№ 1190
гр. Варна , 01.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на първи април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500746 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 413 ал.2 вр. с чл. 274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“
29, ет.3, представлявано от Я.Б.Я. – управител, срещу Разпореждане № 264 325 / 03.02.2021
г. на ВРС по ч.гр.д. № 1489 / 2021 г. по описа на същия съд , в частта, в която е отхвърлено
заявление с вх. № 267 729 /01.02.2021 г., подадено от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, гр. София срещу длъжника Ж. П. М., ЕГН **********, с адрес:
********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми: сумата
от 36,00 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране, както и сумата от
224,91 лв., представляваща възнаграждение по договора за поръчителство, които суми са
заплатени от „Файненшъл България“ ЕООД в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
прехвърлени от „Файненшъл България“ ЕООД в полза на заявителя с рамков договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от 02.03.2020 г. и приложение № 1 към него от
05.05.2020 г., на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.
Жалбоподателят счита разпореждането за незаконосъобразно като излага аргументи
както следва: Твърди, че „Файненшъл България" ЕООД е търговско дружество, вписано като
финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции, с основен предмет
на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Дружеството извършва
търговската си дейност в съответствие с всички необходими законови разпоредби, относими
към упражняването на такъв вид търговска дейност. Същата не можело да бъде обусловена,
нито ограничавана от това кой е едноличен собственик на капитала на Дружеството. Именно
в това си качество - на търговец, Дружеството следва да получава съответно
възнаграждение по всяка сключена от него гаранционна сделка (поръчителство), с цел
гарантиране изпълнението на всички парични задължения на Потребителя, възникнали
1
съгласно Договора за паричен заем. С оглед на изложеното следва да се преценяват
приложимите към това правоотношение законови разпоредби, а именно тези на Търговския
закон. Сочи, че съобразно принципа на свободното договаряне всеки е свободен да встъпва в
правни и договорни връзки, ако желае, с когото желае и след като сам определя и се
съгласява със съдържанието на създаденото по негова воля правоотношение. Тази свободна
инициатива била ограничена единствено от императивното изискване на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, което в настоящия случай категорично било спазено. По отношение на разходите за
извънсъдебно събиране сочи, че съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира
от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения,
провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и други са вследствие на виновното
неизпълнение от страна на заемателя на договорното му задължение да върне получената
сума в уговорения срок и заплатените за тях суми, влизали в обхвата на чл. 10а ал.1 от
ЗПК. В чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК било предвидено, че при изчисляване на годишния процент на
разходите по кредита не се включвали разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Следователно
законодателят бил предвидил възможността за начисляването на такива разходи, като
изрично ги бил изключил при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита.
Моли за отмяната на разпореждането в атакуваната част и издаване на заповед за
изпълнение и за посочените суми.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
По допустимостта:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което се явява процесуално допустима.
По основателността:
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това
са следните:
По подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, гр. София, е образувано развилото
се производство по ч.гр.д. № 1489 /2021 г. по описа на ВРС. Със заявлението се претендират
следните суми: сумата от 450 лв., представляваща непогасена главница по договор за
паричен заем № 3649141 от 07.10.2019 г., сключен между длъжника и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, обезпечен с договор за поръчителство № 3649141 от 07.10.2019 г.,
сключен между длъжника и „Файненшъл България“ ЕООД, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.02.2021 г., до окончателното
изплащане на задължението; сумата от 39,09 лв., представляваща договорна
2
възнаградителна лихва по договора за заем, начислена за периода от 11.10.2019 г. до
28.02.2020 г.; сумата от 32,89 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата,
начислена за периода от 12.10.2019 г. до 22.01.2021 г.; сумата от 36 лв., представляваща
разходи и такси за извънсъдебно събиране, както и сумата от 224,91 лв., представляваща
възнаграждение по договора за поръчителство, които суми са заплатени от „Файненшъл
България“ ЕООД в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД и прехвърлени от „Файненшъл
България“ ЕООД в полза на заявителя с рамков договор за покупко-продажба на вземания
(цесия) от 02.03.2020 г. и приложение № 1 към него от 05.05.2020 г.
ВРС е издал Разпореждане № 264 325 /03.02.2021 г., с което е РАЗПОРЕДЕНО ДА СЕ
ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, срещу длъжника
Ж. П. М., ЕГН **********, за следните суми: сумата от 450,00 лв., представляваща
непогасена главница по договор за паричен заем № 3649141 от 07.10.2019 г., сключен между
длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, обезпечен с договор за поръчителство № 3649141
от 07.10.2019 г., сключен между длъжника и „Файненшъл България“ ЕООД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
01.02.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 39,09 лв.,
представляваща договорна възнаградителна лихва по договора за заем, начислена за периода
от 11.10.2019 г. до 28.02.2020 г., сумата от 32,89 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата, начислена за периода от 12.10.2019 г. до 22.01.2021 г., които суми са
заплатени от „Файненшъл България“ ЕООД в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
прехвърлени от „Файненшъл България“ ЕООД в полза на заявителя с рамков договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от 02.03.2020 г. и приложение № 1 към него от
05.05.2020 г., както и сумата от 50,00 лв. за сторените по делото разноски за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от
заявлението, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, и е ОТХВЪРЛЕНО заявлението за издаване на заповед за изпълнение за
следните суми: сумата от 36,00 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно
събиране, както и сумата от 224,91 лв., представляваща възнаграждение по договора за
поръчителство, които суми са заплатени от „Файненшъл България“ ЕООД в полза на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и прехвърлени от „Файненшъл България“ ЕООД в полза на
заявителя с рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 02.03.2020 г. и
приложение № 1 към него от 05.05.2020 г.
Мотивите на ВРС за частично отхвърляне на заявлението: Заявеното вземане за
разходи и такси за извънсъдебно събиране, противоречи на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК,
предвиждаща, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони само за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. В случая не са
предоставени никакви услуги, от които потребителят да се ползва, за да дължи насрещна
парична престация. Клаузата противоречи също и на императивната забрана за заплащане
на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита,
3
регламентирана в чл. 10а, ал. 2 ЗПК, защото търсените разноски за извънсъдебно събиране
на вземането на практика са свързани с процедурата по управление на просрочения кредит.
Освен това обсъжданата уговорка не съответства и на императивната норма на чл. 33, ал. 1
ЗПК и максимално предвидения праг на отговорността на длъжника при забава до размер на
законната лихва, установен в ал. 2 от същата разпоредба. Дейностите по събирането на
дължимите суми, респ. разходите за тях, са сторени от кредитора именно поради
допуснатото от потребителя просрочие и задължаването на последния да възстанови тези
разходи е недопустимо. Изложеното обуславя извод за нищожност на клаузата, на
основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, съответно за недължимост на начислената въз основа на нея
сума. По отношение на вземането за възнаграждение по договора за поръчителство:
Договорът за поръчителство е сключен в нарушените на императивните норми на ЗПК и
ЗЗП и е недействителен по отношение на длъжника, респ. последният не дължи плащане по
него. За да получи уговорения кредит, длъжникът на практика е бил принуден да сключи
договор за поръчителство с избрано от кредитора търговско дружество, явяващо се свързано
с него лице, и е лишен от право на избор и възможност за индивидуално договаряне, което
несъмнено е в негова вреда, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и икономически по-
слабата страна по правоотношението. Освен това чрез договора за поръчителство се
прехвърля рискът от неизпълнение на задълженията на кредитора по чл. 16, ал. 1 ЗПК за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху последния, което е
допълнителен аргумент за нищожността на този договор. Крайната цел на договора за
поръчителство не е била да обезпечи вземанията на кредитора по потребителския договор, а
да му осигури получаването на завишен размер на крайната сума, която следва да бъде
върната от потребителя, заобикаляйки изискванията на специалния закон за максимален
годишен процент на разходите по кредита (чл. 19, ал. 4 ЗПК).
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, намира, че са налице неравноправни
клаузи по процесното правоотношение по предоставяне на потребителския кредит.
Съобразно чл. 143 ал.1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. В ал. 2 на разпоредбата са изброени различни
хипотези. Чл. 146, ал. 1 от ЗЗП предвижда, че неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а ал. 2 сочи, че не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не
е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
Процесният договор за потребителски кредит и свързаният с него договор за
поръчителство са точно такива. Длъжникът не е имал право на избор на поръчител, тъй като
„Файненшъл България“ ЕООД е бил предварително одобрен от „Изи Асет Мениджмънт”
АД и също така не е имал възможност за индивидуално договаряне. И двата договора са от
4
една и съща дата, като между тях съществува функционална връзка. „Файненшъл България“
ЕООД е предварително одобрен като поръчител / т.I.1 от приложение към договор за
предоставяне на поръчителство/. Със сключване на договора за поръчителство и уговорката
за заплащане на възнаграждение по него, на практика, се стига до ситуация, в която, макар
и в различен договор, извън този за потребителския кредит, е уговорено акцесорно плащане
във връзка с възникналото правоотношение по предоставяне на потребителския кредит.
Както се посочи по-горе, обаче, двата договора са функционално обусловени и следва да се
разглеждат като едно цяло. Целта, която се преследва, е да се заобиколи разпоредбата на чл.
19, ал. 4 от ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България, т. е. по-висок
от 50 %. Възнаграждението, предвидено договора за предоставяне на поръчителство, би
следвало да е включено в годишния процент на разходите, който според чл. 19, ал. 1 ЗПК
включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В процесния случай, това не е сторено, като съдът
е в невъзможност и да извърши преценка за законосъобразност по отношение на ГПР по
кредита.
По отношение на претендираните разходи и такси за извънсъдебно събиране на
задължението, следва да се има предвид, че наименуването на вземането по този начин не
променя техния характер, а именно, че са такива във връзка с усвояването и управлението на
кредита. Това задължение не съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна на
заемателя. А, съобразно чл. 10а от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, само ако
видът, размерът и действието, за което се събират са ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. Отделно, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В този смисъл и
правилно заповедният съд е преценил, че клаузата за дължимост на разноските за
извънсъдебно събиране на вземането противоречи на ЗПК и е нищожна.
Извън горното, съгласно чл. 410 ал.2 от ГПК заявлението следва да покрива
изискванията за редовност на искова молба, т.е. трябва да е налице индивидуализация на
вземането чрез точно посочване на фактите и обстоятелствата, от които произтича.
Вземането за такси и разноски не е уточнено по компоненти, доколкото е посочена една
обща сума. Следва да се уточни по какъв начин е формиран размерът на претенцията с
разбивка по пера – за колко и какъв вид конкретни разходи, за какъв период са извършени и
кога е настъпила изискуемостта.
Налага се извод за неоснователност на частната жалба, поради което и обжалваното
разпореждане следва да се потвърди.
5
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 264 325 / 03.02.2021 г. на ВРС по ч.гр.д. № 1489
/ 2021 г. по описа на същия съд , в частта, в която е отхвърлено заявление с вх. № 267 729
/01.02.2021 г., подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, гр.
София срещу длъжника Ж. П. М., ЕГН **********, с адрес: ********, за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми: сумата от 36,00 лв.,
представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране, както и сумата от 224,91 лв.,
представляваща възнаграждение по договора за поръчителство, които суми са заплатени от
„Файненшъл България“ ЕООД в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД и прехвърлени от
„Файненшъл България“ ЕООД в полза на заявителя с рамков договор за покупко-продажба
на вземания (цесия) от 02.03.2020 г. и приложение № 1 към него от 05.05.2020 г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6