РЕШЕНИЕ
№ 15795
гр. София, 19.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110141046 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „***“ ЕАД срещу „ЗАД ***“
АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1393,33 лв., с включени 15 лв. ликвидационни
разноски, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско +“ за вреди настъпили от пътнотранспортно произшествие на 08.03.2021
г. на паркинг в гр. ***, причинени виновно и противоправно от водача на лек автомобил
„Ивеко Дейли“, с рег. № ***, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е
била застрахована при ответника.
Ищецът твърди, че на 08.03.2021 г. около 09:05 часа на паркинг на „***“ в гр. ***, е
настъпило ПТП по вина на водача на товарен автомобил „Ивеко Дейли“, с рег. № ***, който
при маневра на заден ход с цел излизайки от паркомясто, удря задната част на лек
автомобил „Пежо Партнер“, с рег. № ***, вследствие на което на последния са причинени
имуществени вреди. Твърди, че към датата на ПТП лек автомобил „Пежо Партнер“, с рег. №
***, е имал сключена имуществена застраховка „Каско +“, обективирана в застрахователна
полица № ***, валидна към датата на застрахователното събитие. Сочи, че в причинна
връзка с това ПТП са нанесени вреди на застрахования при него автомобил. Твърди, че
щетите са отстранени в сервиз, като за извършения ремонт застрахователят е платил
обезщетение в размер на 1378,33 лв. и е извършил ликвидационни разходи в размер на 15
лв., поради което сочи, че в негова полза е възникнало регресно вземане за платеното
обезщетение в размер на 1393,33 лв. спрямо ответника като застраховател на гражданската
отговорност на делинквента. Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана за
заплащане на процесната сума, но претенцията останала неизплатена. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ЗАД
***“ АД, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизма на
настъпване на процесното ПТП, наличието на причинно – следствена връзка между
процесното ПТП и твърдяните вреди, както и наличието на виновно и противоправно
поведение от страна на водача на увреждащия автомобил. Твърди виновен за причиняването
1
на щетите да е водачът на лек автомобил „Пежо Партнер“, с рег. № ***, евентуално – твърди
съпричиняване. Оспорва и размера на вредите, като счита същият за прекомерно завишен.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи, наличието на
валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно
и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в изпълнение на
договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в
размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да обори
презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на водача на застрахования при него автомобил,
както и да докаже възраженията си, в това число възражението си за съпричиняване по чл.
51, ал. 2 ЗЗД, като докаже в условията на пълно и главно доказване противоправно
поведение на водача на лек автомобил лек автомобил „Пежо Партнер“, с рег. № ***, което е
в причинна връзка с уврежданията на този автомобил.
Между страните не се спори, а и видно от приетата като писмено доказателство
застрахователна полица № ***/***г., към момента на настъпване на събитието между
ищцовото дружество и собственика на лек автомобил „Пежо Партнер“, с рег. № ***, е
съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско на
МПС“.
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото е отделено и
обстоятелството, че към датата на ПТП водачът на товарен автомобил „Ивеко Дейли“, с рег.
№ *** е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.
От приетия като писмено доказателство по делото двустранен констативен протокол
за ПТП от 03.08.2021 г. се установява, че на посочената дата около 09:05 часа, в гр. ***, на
паркинга на „***“ е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Пежо Партнер“, с рег. №
***, управляван от К. А., и товарен автомобил „Ивеко Дейли“, с рег. № ***, управляван от
П. В.. Отразена е схема на произшествието, с което е обозначена зоната на удара, както и
видимите щети по МПС, като за лек автомобил „Пежо Партнер“, с рег. № *** е посочено
удрасквания и разкъсване на заден десен калник, а за товарен автомобил „Ивеко Дейли“, с
рег. № *** – няма. Протоколът е подписан от двамата водачи. Двустранният констативен
протокол представлява частен свидетелстващ документ, съставен от лица, трети на процеса.
Освен формална доказателствена сила, която в случая не е опровергана, документът няма
друга призната от процесуалния закон сила на доказване, т. е. не обвързва по задължителен
начин съда да приеме за верни описаните в протокола факти. Документът обаче има
доказателствена стойност и същата се определя от съда по вътрешно убеждение – съобразно
останалите доказателства, съобразно повода за съставяне на документа и др. В случая,
двустранният протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП – с цел да
удостовери причините за настъпване на ПТП, когато между участниците няма спор по тях.
Ето защо, документът има характер на нарочен от гледна точка на съставянето му съобразно
ЗДвП, но случаен от гледна точка на процеса. Това се отразява върху достоверността му,
която съдът преценява съобразно останалите доказателства и най - вече с данните за
механизма на настъпване на ПТП, които се съдържат в показанията на разпитаните по
делото свидетели, и заключението на САТЕ.
Механизмът на процесното ПТП, описан в протокола кореспондира изцяло с
2
показанията на разпитаните по делото свидетели К. А. А. и П. И. В..
От показанията на разпитания свидетел А., водач на лек автомобил „Пежо Партнер“,
с рег. № ***, се установява, че при влизане на паркинга на магазин „***“ в гр. ***, товарен
автомобил, паркиран близо до входа на задния склад, потеглил внезапно назад, при което
ударил задния десен калник на управлявания от свидетеля лек автомобил.
Свидетелят В., водач на товарен автомобил „Ивеко Дейли“, с рег. № ***, разказва, че
бил спрял с товарния автомобил пред магазин „***“. Тръгнал много бавно на заден ход. В
същото време другото МПС влизало в двора на магазина, при което настъпил удар между
двете МПС.
Съдът възприема като достоверни показанията на разпитаните свидетели, тъй като са
основани на преки и непосредствени впечатления, същите са ясни, последователни, логични
и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.
В синхрон със събраните по делото писмени доказателства и гласни такива, е и
експертното заключение по съдебно-автотехническата експертиза, неоспорено от страните и
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От него се установява, че
на 03.08.2021 г., около 09:05 часа, товарен автомобил „Ивеко Дейли“, с рег. № ***, е спрял в
района на паркинг през магазин на фира „***“, находящ се в гр. ***, бул. „***“ № ***,
където водачът предприема маневра за движение на заден ход, при което реализира ПТП с
паркиращия в същия момент зад него лек автомобил „Пежо Партнер“, с рег. № ***. Според
експертното мнение от техническа гледна точка водачът на товарен автомобил „Ивеко
Дейли“, с рег. № *** е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП,
ако преди предприемането на маневрата за движение на заден ход, се е уверил, че
пространството зад автомобила е свободно и няма да създаде опсаност за паркиращия в
същия момент зад него лек автомобил „Пежо Партнер“, с рег. № ***. Вещото лице посочва,
че водачът на лек автомобил „Пежо Партнер“, с рег. № *** не е имал възможност да
предотврати настъпването на процесното ПТП, тъй като товарен автомобил „Ивеко Дейли“,
с рег. № *** е потеглил внезапно на заден ход. Съгласно експертното заключение всички
увреждания по лек автомобил „Пежо Партнер“, с рег. № ***, се намират в пряка причинно-
следствена връзка с механизма на процесното събитие.
От гореизложената доказателствена съвкупност, съдът приема, че по делото е
доказано, че именно действията на водача на товарен автомобил „Ивеко Дейли“, с рег. №
***, съставлява граждански деликт за това, че е извършвайки маневра назад водачът не е
изпълнил задължението си да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че
няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението,
респективно по време на движението си назад не е наблюдавал непрекъснато пътя зад него,
в който случай би предотвратил своевременно настъпването на процесното ПТП, с което е
нарушил разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и 2 ЗДвП.
Направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоностния резултат по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съдът намира за недоказано и като такова се явява
неоснователно. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди
/или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/.
Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна
връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е
създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Застъпеното
становище в трайната практика на ВКС /решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. по
описа на II т. о.; решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. по описа на II т. о. и др. /,
че приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия
3
или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не
хипотетичен и предполагаем, сочи, че обстоятелствата, които навежда страната и на които
основава възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също трябва да са конкретни.
В случая по делото не са събрани никакви доказателства, от които да се
установява, че поведението на водача на лек автомобил „Пежо Партнер“ обективно е
способствало за вредоносния резултат, като е създало условия или е улеснил неговото
настъпване. Тъкмо обратното, видно от заключението на съдебно-автотехническата
експертиза, водачът на лек автомобил „Пежо Партнер“, с рег. № *** не е имал възможност
да предотврати настъпването на процесното ПТП, тъй като товарен автомобил „Ивеко
Дейли“, с рег. № *** е потеглил внезапно на заден ход.
От представените по делото писмени доказателства – опис заключение по щета №
***/*** г., и ликвидационен акт по щета № ***/*** г., след извършен оглед и оценка на
щетите по застрахования автомобил, се установява, че ищецът е определил застрахователно
обезщетение в размер на 1378,33 лв., изплатено на 02.02.2023 г. на сервиза, извършил
ремонта на застрахования автомобил.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало регресно
вземане за платеното застрахователно обезщетение.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите, респ. срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са изрично определени в чл. 411
КЗ, според който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като то не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ изрично включва
в размера на платимото по регресен път обезщетение обичайните разноски, направени за
определяне на заплатеното обезщетение.
Съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза стойността,
необходима за възстановяване на лек автомобил „Пежо Партнер“, с рег. № ***, изчислена на
база средни пазарни цени към датата на ПТП е 2589,64 лв. Така определената от експерта
стойност включва, нови части, демонтаж и монтаж на увредените детайли, боядисване, боя
и материали, камера и труд.
Според споделяната от настоящия състав константна практика на ВКС /решение №
165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на ВКС, решение № 52/08.07.2010 г. по т. д.
№ 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС
и др./ при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът
следва да определи застрахователно обезщетение по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да е обвързан от
минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН. Поради това при
определяне на дължимото обезщетение съдът следва да съобрази заключението на вещото
лице в частта, в която е определена стойността на действителните вреди, изчислени на база
средни пазарни цени.
4
С оглед изложеното, и при зачитане на принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК, искът с правно основание чл. 411 КЗ се явява
основателен в пълния предявен размер от 1393,33 лв., с включени 15 лв. обичайни
ликвидационни разноски. Като законна последица от уважаване на иска за главница, върху
същата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 24.07.2023 г. до окончателното плащане.
По разноските:
Предвид изхода на спора на ищеца „***“ ЕАД следва да се присъди, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 812,73 лв. – разноски по делото, от които 55,73 лв. – държавна такса,
200 лв. – депозит за съдебно-автотехническа експертиза, 30 лв. – депозит за свидетел, и 527
– адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ №
***, ет. ***, да заплати на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
бул. „***“ № ***, на основание чл. 411 КЗ сумата от 1393,33 лв., с включени 15 лв.
ликвидационни разноски, представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско +“ за вреди настъпили от пътнотранспортно
произшествие на 08.03.2021 г. на паркинг в гр. ***, причинени виновно и противоправно от
водача на товарен автомобил „Ивеко Дейли“, с рег. № ***, чиято „Гражданска отговорност“
към датата на събитието е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва,
считано от 24.07.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ №
***, ет. ***, да заплати на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
бул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 812,73 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5