№ 550
гр. Монтана, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИСКРЕН БОРИСОВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕ.
като разгледа докладваното от ИСКРЕН БОРИСОВ Гражданско дело №
20251630100696 по описа за 2025 година
Предявени са установителни искове от Агенция за събиране на вземания
ЕАД срещу Е. Н. П., както следва:
иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, вр. чл. 414 ГПК, във връзка с
чл. 240, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗД, вр. чл. 79 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата
2716,51 лЕ. – представляваща незаплатена сума по Договор за
потребителски кредит, сключен между ответника и К.а ЕАД, която сума е
заплатена от А.т. ЕООД в качеството му на поръчител на Е. Н. П. по
Договор за поръчителство, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявление по чл.410 ГПК – 30.12.2024 г., до окончателното
плащане.
иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, вр. чл. 414 ГПК, във връзка с
чл. 240, ал. 2, вр. чл. 143 ЗЗД, вр. чл. 79 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата
873,23 лЕ. – представляваща незаплатена сума по Договор за
потребителски кредит, сключен между ответника и К.а ЕАД, която сума е
заплатена от А.т. ЕООД в качеството му на поръчител на Е. Н. П. по
Договор за поръчителство, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявление по чл.410 ГПК – 30.12.2024 г., до окончателното
1
плащане.
иск с правно основание 422 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на
сумата 466,76 лЕ. – обезщетение за забава за периода от 01.08.2023 г. до
29.12.2024 г.
Посочва, че на 11.04.2023 г. между ответника и „К." ЕАД / сключен
договор за потребителски кредит, който бил обезпечение с договор за
поръчителство между ответника и А.т. ЕООД. Поради липса на плащане от
страна на ответника, поръчителят А.т. ЕООД е заплатил сума претендиратана
сума на К. ЕАД. Изпратено е уведомление до ответника за прехвърляне на
задължението му на ищеца. Обосновава правния си интерес от предявяване на
установителните искове с проведено заповедно производство и издадена на
ищеца заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3277/2024 г. на РС – Монтана.
Представя доказателства. Претендира разноски.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба. Подадено е
възражение срещу заповедта за изпълнение, в което се твърди, че са налице
неравноправни клаузи.
Съдът, като прецени и анализира в тяхната цялост събраните по
делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че между на 11.04.2023г. между ответника- кредитодател: К.
ЕАД, ЕИК ********* и ответника, е сключен Договор за потребителски
кредит № 2757014. По силата сключения договор, на кредитополучателят е
предоставена заемна сума в размер на 2400 лв., като сумата се издължава за 24
месеца с фиксиран лихвен процент от 40 %..
Това е видно още от представените с отговора на исковата молба
писмени доказателства - Договор за потребителски кредит и Приложения №
1 към същия, в което са посочени конкретните условия на кредита и
погасителния план, както и от приложимите Общи условия. В раздел II, чл. 4
от Договора е предвидена клауза, съгласно която кредитополучателят следва
да предостави едно от посочените в договора обезпечения, вкл.
и поръчителство от одобрен от кредитора поръчител, в срок до 48 часа с цел
одобрения на кредита. В противен случай, съгласно ал. 2 на същата
клауза, кредитът няма да бъде одобрен.
2
На същата дата 11.04.2023г меджу втори ответник-поръчител: А.т.
ЕООД, ЕИК ********* и ответника, е сключен Договор за предоставяне на
поръчителство, който гарантира сключения Договор за потребителски кредит.
По силата сключения договор за поръчителство, на ответника е предоставена
гаранция, за която заплаща възнаграждение в размер на 2513,08 лв., като
сумата се издължава за 24 месеца.
Представен е рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
01.02.2022 г., както и Приложение № 1, по силата на което А.т. ЕООД е
прехвърлил вземането си по процесния договор за паричен заем на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, за което е подписано потвърждение.
Приложено е и пълномощно, с което цесионерът е бил оправомощен от
цедента да уведоми длъжниците за извършените цесии от името на кредитора.
