Р Е Ш Е Н И Е №
от 07.11.2019 година,
град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Велико Търново, гражданско отделение – седемнадесети
състав на двадесет и четвърти октомври, две хиляди и деветнадесета година, в
публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Анна
Димова
при секретаря М. Тр., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 2292/2019г., по описа на Районен съд - Велико Търново, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от П.К.Ж., чрез адв. В. С. - ВАК, срещу
Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към
Министерство на вътрешните работи - град София иск с правно основание чл. 178,
ал. 1, т. 3 ЗМВР. В исковата молба процесуалният представител на ищеца по
делото развива съображения, че за периода от 01.06.2016 година до 31.03.2019
година последният е полагал труд на длъжност "младши експерт"
/държавен служител, съгласно ЗМВР/ при Регионална дирекция "Пожарна
безопасност и защита на населението" /РДПБЗН/ - Велико Търново, която е на структурно подчинение към
Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението"
/ГДПБЗН/ в МВР. Твърди, че за този период ищецът е полагал труд на 24-часови
смени при сумирано изчисляване на работното време. Посочва, че брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състой от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Развива
съображения, че в разпоредбата на чл. 187 ЗМВР е регламентирана нормалната
продължителност на работното време - 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица, както и че съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период,
като
съгласно ал. 5, т. 2 работата извън редовното работно време се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период.
Посочва, че исковата претенция произтича от размера на нощния труд, полаган от
ищеца в системата на МВР, който следва да бъде изчислен съгласно чл. 9, ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при сумирано
изчисляване на работното време, като нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, респективно - с коефициент 1.143. Твърди, че претенцията
за главницата е формирана като разликата между часовете положен нощен труд
преди и след приравняването му към дневен с коефициент 1.143 е умножена по
часовата ставка за извънреден труд, формирана при завишаване на нормалната
часова ставка с петдесет на сто съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР. Така за периода от 01.06.2016 година до
31.03.2019 година ищецът е положил общо 1584 часа нощен труд, който преизчислен
с коефициента 1.143 възлиза на 1 810.51 часа. Преизчисляването на нощния към
дневен труд води до извънреден труд от 226.51 часа, респективно - при
изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% възлиза в
размер на 1 462.05 лева. С оглед
допуснатото в проведеното на 24.10.2019 година съдебно заседание изменение на
предявения иск, в частта относно размера на същия, е направено искане ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 1 533.29 лева, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 226.37 часа за периода от 01.06.2016 година до
31.03.2019 година, ведно със законовата лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира да му бъдат
присъдени направените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба. Процесуалният представител на ответника по делото развива съображения,
че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Твърди, че за периода от
01.06.2016 година до 23.07.2016 година предявеният иск е процесуално недопустим
с оглед разпоредбата на чл. 111, б. "а" ЗЗД. Посочва, че НСОРЗ е
неприложима за служителите в по трудово правоотношение в държавната
администрация, за които се прилага чл. 107а КТ /чл. 2, ал. 2 НСОРЗ/. Ищецът е
държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в ЗМВР, който
регламентира различна продължителност на дневния и нощния труд от предвидения в
КТ. Твърди, че НСОРЗ е неприложима за служителите на МВР, доколкото за исковия
период са действали Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 година и Наредба №
8121з-592 от 29.07.2016 година, съгласно които за държавните служители в МВР е
регламентирано полагане на труд и през нощта между 22.00 часа и 06.00 часа,
т.е. с продължителност от 8 часа, като този труд не се трансформира в дневен
такъв, а се заплаща по реда на Заповед № 8121з-971/28.10.2014 година на
Министъра на вътрешните работи по 0.25 лева на час. На следващо място,
процесуалният представител на ответника по делото развива съображения, че ЗМВР
прави ясно разграничение между извънреден и нощен труд, като не би могло да се
приеме, че положеният от ищеца нощен труд за исковия период представлява
извънреден такъв. Направено е искане предявеният по делото иск да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира да бъдат присъдени направените
от ответника разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Не
се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че за исковия период - от 01.06.2016 година до 31.03.2019
година П.К.Ж. е
заемал длъжността "младши експерт" в Регионална дирекция
"Пожарна безопасност и защита на населението" /РДПБЗН/ - Велико
Търново.
Не е спорно по делото, а и от представените по делото Графици
за дежурства РСПБЗН - Велико Търново, Протоколи за положен труд от държавни
служители, работещи на смени в РСПБЗН - Велико Търново, Протоколи за отчитане
на отработеното време между 22.00 часа и 6.00 часа, времето на разположение и
положения труд по време на официални празници в РСПБЗН - Велико Търново се
установява, че ищецът е работил на смени по график, включително в периода между
22.00 часа и 6.00 часа при сумарно изчисляване на работните смени за тримесечен
период.
По делото са представени и платежни бележки за
възнаграждението на П.К.Ж.
за периода от 01.06.2016 година до 31.03.2019 година .
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза,
от заключението /л. 356-360/ по която е видно, че за процесния период от време
ищецът е отработил 182 смени по 24 часа, 7 смени по 16 часа и 6 смени по 8
часа; че за този период са отчетени 1583 отработени часове нощен труд за
периода от 22.00 часа до 06.00 часа; че след приравняване на часовете нощен
труд с коефициент 1.143 се преизчисляват на 1 809.37 часа, с разлика от 226.37
часа. ДТВ е съобразено с основното месечно възнаграждение на ищеца за
съответните месеци, преизчислено за час с 50 % увеличение. Размерът на ДТВ като
извънреден труд с увеличението, съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 6 ЗМВР е
в размер на 1 533.29 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Обстоятелствата свързани с възникването и
съществуването на трудовото правоотношение между страните по делото не е спорно
между тях, а се установява и от събраните по делото доказателства, при което за
исковия период - от 01.06.2016 година до 31.03.2019 година ищецът е заемал
длъжността "младши експерт" в Регионална дирекция "Пожарна
безопасност и защита на населението" /РДПБЗН/ - Велико Търново и същият е
бил със статут на държавен служител. Страните не спорят и че за този период ищецът
е полагал труд на 24-часови смени по график, включително за времето от 22.00
часа до 06.00 часа.
Няма спор по делото и че П.Ж.
е работил при ответника на смени при сумарно изчисляване на работното време,
при което работните часове се сборуват за определен брой дни, като средно
аритметичното число работни часове за съответния период трябва да бъде равно на
продължителността на работното време за един работен ден. Отработените часове в
повече от нормалната продължителност за съответния период при сумарното
изчисляване на работното време представлява извънреден труд с всички
произтичащи от това правни последици.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период.
Определянето на 24-часова смяна е по изключение. При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Ал. 5, т. 2 и ал.
6 пък уреждат, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното
работно време, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени
до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение.
В разпоредбата на чл. 140 от Кодекса на труда е дадено
легално определение на понятието "нощен труд", като в ал. 2 е
предвидено, че това е трудът, който се полага от 22.00 часа до 06.00 часа. В същия
смисъл е и разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Различно е уреден обаче въпросът
за нормалната продължителност на нощния труд, като в чл. 140, ал. 1 КТ е
предвидено, че последният не следва да надвишава 7 часа, докато в ЗМВР е
заложен 8 часа нощен труд за всеки 24-часов период. В тази връзка предвид
специфичните обществени отношения, които урежда, ЗМВР се явява специален по
отношение на КТ, респективно - последният се прилага само за неуредените в
специалния закон въпроси.
В ал. 9 на чл. 187 ЗМВР е предвидено, че редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В случая по
делото за периода от 01.06.2016 година до 31.03.2019 година са действали Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014 година, Наредба № 8121з-592/25.05.2015 година и Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 година, доколкото Наредба № 8121з-592/25.05.2015 година
е отменена с решение по адм. д. № 5450/2016 г. на
ВАС, като в периода от отмяната до обнародването на Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. приложима е била Наредба № 8121з-407/11.08.2014 година.
В съответствие с чл. 187, ал. 3 ЗМВР и в трите наредби
в чл. 3, ал. 3 е предвидено, че при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.8.2014 година е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа за
отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период. Действително в Наредба №
8121з-592/25.05.2015 година и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 година липсва
изрична разпоредба, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.8.2014
година, но това само по себе си е законодателно решение, с което е уреден един
конкретен въпрос по различен начин чрез отпадане на преизчисляването на положения
нощен труд. В наредбите е предвидено, че отработеното време между 22.00 и 06.00
часа се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. Освен това и
в трите наредби е уреден редът за изготвяне на съответните графици на работните
смени, както и редът за отчитане и заплащане на положения извънреден труд.
В случая по делото ищецът претендира заплащане на "своеобразен
извънреден труд", който се образува чрез превръщане на положените от него
часове нощен труд в дневен труд чрез коефициент 1.143, в съответствие с чл. 9,
ал. 2 НСОРЗ. Легално определение на понятието "извънреден труд" се
съдържа в разпоредбата на чл. 143, ал. 1 КТ, съгласно която извънреден е
трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или съответния ръководител от работника или
служителя извън установеното за него работно време. ЗМВР и приетите в
съответствие с чл. 187, ал. 9 ЗМВР наредби уреждат напълно въпросите във връзка
с полагането, отчитането и заплащането на полагания от държавните служители в
системата на МВР както нощен /по 0.25 лева на час/, така и извънреден труд -
чл. 187, ал. 6, във връзка с ал. 5, т. 2 ЗМВР /Извънредният труд се заплаща с
50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение/. В тази връзка
настоящият съдебен състав приема, че липсва празнота в закона, налагаща
прилагане по аналогия на разпоредбите на КТ и НСОРЗ, касаещи нощния и
извънредния труд. Това, че в специалната нормативна уредба въпросът за
полагания нощен труд е уреден по различен начин спрямо общата такава не води до
извод за празнота, която да се попълва чрез прилагане по аналогия на
разпоредбите на НСОРЗ. Разликата идва именно от специфичните обществени
отношения, които регламентира ЗМВР, респективно - от спецификата на работата. В
този смисъл в ЗМВР са предвидени специфични условия на труд, които са
компенсирани по друг, различен начин и съответно работещите получават редица
други привилегии.
Дори да се приеме, че е налице законодателна празнота,
доколкото в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 година и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 година не е предвидено броят на часовете нощен труд да се
умножава по 0.143, която да бъде преодоляна, чрез прилагане по аналогия на разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, съображенията на ищеца за преобразуване на нощните
часове в дневни също са несъстоятелни. При прилагане на наредбата чрез
превръщане на нощните часове в дневни се получава коефициент 1 /единица/ - 8
часа дневен труд към допустимия по ЗМВР 8-часов нощен труд. На първо място ал.
2 изрично препраща към ал. 1 и следва да бъде тълкувана във връзка с нея, при
което в същата изрично е посочено, че се отнася за случаите, при които нощната
продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното, а настоящият
случай не е такъв. На следващо място в самата правна норма на чл. 9, ал. 2 от
наредбата изрично е посочено, че касае установеното работно време за
"съответното работно място", респективно - за приложимостта на ЗМВР
относно допустимия брой часове нощен труд. И освен това, както бе посочено
по-горе ЗМВР е специален по отношение на КТ и именно по тази причина намира
приложение по спорния въпрос.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящият съдебен
състав намира за неоснователни съображенията на процесуалния представител на
ищеца за превръщане на нощния труд в дневен такъв и определянето му като
своеобразен извънреден такъв. Както в Кодекса на труда и Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата, така и в ЗМВР, и приетите към него
наредби е направено ясно разграничаване между "нощен" и
"извънреден" труд, като е определено допълнително възнаграждение за
положения нощен труд. Наред с това в цитираната НСОРЗ - чл. 18, ал. 3, е предвидено,
че ако след превръщането на нощните часове в дневни се стига до отработени
часове в повече от нормалната продължителност за съответния период при
сумарното изчисляване на работното време, същият представлява извънреден труд,
а както в КТ, така и в ЗМВР е предвиден конкретен начин за компенсиране на
положения извънреден труд. Именно това е смисълът вложен от законодателя при
превръщането на нощния труд към дневен - общият брой часове, получен след
превръщането да не надвишава допустимата продължителност на съответния отчетен
период, а ако го надвишава от една страна се дължи допълнително възнаграждение
за нощен труд и наред с това и допълнително възнаграждение за извънреден труд.
В случая по делото, доколкото нормалата продължителност на нощния труд за
служителите в системата на МВР е 8 часа, дневната е също 8 часа, то няма какво
да се преобразува, съответно по този начин не може да се стигне до полагане на
извънреден труд. А липсват както твърдения, така и каквито и да е доказателства
за полаган от ищеца труд, извън установеното му работно време.
Действително
процесуалният представител на ищеца се позовава на многобройна практика, в
която съдилищата приемат, че положения от държавните служители в системата на
МВР нощен труд се преизчислява с коефициент 1.143. Следва да се има предвид
обаче, че същата не е задължителна и не обвързва настоящия съдебен състав.
Освен това съдът приема за неоснователно и застъпеното становище, че в противен
случай държавните служители в системата на МВР ще бъдат поставени в
по-неблагоприятно положение в сравнение с работниците по трудово правоотношение,
регламентирано в КТ. Както бе посочено по-горе в ЗМВР е отчетена спецификата на
работата и специфичните условия на труд, при което работещите са компенсирани
по друг, различен начин и получават редица други привилегии.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящият съдебен
състав приема, че предявеният по делото иск е неоснователен, поради което и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото претенцията на ответника за
присъждане на разноски се явява основателна, поради което и на основание чл.
78, ал. 8 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата в
размер на 100.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от П.К.Ж. ***, с ЕГН **********
срещу Главна дирекция "Пожарна
безопасност и защита на населението" към Министерство на вътрешните работи
- град София, ул. "Пиротска" № 171А иск
с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за заплащане на сумата в размер на 1 533.29 лева /хиляда петстотин тридесет и три лева и двадесет и девет
стотинки/, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 226.37 часа за периода от 01.06.2016 година до
31.03.2019 година, ведно със законовата лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, като неоснователен.
ОСЪЖДА П.К.Ж. ***, с ЕГН ********** да заплати на Главна дирекция
"Пожарна безопасност и защита на населението" към Министерство на
вътрешните работи - град
София, ул. "Пиротска" № 171А сумата в размер на 100.00 лв. /сто лева/ - юрисконсултско възнаграждение.
Препис от решението
да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок, считано от 07.11.2019
година, предвид разпоредбата на чл. 315, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: