оспорени от ответника, няма и доказателства за внасяни по двете банкови сметки на Е.Ц.
семейни средства на страните или на лични средства на ответника, поради което съдът
намира, че наличността на депозитната сметка, съществувала към 30.06.2017 год., е
представлява лично имущество (парични средства) на съпругата-ищец.
На второ място, искът е основателен и предвид надлежно оборената презумпция на
чл. 21, ал. 2, СК, за принос на ответника-бивш съпруг за придобиване на спорните два
недвижими имота. Според неопроверганите с насрещно доказване показания на свид. А.Д.-
И., без родство със страните, К.К. не работел фактически, не осигурявал средства за
семейството си и не участвал с работа в домакинството. Няма доказателства за реализирани
от ответника печалби от търговската му дейност по препродажба на автомобили, поради
което не може да се установи принос на този съпруг за придобиване на семейни
спестявания. Представените писмени доказателства от НАП също не установяват
получавани от ответника високи доходи – от трудова и/или търговска дейност, за да бъде
прието, че е налице съвместен принос по смисъла на чл. 21, ал. 2, СК за пълно или частично
2
осигуряване на покупната цена от 72 000 лева за двата процесни имота. Делото не съдържа
доказателства дали и каква част от доходите на ответника са постъпвали в спестовната и/или
в депозитната сметки на съпругата му, за да се приеме, че е налице съпружески принос – вж.
Решение № 168/30.11.2016 г. по гр. д. № 2411/2016 г. на II ГО на ВКС; 90-2018-ІІ ГО на
ВКС). Предвид изложеното, съдът намира, че цената от 72 000 лева по Нотариален акт №
***/**.**.**** год. е платена изцяло само с лични парични средства на съпругата Е.Ц.,
поради което процесните два имота са придобити от нея чрез пълна трансформация на
личното й имущество.
Легитимацията на ответника като купувач по процесния договор не изключва
основателността на претенцията, предвид задължителните указания на ВКС за точното
прилагане на закона – вж. т. 4 от 5-2013-ОСГТК.
Изложеното мотивира съда да приеме, че искът по чл. 23, ал. 1, СК е основателен и
следва да бъде изцяло уважен, тъй като правото на собственост върху двата имота е
придобито само от съпругата-ищец чрез пълна трансформация на личните й парични
средства в размер от 72 000 лева.
Предвид уважаването на иска по чл. 23, СК, съдът намира, че не се е сбъднало
условието, под което е предявена евентуалната претенция по чл. 29, СК, т. е. той не дължи
разглеждане и произнасяне по съществото й.
Основателността на иска по чл. 23, СК налага уважаване молбата на ищеца за
присъждане на направените по делото разноски в общ размер от 5620,03 лева – чл. 78, ал. 1
във вр. с чл. 80, ГПК. В тази сума не е включен разходът за хотелска нощувка за втори
адвокат на ищеца, тъй като разноските се дължат само за един процесуален представител на
страната.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 23, ал. 1, СК, по отношение
ответника К. Г. К., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес гр. С., ул. „Х.“ № **, вх. *,
ет. *, ап. **, че, на основание трансформация на лично имущество – парични средства в
размер от 72 000 лева, ищецът ЕЛ. В. ЦВ., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Х.“ № **, вх.
*, ет. *, ап. **, е легитимирана като едноличен собственик на следните два недвижими
имота, придобити с договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт №
***/**.**.**** год., т. **, н. д. № *** на нотариус рег. 491:
1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 07079.602.238.1.14; адрес –
гр. Бургас, ж. к. Славейков, бл. 118, вх. 1, ет. 6, ап. 14, разположен в сграда № 1 с
идентификатор 07079.602.238.1, с предназначение – жилищна сграда-многофамилна,
която е разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.602.238; предназначение
на самостоятелния обект – жилище, апартамент; брой нива на обекта – 1; посочена в
документа площ – 71 кв. м.; прилежащи части: избено помещение № 14 с площ от 4.50
кв. м., ведно с 9.64 кв. м. ид. ч. от общите части на сградата, както и съответния
процент идеални части от правото на строеж върху терена; съседи: на същия етаж –
07079.602.238.1.36, 07079.602.238.1.15, под обекта – 07079.602.238.1.11, над обекта –
07079.602.238.1.17, който имот е идентичен с недвижим имот, находящ се в масивна
жилищна сграда с две секции: източна – „А“, и западна – „Б“, която сграда се състои
от един подземен и осем надземни етажа, построена в УПИ II-44, кв. 19а по плана на
3
гр. Бургас, ж. к. Славейков, с площ на урегулирания имот от 780 кв. м., представляващ
самостоятелен обект с предназначение – жилище, обозначено като Апартамент № 14
на 6-ти жилищен етаж (седми надземен за сградата в Секция „А“ – изток) на
жилищната сграда, със застроена площ на жилището от 71 кв. м., а заедно със
съответстващите му 9.64 кв. м. ид. ч. от общите части на сградата – общо 80.64 кв. м.,
състоящ се от: дневна с кухня-бокс, спалня, баня с тоалетна и две тераси, при граници:
север – външен зид, юг – външен зид, изток – ап. 15 и стълбище, запад – калканен зид,
отгоре – ап. 17, отдолу – ап. 11, заедно с прилежащото му избено помещение № 14 в
подземния етаж на сградата, с площ от 4.50 кв. м., при граници: север – изба № 15, юг
– изба № 12 и изба № 13, изток – външен зид, запад – коридор, както и 2.15 % ид. ч. от
правото на строеж върху поземления имот, и
2. 2.702 кв. м. ид. ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 07079.602.238; адрес – гр.
Бургас, ж. к. Славейков; площ – 779 кв. м.; трайно предназначение на територията –
урбанизирана; начин на трайно ползване – за комплексно застрояване; номер по
предходен план – 44, квартал 19а, парцел 2; съседи: 07079.602.239, 07079.602.240,
07079.602.232, 07079.602.159, който имот е идентичен с 2.702 кв. м. ид. ч. от УПИ II-
44, кв. 19а по плана на град Бургас, ж. к. Славейков, с площ на урегулирания имот 780
кв. м., с граници: северозапад – улица, североизток – общински имот УПИ I, югоизток
– общински УПИ III, югозапад – пешеходна алея (междублоково пространство), който
е бивш неурегулиран имот с пл. № 44 по плана на ж. к. Славейков към 1955 г.
УКАЗВА задължението на страните за отбелязване на настоящото съдебно решение
в Службата по вписвания при БсРС, след влизането му в законна сила.
ОСЪЖДА К. Г. К., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес гр. С., ул. „Х.“ №
**, вх. *, ет. *, ап. **, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на ЕЛ. В. ЦВ., ЕГН
**********, с адрес гр. С., ул. „Х.“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, деловодни разноски в размер от
5620,03 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред Апелативен
съд – Бургас в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
4