Към исковата молба е приложено уведомление до ответника, с което
цесионерът е уведомил длъжника за извършената цесия, но пратката е приета
от трето лице.
РСМ, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз
основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
Сключеният между Й. Г. И. и "К." ЕАД договор е потребителски, поради
което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит,
като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз
основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
С оглед изложеното, преценката относно действителността на
процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на
поръчителство следва да се извърши както в съответствие с общите правила
на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПКр, при действието на който са
сключени договорите. Автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните
3
от заявителя вземания), в т. ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от
разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите
нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за
търговските сделки (чл. 288 ТЗ) – в този смисъл и задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. по
тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК.
В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства не може да се приеме, че процесните договорни съглашения
отговарят изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ, чл. 9 – чл. 11
ЗПК.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е
посочен процент на ГПР 48 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл.
11, ал. 1, т. 10 ГПК, като не се надвишава максималният размер по чл. 19, ал. 4
ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва
част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с "А.т." ЕООД, което
се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
4
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета
на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на
вземанията по договора и следва да бъде включен в ГПР.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява,
че "К." ЕАД е едноличен собственик на капитала на "А.т." ЕООД, като двете
дружества са с един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5
от договора за предоставяне на поръчителство, "К." ЕАД е овластено да
приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за
възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, което се
потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.
Съгласно чл. 4 от договора за потребителски кредит, ако поръчителят е
заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя "К." ЕАД
юридическо лице-поръчител, то заявлението му за сключване на договора за
кредит се разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като
срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24
часа. При непосочване обаче на посоченото обезпечение, заявлението на
лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен срок от
подаването му. Предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на т. нар.
"бързи кредити", при които потребителят разчита да получи заявената сума в
кратък срок, то разликата от почти две седмици в срока на одобрение за
кредит на практика превръща сключването на договора за предоставяне на
поръчителство в задължително условие за получаването на кредита. Горното
съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на
разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще
обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице - поръчител, което
освен това и следва да е одобрено от кредитодателя. От анализа на клаузите
5
относно обезпечението на кредита следва, че потребителят, за да ускори
разглеждане на заявлението си за кредит на парична сума, от която се нуждае,
следва да сключи "договор за предоставяне на поръчителство" с посочено от
кредитора юридическо лице - поръчител. Гореизложеното води и до извода, че
в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети
кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на
длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване
към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на
потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна
на получените гаранции.
Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и
този за предоставяне на поръчителство, формално представляват
самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно
цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за приоритетно
разглеждане на искането за предоставяне на кредит при сключване на договор
за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя
юридическо лице-поръчител, сключването на договора за поръчителство в
същия ден, в който е сключен договорът за кредит, както и с изричната
уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството
пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в договора
за предоставяне на поръчителство.
С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на
поръчителя за обезпечаване вземанията на "К." ЕАД по процесния договор за
потребителски кредит отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се
включи в общия разход по кредита. В този смисъл е и Решение на СЕС от
13.03.2025 г. по дело C337/23. По този начин и при включване на разходите за
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство в ГПР, то
размерът на ГПР възлиза на много повече от законоустановения и допустим
размер от 50 %. За достигането до този извод не са необходими специални
знания, доколкото възнаграждението на поръчителя /2500. / надхвърля
главницата по договора за кредит /2400 лв. /.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от
уговорките настоящият състав намира, че макар формално процесният
договор за потребителски кредит да покрива изискуеми реквизити по чл. 11,
6
ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание
по т. 10 – годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите
по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и
посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните
продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи
да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите,
вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че
изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. В този смисъл, като не е
оповестил действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е нарушил
изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което
обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл.
22 ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 ЗПК. В тази
хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл.
23 ЗПК - виж решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на
ВКС, IV г. о., решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. дело № 1023/2020 г., на
ВКС, I т. о. и решение № 50259 от 12.01.2023 г. по гр. дело № 3620/2021 г. на
ВКС, III г. о., определение № 50161 от 29.03.2023 г. по т. д. № 1070/2022 г. на
ВКС, II т. о., решение № 50056 от 29.05.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г. на ВКС,
I т. о. и др.
Договорът, сключен между потребителя и "К." ЕАД и договорът,
сключен между потребителя и "А.т." ЕООД, се намират във взаимовръзка
помежду си и като система от правоотношения между страните, поради което
последиците от недействителността на договора за потребителски кредит
неминуемо рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на
поръчителство, поради естеството на правоотношенията - решение № 264616
от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991/2020 г. по описа на СГС. Ето защо, следва
да се приеме, че и договорът за предоставяне на поръчителство също е
недействителен, поради което самият той не е породил правни последици.
Доколкото въз основа на подробно изложените съображения настоящият
състав достигна до извод за недействителност на договора за кредит и
договора за поръчителство, съдът намира, че на основание чл. 23 ЗПКр
7
потребителката дължи връщане само на чистата стойност на кредита. В
решение по дело C714/22 на СЕС е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и
член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в
договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите,
включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи,
посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от
лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената
в заем главница, в този смисъл е и решение по дело С-337/23 на СЕС. От
посоченото следва, че грешно посочен ГПР води до нищожност на договора и
връщане само на чистата стойност на кредита, но на кредитодателя, а не на
поръчителя.
В исковата молба е изложено, че претенцията се основава на платена от
поръчител главница по договор за потребителски кредит, който е обезпечение
с договор за поръчителство. Спорният предмет на делото се въвежда от
ищеца с исковата молба. Ищецът индивидуализира спорното право чрез
фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, които
формират основанието на предявения иск (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК), а
чрез петитума на молбата (чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК) определя вида и
съдържанието на търсената с иска съдебна защита. В съответствие с принципа
на диспозитивното начало - чл. 6 ГПК, съдът е длъжен да разреши спора по
същество (при наличие на процесуалните предпоставки за това) като разгледа
иска на основанието, на което е предявен, и се произнесе по отправеното от
ищеца искане за защита.
В случая при нищожност на договора за поръчителство, кеото
представлява основание на иска, не е възникнала фигурата на поръчител за
цедента, респ. солидарна отговорност.
Следва да се отбележи, че единствено главният кредитор по договора за
потербителски кредит може да се възползва от нормата на чл. 23 ЗПК, не и
трети лица, поръчителствали по нищожен договор за потребителски кредит и
то въз основа на нищожен договор за поръчителство.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на делото, право на разноски има ответника, но не
претендира разноски.
8
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявенте от „Агенция за събиране на вземания ЕАД,
ЕИК *********, срещу Е. Н. П., ЕГН **********,следните искове:
иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, вр. чл. 414 ГПК, във връзка с
чл. 240, ал. 1, вр. чл. 143 и 146 ЗЗД, вр. чл. 79 от Закона за задълженията
и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата
2716,51 лЕ. – представляваща незаплатена сума по Договор за
потребителски кредит от 11.04. 2023 г., сключен между ответника и К.
ЕАД, която сума е заплатена от А.т. ЕООД в качеството му на поръчител
на Е. Н. П. по Договор за поръчителство от 11.04.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК –
30.12.2024 г., до окончателното плащане.
иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, вр. чл. 414 ГПК, във връзка с
чл. 240, ал. 2, вр. чл. 143 и 146 ЗЗД, вр. чл. 79 от Закона за задълженията
и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата
873,23 лЕ. – представляваща незаплатена сума по Договор за
потребителски кредит от 11.04. 2023 г., сключен между ответника и К.а
ЕАД, която сума е заплатена от А.т. ЕООД в качеството му на поръчител
на Е. Н. П. по Договор за поръчителство от 11.04.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК –
30.12.2024 г., до окончателното плащане.
иск с правно основание 422 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на
сумата 466,76 лЕ. – обезщетение за забава за периода от 01.08.2023 г. до
29.12.2024 г.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Монтана в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
9