Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Стара Загора,13.05.2021г.
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и седми април през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар Минка Петкова
като разгледа докладваното от съдия
ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 4 по описа за 2021 г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП).
Образувано е по жалба на С.Б. Х. *** против индивидуален административен акт
– принудителна административна мярка (ПАМ) от 21.12.2020г. – „преместване на
паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него
водач“, наложена спрямо лек автомобил „Рено“, с рег.№****, разпоредена
от длъжностно лице – инспектор, контрол, паркиране“ при „ Център за градска
мобилност” ЕАД при Столична община. В жалбата се сочи, че оспорваната ПАМ е нищожен административен акт като
постановен от некомпетентен орган и се иска нейното прогласяване като такава.
Наред с това в жалбата са наведени и доводи за незаконосъобразност като
постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и в противоречие с материалноправните
разпоредби.От процесния снимков материал, не можело да се направи
категоричен извод , че той бил паркирал собствения си автомобил в нарушение на
чл. 171,т.5 , буква „ б” от ЗДвП. Не била налице нито една от хипотезите на
закона, за да може длъжностното лице при „ Център за градска мобилност” да
приложи мярката. Моли съда да прогласи ПАМ за нищожна, респективно тя да бъде отменена като незаконосъобразна
приложената спрямо него принудителна административна мярка.
Ответникът
по жалбата – длъжностно лице при „Център за градска мобилност” ЕАД при Столична община – СТ. М., редовно и
своевременно призован, в депозираното по делото писмено становище, чрез
процесуалния представител оспорва жалбата, като твърди, че мярката е приложена
в съответствие с приложимия материален закон.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
Лек автомобил „Рено” с рег. № **** е
собственост на жалбоподателя, което не се оспорва от него.
На 21.12.2020г. е съставен Констативен протокол
№113/92 за осъществено преместване на неправилно паркирано пътно превозно
средство. В протокола е отразено, че в 08:10 часа на същата дата, служителят на
при „Център за градска мобилност” СТ. М. е констатирал неправилно паркиране на
следното пътно превозно средство – марка
„Рено“ с рег. № ****, като пътното превозно средство е паркирано на ул.” Битоля“
след
пътен знак В28, Т17.
По делото е приложена преписката по
налагане на обжалваната ПАМ, която се състои от посочения протокол, снимков
материал, заповед
№ СОА18-РД-95-484/14.08.2018 г. на кмета на Столична община, с която са
одобрени редът и условията за принудително преместване на неправилно паркирани
ППС, заповед № РД-09-486/2/ от 02.07.2020 година на изпълнителния директор на
център за градска мобилност, решение № 73 от 17.12.2015 година на СОС, трудов
договор от 10.01.2020 година, длъжностна характеристика на „инспектор контрол и
паркиране”, Инструкция за работа на лицата на длъжност „Инспектор контрол паркиране”
извадка от GPS системата на специализиран автомобил за принудително преместване
на МПС, копие от утвърдената схема на организацията на движението и други.
След като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:
Репатрирането на автомобили като ПАМ е регламентирано
в специалния ЗДвП. Съгласно нормата на чл. 171, т. 5, б. „б” от ЗДвП, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага следната ПАМ: преместване на паркирано
пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения
от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата
за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за
принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава
опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.
Следователно в случая се касае за индивидуален административен акт по смисъла
на чл.21, ал.1 от АПК – изразено с действие волеизявление на орган, овластен
със закон за това.
Оспореният акт представлява принудителна
административна мярка, приложена с разпореждане в устна форма. Предвид формата
на акта, в него не може да бъде указано пред кой орган и в какъв срок може да
бъде обжалван. Това означава, че е приложима разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК, която предвижда, че ако в акта или в съобщението за неговото издаване не е
указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответния срок
за обжалване по този дял се удължава на два месеца. Съгласно чл.61 ал.1 от АПК,
всеки административен акт без разлика във формата в която е издаден, следва да
бъде съобщен на заинтересованите лица. Независимо, че прилагането на ПАМ по
чл.171, т.5, б. „б” ЗДвП се свързва с преместване на паркирано ППС без знанието
на неговия собственик или на упълномощения от него водач и се оказва доведена
до знанието на жалбоподателя на датата на прилагането – 21.12.2020г., по делото
няма данни на последния да е било съобщено пред кой орган и в какъв срок може да
я оспори.. Жалбата, като подадена на
11.10.2019г., се явява в срок, изхожда от активно легитимирано лице, за което
индивидуалният административен акт е неблагоприятен, следователно е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна, поради следните съображения:
Разпоредбата на чл.168, ал.1
от ЗДвП гласи, че определените от министъра на вътрешните работи длъжностни
лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците
или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да
бъде преместено паркирано ППС на отговорно пазене на предварително публично
оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него
водач. По силата на цитираната разпоредба в кръга на лицата, които могат да
прилагат ПАМ по чл.171, т.5, б. „б“ от ЗДвП, са включени длъжности лица,
определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя. За всеки
един от тези правни субекти съществува правната възможност да определи и оправомощи съответните длъжностни лица, които да налагат
ПАМ. Законодателят не е въвел ограничения или изисквания досежно собственика на
пътя. Тоест всеки собственик на път по смисъла на §1, т.6 от ЗДвП има законова
възможност да оправомощи лица, които да налагат
принудителна мярка, като определи изрично тези лица.
Съгласно чл. 120 и чл. 121 от НОДТСО,
контролът по спазването на правилата за паркиране, както и дейността по
принудително преместване на неправилно паркирани ППС може да се осъществява и
от служби за контрол, определени с писмена заповед на кмета на Столична община,
издадена на основание и в изпълнение на чл. 167 и
следващите от Закона за движението по пътищата. Оперативната дейност
по принудително преместване на ППС на територията на Столична община се
организира и осъществява от общинското дружество „ Център за градска мобилност „ ЕАД, по ред и
при условия определени със заповед на кмета на Столична община, издадена на
основание и в изпълнение на чл. 167 и
следващите от Закона за движението по пътищата.
От приложената по делото заповед №
СОА18-РД-95-484/14.08.2018 г. на кмета на Столична община е видно, че с
посочения акт, кметът на СО е определил юридическото лице „ Център за градска
мобилност „ ЕАД като орган по смисъла на § 1, т. 1 АПК,
на когото са възложени административните правомощия по налагане на
принудителната административна мярка, като е оправомощил
служители на дружеството с правомощия по
принудително преместване на ППС при неправирно паркиране
в нарушение на чл. 171,т.5 1 букви „а”, б” и в /т. 7. 3/.
Наред с това е представена
Инструкция за работата на служителите на длъжност Инспектор контрол паркиране,
той и такъв в сектор "Принудително задържане" от отдел
"Паркиране" на дирекция "Паркиране и мобилност" по
участъците от зоните с режим на почасово платено паркиране - "синя
зона" и "зелена зона", в която е регламентирал действията на
длъжностните лица, които са оправомощени да налагат принудителната административна
В разглеждания случай не се спори, че мястото, където е бил,
Разпоредбата на чл.172, ал.1 ЗДвП постановява
кои ПАМ се налагат с мотивирана заповед, като ПАМ по чл.171, т.5, б. „б” от ЗДвП не е сред изрично изброените мерки.
Това означава, че прилагането на тази ПАМ се извършва чрез преместване и
предоставяне на отговорно пазене на МПС, без законът да изисква мотивирана
писмена заповед за прилагане на мярката. Тя може да е устна или изразена чрез
действие в съответствие с чл.59, ал.3 от АПК.
При прилагането на ПАМ не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила по смисъла на чл.146, т.3 от АПК. Доколкото принудителните
административни мерки от този вид се издават в устна форма, за доказване на
законосъобразността им са допустими всички доказателствени средства,
включително и снимков материал, какъвто е приложен по преписката.
Разпореждането
е извършено в съответствие с материалния закон. Хипотезите на цитираната
разпоредба на чл. 171, т. 5, б.”б” от ЗДвП, приложима като материално правно
основание за налагане на конкретната ПАМ, са три:
1. когато превозното средство
е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с
неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано
превозно средство;
2. когато създава опасност и
3.когато прави невъзможно
преминаването на другите участници в движението.
Разпоредбата е императивна и
при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност,
административният орган налага предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административното нарушение. Не съществува правна възможност за
административният орган да осъществи във всеки конкретен случай, с оглед на
конкретните обстоятелства, да извърши преценка за налагането или не
принудителната административна мярка.
Предвид разпоредбата на
чл.170, ал.1 АПК в тежест на ответника, като издател на акта, е възложено да
установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението
на законовите изисквания при издаването му. Затова и негово е задължението да
установи, че оспорената принудителна мярка, наложена с конклудентните
действия по преместването на автомобила, е в съответствие със законовите
изисквания.
От снимките, приложени по
делото и от представената схема се
вижда, че автомобилът е паркиран на място, където е забранено паркирането.Съставянето
на констативен протокол не е елемент от
прилагането на ПАМ, която се извършва чрез действие, а протоколът има единствено
доказателствено значение. Той е съставен не от лицето, приложило ПАМ, но тава
нарушение не е съществено след като от другите доказателства- снимков материал,
извлечение от GPS системата на
специализирания автомобил се установява, че автомобилът на жалбоподателят е
паркиран в 8,10 минути на забранено
място.
В случая се доказа, че към момента на
прилагане на ПАМ мястото е обозначено с неподвижен пътен знак, който да
предупреждава за принудително преместване. Съгласно нормата на чл.40, ал.1 от ППЗДвП, пътните знаци се поставят от дясната страна на пътя
срещу посоката на движение. От приложения снимков материал и писмени
доказателства се вижда, че пътен знак В28
с допълнителната табела Т17 е поставен на нормативно предвиденото място спрямо
процесния автомобил. Съгласно нормата на чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП, на чието
основание е разпоредено репатриране на процесния
автомобил, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна
мярка преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е
паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с
неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано
превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно
преминаването на другите участници в движението.
На последно място, но не и по
важност, съдът намира, че атакуваната мярка е издадена в съответствие с целта
на закона, а именно осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения.
За налагането на ПАМ по чл.
171,ал.1,т.5 б.б ЗДвП няма законово изискване за писмена форма на
волеизявлението, с което се налага мярката. След като няма изискване за писмена
форма, следователно няма и изискване за мотивиране на мярката.
По така изложените съображения
съдът намира за доказан факта, послужил като основание за издаване на обжалвания
акт, че паркираният автомобил е паркиран в нарушение на правилата за движение,
с оглед на което процесната ПАМ се явява наложена в съответствие със законните
изисквания, съставляващи материалноправни
предпоставки за постановяването й.
С
оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната ПАМ е формално и материално законосъобразна,
издаването й съответства на целта на
закона - за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения, както и не засяга адресата в по-голяма степен от
необходимото за целта й. Поради това подадената жалба срещу нея е неоснователна
и следва да бъде отхвърлена. Искането за присъждане на съдебни разноски е недоказано
, тъй като те не са направени от страна в съдебното производство. Съгласно
разпоредбата на чл. 143 АПК
право на разноски имат само и единствено страните в съдебното производство. , а
такива са направени от „ Център за градска мобилност” ЕАД, която не е страна в
настоящото производство
Водим от горните мотиви и
на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.Б. Х. *** против индивидуален административен акт
– принудителна административна мярка (ПАМ) от 21.12.2020г. – „преместване на
паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“,
наложена спрямо лек автомобил „Рено“, с рег.№**** , разпоредена
от длъжностно лице – инспектор, контрол, паркиране при „ Център за градско
мобилност” ЕАД при Столична община, като неоснователна
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на СТ. М., длъжностно лице при „ Център за
градска мобилност „ЕАД за присъждане на съдебни разноски, като недоказано.
Решението
не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.172, ал.5, изр.2-ро от
ЗДвП.
СЪДИЯ: