Решение по дело №48974/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4785
Дата: 18 март 2024 г.
Съдия: Радослав Руменов Ангелов
Дело: 20221110148974
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4785
гр. София, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20221110148974 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XIII ГПК (Общ исков процес)
******** е предявило срещу Е. С. ****** осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от
486,24 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през
периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2021 г. в имот с абонатен номер 94373, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба до
окончателното й изплащане, за сумата от 96,49 лв., обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2019 г. –
04.08.2022 г., за сумата от 22,87 лв., такса за дялово разпределение за периода
от м. 07.2019 г. до м. 04.2021 г., както и за сумата от 4,77 лв., лихва за забава
върху таксата за дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. – 04.08.2022 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна
енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
1
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок от
датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
ищцовото дружество
В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на
дължимите суми: **********", IBAN: ******** BIC: SOMBBGSF.
Ответницата, чрез назначения особен представител адв. П. П., оспорва
исковете, като твърди, че не е присъствала на ОС на ЕС и не се е съгласявала
с условията на договора с дружеството за извършване на услугата дялово
разпределение. Навежда възражение за изтекла тригодишна давност за
вземанията.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът *********, редовно
призовано, се представлява от юрисконсулт ********. Поддържа исковете.
Моли съдът да уважи исковете. Претендира деловодни разноски, за които
представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за
прекомерност.
Ответникът чрез особения представител изцяло поддържа представения
отговор на искова молба.
Третото лице – помагач **********, редовно призовано не се явява и не
се представлява.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните
и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
По валидността и допустимостта на производството
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
2
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
Предявени са осъдителни искове, с които се иска ответникът да бъде
осъден да заплати суми на ищеца, представляващи стойност топлинна
енергия и услуга по дялово разпределение, както и мораторни лихви върху
тях.
За да бъдат уважени исковете с правно квалификация чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи 1) възникването на облигационно отношение
по договор за продажба между него и ответника, по силата на което 2) е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на 3) уговорената цена в претендирания
размер, както и 4) че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение
от лице, с което 5) ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение
за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
По исковете с правно квалификация чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава –
уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ.
датата на публикуване на общите фактури, както и отправена и получена от
ответника покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
От представения и неоспорен нотариален акт за собственот на
апартамент се установи, че *********** са станали собственици на
апартамент **********, а сега ********* (л.11,14 от делото).
От представеното по дело удостоверение за наследници се установи, че
********** Г.а са починали и като техен единствен наследник се явява
ответника Е. С. *******, ЕГН ********** (л.107 от делото).
По делото е налице молба-декларация от ответника от 1998 г., адресира
до ищеца, съгласно която ответникът желая да му бъде открита партида за
процесния апартамент (л.12 от делото).
3
С оглед цитираните три доказателства, като правен извод съдът
направи, че към момента на предявяване на исковата молба и към момента на
процесните задължения, ответникът е собственик на процесния имот (л.15-23
от делото).
С оглед изложеното съдът приема, че ответникът е собственик на
процесния апартамент. Ответникът има качеството на клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ. Ето защо ответникът е
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия. Доказана е първата
предпоставка за уважаване на иска.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ), която съдът
напълно кредитира като пълна, достоверна и обоснована. От нейното
заключение се установи, че твърдяната в исковата молба сума и показания за
топлинна енергия напълно съответства на показанията на уредите –
топломери и водомери. Сумите съответстват на цените на топлинната
енергия, определи от КЕВР. От заключението се установи, че сградата е в
режим на етажна собственост и има сградна инсталация. Доказа се размера на
претендираната сума (л.90-96 от делото). Следователно, доказаха се
предпоставки от 2 до 4, а именно, че за процесния имот и период е доставяна
топлинна енергия, настъпил падеж на изискуемост, твърдяното количество е
правилно, цената е правилно изчисления според изискванията на закона,
претендираната сума съответства на изчислената, както и че през процесния
период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е
извършвана услугата дялово разпределение от лице.
От представените документи от третото лице – помагач и от
документите към исковата молба се установи, че ищецът е сключил договор и
че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за топлинно
счетоводство в претендирания размер (л.15-19, 26-33 83-88 от делото).
Следователно се доказа и петата предпоставка за уважаване на иска.
Ответникът не успя да докаже, че е платил процесната сума.
По възраженията на ответника
Съдът не приема нито едно от възраженията на ответника.
Неоснователно е възражението за присъствие на ОС на ЕС и, че ответницата
4
не се е съгласила с условията на договора с дружеството за извършване на
дяловото разпределение. Без значение дали ответникът е присъствал на това
събрание и нейното съгласие, тъй като за сключване на този договор е
необходимо решение на ОС на ЕС, съгласно ЗУЕС, който орган взема
решение, съгласно мнозинството от етажните собствениците. Следователно е
без правно значение несъгласието на един собственик в сграда в режим на
ЕС.
По отношение на възражението за давност, съдът приема следното:
Съгласно тълкувателните разяснения, дадени с ТР № 3/18.05.2012 г. по
тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС , вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.
"в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност.
Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая
искът е подадена в съда на 08.09.2022 г., поради което възражението за
давност е неоснователно за всички вземания, чиято изискуемост е настъпила
към 08.09.2019 г. Това са задълженията, за които фактурата е издадена 45 –
дневен срок преди тази дата, а именно 24.07.2019 г. Видно от представените и
неоспорени фактури, най-ранните задължения са за дата към 30.07.2019 г.
Следователно възражението на ответника е неоснователно.
С оглед изложеното съдът приема, че исковата молба е основателна и
следва изцяло да се уважи. Ето защо Е. С. *******, ЕГН **********,
************ следва да бъде осъдена да заплати на *********** сумата от
486,24 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през
периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2021 г. в имот с абонатен номер 94373, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба до
окончателното й изплащане, за сумата от 96,49 лв., обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2019 г. –
04.08.2022 г., за сумата от 22,87 лв., такса за дялово разпределение за периода
от м. 07.2019 г. до м. 04.2021 г., както и за сумата от 4,77 лв., лихва за забава
върху таксата за дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. – 04.08.2022
г., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
По разноските
С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски, на основание
5
чл.78, ал.1 ГПК. Ищецът представя списък с разноски по чл.80 ГПК (л.109 от
делото). Ищецът претендира следните разноски, за които представя и
доказателства: 50.00 лева държавна такса (л.38 от делото), 250.00 лева
депозит за СТЕ (л.72 от делото), 10.00 лева такса за издаване на съдебно
удостоверение (л.105 от делото), 400.00 лева депозит за особен представител
(л.55 от делото и с молба от 14.03.2024 г.), 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение. Ищецът представя само доказателства за 5.00 лева издадено
съдебно удостоверение. Ето защо не следва да се признаят 10.00 лева, а само
5.00 лева. Общият брой разход, който следва да се признае на ищеца е 805.00
лева.
Ето защо Е. С. *******, ЕГН **********, ************ следва да бъде
осъдена да заплати на *********** сумата от 805.00 лева (осемдесет и един
лева и седемдесет и пет стотинки), представляващи разноски по гр. д. №
48974/2022 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. С. *******, ЕГН **********, ************ да заплати
на *********** сумата от 486,24 лв., представляваща стойност на потребена
топлинна енергия през периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2021 г. в имот с
абонатен номер 94373, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
исковата молба до окончателното й изплащане, за сумата от 96,49 лв.,
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода 15.09.2019 г. – 04.08.2022 г., за сумата от 22,87 лв., такса за дялово
разпределение за периода от м. 07.2019 г. до м. 04.2021 г., както и за сумата
от 4,77 лв., лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода
31.08.2019 г. – 04.08.2022 г., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Е. С. *******, ЕГН **********, ************ да заплати
на *********** сумата от 805.00 лева (осемдесет и един лева и седемдесет и
пет стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 48974/2022 г. по описа на
СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
********* на страната на ищеца *************.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от
6
съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на
книжа и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7