Присъда по дело №139/2024 на Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 46 от 16.04.2024 година, постановена по НОХД №
139/2024 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт против
подсъдимият М. А. /М. А./, роден на **********г. в гр.***, Кралство Мароко, по обвинение
в престъпление по чл. 279, ал.1 от НК за това, че на 17.03.2024 година, в района на гранична
пирамида № 251, находяща се в землището на село Вълча поляна, област Ямбол, влязъл през
границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано от обективна и от субективна
стрА.. Предлага на подсъдимият да бъдат наложени наказания към законовия минимум с
оглед чистото му съдебно минало и оказаното съдействие при разследването.
Подсъдимият е редовно призован за съдебно заседание по реда на чл. 180, ал.3 от
НПК по негово изрично искане, направено в ДП, но производството по делото пред съда е
протекло в негово отсъствие и с участието на служебен защитник – адв. Д. М. от АК –
Ямбол. Съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия не би
попречило за установяване на обективната истина по делото и до нарушаване правата на М.
А..
В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия - адв. Д. М. заявява, че
обвинението е безспорно доказано от събраните по делото доказателства. Пледира съдът да
постанови осъдителна присъда спрямо подсъдимия и при определяне на наказанието, което
да му се наложи, да вземе предвид смекчаващите отговорността обстоятелства – чистото му
съдебно минало, съдействието на органите по разследването и тежкото му материално
положение и на това основание да наложи наказания при условията на чл. 55 от НК, а
наказанието лишаване от свобода да бъде отложено от изтърпяване на основание чл.66 от
НК.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа стрА.:
Подсъдимият М. А. е роден на **********г. в гр.***, Кралство Мароко и е поданик
на тази стрА..
Подсъдимият живеел в родината си, но през месец марта 2024г. я напуснал и
отишъл в Република Турция. След това той решил да се установи в друга държава на
територията на Европа, като премине от Република Турция в Република България през
границата на стрА.та ни не по установения от закона ред - без съответното изискуемо се по
закон разрешение от надлежните органи на властта. Целта му била да отиде да живее и
работи в Испания, където имал роднини. В изпълнение на намерението си на 17.03.2024 г.
подсъдимият, като част от група от общо седем лица, всички от Кралство Марково, имащи
намерение да влязат в Република България не по установения за това ред, водена от едно
неустановено по делото лице, достигнал до възпрепятстващото съоръжение на турско-
българската границата. Същият ден - на 17.03.2024 г. надвечер подсъдимият преминал през
отвор във възпрепятстващото съоръжение на турско-българската граница заедно с остА.лите
лица от групата, без водачът им, който се върнал обратно. По този начин М. А. влязъл от
Република Турция в Република България в района на 251 гранична пирамида, находяща се в
землището на с.Вълча поляна, обл.Ямбол, без разрешение на надлежните органи на
властта. При влизането си в стрА.та подсъдимият не носел документи за самоличност, нито
е притежавал документи, даващи му право да влезе в стрА.та ни. След това подсъдимият и
спътниците му продължили движението си на територията на Република България по
маршрут, указан им от водача, който бил с тях до преминаването на възпрепятстващото
съоръжение. Вървели цялата вечер и рано сутринта на 18.03.24г. достигнА. указаното им
място, където при тях дошъл мъж с поставена на лицето маска, който ги отвел до един
1

бункер, дал им хрА. и им обяснил да чакат там.
От показанията на св. Т. В. – служител в ГПУ – Елхово при РДГП – Елхово е видно,
че при застъпване на работната смяна от него и колегите му на 18.03.2024г. сутринта им бил
проведен инструктаж от прекия им ръководител и им е дадена информация, че в землището
на село Лалково е забелязА. група лица, отговарящи на рисковия профил за нелегални
мигранти. По разпореждане на прекия им ръководител те се насочили към указания район,
обходили го и след известно време забелязА. група от лица, които преминавА. през гъста
растителност от северната стрА. на село Лалково, близо до селскостопански постройки. Св.
В. и колегите му се отправили към тези лица и пристигайки на конкретното място
установили, че там има изоставен стар военен бункер и лицата били вътре в него - 7 лица -
мъже на видима възраст между 20 и 30 години, самоопределящи се като граждани на
Мароко. Те не носели документи за самоличност и не говорели български език. Лицата,
между които и подс. М. А., били задържани и отведени в ГПУ Елхово. Св. В. заявява, че
при прохождане на обратната следа от мястото на задържане към мястото, от което
забелязА. групата да идва, стигнА. до землището на село Вълча поляна и установили, че
преминаването на държавната ни граница е било осъществено в района на 251 гранична
пирамида, като там целостта на възпрепятстващото съоръжение била нарушена, изразяващо
се в срез в самата ограда.
При регистрацията на лицата било установено, че един от тях е подсъдимият, който
се представил като М. А. /М. А./, поданик на Кралство Мароко. При влизането си в стрА.та
ни подсъдимият М. А. не е носил документ за самоличност, нито е имал надлежно
разрешение, даващо му право да влизане в Република България.
От приложената по делото справка за съдимост, издадена след справка в ЦБС към
МП на РБ, се установява, че М. А. не е осъждан на територията на Република България към
момента на деянието.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетеля Т. В., дадени в хода на
съдебното следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и прочетени в
съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК и от писмените
доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетеля В. са правдиви,
логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като
достоверни и обективни. Възпроизведените от него факти са пряко относими към времето,
мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията
на свидетеля са и обясненията на самият подсъдим и писмените доказателства по делото.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият М. А. е осъществил с деянието си от обективна и субективна стрА.
престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 17.03.2024 година, в района на гранична
пирамида № 251, находяща се в землището на село Вълча поляна, област Ямбол, влязъл през
границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта. НА.це е съставомерно деяние по посочения текст от
Наказателния кодекс.
От обективна стрА. подсъдимият е извършил фактически действия по преминаване
през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта,
осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият граничен режим и ред в
Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и
разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични
съждения за последното се съдържат в показанията на свидетеля В., а и в обясненията на
подсъдимия. Поради изложеното, от обективна стрА. с деянието си подсъдимият е нарушил
установения в стрА.та режим и ред за преминаване на държавната граница, като деянието е
2

осъществено в първата изпълнителна форма, визирА. в чл.279, ал.1 от НК - без разрешение
на надлежните органи на властта, в хипотезата на „влизане” в стрА.та. В настоящият
случай, откриването на нарушителите на границата след влизането им в Република България
и вече на територията на стрА.та ни, води до извод, че деянието е довършено. Довършено
„влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна стрА. е
нА.це, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и препятствията,
установени от властта за по-ефикасна защита на границата.
От субективна стрА., инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си, подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Република
България и в др. държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница. Именно затова той е предприел незаконно
преминаване на държавната ни граница от територията на Република Турция на територията
на Република България, като е съзнавал, че ще влезе в стрА.та ни без знанието на
граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирА. представата за
противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които
е предвиждал, а от волева стрА. пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реА.зира
крайната си цел – да достигне до територията на Република България.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият М. А. за виновен в извършването на
престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
Причините за извършването на деянието от подсъдимият съдът намира в
незачитането на установеният в стрА.та ни законов ред и желанието му на всяка цена, дори
и по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница между Р Турция
и Р България, за да достигне територията на България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в стрА.та, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са нА.це доказателства по делото, от които да се
приеме, че подсъдимият е влязъл в стрА.та ни с цел да търси убежище, поради това, че в
собствената си родина е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на
международно признати права и свободи. Изявления в тази насока – че желае да се ползва от
убежище в Република България, подсъдимият не е направил нито при задържането си, нито
впоследствие при разпита му в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и,
че цялостното поведение на подсъдимият свидетелства, че преминаването му през границата
ни е единствено с цел да достигне територията на стрА.та ни, след което да продължи към
Испания, без да сочи каквито и да било други причини, които да дадат основание за съда да
приложи разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК.
При определяне на вида и размера на наказанието на подс. М. А. съдът взе предвид
степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока, предвид
динамиката на този вид престъпления в стрА.та. Съдът взе предвид и степента на
обществена опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това, че същият не е
осъждан към момента на деянието, както и предвид направените от него самопризнания в
хода на ДП, способствА. за разкриване на обективната истина по делото. Взеха се предвид
причините и подбудите за извършване на престъплението, както и механизмът на
извършването му. При тези фактически констатации, съдът прие, че в случая са нА.це
многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства - необременено
съдебно минало към момента на деянието, критично отношение към деянието,
самопризнания в хода на ДП, възрастта на подсъдимия, същевременно съдът прие, че й най-
лекото, предвидено в закона наказание за извършеното от подсъдимия престъпление се
явява несъразмерно тежко за извършеното престъпление и определи наказание на
3

подсъдимия при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК - под най-ниския предел на
наказанията лишаване от свобода и глоба, предвидени в нормата на чл.279, ал.1 от НК и му
наложи наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца и глоба в полза на държавата в
размер на 500.00 /петстотин/ лева.
Съдът намери, че са нА.це материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на М. А., тъй като към момента на деянието той не е
осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е до три години
лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко
за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното
наказание лишаване от свобода. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на това наложено наказание на подс. М. А. за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Направените по делото разноски за преводач в хода на ДП, съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал.2 от НПК са за сметка на оргА., който ги е направил, и не следва да се
присъждат. Други разноски по делото не са направени.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .........................
/В.Апостолова/
4

Номер на акта:	46
Дата:	16 април 2024 г. (в сила от 3 май 2024 г.)
Съдия:	Виолета Костадинова Апостолова

Дело:	20242310200139
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	1 април 2024 г.

Присъда по дело №139/2024 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите