№ 19335
гр. София, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20241110113719 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на С. Л. И., ЕГН **********, чрез адв. И. Ю. при САК,
срещу З. Д. К. с ЕГН **********. Ищцата твърди, че по силата на одобрена съдебна
спогодба от 27.05.1988 по гр.д.№2329/1987г., на наследодателката С С е отредено в дял
жилището, находящо се на втория жилищен етаж от Жилищна сграда на *****, със
застроена площ от 74,70 кв.м., ведно с югоизточно мазе в сградата, с полезна площ от 17
кв.м., както и 25 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.
Наследодателката С С се снабдила с нотариален акт за процесния имот, ведно с
прилежащото избено помещение, като след смъртта си на 07.04.2013г., единствен нейн
правоприемник е ищцата по настоящото дело. През месец 11.2023г., ищцата установила, че
ответната страна, която е собственик на първия жилищен етаж в сградата, е сложила катинар
на избеното помещение на ищцата и го е заключила. Ищцата твърди още, че в периода
01.12.2020 – 01.12.2023г., ответницата ползва собственото й избено помещение –
югоизточно мазе с площ от 6,70 кв.м., като съхранява в него свои вещи, без съгласието на
ищцата, за което била отправена изрична покана до ответницата да заплати обезщетение за
лишаване от ползването на процесното мазе за посочения период, в общ размер на 3600 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Ответницата З. К., чрез
адв. К., е подала отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който
оспорва изцяло предявените искове.
Ответницата оспорва твърденията изложени в исковата молба. Поддържа, че още след
извършването на делбата през 1988г., наследодателката на ищцата е започнала да ползва
мазе с площ от 21.70 кв.м., разположено в югозападната част на сградата и прилежащо към
собствения й имот. Мазето с площ от 13,80 кв.м., разположено в североизточната част на
сградата се ползвало съвместно от страните, като неточно това мазе било описано като
„югоизточно“ в актовете за собственост на наследодателката на ищцата. Ответната страна
оспорва да е възпрепятствала достъпа до избените помещения, като към избените
помещения в сградата имало общ достъп чрез врата, от която имала ключ и ищцата, с оглед
на което счита, че исковите претенции следва да се отхвърлят изцяло като неоснователни.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
1
1. По иска с правно основание чл.108 ЗС.
За основателност на иска в тежест на ищцата при условията на пълно и главно доказване е
да докаже, че е придобила собствеността на избеното помещение, предмет на настоящото
производство, на твърдяното основание - одобрена съдебна спогодба от 27.05.1988г., по гр.д.
№2329/1987г., по силата на която в дял на наследодателката - С С е поставено жилището,
находящо се на втория жилищен етаж от Жилищна сграда, находяща се в гр. С*****, със
застроена площ от 74,70 кв.м., ведно с Югоизточно мазе с полезна площ от 6,70 кв.м., както
и Югозападно мазе в полезна площ от 17,50 кв.м., ведно със съответните общи части от
сградата, като по силата на наследствено правоприемство, ищцата твърди, че е придобила
процесния недвижим имот, ведно с прилежащите избени помещения.
В тежест на ответника е да докаже, възраженията си, обективирани в отговора на исковата
молба.
От приетия като писмено доказателство по делото Протокол от одобрена съдебна спогодба
от 27.05.1988г., по гр.д.№2329/1987г., се установява, че в дял на С Д С, /поч. на 07.04.2013г./,
е поставено жилището, находящо се на втория жилищен етаж от Жилищна сграда, находяща
се в гр. С*****, със застроена площ от 74,70 кв.м., ведно с Югоизточно мазе с полезна площ
от 6,70 кв.м., както и Югозападно мазе в полезна площ от 17,50 кв.м., ведно със съответните
общи части от сградата, като съделителката Р Г К си запазвала безвъзмездно и пожизнено
правото на ползване върху процесния недвижим имот. Видно от представеното
удостоверение за наследници с изх.№ РОК23-УГ01-5626/1/ от 04.10.2023г., С Д С, /поч. на
07.04.2013г./, оставила за свой единствен наследник по закон ищцата по настоящото
производство. Наследодателката С Д С, /поч. на 07.04.2013г./, приживе се снабдила с КНА
№***, дело № ***г., по силата на който била призната за собственик на основание
наследство по закон и съдебна делба на описания по -горе, недвижим имот, ведно с
прилежащите избени помещения, с посочена площ, идентична с тази от делбения протокол.
Видно от представения и приет като писмено доказателство по делото, Нотариален акт за
дарение на недвижим имот №******г., общият наследодател Д С К, прехвърлил чрез
дарение собствеността върху първият жилищен етаж от Жилищна сграда, находяща се в гр.
С*****, със застроена площ от 85 кв.м., ведно с 50 % от общите части на сградата, на
ответницата.
Страните по делото не спорят, че ищцата е собственик на втория жилищен етаж от
процесната жилищна сграда, а ответницата - на първия жилищен етаж. Не се спори между
страните, а и от събраните по делото доказателства, в т.ч. и приетото заключение по СТЕ, се
установява че в сутеренния етаж на жилищната сграда са изградени общо три избени
помещения, стълби, коридор и санитарен възел. От заключението на вещото лице,
извършило оглед на място, се установява, че процесното мазе е с достъп от общо стълбище,
по което се слиза в сутерена, като е ъглово разположено и е с изглед към уличната регулация,
като съобразно изготвената от вещото лице схема, същото е обозначено като “Мазе 1” и е с
площ от 10, 29 кв.м. При изслушване на заключението си в о.с.з., вещото лице пояснява, че
неправилно е отбелязано в констативната част на заключението, че процесното мазе е
“югоизточно”, като съобразно извършения оглед, се установява, че същото е със
североизточно изложение. Вещото лице констатира още, че останалите две мазета - Мазе 2
/разположено над процесното/ е с площ от 19,46 кв.м., а Мазе 3 е с площ от 14, 14 кв.м.,
видно от изготвената схема.
Между страните не е спорно и че ищцата ползва югозападното мазе, обозначено от вещото
лице като Мазе 3, с площ от 14,14 кв.м., както и че ответницата ползва избеното помещение,
разположено между двете останали, обозначено като Мазе 2 /разположено над процесното/,
с площ от 19,46 кв.м.
По делото е представена и приета покана от 01.10.2023г., отправена от ищцата и връчена
на ответницата по настоящото производство на 04.12.2023г., с която на същата се дава срок
2
да изнесе вещите си, находящи се в процесното избено помещение, както и покана за
заплащане на наем за периода, през който избеното помещение се е ползвало по
предназначение от ответната страна, а ищцата е била лишена от ползването му, в резултат
на което ответницата се обогатила за нейна сметка.
Ответницата оспорва, че е упражнявала еднолично фактическата власт върху процесното
избено помещение, през посочения в исковата молба, период, както и към предявяването й.
Сочи, че същото се явявало обща част и като такова следвало да се ползва както от нея, така
и от ищцата при равни квоти, както и че в тази връзка никога не е възпрепятствала достъпа
на ищцата до същото. Ищцата имала ключ от общата врата, от която се достигало и до трите
избени помещения.
От представените и приети като писмени доказателства, се установява, че в процесната
сграда, в която както ищцата, така и ответницата притежават самостоятелни обекти, е
налице архитектурен проект, съобразно който в сутеренния етаж на жилищната сграда са
изградени общо три избени помещения, стълби, коридор и санитарен възел, като не е
извършено разпределение на избените помещения в сградата, липсва номерация на
съществуващите такива, както и списък - кое избено помещение към кой самостоятелен
обект принадлежи. Разпределение на избените помещения е извършено едва по силата на
делбения протокол от одобрена съдебна спогодба от 27.05.1988г., по гр.д.№2329/1987г., по
силата на която в дял на наследодателката - С С е поставено жилището, находящо се на
втория жилищен етаж от Жилищна сграда, находяща се в гр. С*****, със застроена площ от
74,70 кв.м., ведно с Югоизточно мазе с полезна площ от 6,70 кв.м., както и Югозападно мазе
в полезна площ от 17,50 кв.м., ведно със съответните общи части от сградата. След като в
дял на наследодателката на ищцата са били поставени две от общо трите съществуващи
избени помещения в сградата, то единствения логичен извод, е че третото избено
помещение е останало да се ползва от ответницата по делото. Както вече бе посочено по-
горе, страните по делото не оспорват, че ищцата ползва обозначеното в делбения протокол
като “Югозападно мазе в полезна площ от 17,50 кв.м.”, а от вещото лице в изготвената от
него схема на л.51 от делото, като Мазе 3 с площ от 14,14 кв.м., а ответницата ползва
обозначеното като Мазе 2 /разположено над процесното/, с площ от 19,46 кв.м.
На първо място, следва да се установи доколко процесното избено помещение, предмет на
настоящото производство, съответства на границите и площите, посочени в представения от
ищцата титул за собственост. Както вече бе посочено по-горе, по силата на одобрена
съдебна спогодба от 27.05.1988г., по гр.д.№2329/1987г., в дял на наследодателката - С С е
поставено жилището, находящо се на втория жилищен етаж от Жилищна сграда, находяща
се в гр. С*****, със застроена площ от 74,70 кв.м., ведно с Югоизточно мазе с полезна площ
от 6,70 кв.м., както и Югозападно мазе в полезна площ от 17,50 кв.м., ведно със съответните
общи части от сградата. По идентичен начин процесното избено помещение е посочено и в
КНА №***, дело № ***г., с който се е снабдила ищцата. От посочените писмени
доказателства, се установява, че ищцата е придобила в собственост като принадлежност към
главната вещ/ втория жилищен етаж от сградата/ - избено помещение с полезна площ от
6,70 кв.м., както и избено помещение с полезна площ от 17,50 кв.м., без в актовете за
собственост да са посочени границите на същите. Макар и да се установява, че за
процесната сграда изначално е липсвала както номерация на отделните избени помещения,
така и разпределение, съобразно това към кой конкретен самостоятелен обект принадлежат
същите, то от събраните по настоящото производство, писмени и гласни доказателства, се
установява, че процесното избено помещение, е идентично с това, което ищцата твърди, че е
придобила на посочените правни основания.
За да е налице безспорна фактическа, а и правна индивидуализация на процесното избено
помещение, от събраните по делото доказателства е достатъчно да се установи конкретното
местоположение, както и границите на процесното избено помещение, като площта, вида и
3
предназначението на същото не е сред съществените елементи на индивидуализацията му /в
същия см. и Решение №129 от 14.02.2019г., по гр.д. №3314/2017г., ГК, I ГО на ВКС/.
От събраните по делото, гласни доказателства, в т.ч. и от заключението на вещото лице по
СТЕ, което съдът изцяло кредитира, се установява, че процесното мазе е ъглово, че същото е
със североизточно изложение, а не както е посочено в актовете за собственост - югоизточно,
като същото е с изглед към уличната регулация, от горната му страна е разположено Мазе 2,
с площ от 19,46 кв.м. /ползвано от ответницата/, а непосредствено до него, от другата му
страна е разположен санитарен възел. За процесното избено помещение е налице изготвена
схема, неразделна част от приетото по делото заключение, която не е оспорена от страните
по делото.
Действително е налице разминаване между посочените площи в актовете за собственост и
изчислената площ от вещото лице, но както вече бе посочено по-горе, съдът намира, че
процесното избено помещение е в достатъчна степен индивидуализирано по
местоположение и граници, като по отношение на действителната му площ, съдът
кредитира посоченото от вещото лице в изготвеното и прието по делото заключение, а
именно, че действителната площ на същото възлиза на 10,29 кв.м., а не както е посочено в
документите за собственост - 6,70 кв.м.
В тази връзка, възраженията на ответната страна, че процесното мазе се явявало обща
част, поради което и по силата на договора за дарение, ответницата притежавала 1/2 ид. ч. от
същото, следва да бъдат оставени без уважение, като изцяло неоснователни. Видно от
доказателствата по делото, в процесната жилищна сграда са налице отделни самостоятелни
обекти на правото на собственост, принадлежащи на различни лица - вторият жилищен етаж
на ищцата, а първият - на ответницата. По делото безспорно се установи, че са налице
обособени три отделни избени помещения, т.е. налице е избено помещение за всеки
обособен самостоятелен обект в сградата, поради което твърдението, че процесното мазе се
явявало обща част, поради което следвало да се ползва поравно и от двете страни, е изцяло
неоснователно. /в този см. и Решение №61/07.06.2018г., по гр.д.№2610/2017г. ГК, I ГО на
ВКС/.
От показанията на св. Д Х, се установява, че към процесното избено помещение се слиза по
стълби, като свидетелката е виждала, че има три отделни мазета /“три врати”/, като сочи, че
не е влизала навсякъде в отделните избени помещения. Свидетелката сочи, че дълги години
е живяла в съседство до посочената жилищна сграда, както и поддържала близки
приятелски отношения с ищцата по делото, която я молила неколкократно да й помага, да
чистят в сутерена. Допълва още, че знае мазето, което се намира точно срещу стълбите, като
го разпознава и на предявената й схема, находяща се на л.27 от делото и изцяло идентична
със схемата, изготвена от вещото лице по СТЕ, досежно разположението на отделните
избени помещения в сутерена на сградата, като свидетелката сочи, че знае, че това мазе се
ползва от ищцата от дълги години. Свидетелката сочи още, че е влизала и в мазето, което се
намира в долния ляв ъгъл на предявената й схема /процесното мазе/, но това е било много
отдавна, като и е известно, че за същото мазе страните спорят. Свидетелката Х посочва, че
преди две -три години, ищцата я помолила да дойде, да й помогне, но нямала достъп до
процесното мазе и нямало как да влязат вътре, тъй като вратата му била заключена. Сочи
още, че в средното мазе не е влизала, като не знае дали е било заключено, или не, тъй като
никога не са опитвали да влизат в него при слизането си с ишцата в сутерена на сградата.
От показанията на св. Й, се установява, че същата познава от над двадесет години
ответницата, знае за процесната сграда, като е ходила да помага на ответницата при ремонта
в банята на етажа й, преди няколко години и по този повод е слизала в сутерена, където са
разположени мазетата. Свидетелката посочва, че има общо три мазета и стълби, по които се
слиза до тях. Свидетелката сочи, че в мазето, разположено в горната дясна част на
предявената й схема /както и при другата свидетелка/, не е влизала, тъй като знаела, че не се
4
ползва от ответницата, като посочва, че мазето, разположено в долната лява част на схемата
/процесното мазе/ било отключено, като пояснява, че имало врата, но била отключена. По -
нататък свидетелката сочи, че е влизала в средното мазе, за да оставя вещи в него, като
достъп получила от Д /бел. ред. - син на ответницата/, който й отключил, както и че е
оставяла вещи и в съседното мазе.
От анализа на събраните гласни доказателства, се установява, че действително ищцата е
била лишена от достъпа и ползването на собственото си мазе /процесното такова/, като в
тази връзка, съдът кредитира показанията на св. Х, в частта им, в която същата посочва, че в
периода преди около две-три години, действително процесното мазе било заключено, като
ищцата не е могла да влезе в него. В тази част показанията на св. Х кореспондират с
показанията на св. Й, която сочи, че когато е слизала в сутерена, за да оставя вещи в
средното мазе за да помогне на ответницата, съседното, което разпознава като това,
разположено в долния ляв ъгъл на предявената й схема /а именно процесното мазе/, имало
врата, но било отключено и св. Й, освен в средното мазе, което й отключил сина на
ответницата, е оставяла неща и в съседното мазе / процесното мазе/. Впрочем следва да се
има предвид и обстоятелството, че ответната страна не оспорва изрично, че е ползвала
процесното избено помещение, но оспорва да е препятствала достъпа до същото на ищцата.
Последното твърдение на ответната страна се опровергава от събраните свидетелски
показания. Видно от свидетелските показания на св. Х, които съдът посочи, че кредитира
изцяло в тази тяхна част, като кореспондиращи с останалите гласни доказателства, ищцата
няма достъп до процесното мазе, като вратата на същото била заключена. От друга страна,
от показанията на св. Й, която сочи, че при ходенето си, за да помогне на ответницата, е
оставяла вещи както в средното мазе, така и в процесното, се установява, че ответната
страна е разполагала с безпрепятствен достъп до прилежащото на ищцата, мазе, в т.ч. го е
ползвала по предназначение като е съхранявала свои вещи в същото.
Поради липсата на годно правно основание, на което ответницата да осъществява
фактическата власт върху мазето, както и с оглед приетото за установено от фактическа и
правна страна, а именно че същото се явява прилежаща вещ, към собствения по наследство
на ищцата по делото, самостоятелен обект /втори жилищен етаж/, ответницата следва да
бъде осъдена да предаде на ищцата фактическата власт върху същото.
2. По иска с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД
Според задължителните за съдилищата постановки в ППВС № 1/ 28. 05.1979 г.
неоснователно обогатяване е налице всякога при неоснователно разместване на
имуществени ценности, т.е. не само при увеличаване имуществото на дадено лице, но и при
спестени му средства за сметка на имуществото на друго лице. Такава е хипотезата, когато
собственикът е лишен от ползване на вещта, а друго лице я ползва без основание.
Задължението да обезщети собственика й, произтича от създадената възможност той да
спести наема, който би плащал за ползването, а обедняването на собственик се съизмерява
със същата сума – пазарният наем за процесното имущество за съответния период. Според
правната доктрина и приетото в Решение № 252 от 23. 01.2015 г., по гр.д.№ 2858/2014 г. на
ІІІ г.о. на ВКС, спестяването на разходи води до обогатяване, но в случай, че те са били
необходими и ответникът по иска, основан на чл.59, ал.1 ЗЗД, е следвало да ги понесе от
собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане. Следователно
правно - релевантното обогатяване по см. на чл.59, ал.1 ЗЗД всякога е свързано или с
придобиване на нови имуществени блага за обогатения, или с избягване на иначе
необходимо изразходване на налични, включени в патримониума му блага, като за общия
фактически състав на неоснователното обогатяване са без значение формите, чрез които се
реализира обогатяването. Съществено условие е, обаче, то да е станало за сметка на друго
лице. Съгласно установената съдебна практика, ако ответникът ползва имота без правно
основание отговорността му да обезщети собственика се изразява в спестен от него наем,
5
който би плащал за ползване на имота, като обедняването на собственика и обогатяването на
ползвателя/държателя са една и съща сума, измерваща се в пазарен наем за процесния имот,
който би получил за спорния период /Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г.,
Пленум на ВС, решение № 587 от 1.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 941/2009 г., IV г. о., ГК,
решение № 55 от 28.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 652/2011 г., III г. о., ГК и решение № 267
от 20.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 13/2013 г., III г. о., ГК, решение № 252 от 23.01.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 2858/2014 г., III г. о., ГК, решение № 276/22.10.2013г. по гр.д. № 1172/2012г.,
ІVг.о., ГК/.
Тук е мястото да се отбележи, че в определението си, изготвено по реда на чл.140 ГПК,
съдът неправилно е определил правната квалификация на предявения иск, като е посочил, че
следва да се подведе под разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС, а не както е правилната правна
квалификация - по чл.59, ал.1 ЗЗД. Това е така, тъй като се касае за лишаване от ползването
на принадлежност към чужда вещ. Процесното избено помещение представлява именно
такава вещ, предназначена на обслужва главната вещ - вторият жилищен етаж от сградата,
която в настоящата хипотеза по безспорен начин се установи, че е еднолична собственост на
ищцата, т.е. приложение намира разпоредбата на чл.98 ЗС, доколкото по делото липсват
доказателства в обратна насока. Неоснователно е и твърдението, че процесното мазе
представлява обща част. С оглед на гореизложеното, неприложима се явява в настоящата
хипотеза разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС, но доколкото страните не са възразили по
изготвения проекто-доклад и същият е бил приет за окончателен, като се има предвид, че
разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС, по своята правна същност е проявление именно на общата
кондикция, установена в разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗЗД и не се налага ново разпределяне на
доказателствената тежест между страните, то съдът следва да се произнесе по
основателността на иска с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищцата е станала собственик на
самостоятелен обект, в т.ч. и с прилежащите й избени помещения, ведно с процесното
такова, след смъртта на наследодателката С С на 07.04.2013г. При общия фактически състав
на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на получаване
на престацията, поради което не следва да бъде отправяна писмена покана до длъжника /
решение № 298/14.12.2011г. по гр.д. № 1502/2010г., II г.о., ГК, решение № 394/27.11.2015г. по
гр.д. № 3034/2015г., IV г.о., ГК/. В практиката на ВКС се приема, че паричното обезщетение
по чл. 59 ЗЗД от лице, неоснователно ползващо чужд имот/принадлежност към него,
възниква ежедневно. Неговият размер е определяем на база средната стойност на пазарния
наем за имоти със същото местоположение, вид, функционална характеристика, установен с
помощта на вещо лице /Решение № 251 от 24.03.2010 г. по гр.д. № 366/2009 г. на Върховен
касационен съд/. В изготвеното заключение, вещото лице е съобразило изцяло периода, за
който се претендира обезщетението, като е посочило средната пазарната цена на дължимия
наем за исковия период от 01.12.2020г., до 01.12.2023г., в общ размер на 2159,84 лв., поради
което предявеният иск следва да бъде уважен в пълния предявен размер/ след изменението
му по реда на чл.214, ал.1 ГПК/ за сумата от 2159,84 лв., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба - 11.03.2024г. до окончателното изплащане.
Неоснователни са възраженията на ответната страна за недопустимост на предявения иск
и с оглед обстоятелството, че се претендира обезщетение за предходен период на датата, на
която е връчена нотариалната покана до ответницата. Както вече се посочи, правилната
правна квалификация на иска е по чл.59, ал.1 ЗЗД, във фактическият състав на която не се
включва отправяне на изрична покана за ползване на процесната вещ, сведена до знанието
на другата страна. В допълнение, съобразно трайната съдебната практика при приложението
на общата кондикция за неоснователно обогатяване, покана отправена до длъжника не е
необходима като елемент от фактическия състав.
По разноските.
6
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на
ищцата следва да бъдат присъдени разноските за държавна такса, за възнаграждение за вещо
лице, както адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък на разноските,
претендирани в общ размер на 1949,48 лв.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от С. Л. И. с ЕГН **********, срещу З. Д.
К. с ЕГН **********, иск с правно основание чл.108 ЗС, че С. Л. И. с ЕГН **********,
притежава правото на собственост върху избено помещение, разположено на североизток в
сутерена на Жилищна сграда, находяща се в гр. С*****, с площ от 10,29 кв.м, при граници
и съседи: избено помещение с площ от 19,46 кв.м., улична регулация и санитарно
помещение, представляващо по документ за собственост: югоизточно мазе с полезна площ
от 6,70 кв.м., прилежащо към собствения й недвижим имот: ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от
Жилищна сграда, находяща се в гр. С*****, който етаж е със застроена площ от 74,70 кв.м.,
КАТО ОСЪЖДА З. Д. К. с ЕГН **********, да предаде на С. Л. И. с ЕГН **********,
фактическата власт върху това избено помещение.
ОСЪЖДА на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, З. Д. К. с ЕГН **********, да заплати на С. Л.
И. с ЕГН **********, сумата от 2159,84 лв., представляваща обезщетение за лишаването й
от право на ползване на избеното помещение, разположено на североизток в сутерена на
Жилищна сграда, находяща се в гр. С*****, с площ от 10,29 кв.м, при граници и съседи:
избено помещение с площ от 19,46 кв.м., улична регулация и санитарно помещение,
представляващо по документ за собственост: югоизточно мазе с полезна площ от 6,70
кв.м., прилежащо към собствения й недвижим имот: ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ,
разположен в Жилищна сграда, находяща се в гр. С*****, който етаж е със застроена площ
от 74,70 кв.м., за периода от 01.12.2020г., до 01.12.2023г., ведно със законната лихва, считано
от 11.03.2024г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, З. Д. К. с ЕГН **********, да заплати на С. Л.
И. с ЕГН **********, сумата от 1949,48 лв., разноски за държавна такса, за възнаграждение
за вещо лице, както и за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7