№ 76
гр. София, 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20231110144248 по описа за 2023 година
Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.7,т.1, буква”б” от Регламент (ЕС) 261/2004.
С исковата молба ищецът Р. П. П. е предявил установителен иск да бъде признато
със сила на присъдено нещо, че ответникът му дължи сумите : 783,16 лв , представляващи
обезщетение по регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от
11.02.2004г. за отменен полет № W6 4331 по направление София -Дортмунд на
12.12.2022г., и 92, 80 лв, представляващи възстановяване на разходи за хотелски престой и
доплащане на платен паркинг , които са във връзка с отмяна на полета, заедно със
законната лихва въху главниците от датата на предявяването на заявлението по чл. 410
ГПК- 25.04.2023г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 21528/2023г. по описа на СРС,68 състав, срещу която
е предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжника (ответник в настоящото исково
производство).
С писмена молба от 06.12.2023г. адвокатът на ищеца е признал извършеното от
ответника плащане на 10.10.2023г. и погасяването на всички претендирани от суми,
включително и разноските и адвокатските възнаграждение по чл.38 ,ал.2 ЗА.
В заседанието на 08.12.2023г. , в което е даден ход по същество на делото , не се явил
представител на ищеца.
Ответникът „У.З. , действащо чрез „У.З. е признал иска видно от изявленията на
пълномощника му в представения на 06.10.2023г. отговор на исковата молба.
С писмена молба от 05.12.2023г. адвокатът на ответника е посочил , че всички
1
претендирани от ищеца суми са платени на 10.10.2023г. , като е представил доказателства за
това.
В заседанието на 08.12.2023г. , в което е даден ход по същество на делото , не се явил
представител на ответника.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на иска :
Предявеният установителен иск е ДОПУСТИМ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването му , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. №
21528/2023г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1
ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е
установителен , а не осъдителен.
Относно основателността на иска :
Предявеният иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Страните по делото не спорят, че за ищеца са възникнали твърдените в исковата
молба вземания по чл.7,т.1, буква”б” от Регламент (ЕС) 261/2004 срещу ответника за
заплащане на сумите : 783,16 лв , представляващи обезщетение по регламент (ЕО) №
261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. за отменен полет № W6
4331 по направление София -Дортмунд на 12.12.2022г., и 92, 80 лв, представляващи
възстановяване на разходи за хотелски престой и доплащане на платен паркинг , които са
във връзка с отмяна на полета, заедно със законната лихва въху главниците от датата на
предявяването на заявлението по чл. 410 ГПК- 25.04.2023г. до окончателното изплащане, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. №
21528/2023г. по описа на СРС,68 състав. Тези вземания се твърдят в заявлението по
чл.410 ГПК и в исковата молба , а ответникът изрично ги признава с отговора на исковата
молба и с писмената молба от 05.12.2023г.
Не е спорно по настоящото дело и, че след предявяването на исковата молба
ответникът е платила изцяло на ищеца дължимите суми , т.е. че вземанията са погасени
поради изпълнение (плащане). Това се установява от представеното от ответника платежно
нареждане , удостоверяващо плащането на 10.10.2023г. на сумата от 1 782, 96 лв , която
според посоченото от адвоката на ответника в писмената молба от 05.12.2023г. включва
погасяване на слединте задължения : 783,16 лв обезщетение за отменен полет ; 92, 80 лв –
разходи за престоя поради отмяната на полета ; 57 лв законна лихва ; 425 лв разноски в
заповедното производство и 425 лв разноски за настоящото исково дело.
Независимо, че плащането на сумата от 1 782, 96 лв е извършено след предявяването
на иска по настоящото дело, на основание чл.235,ал.3 ГПК то следва да бъде взето предвид
2
от съда .
Тъй като претендираните вземания за главниците са погасени, предявеният
установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.7,т.1,
буква”б” от Регламент (ЕС) 261/2004 е неоснователни и следва да бъде отхвърлен изцяло,
както и претенцията за законната лихва от датата на предявяването на заявлението по
чл.410 ГПК до плащането (57 лв), тъй като ищецът не поддържа тази претенция , а и тя
също е погасена поради изпълнение (плащане).
