РЕШЕНИЕ
№…………………./………………2019г.
Година 2019Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и седми състав
На двадесет и четвърти
септември Година
две хиляди и деветнадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 3320
по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „В."
ООД, ЕИК *********, представлявано
от управителя Д.Д.Р., против Наказателно постановление № 443546-F489586/20.06.2019 г. на Т.М. -Директор на
Дирекция „Обслужване" в ТД на НАП - Варна, с което на търговеца е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. на основание чл.261,
ал.1 от ЗКПО, за нарушение на чл.92,
ал.2 от ЗКПО.
С жалбата се оспорва цитираното по-горе наказателно
постановление като незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че е издадено в
нарушение на материалния процесуалния
закон. Изтъкват се доводи за приложението на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител,
който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна , редовно
призована, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт А., която оспорва
жалбата и моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.
С оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На
27.05.2019г. в ТД на НАП-Варна била извършена проверка в информационния масив. При
извършена проверка било установено, че „В." ООД, ЕИК *********, е
извършвало търговска дейност в периода 01.01.2018г.
до 31.12.2018г., но не е изпълнило задължението си да подаде годишна данъчна
декларация по чл.92от ЗКПО за 2018г., в законоустановения
срок до 01.04.2019г..Било констатирано още, че декларацията за 2018г. била подадена
в ТД на НАП-Варна на 22.04.2019г. с вх.№0300И065103 . На
същата дата /27.05.2019г./ св.М.П.- инспектор по приходите в ТД на
НАП-Варна изпратил покана за явяване на представляващия дружеството, с оглед
съставянето на АУАН. На 31.05.2019г.,св. П. съставила срещу въззивното
дружество АУАН№ F489586 от 31.052019г.
Актът бил съставен в присъствието на представляващия дружеството. Бил предявен и връчен, като представляващия го подписал с
отбелязване, че има възражение.
В законоустановения
срок били депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН.
Въз основа на материалите, съдържащи се
в АНП, на 20.06.2019г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, справка
от информационния масив, покани, обратни разписки и
известия за доставяне, и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и
непротиворечиви.
Като
непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира показанията на св.М.П.
депозирани в с.з..
Съдът кредитира като логични и
последователни и показанията на св.А.А.- управител на
счетоводната кантора, обслужваща счетоводството на въззивното
дружество. Същия внесе яснота относно организацията на счетоводното обслужване,
като посочи, че дружеството което представлява обслужва счетоводно въззивника
от началото на 2019г.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок
от надлежна страна – лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения
от закона 7-дневен срок от узнаване за издаденото НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това
жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган- Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-Варна, съгласно
заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП. АУАН също е
съставен от компетентно лице- инспектор по приходите в ТД на НАП –гр.Варна.
АУАН също е съставен от компетентен
орган. Той е съставен в присъствието на един свидетел, но съдът намира, че това
нарушение също не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита. Той е
предявен и връчен на представляващия дружеството- неговия синдик.
При цялостната проверка на атакуваното НП,
настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42
от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно
и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби,
които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на
нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на
изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата,
при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното
административно нарушение. Съдът не споделя възраженията наведени в жалбата, че
при издаването на НП са нарушени административно производствените правила.
Съдът намира, че непроизнасянето от
наказващият орган изрично в НП по отношение на чл.28 от ЗАНН не е процесуално
нарушение, тъй като с факта на издаването му става ясно, че същият е отказал
приложението му. От друга страна, наличието на мотиви в НП, защо АНО не прилага
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и защо не приема възраженията на въззивника
депозирани писмено , не е сред задължителните реквизити към същото. В ТР №1/12.12.2007г. на ВКС се сочи, че преценката за
"маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол, като в случай, че
съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН,
но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.
Липсата на мотиви обаче по приложението на
чл.28 от ЗАНН не се сочи като нарушение на процесуалните правила.
Съдът намира, че нарушението е доказано
по несъмнен и безспорен начин. На жалбоподателя е вменено извършването на
нарушение по чл.92, ал.2 от ЗКПО. Съгласно цитираната разпоредба годишната
данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата година в
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на
данъчно задълженото лице. В случая, видно от показанията на св.П. се
установява, че дружеството жалбоподател не е подало годишна данъчна декларация,
изискуема по чл.92 ал.2 от ЗКПО за 2018г. в законоустановения
срок, като е било задължено да стори това до 31.03.2019г. Горното се потвърждава и от актосъставителя в съдебно заседание, а и по същество
фактите в НП не се оспорват от жалбоподателя. Правилно е определена и датата на
нарушението -01.04.2019г. от който ден дружеството е било в забава, тъй като не
е изпълнило задължението си. Представляващият дружеството, в жалбата си, а и
процесуалния представител в с.з., изтъква, че се касае за маловажен случай. Доколкото нарушението е формално по своя характер /без
видим вредоносен резултат/ липсата на правни последици – липсата на ощетяване
на фиска и останалите доводи, визирани в жалбата и
с.з., не обосновават по-ниска степен на обществена опасност на деянието в
сравнение с останалите случаи на нарушения от този вид. Нещо повече, макар
декларацията да е подадена впоследствие, закъснението от повече от 20 дни не е незначително. В един значителен период
от време данъчните органи на държавата са били в невъзможност да проверят дали
дружеството е извършвало дейност и какви са финансовите резултати от нея. Поради това и според настоящия съдебен състав
случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Обстоятелството, че
нарушението е първо, е релевантно при определяне на размера на наказанието, но
не и за преценката дали случаят е маловажен. Обстоятелството, че дружеството през
предходната календарна година е имало друг счетоводител, който поел ангажимент
да подаде ГДД за 2018г. не е извинително, тъй като видно от показанията на св.А.
/разпитан по искане на въззивника/, дружеството е имало счетоводно обслужване
от нова счетоводна кантора от началото на 2019г., така че времето до изтичане
на срока по чл.92 от ЗКПО /пълни три месеца от началото на 2019г./ е било
напълно достатъчно за изготвяне и подаване на ГДД . Данъчно задълженото лице е било
длъжно да подаде визираната в чл.92, ал.2
от ЗКПО декларация, независимо дали други лица са поели ангажимент да изготвят
и подават ГДД. След като фирмата е
действаща и не е заличена от търговския регистър, след като е развивала
дейност, то за дружеството е съществувало задължението да подава годишна
данъчна декларация по ЗКПО в законоустановения срок.
Тъй
като дружеството не е подало изискуемата декларация в предвидения в закона
срок, то от обективна страна е налице
вмененото му административно нарушение. Наказващият орган е санкционирал
юридическото лице, чиято отговорност е обективна и безвиновна,
така че въпросът за вината не следва
въобще да се изследва и обсъжда.
Нарушената правна норма е правилно отнесена
към санкционната такава, като за извършеното нарушение жалбоподателят е бил
санкциониран по реда на чл.261, ал.1 от ЗКПО. Цитираната разпоредба предвижда
за данъчно задължено лице, което не подаде
декларация по този закон, не я подаде в срок наказание „имуществена санкция“ в
размер от 500 до 3000 лв. В „В." ООД,
ЕИК *********, се явява данъчно задълженото лице по смисъла на чл.2,ал.1,
т.1 от ЗКПО и като такова за него е съществувало задължението да подаде годишна
данъчна декларация по данъчната регистрация на дружеството- ТД на
НАП-Варна, поради което се явява субект
на отговорността по чл.261, ал.1 от ЗКПО. Не е налице и изключението въведено в
чл. 92, ал. 4 от ЗКПО /в редакцията на ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2019 г./, действаща към момента на съдебното заседание
по делото, съгласно която годишна данъчна декларация и годишен отчет за
дейността не подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са
осъществявали дейност по смисъла на Закона за
счетоводството. Законодателят е предвидил изключение по отношение на
определена категория данъчно задължени лица, за които задължението за подаване
на ГДД, считано от 01.01.2018 г. отпада, но настоящия
случай не е такъв, тъй като видно от подадената ГДД дружеството е развивало
дейност. Така определеният размер на наложената от АНО санкция – 500 лева – в
минимален размер е справедлива и
съответна на обществената опасност на деянието и на дееца, при отчетена
липса на други нарушения на данъчното законодателство.
Поради това съдът намира, че процесното НП следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 443546-F489586/20.06.2019
г. на Тодор Манев -Директор на Дирекция
„Обслужване" в ТД на НАП - Варна, с което на „В." ООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя Д.Д.Р.
е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 500 лв. на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО, за нарушение на чл.92, ал.2 от ЗКПО.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на
АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: