РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 30.09.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 164 / 2019 год.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 211, във вр. с чл. 197 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.
Постъпила е жалба от Д.М.Д., ЕГН: **********,***, срещу Заповед № 295з-535/13.03.2019 г. на Директора на ОДМВР – Ловеч, издадена на основание на основание чл. 204, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 2 и чл. 200, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца.
Оспорващият твърди, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неспазване на установената форма и нарушение на материалния закон. В жалбата и в съдебно заседание, чрез адв. С.С. от ЛАК, се излагат аргументи за отмяна на заповедта. Отрича се извършването на соченото в обжалваната заповед дисциплинарно нарушение, като се твърди, че дисциплинарното нарушение не е доказано по безспорен начин. Допълнително се сочи липса на вина на жалбоподателя, като се акцентира, че жалбоподателят не е запознат с разпоредбите за контролна дейност по ЗДвП, предвид това, че неговата длъжност е разузнавач V степен в група „Криминална полиция” към РУ - Угърчин при ОДМВР - Ловеч. Сочи, че към момента на назначаването му в комисия съгласно Заповед № 456з-42/19.09.2018 г. на началник РУМВР – Угърчин, като дисциплинарно разследващ орган за установяване на извършени нарушения от служители на РУ, свързани с неизпълнение на Заповед № 8121з-1155/01.09.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, с която са утвърдени Указания за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобили, самият той не е бил запознат със същата министерска заповед. Сочи, че обжалваната заповед не отговаря на изискванията за реквизити, като не е посочено време и място на извършване на нарушението, както и дата, на която нарушението е открито. Опровергава посочената в обжалваната заповед форма на вината му – небрежност. Намира наложеното дисциплинарно наказание за изключително тежко и в противоречие с целта на закона. В заключение се моли съда да отмени оспорената заповед. В съдебно заседание и в писмена защита се поддържа жалбата, като се претендират разноски по делото съгласно списък на разноските.
Ответникът – Директора на ОДМВР – Ловеч, се представлява от юрк. Р., който намира жалбата за неоснователна, а оспорената заповед за законосъобразна. Сочи, че при издаване на обжалваната заповед не са допуснати процесуални нарушения, че дисциплинарното нарушение е доказано. Сочи, че жалбоподателят не се е запознал като член на дисциплинарно разследващ орган с материалите по дисциплинарното разследване, като не е гледал видеофайловете, което е било негово задължение, като акцентира, че председателят на дисциплинарната комисия е с равни права с членовете на същата, поради което не е трябвало жалбоподателят да се доверява на председателя, който няма решаващ глас. Сочи, че от разпита на свидетелите в съдебно заседание се установява, че само председателят на дисциплинарно разследващия орган е гледал видоезаписите, а останалите два члена на комисията, един от които е жалбоподателят Д., не са ги гледали, поради което и не са формирали свое лично становище. От ответника не се претендират разноски по делото.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок /обжалваната заповед е съобщена на жалбоподателя на 15.03.2019г., видно от разписката в самата заповед на л. 14 от делото, а жалбата е заведена при ответника на 27.03.2019 г./, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Жалбата е основателна.
При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК съдът намира същият за незаконосъобразен поради противоречие с материалноправните разпоредби на закона, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неспазване на установената форма и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.
Не се спори между страните, а и се установява от кадрова справка на л. 16 от делото и удостоверение на л. 110 от делото, че жалбоподателят инспектор Д.М.Д. е държавен служител, разузнавач V степен в група „Криминална полиция” към РУ - Угърчин при ОДМВР – Ловеч, като е назначен със Заповед № 295з-1647/25.11.2015 г. на Директора на ОДМВР – Ловеч, считано от 01.12.2015 г.
Безспорно е между страните, а и се установява от удостоверение на л. 105 от делото, че М.С.М.при издаване на оспорената в настоящото производство заповед /на 13.03.2019 г./ е имал качеството Директор II на ОДМВР – Ловеч, назначен със Заповед № 8121К-299/20.01.2017 г. на Министъра на ВР, считано от 20.01.2017 г., която длъжност е сред изброените в чл. 204, т. 3 от ЗМВР и следователно разполага с компетентност да налага дисциплинарно наказание от посочения вид по отношение на жалбоподателя.
Поради това съдът приема, че заповедта е издадена от териториално и материално компетентен орган, упражняващ дисциплинарната власт по отношение на служителя-жалбоподател.
Съдът намира, че обжалваната Заповед № 295з-535/13.03.2019 г. на Директора на ОДМВР – Ловеч не съдържа необходими правни основания и реквизити съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 146, т. 2 от АПК и чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, във вр. с чл. 65 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР /Инструкцията/.
В обжалваната
заповед не е посочена разпоредбата на чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като не е
посочена и разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от ЗМВР. Непосочването на
разпоредбата на чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР съдът намира за порок на формата на акта, т.к. в текста на чл. 197, ал. 1
от ЗМВР са изброени изчерпателни видовете дисциплинарни наказания във възходящ
ред. При това положение съдът намира, че посочените правни основания в
обжалваната заповед са непълни, предвид непосочването на разпоредбата на чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, което нарушава
правото на защитна на наказаното лице.
Отделно налице е
съществен порок във формата на обжалваната заповед предвид непосочването в
същата на мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението
– реквизит по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР и
чл. 65 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г.
Ето защо съдът приема, че е налице отменително основание на чл. 146, т. 2 от АПК, във вр. с чл. 210, ал. 1 от ЗМВР и чл. 65 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г., което е самостоятелно основание за отмяна на заповедта.
Отделно непосочването на времето на извършване на нарушението възпрепятства и проверката за спазването на преклузивния срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, като води и до извод за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, за което съдът ще изложи отделни мотиви.
Поради това оспорената заповед не отговаря на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, във вр. със специалните изисквания на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР и чл. 65 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г., което е самостоятелно основание за отмяната й на основание чл. 146, т. 2 от АПК.
Допълнително Заповед № 295з-535/13.03.2019 г. на Директора на ОДМВР – Ловеч е издадена и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила:
Както беше посочено по-горе, непосочването в обжалваната заповед на времето на извършване на нарушението възпрепятства и проверката за спазването на преклузивния срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Независимо от липсата на изрично посочване на времето на нарушението както с дата, така и като конкретен период, от изложеното в обстоятелствената част на обжалваната заповед, може да се направи извод, че твърдяното от административния орган дисциплинарно нарушение е извършено на 01.11.2018 г. с подаването на справка рег. № 456р-9092/01.11.2018 г. по описа на РУ – Угърчин.
Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗМВР - дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
Съгласно нормата на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР - дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. В процесния случай дисциплинарно-наказващият орган е открил нарушението и самоличността на извършителя видно от справка рег.№ 906р-1349/20.02.2019 г., като са изминали повече от два месеца, считано от подаването на справка рег. № 456р-9092/01.11.2018 г. по описа на РУ – Угърчин. Предвид характера на търсената в случая дисциплинарна отговорност и обстоятелството, че с процесната заповед е наложено дисциплинарно наказание за нарушение на чл. 9, т. 2 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г., както и обстоятелствата, че всички данни по делото се съдържат в изрични писмени доказателства, съставени по образец, съдът намира, че от момента на получаване на справка рег. № 456р-9092/01.11.2018 г. по описа на РУ – Угърчин – дисциплинарнонаказващият орган е имал пълна информация както за конкретното нарушение, така и за личността на нарушителя, поради което издаването на обжалваната в настоящото производство заповед на 13.03.2019 г. е в период значително надвишаващ преклузивния двумесечен срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР.
Нарушението на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, което е друго самостоятелно основание за отмяна на обжалваната заповед.
На следващо място няма доказателства наказаният да е бил запознат със събраните при проверката доказателства, което е нарушение на правото на защита на лицето и е в противоречие с императивно разписаното в чл. 207, ал. 8, т. 3 от ЗМВР право на привлечения към дисциплинарна отговорност да се запознае с материалите по производството.
При всички случаи дисциплинарно привлеченото лице има правата по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР, които има всеки държавен служител, срещу когото се води дисциплинарно производство, а именно: да се уведоми за започване на дисциплинарно производство и да се запознае със заповедта по ал.1, което се удостоверява с подпис и дата, да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР, да се запознава с материалите по производството и да прави необходимите извлечения, да представя доказателства, да прави искания, бележки и възражения, да дава или да откаже да дава обяснения.
Задължение на дисциплинарния орган е изрично да укаже на лицето, че е субект на дисциплинарно производство и за какво нарушение е привлечено към дисциплинарна отговорност, и няма доказателства органът да е изпълнил това си задължение.
Дисциплинарно-разследващият орган не е извършил и необходимите действия по доказване на дисциплинарното нарушение. Наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства (чл. 206, ал. 4 от ЗМВР), а дисциплинарно-разследващият орган е длъжен да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение (чл. 207, ал. 3 от ЗМВР), като в случая това не е сторено.
С оглед на изложеното съдът намира, че в хода на производството по издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са ограничили в значителна степен правото на адекватна и своевременна защита на дисциплинарно наказаното лице, което е самостоятелно основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.
Ето защо всички посочени по-горе съществени нарушения на административнопроизводствените правила обосновават отмяна на заповедта на основание чл. 146, т. 3 от АПК.
Както беше посочено по-горе, оспорената заповед не съответства на изискванията за форма чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, във вр. със специалните изисквания на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, което е самостоятелно основание за отмяната й на основание чл. 146, т. 2 от АПК, поради което и съдът не дължи подробна аргументация относно проверката по чл. 146, т. 4 от АПК.
Независимо от това, съдът намира оспорената заповед и за материално незаконосъобразна по чл. 146, т. 4 от АПК по следните съображения:
Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност. Лична - съгласно чл. 194, ал. 4 от ЗМВР, която следва да се ангажира само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение, а не за други цели. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице, е необходимо да се установи от фактическа страна деянието-действие или бездействие, което то е извършило. От обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, че е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение. От субективна страна следва да е налице вина на дееца - умисъл или непредпазливост. За определяне на размера на наказанието трябва да се прецени цялостното поведение на служителя. За да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва да установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е направил преценка и да е изложил мотиви за всеки от тях. Това в случая не е направено.
В обжалваната заповед е посочено бланкетно: „Взех предвид тежестта на нарушението /омаловажени са извършени дисциплинарни нарушения от полицейски служители/ и настъпилите последици /проверка по Заповед № 456з-42/19.09.2018 г. не е извършена обективно, вследствие на което не е потърсена дисциплинарна отговорност на полицейски служители, извършили дисциплинарни нарушения/. Съобразих обстоятелствата при които е извършено нарушението /в качеството на дисциплинарно разследващ орган/, формата на вината /небрежност/ и цялостното поведение на държавния служител видно от кадрова справка рег. № 295р-3480/12.03.2019 г. по описа на ОДМВР – Ловеч.”
Както беше посочено нееднократно по-горе, непосочването в
обжалваната заповед на мястото, времето и обстоятелствата, при които
е извършено нарушението, представлява нарушение на реквизитите по чл. 210, ал.
1 от ЗМВР и чл. 65 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г., което е
самостоятелно основание за отмяна на обжалваната заповед във вр. с нарушение на
изискванията за форма на административния акт по чл. 146, т. 2 от АПК, но от
друга страна затруднява проверката за материална законосъобразност на
обжалваната заповед.
Видно от мотивите на обжалваната заповед, в същата се сочи, че „омаловажени са извършени дисциплинарни нарушения от полицейски служители”, а от друга страна няма каквито и да било доказателства нито в административната преписка, нито в хода на съдебното следствие до приключване на устните състезания по настоящото дело, като дори не се твърди от ответника, че за твърдените предходни дисциплинарни нарушения от полицейски служители, изразяващи се неизползване на микрофон от патрулен автомобил при контакт с граждани има издадена заповед за налагане на дисциплинарни наказания.
Няма спор, че жалбоподателят Д. е бил член на дисциплинарно-разследващ орган - комисия, назначена със Заповед № 456з-42/19.09.2018 г. на началник РУМВР – Угърчин.
Няма спор, че същата комисия е приключила проверката със справка рег. № 456р-9092/01.11.2018 г. по описа на РУ – Угърчин /на л. 57 от делото/ със заключение, че няма наличие на дисциплинарни нарушения от страна на полицейски служители, цитирани в писмото на дирекция „Вътрешна сигурност”, като сочената справка е подписана от всички членове на дисциплинарно-разследващ орган, включително от жалбоподателя Д., единодушно, без да е отбелязано и/или приложено особено мнение. Същото се установява и от копието на справка рег. № 456р-9092/01.11.2018 г. по описа на РУ – Угърчин /на л. 57 от делото/.
В съдебно заседание на 04.09.2019 г. съдът изслуша показанията на свидетеля Ц.Д.С., който е бил председател на дисциплинарно-разследващия орган - комисия, назначена със Заповед № 456з-42/19.09.2018 г. на началник РУМВР – Угърчин. Свидетелят Ц.Д.С. заяви, че: „преценил съм, че не е имало основание за наказание. Като председател на комисията аз го прецених. Попитах комисията дали са съгласни с мен и те се съгласиха с мен. Това ми беше довода да не се налага наказание на Б.З., тъй като не е имало първоначален контакт. Наказаха цялата комисия. Мен ме наказаха като председател, а Д. и другия член също го наказаха. Комисията не го гледа клипа, който беше изпратен от Дирекция „Вътрешна сигурност”. Само аз го гледах, тъй като само аз имам право да ги гледам. Д. не е гледал видеоклипчето, няма такова право.”
Както беше посочено по-горе, описанието на процесното
дисциплинарно нарушение в мотивите на обжалваната заповед е непълно. Посочено
е, че Д.Д. е извършил следното изпълнително деяние: „омаловажени са извършени
дисциплинарни нарушения от полицейски служители/ и настъпилите последици
/проверка по Заповед № 456з-42/19.09.2018 г. не е извършена обективно,
вследствие на което не е потърсена дисциплинарна отговорност на полицейски
служители, извършили дисциплинарни нарушения/”. Дисциплинарното нарушение е квалифицирано в обжалваната заповед като
такова по чл. 9, т. 2 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за
организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и
налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за
състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР.
Съгласно същата норма на чл. 9, т. 2 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. – Държавните служители по чл. 8 са длъжни: да не допускат укриване или омаловажаване на дисциплинарни нарушения, както и укриване на произшествия. Отделно нормата на чл. 8 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. също е препращаща, като съгласно нея – Държавните служители по чл. 143, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗМВР отговарят за състоянието на служебната дисциплина в поверените им структури.
Нормата на чл. 143, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗМВР също е препращаща и гласи - Държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1
и ал. 3 съобразно изпълняваните функции и притежаваната квалификация изпълняват
служебните си задължения на следните видове длъжности: 1. висши ръководни; 3. ръководни;
Няма спор по делото, а и се установи от приложените писмени доказателства - кадрова справка на л. 16 от делото и удостоверение на л. 110 от делото, че жалбоподателят инспектор Д.М.Д. е държавен служител, разузнавач V степен в група „Криминална полиция” към РУ - Угърчин при ОДМВР – Ловеч, като е назначен със Заповед № 295з-1647/25.11.2015 г. на Директора на ОДМВР – Ловеч, считано от 01.12.2015 г.
Следователно жалбоподателят Д. не е лице нито на висша ръководна длъжност, нито на ръководна длъжност по смисъла чл. 143, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗМВР, във вр. с чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР.
Ето защо соченото в
обжалваната заповед дисциплинарно нарушение, изразяващо се в нарушение на
разпоредбата на чл. 9, т. 2 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г., не е
съставомерно за жалбоподателя Д., поради липса на специалното изискване за
заемане на висша ръководна
длъжност, или ръководна длъжност по смисъла чл. 143, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗМВР.
Поради това съдът приема, че липсва състав на соченото в обжалваната заповед дисциплинарно нарушение и Заповед № 295з-535/13.03.2019 г. на Директора на ОДМВР – Ловеч не съответства на разпоредбите на материалния закон, което е друго самостоятелно основание за отмяна на същата поради противоречие с материалния закон – чл. 146, т. 4 от АПК.
Съдът намира, че оспорената в настоящото производство заповед не съответства и на целта на закона – дисциплинарно наказание да бъде налагано само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение /отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК/.
При този изход на делото следва да бъде уважена претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски съгласно списък на разноските на л. 146 от делото, от които за платена д.т. 10 лв. и за платен адвокатски хонорар от 400 лв., или общо 410 лв. Видно от платежно нареждане на л. 9 от делото, доказан е разход за заплатена държавна такса от 10 лв., а видно от договор за правна защита и съдействие на л. 115 от делото, доказан е разход за адвокатски хонорар в размер на 400 лв. Заплатените от жалбоподателя разноски за адвокат в размер на 400 лв. съответстват на минималните такива - съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При това положение следва да бъде осъдена ОДМВР – Ловеч да заплати на жалбоподателя сумата от 410 лв. разноски по делото.
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Д.М.Д., ЕГН: **********,***, Заповед № 295з-535/13.03.2019 г. на Директора на ОДМВР – Ловеч, издадена на основание на основание чл. 204, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 2 и чл. 200, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ОДМВР – Ловеч да заплати на Д.М.Д., ЕГН: **********,***, сумата от 410 лв. разноски по делото.
Решението е окончателно съгласно чл. 211 от ЗМВР.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: