МОТИВИ
към Присъда № 6 от 12.01.2011г.,
постановена по НОХД № 511 по описа на ОС – Хасково за 2010 година
С обвинителен акт по д.п. №
1045/08г. на РУ на МВР – Хасково , Окръжна Прокуратура–Хасково е повдигнала
против подсъдимият Т.И. *** *****, обвинение за две престъпления – първото по
чл. 211 вр. чл. 210 ал. 1 т. 4, вр.
чл. 209 ал. 1, вр. чл. 28 ал.1, вр.
чл. 26 ал. 1 от НК- за това , че през периода от месец март на 2008г. до месец
януари на 2009г. включително, в гр.Хасково, с.Узунджово
обл.Хасково и в гр.Варна, при условията на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил
и поддържал заблуждение у Н.Б.С. *** досежно
притежание правото на разпореждане с товарни автомобили "Мерцедес",
модел "1117" с ДК № К 9602 АР, "Мерцедес" модел
"814" с ДК № Х 0749 ВК, "Мерцедес" модел "410 Д"
с ДК № Х 6937 ВВ; у Д.В.И. *** досежно притежание
правото на разпореждане с товарни автомобили "Мерцедес" модел
"Вито" с ДК № Х 0684 ВК, "Мерцедес" модел "814" с
ДК № Х 0928 ВК, "Мерцедес" модел "310 Д" с ДК № Х 0692 ВК,
"Мерцедес" модел "Вито 112 ЦДИ" с ДК № Х 0941 ВК; у Я.И.З. ***
досежно притежание правото на разпореждане с товарен
автомобил "Мерцедес" модел "814" с ДК № Х 8468 ВА, както и у М.Х.
*** досежно притежание правото на разпореждане с
товарен автомобил "Мерцедес" модел "Спринтер
311 ИДИ" с ДК № Х9782 ВА и с това им причинил имотна вреда в размер на
общо 51 600 лв., като измамата е в особено големи размери, представлява особено
тежък случай, деянието е извършено повторно и не представлява маловажен случай.
Второто обвинение е за престъпление по чл. 206 ал.4 вр. ал.1 вр.
чл. 26 ал. 1 от НК - за това , че през периода от месец март на 2008г. до месец
януари на 2009г. включително, в гр.Хасково, с.Узунджово
обл.Хасково и в гр.Варна, при условията на
продължавано престъпление, противозаконно присвоил чужди движими вещи, а именно
- товарни автомобили "Мерцедес" модел "814" с ДК № Х0749ВК,
собственост на ЕТ "Авто 2001-Т. *** ,
"Мерцедес" модел "814" с ДК № Х 8468 ВА собственост на ЕТ "Авто 2001 - Т. ***, "Мерцедес" модел
"Вито" с ДК № Х 0684 ВК собственост на ЕТ "Авто
2001 - Т. ***, "Мерцедес" модел "1117" с ДК № К9602АР
собственост на Х.Т.Т. действащ чрез пълномощника си С.Г.И. ***,
"Мерцедес" модел "814" с ДК № Х 0928 ВК собственост на ЕТ
"Авто 2001 - Т. ***, "Мерцедес" модел
"310 Д" с ДК № Х 0692 ВК собственост на "Стодекон"
ЕООД гр.Димитровград, "Мерцедес" модел "Вито 112 ЦДИ" с ДК.
№ Х 0941 ВК собственост на "Стодекон" ЕООД
гр.Димитровград, "Мерцедес" модел "410 Д" с ДК № Х 6937 ВВ
собственост на ЕТ "Авто 2001- Т. *** ,
"Мерцедес" модел "Спринтер 311
ЦЦИ" с ДК № Х 9782 ВА собственост на ЕТ "Авто
2001 - Т. ***, всички на обща стойност 81 395 лв. които владеел и пазел, като
обсебването е в особено големи размери и представлява особено тежък случай .
В съдебно заседание Окръжна прокуратура Хасково
изпраща представител който поддържа повдигнатите против подсъдимия обвинения и
ги намира за безспорно доказани от събраните по реда на съкратеното съдебно
следствие доказателства. Прокурорът иска подсъдимият да бъде признат за виновен
за всяко едно от престъпленията и му бъде наложено наказание „лишаване
от свобода” под предвиденият минимум при
условията на чл. 58 А и чл. 55 от НК ,като
му бъде определено едно общо наказание „ лишаване от свобода „ което да се изтърпи ефективно. Освен това прокурорът
иска на осн.чл.68 ал.1 от НК да се приведе в
изпълнение и наказанието от 6 м.
„лишаване от свобода” наложено на подсъдимия по НОХД № 64/06 г. на РС.
Димитровград . По отношение на предявените граждански искове намира същите за
основателни и иска да бъдат уважени изцяло .
Пострадалите от първото престъпление физически лица – Н.Б.С.,
Д.В.И. и Я.И.З. , предявяват против подсъдимият граждански искове за
причинените им имуществени вреди , първият за сумата от 17 500 лв.,
вторият за сумата от 14 500 лв.,а
третият за сумата от 7 800 лв. ,
търсени като обезщетение за причинените им в резултат на деянието имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху посочените суми считано от датата на
увреждането до окончателното й изплащане. Правят искане за конституирането и
като частни обвинители. Предявените граждански искове бяха приети за съвместно
разглеждане в настоящото наказателно производство и посочените лица бяха
конституиране като граждански ищци и частни обвинители. Вече като страни в процеса,
тримата подържат изложеното от прокурора
и искат предявените им граждански искове да бъдат уважени изцяло ведно със
законната лихва от дата на увреждането .
До започване на съдебното следствие, подсъдимия
прави искане за провеждане на съкратено следствие по реда на глава ХХVІІ от НПК.
Прави пълни самопризнания , като заявява , че признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт за двете престъпления и дава съгласие да не се събират доказателства за тези
факти, като изразява съжаление за извършеното .
Защитникът му намира повдигнатите обвинения за доказани от самопризнанието на подсъдимия и събраните по реда на проведеното производство по реда на
глава ХХVІІ от НПК доказателства и в пледоарията си излага съображения за определяне на наказание при
условията на чл. 55 от НК.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в
съвкупност и с оглед направеното по реда на чл. 372 ал.4 вр.
чл. 371 т.2 от НПК самопризнание на подсъдимият приема за установено от
фактическа страна следното: Свидетелят С.И. и подс. Т.
се познавали от преди , като подсъдимия знаел, че свидетеля упражнява дейност
по продажба на товарни автомобили и пътнически микробуси втора употреба. Вноса
на автомобилите се осъществявал от фирмите ЕТ "Авто
2001- Т. *** със собственик св.Т.С.И.- съпругата на св.И. чиито пълномощник бил
той , "Астра 69" ЕООД гр.Харманли с
управител св.Т.К.Д. ,пълномощник на тази фирма бил св.Т.Д.К. / л. 66 т.1 д.п./
, който работел в при св. И. и самият свидетел. Третата фирма била "Стодекон" ЕООД гр. Димитровград с управител св.С.Д.С.
чиито пълномощник бил синът и св.К.С.С. / л.29 т.2 д.п./. Товарните автомобили
и микробуси втора употреба , внасяни от посочените фирми се оставяли за
продажба на автоборсата стопанисвана от св.С.И. ,
известна като "Марса-кар",
намираща се на пътя между гр.Хасково и гр.Димитровград, непосредствено срещу стокова /зеленчукова/
борса "Марица". Лицата собственици, управители и пълномощници на тези
фирми , които били собственици на въпросните МПС, дали права на св.И. да
договаря и продава автомобилите им на трети
лица. Подсъдимият посещавал посочената автоборса представяйки се за свещеник, който имал приют за
възрастни хора в с.Узунджово, обл.
Хасково и търсел помощи от св.И.. Така в началото на месец март на 2008г.
подсъдимият отишъл в стопанисваната от св. И. автоборса
и поискал да закупи на разсрочено плащане товарен автомобил "Волво ФХ 12" с ДК № Х 8638 ВВ , два броя пътнически
микробуси "Фиат Дукато" с ДК № Х 1305 ВК и
Х1304 ВА собственост на "Астра 69" ЕООД гр.Харманли
и пътнически микробус "Мерцедес Спринтер 311
ЦДИ" с ДК № Х 9782 ВА собственост на ЕТ "Авто
2001 -Т. ***, оставени за продажба , като обяснил на св.И., че микробусите му били
необходими за транспорт на възрастните хора от дома, а за товарния автомобил
"Волво" казал, че имал цех за минерална
вода и безалкохолни напитки в гр.Сливен и му бил необходим за разнос. След разговора св.И. и подсъдимият се договорили за
цената на автомобилите, като свидетеля приел заплащането да бъде извършено на
няколко вноски , а до изплащане на цялата дължима сума, автомобилите трябвало
да останат собственост на фирмите на които са регистрирани. Като гаранция за
изпълнение на поетите задължения на 04.03.2008г. подсъдимият Т. подписал в
полза на св. И. запис на заповед за сумата от 170 400 лева, с посочен падеж на
20.12.2008г. / 18 т.1 и л. 23 т.2 д.п./.На
същата дата бил съставен и предварителен договор за тези автомобили , като св. И. и подсъдимия не
приели конкретен писмен план за погасяване на сумата, но постигнали устна
договорка, подсъдимия да внесе сумата от 52 000 лева до 30.08.2008г. След това
на същата дата св. И. предал автомобилите
на подсъдимия, който заедно със св. Б.Б. и св. С.Б. ги
транспортирал на собствен ход до посочени от подсъдимия места. Преди да
потеглят св.И. предал на подс.Т. ключовете за
автомобилите , регистрационните им талони част П-ра, част І-ва преснимана
, квитанции за платени данъци, застрахователните полици и го упълномощил да ги
управлява, включително и преупълномощава трети лица,
но не и да ги продава. След като получил тези четири автомобила , на същата
дата - 04.03.2008г., подсъдимият отново се върнал в автоборсата
и поискал от св. И. да закупи още 8 бр.
автомобила по същата схема. Свидетелят се съгласил и на 04.03.2008г.
подсъдимият отново по същия начин взел от него на разсрочено плащане още 8 бр. микробуси,
всички марка "Мерцедес", два от тях били модел "Вито" единият
с ДК № Х 0684 ВК собственост на ЕТ "Авто 2001- Т.
*** , а другият с ДК № Х 0941 ВК собственост на
"Стодекон" ЕООД гр. Димитровград. Три
били модел "814" с ДК № Х 0928 ВК, ДК № Х 8468 ВА и ДК № Х 0749 ВК
собственост на ЕТ „ Авто 2001 – Т. ***, два модел
"1117" единият с ДК № Х 0685 ВК също собственост на посоченият ЕТ, а
другият с ДК № К 9602 АР собственост на Х.Т.Т., чиито пълномощник В.И., преупълномощил св. С.И. с правото да управлява и се разпорежда
с автомобила / л. 9 т. 2 д.п. / , а последния автомобил бил модел "310
Д" с ДК № Х0692ВК собственост на „Стодекон„ ЕООД
– Димитровград. При получаването на тези автомобили подсъдимият на 04.03.2008 г. подписал нова запис на
заповед за сумата от общо 149 800 лева с падеж на 20.12.2008г. , сключил се и предварителен
договор за продажбата им , след това св. И. му предал отново по същият както и
предходните и тези автомобили , но не му предоставил правото да се разпорежда с
тях. Подсъдимият ги взел и придвижил на различни места След това на 17.03.2008г.
подсъдимият Т. заплатил на св.И. сумата от 10000лв., а на 12.04.2008г. му
заплатил още 8000 лв., които били първа и втора вноска за закупените на
04.03.2008г. автомобили, като св. И. му издал касови ордери , като съгласно постигнатата
по – рано договорка до 30.08.2008г. подсъдимият следвало да заплати още 52 000
лв. На 17.04.2008г.подс. Т. отново отишъл при св.С.И.
и по същият начин поискал да закупи още 4 автомобила, като му заявил, че ще
разширява бизнеса си . Понеже до момента бил внесъл 18 000 лв., св. И. се
съгласил и на 17.04.2008г. предал на подс.Т. още
четири микробуса а именно - "Мерцедес" модел „410 Д „ с ДК № Х 6937 ВВ собственост на ЕТ „ Т. *** , "Фиат Дукато"
с ДК № Х 8702 ВВ, "Ивеко" с ДК № Х 8596 ВВ
и "Форд Транзит" с ДК № Х 8481 ВВ. Подсъдимият Т. отново подписал
запис на заповед за сумата от 72 050 лв. с падеж на 30.12.2008г., която представлявала
стойността на автомобилите, сключен бил и предварителен договор от същата дата.
След като получил и тези автомобили от св. И. по същият начин както и
останалите, на 28.05.2008г. подсъдимия заплатил
на св. И. сумата от 10000 лв., а на 09.06.2008г. още 4000 лв. представляващи
първа и втора вноска за закупените на 17.04.2008г. автомобили. За платените суми
св. И. издал касови ордери .След като взел и тези автомобили , до 30.08. 2008г.
подсъдимият не се явил и не заплатил на св.И. сумата от 52 000 лв. съгласно
първоначалната им уговорка. След тази дата, св.И. започнал да го търси упорито
по телефона , но мобилните телефони на подсъдимият били изключени и свидетелят не
успял да се свърже с него, а подсъдимият
не се явил и след това и не внесъл договорените вноски за автомобилите.
Междувременно след получаване на автомобилите подсъдимият
оставил част от тях в гр.Хасково, други в с.Узунджово
обл.Хасково и в гр.Варна. Първоначално ги използвал
за превоз на възрастни хора от приюта в с.Узунджово и
за търговската си дейност , но работата му не потръгнала, нямал средства да
изплаща задълженията си за тях на св.И. и известно време след като на 17.04.2008г.
придобил последните автомобили, решил да ги продаде на трети лица въпреки, че
нямал това право . Независимо от това подсъдимият започнал да търси трети лица купувачи , пред които твърдял
, че е собственик на автомобилите , обяснявал им, че са негови и на съдружникът
му, но последният бил в чужбина и обещавал , прехвърляне на собствеността на
името на купувачите, да стане след завръщане на съдружникът му. В някои случаи
казвал , че автомобилите са лизингови и обещавал в
най – скоро време да изплати лизинга тях и прехвърли собствеността на
купувачите По този начин подсъдимият ги въвеждал в заблуждение и след като получел
уговорената сума преустановявал контактите си с купувачите, а сумите изразходвал за лични нужди, без да погасява
задълженията си към св. И.. Така за да
осъществи намеренията си и продаде въпросните автомобили , през месец май на 2008 г. подсъдимият с л.а. „ Мерцедес „ посетил автоморга в кв. „ Болярово „ в гр.Хасково стопанисвана от
св. Д.В.И. , като му казал , че предлага
за продажба микробуси и камиони марка „Мерцедес„ , оставил му и телефон за връзка. След около
два - три дни , двамата се срещнали в с.
Узунджово и в двора на бившият колбасарски цех на
фирма „ Розана „ , свидетеля видял паркирани товарни
автомобили „ Мерцедес „ – два от
които модел „814„ и един модел „1117„с
кърджалийска регистрация. Подсъдимият му предложил още един товарен автомобил
също марка „ Мерцедес „ но модел ” 609 „ паркиран пак в селото но на друго
място. Освен тези автомобили , в двор срещу колбасарския цех свидетелят видял и
други автомобили, но различни марки -
„Фиат„ и „Пежо „ , като подсъдимият му показал общо 9 бр. товарни автомобила .
Свидетелят харесал и закупил от подсъдимия лекият автомобил „ Мерцедес „ който подс. Т.
управлявал и товарен автомобил „ Мерцедес 814 „ , собственост на фирмата на
синът на подсъдимият. След това св. И. безпрепятствено придобил от подсъдимия
собствеността върху тези два автомобила . Около две седмици след тази сделка ,
подсъдимият се свързал със св. Д.И. и му поискал пари на заем срещу което предложил
да му заложи микробус „Мерцедес Вито„ или да подпише запис на заповед но
свидетеля отказал. През лятото на 2008 г. св Я.И.З. ***
искал да закупи товарен автомобил ,
познавал се със св. Д.И. и от него
разбрал за продаваните от подсъдимия
автомобили намиращи се в с. Узунджово . Св. З. се
заинтересувал , разбрал , че подсъдимият е свещеник и стопанисва приюта за
стари хора в селото. На 17.06.2008 г.
св. Я.З. заедно с брат си – св. Г.З. и още едно лице на име А. А. *** и
видели паркирани на улицата три камиона марка „Мерцедес” „ модел „ 814 „ , както и два микробуса други
марки . Подсъдимият им заявил , че камионите са негови и ги продава. След като
огледал камионите , същият ден св. З. взел от подс. Т.
товарен автомобил "Мерцедес"модел "814" с ДК № Х 8468 ВА
собственост на ЕТ "Авто 2001- Т. *** , като му
заплатил сумата от 7800 лева. Първоначално подсъдимият искал сумата от 8000лв.,
но понеже камионът нямал акумулатори приспаднал
200 лв. Веднага след получаване на сумата , подсъдимият предал на св. З. ключа
за автомобила, малкият талон / ІІ – ра част и
застраховката и въвел в заблуждение свидетеля , че има правото да се разпорежда с автомобила , като
му обяснил , че не му давал големият талон за автомобила, понеже бил у
съдружникът му който бил в чужбина и след
няколко дни щял да се завърне. Подсъдимият обещал на св.З., че тогава ще
прехвърлят собствеността върху автомобила. Свидетелят повярвал на подсъдимия . Три
дни след това – на 20.06.2008г. св.З. срещнал подс. Т.
***.Последният му заявил, че съдружникът му все още бил в чужбина и за да убеди
свидетеля , че е собственик на автомобила му издал нотариално заверено
пълномощно да управлява камиона. Повече св.З. не успял да открие подс.Т., за да прехвърлят собствеността на МПС , въпреки
,че многократно го търсил по мобилният телефон , но последният не отговарял на телефона
който свидетеля имал. След това в началото месец юли на 2008г. – около
10.07.2008г. св.Н.Б.С. *** искал да закупи товарни автомобили за бизнеса който
развива и от св.З. разбрал, че
подсъдимият продава изгодно такива. По този повод св. С. се свързал и
срещнал с подсъдимия в с.Узунджово, където видял
паркирани няколко товарни автомобила марка "Мерцедес". Св.С. огледал и
взел от подсъдимия товарен автомобил "Мерцедес" модел
"1117" с ДК № К9602 АР собственост на Х.Т.Т. ***, освен този
автомобил взел също от подсъдимият още два товарни автомобила единият "Мерцедес"
модел "814" с ДК № Х 0749 ВК и
"Мерцедес" модел "410 Д" с ДК № Х 6937ВВ собственост на ЕТ "Авто 2001-Т.
***. За всеки един от тези автомобили подсъдимият искал, свидетеля да му
заплати по 8000 лв. Два от автомобилите
а именно - "Мерцедес" модел "1117", с ДК № К 9602 АР и
"Мерцедес" модел "814" с ДК № Х 0749 ВК св.С. ***.Третият
автомобил- "Мерцедес" модел "410 Д" с ДК № Х 6937ВВ , бил
откаран преди това от подсъдимия в гр.Варна и се намирал там, понеже по – рано през
същата година подс.
Т. се запознал със св.К.Д. и искал от него да намери работа за товарните
автомобили. Подсъдимият уведомил св. С. *** и по молба на последния, св. Е.П. и
св.Г.Г. *** за да го видят . Там се срещнали с подсъдимия и св.Д. , които ги отвели до жилищния блок в който
живеел св.Д. , където на паркинга пред блока бил паркиран автомобила.
Свидетелите го огледали, но понеже било тъмно отседнали в хотел и на следващият
ден решили да го огледат подробно. На следващата сутрин, по молба на подсъдимия, св.Д. откарал
товарният автомобил "Мерцедес" модел "410 Д" с ДК № Х 6937
ВВ пред хотела в който били свидетелите П. и Г.. В същото време последните получили
обаждане от подсъдимия който им казал, че автомобила е пред хотела.След това свидетелите
се срещнали със св.Д. и той им предал автомобила с ключовете, регистрационния
талон част ІІ – ра и застрахователната полица. Св.Д.
направил това по настояване не подсъдимия, без да знае, че последния няма право да се разпорежда с автомобила. След
като получили автомобила, свидетелите П. и Г. ***, като преди това св.П. по указание
на св. С. , който се договарял с подсъдимия му дал сумата от 6800 лв. капаро за
автомобила. Така за трите автомобила които взел от подсъдимият ,св. С. му заплатил
общо сумата от 17300 лв. капаро, като подсъдимият заявявал, че са негови и му предоставил регистрационните талони ІІ – ра част , ключовете и застрахователните им полици. Освен
това подсъдимият уверявал св.С., че прехвърляне на собствеността върху
посочените МПС ще стане, след като съдружникът му се завърне в страната. По този
начин подсъдимият въвел в заблуждение и св.
С., че притежава правото да се разпорежда с посочените автомобили , като го
заблудил , че са негови и на съдружникът му , като след завръщане на последният
в страната, ще му прехвърли собствеността върху автомобилите. След това, около края на месец август на 2008г.,
подсъдимият се срещнал отново със св. Д.И. и му "продал" на два пъти
през същият месец общо четири автомобила,
а именно - "Мерцедес" модел "Вито" с ДК № Х 06 84 ВК и
"Мерцедес" модел "814" с ДК № Х 0928 ВК собственост на ЕТ
"Авто 2001-Т. ***, "Мерцедес" модел
"310 Д" с ДК № Х 0692 ВК и "Мерцедес" модел "Вито 112 ЦДИ"
с ДК № Х 0941 ВК собственост на "Стодекон"
ЕООД гр.Димитровград. Първите два автомобила били паркирани в бившето градче на
летците край с.Узунджово, обл.Хасково,
а вторите в гр.Хасково. При предаването ,подсъдимият заявил на св. Д.И., че
автомобилите са лизингови , но края на месец
септември на 2008г. щял да ги изплати и
приключи лизинга, след коетоще му прехвърли и собствеността
върху тях. Свидетеля се доверил на подсъдимия понеже преди това закупил
безпроблемно от него два автомобила „ Мерцедес „ единият лек а другият товарен.
За посочените четири автомобила, св.Д.И. заплатил на подсъдимия сумата от общо 14 500 лева ,като при
получаване на автомобилите, подсъдимият му предал малките талони ,
застраховките и ключовете за тях. По този начин подс.
Т. въвел в заблуждение свидетеля, че изплаща лизинг на автомобилите и след
приключването му, в края на месец септември на 2008г., ще му прехвърли
собствеността върху тях , въпреки , че отдавна бил престанал да плаща задълженията
си за автомобилите към св.С.И. .
През
месец януари на 2009г. св. М.Х. *** имал
нужда от товарен автомобил и се запознал с подс.Т. ***. Подсъдимият
го убедил, че притежава и продава товарни автомобили , като му предложил автомобил
"Мерцедес" модел "Спринтер 311
ЦДИ" с ДК № Х 9782 ВА , собственост на ЕТ "Авто
2001-Т. ***. След като огледал и харесал автомобила св. А. решил да го закупи , подсъдимият първоначално поискал сумата от
20000 лв. , но понеже автомобила се
нуждаел от ремонт на стойност от 8000 лв. , приспаднал 3000 лв. и се договорили
за сумата от 17000 лв. Първоначално свидетелят
дал на подсъдимия 12000 лв. на ръка , разбрали се да му заплати остатъка до три
месеца и подсъдимия му предал автомобила с контактният ключ, регистрационният
талон ІІ – ра част и застраховката .Свидетелят
забелязал , че автомобила е на името на фирма и се поинтересувал от това , но
подсъдимият му обяснил, че бил негов и единствено не бил прехвърлен на негово
име. Обещал му , след като свидетеля изплати остатъка от договорената сума, да
организира нещата за прехвърляне на автомобила директно на свидетеля. След като
изтекъл уговореният срок, св. А. започнал да търси подсъдимия за да му предаде
остатъка от сумата и да се извърши прехвърлянето на собствеността върху
превозното средство, но не успял да се свърже с него . В последствие, през
месец септември на 2009г., при и извършена полицейска проверка се установило,
че автомобилът се издирва, св.А. го предал на органите на МВР и тогава разбрал,
че подсъдимият Т. не е собственик на въпросния автомобил , не е имал право да го
продава и по този начин го въвел в заблуждение.
След като подсъдимият спрял да плаща
задълженията си за въпросните автомобили към св.С.И. и последният въпреки
настоятелното търсене не могъл да го намери и се свърже него, свидетелят се срещнал със св. Б.. От
него разбрал къде подсъдимия е оставил автомобилите, като един бил оставен в
гр.Хасково. Освен това свидетелят разбрал , че подсъдимия продал три от
автомобилите на св.Н.С.,четири на св. Д.И. и един на св.Я.З., както и начинът
по който ги заблудил. Това станало известно и на св.Т.К., който работел като
шофьор в автоборсата стопанисвана от св. И. и на св.С.Б.,
който за известен период от време работел при подсъдимия. След това св. С.И. се срещнал с
тримата свидетели закупили автомобили от подсъдимия и след като им показал
документите на автомобилите ,св. Я.З., св. Н.С. и св.Д.И. разбрали, че са
измамени от подсъдимия, и те както и св. С.И. ***. Свидетелите З. и Д.И.,
върнали на св. С.И. камионите марка „ Мерцедес „ които им продал подсъдимият ,
а св. С. му върнал единствено товарният автомобил с рег. № К 96 02 АР.
Останалите два автомобила св. С. закупил вече от св. С.И.. Освен тези
автомобили, св.С.И. успял да си върне и останалите които бил дал на подсъдимия
, като сам и с помощта на познати ги намерил паркирани на различни места в с. Узунджово и в гр.Хасково. Първоначално св. И. не могъл да
намери три от тях, а именно "Волво ФХ 12" с
ДК № Х 8638 ВВ, "Фиат Дукато" с ДК № Х 1305
ВК и "Мерцедес" с ДК № Х 9782 ВА. След образуването на досъдебното производство , последните два от тези
автомобили били открити от органите на полицията и в последствие върнати на правоимащите. Единствено товарния автомобил "Волво ФХ 12" с ДК № Х 8638 ВВ, не бил установен и
върнат. Автомобилът "Фиат Дукато" с ДК № Х1305
ВК бил намерен у св. В.П. *** и предаден доброволно от него, ведно със
свидетелства за регистрация част I и П, застрахователна полица, контролен талон към застраховка
"ГО", както и контролен талон към знак за технически преглед. Този
автомобил бил представен в КАТ Пазарджик от св. П. и пререгистриран с № РА 3760
ВВ. При пререгистрацията му бил използван договор за покупко-продажба на МПС в който е
отразено , че е сключен между "Астра 69" ЕООД гр. Харманли и св. П. , но е установено
, че договора е недействителен като номера
на нотариалната му заверка, не отговарял по регистъра на нотариуса посочен в
договора. При пререгистрацията св. П. представил и
декларация , че регистрационният талон на автомобила бил изгубен. За товарният
автомобил "Волво ФХ12" и откритият у св. П.
микробус "Фиат Дукато" с ДК № Х 1305 ВК, е
установено , че са дадени от подсъдимия на св.В.Г. ***, в замяна на което
последният обещал да даде на подсъдимият лек автомобил. При предаването
подсъдимият обяснил на този свидетел ,че тези автомобили не се негови ,а
прехвърлянето щяло да се извърши след завръщането на собственика им. Св. Г. с
помощта на св. С.Ф. откарал тези два автомобила в гр.Пазарджик. В последствие
подсъдимият търсел св. Г. за да извършат замяната , но последният го уведомил,
че докато не прехвърлят собствеността няма да правят замяна. В последствие св. Г.
разбрал от св. Ф. , че св. П. взел автомобилът „ Фиат Дукато„
. По отношение на товарният автомобил „ Волво „ св. Ф.
го предал за ремонт на лицето Димитър
Генов което в последствие му обяснило , че автомобилът бил взет от полицаи , но
не уточнил от къде били полицаите. Тези автомобили "Волво
ФХ 12" с ДК № Х 8638 ВВ и "Фиат Дукато"
с ДК № Х1305ВК не са включени в повдигнатото с обвинителният акт против
подсъдимият обвинение по настоящото дело. С постановление на ОП – Хасково от
26.10.2010г. преди внасянето на делото в съда с обвинителният акт, са изключени
от обвинението и производството в тази му част за тях е прекратено ,като с
постановление на РП - Хасково от 14.05.2010г. материалите за тези два
автомобила , както и за автомобила на св. К. са отделени в отделно производство .На 19.12.2009г.
подсъдимият бил задържан с постановление на РП – хасково
, а на21.12.2009 г. му е взета мярка за неотклонение .” задържане под стража „
. От заключенията на назначените на досъдебното
производство оценителни експертизи , е установено , че общата стойност на
автомобилите ,предмет на обвинението е 81395 лева.
Подсъдимият Т.И.Т. е роден на ***г*** *****,българин,
български гражданин, женен, грамотен, с ЕГН **********, характеризира се негативно и има регистрации за криминални
прояви. Същият е
осъждан като с Присъда в сила от 08.05.2003г., по НОХД № 1966 / 2002 г на РС – Русе е осъден
за деяние по чл. 183 ал.4 от НК на "лишаване
от свобода" за срок от 3 м.
чието изпълнение е отложено за срок от 3 години. С присъда по НОХД № 73/96 г.
на РС- Чирпан , в сила от 13.05.2004 г. е осъден за деяние по чл. 206 ал.6 вр. ал.1 от НК на „ Глоба „ в размер на 400лв. С присъда на
РС-Елхово, в сила от 24.11.2003г., по НОХД № 285/2003г. е осъден на "глоба"
в размер на 300 лв. за деяние по чл.206 ал.1 от НК . Със Споразумение от 27.01.
2006 г.,в
сила от тази датата по НОХД № 64/ 2006г., на РС- Димитровград за престъпление
по чл.209 ал.1, вр.чл.26 ал.1 и чл.54 от НК е осъден
на "Лишаване от свобода" за
срок от 6 месеца, чието изпълнение на осн. чл. 66 ал.
1 от НК е отложено за срок от 3 години. По НОХД № 5521/2010 г. на ВРС в сила от
18.12.2010г. е осъден за деяние по чл. 206 ал.1 от НК на наказание „ Пробация „ . По НОХД № 3989/2010 г. на РС – Варна в сила от
15.10.2010г. е осъден за деяние по чл. 206 ал.1 от НК на „ Пробация
„.
Гореописаната и приета от съда фактическа обстановка се
потвърждава изцяло от показанията на разпитаните на досъдебното
производство свидетели – С.Г.И. , С.Б. , Н.С. , Д.В.И. , Я.З. , Т.С.И. ,Т.К.Д.
, К.С. , С.С. ,Т.К. , Б.Б. ,Г.З. , В.П., С.Ф.Г. ,Е.П., Г.Р.Г., К.Д., М.А.,В.Г.
и от самопризнанието на подсъдимия, направено включително и на досъдебното производство и потвърдено пред съда.
Показанията на свидетелите са ясни , конкретни, кореспондират помежду си и
подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание, Подкрепят се от заключенията
на назначените оценителни експертизи и от останалите прочетени и приобщени по
реда на чл.283 от НПК,писмени доказателства приложени по досъдебното
производство .
При така установената фактическа обстановка съдът намери, че
подсъдимия Т.И.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.211, вр. чл.210 ал. 1 т.4, вр. чл. 209 ал. 1, вр. чл. 28
ал.1, вр. чл.26 ал. 1от НК, като през периода от 17.06.2008г. до
месец януари на 2009г. включително, в гр.Хасково, с.Узунджово
област Хасково и в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление, с цел
да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Н.Б.С. ***
досежно притежание правото на разпореждане с товарни
автомобили „Мерцедес” модел „1117” с ДК № К 9602 АР, „Мерцедес” модел „814” с
ДК № Х 0749 ВК, „Мерцедес”, модел „410 Д” с ДК № Х 6937 ВВ ; у Д.В.И. *** досежно притежание правото на разпореждане с товарни
автомобили „Мерцедес” модел „Вито” с ДК № Х 0684 ВК, „Мерцедес” модел „814” с
ДК № Х 0928 ВК, „Мерцедес” модел „310 Д” с ДК № Х 0692 ВК, „Мерцедес” модел
„Вито 112 ЦДИ” с ДК № Х 0941 ВК; у Я.И.З. *** досежно
притежание правото на разпореждане с товарен автомобил „Мерцедес” модел „814” с ДК № Х 8468
ВА, както и у М.Х. ***, досежно притежание правото на
разпореждане с товарен автомобил „Мерцедес” модел „Спринтер
311 ЦДИ” с ДК № Х 9782 ВА и с това им причинил имотна вреда в размер на общо 51
600 лв., като измамата е в особено големи размери, представлява особено тежък
случай, деянието е извършено повторно и не представлява маловажен случай .
От обективна страна безспорно се установи , че в посоченият
период и е населени места, подсъдимият преследвайки специалната користна цел да
набави за себе си имотна облага, въвел в заблуждение
посочените лица , като ги убедил че притежава правото на разпореждане с
изброените МПС,обещавал да им прехвърли собствеността върху тях след
завръщането на съдружникът му от
чужбина, или след като в най-скоро време изплатял стойността на част от
изброените МПС въпреки , че много добре знаел , че тези МПС не са негови , не е
придобил собствеността върху тях включително и в съсобственост с друго лице и
ясно съзнавал, че отдавна е прекратил плащанията за МПС на св. И. и нямал никакво намерение да ги изплати . По
този начин подсъдимият възбудил и
поддържал заблуждение у пострадалите лица и с това им причинил имотна вреда в
размер на общо 51 600 лв. Непродължителният период на извършване на отделните
деяния осъществяващи поотделно състава на едно и също престъпление – измама ,
извършено при една и съща обстановка и еднородност на вината, като последващите
са продължение на предшествуващите от обективна и
субективна страна, води до извода , че измамата е извършена при условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК. Предвид размера на причинените от измамата имуществени вреди,
възлизащи на обща стойност от 51 600 лева , която надхвърля 140 минимални
работни заплати към момента на извършване на деянието, обуславя извода , че е в
особено големи размери. На лице е и кумулативната предпоставка и тя не измамата
не е маловажен случай , а представлява и особено тежък случай. Особената тежест
на измамата се установява от една страна от високата степен на обществена
опасност на деянието - обстоятелството, че е извършено със значителната
продължителност на престъпната дейност , значителният размер на причинените
вредни последици, от друга страна подсъдимият е лице със завишена обществена
опасност ,същият е със обременено съдебно минало и е осъждан за присвоителни престъпления. По НОХД № 64/ 06 г. на РС – Димитровград е
осъден за немаловажен случай на измама
по чл. 209 ал.1 от НК , като началото на
настоящото престъпление е след влизане в сила на посочената присъда и в рамките
на срока по чл. 30 ал.1 от НК и измамата предмет на настоящото дело е извършена
при условията на повторност по смисъла на чл. 28 ал.1
от НК. От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия умищлено при условията на пряк умисъл и със специалната
користна цел която се установи . Ето защо съдът намери , че са налице всички
обективни и субективни признаци на престъплението по чл.211, вр. чл.210 ал. 1 т.4, вр. чл. 209
ал. 1, вр. чл. 28 ал. 1, вр.
чл. 26 ал. 1от НК и призна подсъдимият Т. за виновен в извършването му,
като го оправда по първоначалното му обвинение за това престъпление, за периода от месец март 2008г. до 17.06.2008г., защото
от събраните доказателства се установи , че за първи път на 17.06.2008 г. подсъдимият
е въвел в заблуждение св. Я.З. като му продал товарен автомобил „ Мерцедес „ и
тогава е започнал да осъществява състава на продължавано престъпление- измама.
Освен посоченото престъпление, подсъдимият
е осъществил при условията на реална съвкупност по смисъла на чл.23 ал.1 от НК
и престъпление по чл. 206 ал.4, вр. ал. 1, вр. чл.26 ал.1 от НК
като през периода от месец март на 2008г. до месец януари на 2009г.
включително, в гр.Хасково, с. Узунджово, област
Хасково и в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление ,
противозаконно присвоил чужди движими вещи а именно- товарни автомобили
„Мерцедес”модел „814” с ДК № Х 0749 ВК собственост на ЕТ "Авто 2001 - Т. ***, "Мерцедес" модел
"814" с ДК № Х8468ВА собственост на ЕТ "Авто
2001- Т. ***, "Мерцедес" модел "Вито" с ДК № Х0684ВК
собственост на ЕТ"Авто 2001 - Т. ***,
"Мерцедес", модел "1117" с ДК № К9602АР собственост на Х.Т.Т.
,действащ чрез пълномощникът си С.Г.И. ***,"Мерцедес" модел
"814" с ДК№ Х 0928 ВК собственост на ЕТ "Авто
2001 - Т. ***, "Мерцедес", модел "310 Д" с ДК №Х0692ВК собственост
на "Стодекон" ЕООД гр.Димитровград,
"Мерцедес" модел "Вито 112 ЦДИ" с ДК. № Х0941ВК собственост
на "Стодекон " ЕООД гр.Димитровград,
"Мерцедес", модел "410 Д" с ДК № Х 6937 ВВ собственост на
ЕТ "Авто 2001 - Т. ***, "Мерцедес",
модел "Спринтер 311 ЦДИ" с ДК № Х 9782 ВА
собственост на ЕТ "Авто 2001 - Т. ***, всички на
обща стойност 81 395 лв. , които владеел и пазел, като обсебването е в особено
големи размери и представлява особено тежък случай.
За това деяние от обективна страна също се установи , че подсъдимият владеел и
пазел въпросните МПС които не били негова собственост , на правно основание -по
силата на договорката със св.С.И., който имал право да се разпорежда с тези МПС
. Това право обаче не било предоставено на подсъдимият докато не изплати изцяло
стойността им. Въпреки , че не бил изплатил стойността на описаните МПС и нямал
право да се разпорежда с тях, през посоченият период, подсъдимият започнал да
ги свои без да има това право и да се разпорежда с тях. Стойността на
противозаконно присвоените от подсъдимият МПС възлиза на сумата от 81 395 лева
, значително надвишаваща 140 минимални работни заплати към момента на
извършване на деянието и обуславя квалификацията "особено големи
размери". Налице е и другият квалифициращ признак , че деянието е особено
тежък случай, предвид високата степен на обществена опасност на престъплението,обусловена
от начинът на извършването му, настъпилите значителни вредни последици и
изключително високата степен на обществена опасност на дееца, като същото е
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 от НК. От субективна страна
престъплението също е извършено от подсъдимият умишлено при условията на пряк
умисъл. Както при предходното деяние, така и при това, подсъдимият е съзнавал
обществената му опасност и обществено опасните последици и е целял тяхното
настъпване. Знаел е, че не е собственик на описаните по-горе транспортни
средства ,не е заплатил стойността им и няма право да се разпорежда с тях, но
въпреки това се е разпоредил. Ето защо съдът намери , че са налице всички
обективни и субективни признаци на посоченото престъпление и призна подсъдимият
за виновен в извършването му .
Причина за извършване на престъплението е ниското правосъзнание на подсъдимия ,желанието му за бързо и лесно
облагодетелстване, незачитане имуществените права на други лица и нагласата му
за противоправно поведение.
При определяне на наказанието за всяко едно от
престъпленията, съдът прецени степента на обществената опасност на както на деянията
, така и на подсъдимия. Смекчаващите и отегчаващите вината му обстоятелства. Като
смекчаващи вината му обстоятелства съдът прие, направеното самопризнание и
изразеното съжаление, обстоятелството, че всички МПС са възстановени макар и не
от подсъдимия , с изключение на товарният автомобил „Волво„
,но той не е предмет на обвинението. Като отегчаващи вината на подсъдимият обстоятелства
съдът приема негативните му характеристични данни и криминални регистрации,
проявената дързост при извършването на престъпленията, значителната стойност на
причинените вреди и присвоени вещи,обремененото му съдебно минало ,извън това
включено в квалификацията за повторност,упоритостта
при извършване на престъпленията и това, че предходните му осъждания също за присвоителни престъпления , не са довели до поправянето и
превъзпитанието му.
Предвид изложеното и с оглед обстоятелството ,че
производството протече по реда на глава
ХХVІІ от НПК при условията на чл. 372 ал.4 вр.
чл. 371 т. 2 от НПК и с оглед разпоредбата на чл. 373 ал. 2 от НПК предвиждаща
определяне на наказанието по реда на чл. 58 А от НК, съдът му определи наказание
по този ред. При определяне на наказанието, съдът отчете, че към момента на
довършване на продължаваните престъпления , е действала нормата на чл.58 А от НК в редакцията на д.в.бр.27/2009г,предвиждаща задължителното приложение на чл.55
от НК, която е и по благоприятен закон за подсъдимия, в сравнение със сега
действащият текст на чл. 58 А от НПК. Ето защо съдът на осн
чл. 2 ал.2 от НК приложи чл. 58 А
действащ към момента на извършване на деянията , като за престъплението
по чл.211, вр. чл.210 ал.1
т.4, вр. чл. 209 ал. 1, вр.
чл. 28 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК, което е с долен
минимум от 3 години „лишаване от свобода”, приложи чл.55 ал.1 т.1 от НК и слезе
под този минимум , като наложи на подсъдимият наказание „ Лишаване от свобода „ в размер на 2 години и 6
месеца, което на осн. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС постанови
да изтърпи при първоначален „Строг „ режим в Затвор. За престъплението по чл.206 ал.4, вр. ал.1,
вр. чл.26 ал. 1 от НК, съдът също на осн. чл.2 ал.2 от НК приложи нормата на чл.58А от НК в редакцията на д.в. бр.27/2009г.
и определи на подсъдимия наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК като
отчете, че деянието е с предвиден долен минимум
от 5 години „ Лишаване от свобода „ слезе под този минимум и му наложи
наказание „ Лишаване от
свобода „ в размер на 4 години и 6 месеца, което на осн.чл.
60 ал.1 от ЗИНЗС ,постанови да изтърпи при първоначален „ Строг „ режим в
Затвор. За това престъпление , съдът приложи разпоредбата на чл.55 ал.3 от НК и
не наложи по– леките наказания –
лишаване от права по чл. 37 ал.1 т.6 и
т.7 и „конфискация „ , предвидени наред с наказанието „лишаване от свобода”.
След като определи на подсъдимия наказание за всяко едно от престъпленията
съдът отчете, че са налице предпоставките на чл. 23 ал.1 от НК, като деянията
са извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях и на осн.чл.23 ал.1 от НК определи на подсъдимия Т. , едно общо наказание – по- тежкото,
а именно „ Лишаване от свобода „ в размер на 4 години и 6 месеца , което на осн. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС постанови да изтърпи при
първоначален „Строг„ режим в Затвор , като на осн.
чл. 59 ал.1 от НК зачете времето през което е бил
задържан, считано от 19.12.2009 год.
Съдът
като взе предвид, че по НОХД № 64/2006г. на РС –
Димитровград на подсъдимият е наложено
наказание 6 месеца „ Лишаване от свобода „ , чието изпълнение е било отложено
на осн.чл. 66 ал.1 от НК за срок от 3 години и престъпления предмет на настоящата присъда са извършени в рамките на този 3 годишен
изпитателен срок, приложи разпоредбата на чл.68
ал.1 от НК и постанови подсъдимият Т. да изтърпи отделно, ефективно при
първоначален „ строг„ режим в „затвор” и преди наложеното му с настоящата
присъда наказание , наказанието от 6 месеца
„ лишаване от свобода „ наложено му НОХД № 64/ 2006 г. на РС –
Димитровград.
По гражданските
искове :
Предвид постановената присъда съдът
намери ,че предявените против подсъдимия граждански искове от лицата Н.Б.С. за сумата от 17500 лв,
Д.В.И. за сумата от 14500 лв. и Я.И.З.
за сумата от 7800 лв., претърпели
имуществени вреди от престъплението по чл.211, вр. чл.210 ал.1 т.4, вр. чл.209 ал.1 от НК , ведно със законната лихва върху
сумите от дата на увреждането са основателни. Безспорно се установи , че от
това извършено от подсъдимия деяние , посочените лица са претърпели имуществени
вреди , чиито размер е безспорно установен. Тези вреди следва да им бъдат
възстановени от подсъдимия ведно със законната лихва от момента на увреждането.
В случая съдът намери , че предявеният граждански иск от Н.Б.С. е доказан за
сумата от 17300 лв. , поради което осъди подсъдимият да му заплати посочената
сума , ведно със законната лихва считано
от 10.07.2008г. до окончателното й изплащане , като за разликата в останалата му
част до пълният предявен размер от 17500 лв. , намери искът за неоснователен и недоказан
и го отхвърли. Съдът намери за безспорно доказани по основание и размер предявените
граждански искове от Д.В.И. и Я.И.З. , против подсъдимият , поради което го
осъди да заплати на Д.В.И.,сумата от 14 500 лв. представляваща обезщетение
за причинените му в резултат на деянието имуществени вреди ведно със законната
лихва върху посочената сума считано от 31.08.2008г. до окончателното й
изплащане, а на Я.И.З. сумата от 7800лв. представляваща обезщетение за
причинените му в резултат на деянието имуществени вреди ведно със законната
лихва върху посочената сума считано от 17.06.2008г. до окончателното й
изплащане. Освен това осъди подсъдимия
да заплати по сметка на Окръжен съд – Хасково сумата от 1584лв. държавна такса
върху уважените граждански искове , а по бюджета на съдебната власт – бюджетната сметка на ВСС сумата от 170 лв. направени по делото разноски.
С така постановената присъда съдът намира, че ще се
постигнат целите на личната и генерална превенция, както по отношение на
подсъдимият , така и по отношение на обществото.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
Съдия