Относно разноските по делото :
Въпреки че установителният иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл.7,т.1, буква”б” от Регламент (ЕС) 261/2004 не е уважен (отхвърлен е поради
погасяване на вземанията в хода на съдебното производство) на ищцовата страна следва
да бъдат присъдени разноски , тъй като ответникът е дал повод за завеждане на
исковата молба, доколкото плащанията не са били извършени до датата на предявяване на
исковете , а след това. Според установената съдебна практика на СГС и на ВКС ищецът
има право на разноски и при отхвърляне на исковете поради погасяване на вземанията от
ответника след предявяването на исковата молба.
По настоящото дело ищецът е извършил разноски, представляващи платената
държавна такса (25 лв). По заповедното гр.д. № 21528/2023г. ищецът като заявител също е
извършил разноски , представляващи платената даржавна такса за предявяване на
заявлението по чл.410 ГПК (25 лв). Тези разноски по заповедното и по исковото дела обаче
са платени от ответника , което не се оспорва от ищеца видно от изявлението на
пълномощника му в писмената молба от 06.12.2023г. поради което не следва да бъдат
присъдени на ищеца.
Със заповедта по чл.410 ГПК по гр.д. № 21528/2023г. на СРС, 68 състав на
пълномощника на ищеца – адвокат Димитър П. е присъдено адвокатско възнаграждение по
чл.38 ,ал.2 ЗА в размер на 400 лв , което също е платено от ответника и това се признава от
пълномощника на ищеца с писмената молба от 06.12.2023г. Поради тази причина с
настоящото решение не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗА
на пълномощник на ищеца за заповедното гр.д. № 21528/2023г. на СРС, 68 състав.
По настоящото исково дело пълномощникът на ищеца – адвокат Д.Х П. с писмената
молба от 06.12.2023г. също претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38
,ал.2 ЗА , въпреки че признава , че ответникът е платил и това възнаграждение в размер на
400 лв. Следователно тази претенция на адвоката на ищеца следва да бъде отхвърлена.
Дължимата от ответника сума е платена на ищеца , като отказът на ищеца да я плати на
адвоката касае отношенията между ищеца и пълномощника му , но не и отношенията на
ищеца или на пълномощника му с ответника , който е изпълнил задължението си за
плащане на разноските по делото и няма основание за осъждането му с настоящото
решение да ги плати повторно.
Съдът не присъжда разноски на ответницата, тъй като исковете са отхвърлени поради
3
плащане на претендираните вземания след предявяването на исковата молба. Според
съдебната практика в тези случаи ответникът няма право на разноски.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от Р. П. П. , ЕГН: ********** ,
град София, ж.к. „1111 против „У.З. чрез „У.З., ЕИК: 1111 с адрес на управление: гр.
София 1540, Зона Летище София, сграда ИВТ, положителен установителен иск по чл. 422
ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.7,т.1, буква”б” от Регламент (ЕС)
261/2004. за признаване за установено , че ответницата дължи на ищеца сумите : 783,16
лв (седемстотин осемдесет и три лева и шестнадесет стотинки), представляващи
обезщетение по регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от
11.02.2004г. за отменен полет № W6 4331 по направление София -Дортмунд на
12.12.2022г., и 92, 80 лв (деветдесет и два лева и осемдесет стотинки), представляващи
възстановяване на разходи за хотелски престой и доплащане на платен паркинг , които са
във връзка с отмяна на полета, заедно със законната лихва въху главниците от датата на
предявяването на заявлението по чл. 410 ГПК- 25.04.2023г. до окончателното изплащане, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. №
21528/2023г. по описа на СРС,68 състав, както и за присъждане на разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ претенцията , предявена от адвокат Д.Х П., гр. София , ул. 1111 за
присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗА за процесуално
представителство на ищеца Р. П. П. по настоящото исково гр.д. № 44248/2023г. на СРС , 68
състав в размер на 400 лв (четиристотин лева).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4