Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София, 19.11.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на трети ноември две хиляди и двадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1229 по описа за 2020 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския
закон.
Образувано е по молба на длъжника “А.С.” ЕООД, ЕИК ******, за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството поради неплатежоспособност и при условията на евентуалност поради свръхзадълженост.
Молителят твърди, че към датата на подаване на молбата (06.07.2020 г.) дружеството не осъществява търговска дейност, няма текущи сделки, от които да очаква приходи. Твърди, че дружеството е спряло плащанията и има публични задължения в размер на 77 770,71 лева. Твърди, че дружеството не разполага с активи и с парични средства и е във фактическа неплатежоспособност. Твърди, че дружеството не разполага с имущество, от което да се покриват разноските по несъстоятелността.
Молителят претендира да бъде обявена неплатежоспособността на дружеството и при условията на евентуалност свръхзадължеността на дружеството, да бъде определена началната й дата, да бъде открито производство по несъстоятелност на дружеството, да бъде обявено дружеството в несъстоятелност, да бъде прекратена дейността на предприятието и производството по делото да бъде спряно.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и събраните по делото доказателства и ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
По делото са представени от молителя и са приети като доказателства счетоводен баланс към 30.06.2020 г., както и счетоводен баланс към 31.12.2019 г. и отчет за приходите и разходите за 2019 г., и счетоводни справки на дружеството.
Представена е от молителя справка за общите задължения на дружеството към НАП към 06.07.2020 г., съгласно която задълженията са в общ размер на 77 770,71 лева, от които главница в общ размер на 67 213,08 лева и лихви в общ размер на 10 557,63 лева.
Въпреки че е бил задължен да представи на основание
чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 190 от ГПК, в дадения срок молителят не е
представил счетоводни документи– годишните финансови отчети на
дружеството за периода от 2017 г. до 2018 г. вкл., а ако подлежат на независим
финансов одит – и докладите на независимия одитор; инвентаризационните описи и
сравнителната ведомост за 2017 г., 2018 г. и 2019 г., а ако няма такива описи и
ведомост - последните съставени от молителя към края на съответната календарна
година.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ
е изискана и приложена по делото служебно извършена справка от електронната
система ИКАР за притежавани от дружеството недвижими имоти на територията на
цялата страна по партидата на молителя, от която се установява, че за
дружеството няма данни за вписвания, отбелязвания и заличавания.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 192
от ГПК е изискана от НАП и представена информация, че има наложени
обезпечителни мерки върху имуществото на “А.С.”
ЕООД по реда на ДОПК и че няма започнати действия по принудително изпълнение по
реда на ДОПК.
Изискана е и е представена по делото от СДВР – Отдел “Пътна полиция” справка за МПС, от която е видно, че в централната база на АИС КАТ към 23.09.2020 г. няма данни за регистрирани МПС на името на дружеството молител.
За установяване на финансово-икономическото състояние на дружеството
молител, е допусната съдебна финансово-икономическа експертиза (СФИЕ),
която да даде отговор за структурата
на активите и пасивите на молителя и да изчисли показателите за
ликвидност, рентабилност, финансова автономност и задлъжнялост на молителя за
периода от 2017 г. до 2019 г. вкл. и към 30.06.2020 г. Същата е заличена поради
невнасяне в срок от молителя на определения депозит за вещо лице, въпреки намаляването
на определения депозит и неколкократно дадената възможност за това.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625 и чл. 631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения при условията на чл. 608, ал. 1, т. 4 от ТЗ; да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, евентуално да се установи свръхзадължеността съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.
В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището на молителя към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане, както и Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда” при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца.
В разглеждания случай съдът е сезиран с молба от длъжника, който се явява легитимирано лице по смисъла на чл. 625 от ТЗ.
Молителят “А.С.” ЕООД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма като търговско дружество.
Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда следващите описани по-горе
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, като посочва, че
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или
задължение по частно държавно вземане,
или съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения към
най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече
от два месеца.
Неплатежоспособността съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ е обективно състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения към определени категории кредитори, чиито вземания произтичат от сделки, свързани с търговската дейност на длъжника, или са публични вземания, свързани с тази дейност, или частни държавни вземания, или съответно от задължения за изплащане на трудови възнаграждения при законоустановените предпоставки.
В молбата по чл. 625 от ТЗ са заявени от самия молител изискуеми публични задължения към НАП в общ размер на 77 770,71 лева, които не е платило. Видно от справката от НАП, задълженията на молителя са за данък върху доходите по трудови и приравнени на тях правоотношения и за задължителни осигурителни вноски, които са публични съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Публични са вземанията и за лихви върху вземанията за държавни такси, съгласно чл.162, ал. 2, т. 9 от ДОПК.
От служебно извършена справка в Търговския регистър по партидата на дружеството се установява, че дружеството не е заявило за обявяване годишните си финансови отчети за 2017 г., 2018 г. и 2019 г.
В представения от молителя счетоводен баланс към 31.12.2019 г. се сочат задължения в общ размер на 64 хил. лева, а като активи – касова наличност от 27 хил. лева. Финансовият резултат на дружеството е загуба от -26 хил. лева.
В представения от молителя счетоводен баланс към 30.06.2020 г. се сочат задължения в общ размер на 66 хил. лева и не се сочи дружеството да има активи.
Следователно налице са публични задължения на молителя към НАП и липса на активи, с които са да се покрият същите. От тези данни следва и изводът, че дружеството няма материални запаси за осъществяване на търговската си дейност или евентуално цялостна промяна на осъществяваната търговска дейност.
В случая
длъжникът е възпрепятствал с поведението си изготвянето на заключение на съдебна
финансово-икономическа експертиза. Предвид процесуалното поведение на молителя,
което възпрепятства извършването на проверка на неговото финансово-икономическо
състояние от вещо лице, както и след съвкупен анализ на посочените по-горе
доказателства съдът прави извода за влошено финансово-икономическо състояние на
молителя и приема, че към настоящия момент “А.С.”
ЕООД не разполага с имущество, достатъчно за изпълнение на задължението му към
кредитори на дружеството. Дружеството молител е декапитализирано и е в голяма
зависимост от кредиторите си.
С изменението на Търговския закон (обн. ДВ. бр. 105 от 2016 г.) са въведени оборими презумпции за неплатежоспособността, с които се размества доказателствената тежест, включително и при засиленото служебно начало, съгласно което съдът служебно събира доказателства за осъществяване на фактическите състави на законовите оборими презумпции и за тяхното оборване.
Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ служи за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца. Под “спиране на плащанията” по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ на база на легалното определение на понятието неплатежоспособност, се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са изчерпателно изброените в чл. 608, ал. 1 от ТЗ. Спиране на плащанията на друг вид вземания на кредитори не се взема предвид при преценка за състоянието на неплатежоспособност, по аргумент от чл. 608, ал. 1 от ТЗ.
В случая се установява от събраните по делото писмени доказателства, че молителят е спрял плащанията на публичните задължения към НАП (данъци и осигурителни вноски) по чл. 608, ал. 1, т. 2 от ТЗ, свързани с търговската дейност на молителя, като израз на обективната невъзможност на същия да ги покрие.
Молителят
длъжник не е ангажирал доказателства, че затрудненията му са временни и може да
се направи извод от писмените доказателства и процесуалното поведение на
молителя с оглед нормата на чл. 161 от ГПК, че същите имат траен характер.
Длъжникът не установява да разполага с достатъчно имущество за покриване на своите
задължения, без опасност за интересите на кредиторите (по аргумент от чл.631 от ТЗ). Напротив молителят сочи, че не
осъществява търговска дейност и няма текущи сделки, от които да очаква приходи.
Предвид твърденията на молителя за липсата на търговска дейност и текущи
сделки и с оглед тенденцията за силна зависимост на дружеството от кредиторите
му, както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът
намира, че молителят е в състояние на неплатежоспособност, като това състояние
има траен и необратим характер.
При така установеното съдът намира, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на “А.С.” ЕООД, поради неплатежоспособност.
Предвид горното съдът не дължи произнасяне по направеното при условията на евентуалност искане на молителя да бъде открито производство по несъстоятелност поради свръхзадълженост.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността следва да бъде взето предвид, че за да е налице неплатежоспособност, е необходимо длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, както и същият да не е в състояние да го изпълни. Не е необходимо началната дата на неплатежоспособността да се покрива с датата на извършване на определени правни действия, а с фактически настъпилата невъзможност за плащане.
Като взема предвид събраните по делото писмени доказателства, както и характера на търговската дейност на дружеството, и отчита установеното финансово-икономическо състояние на молителя, съдът намира, че дружеството не е в състояние да изпълни задълженията си за публични задължени към НАП, свързани с търговската му дейност, към 26.08.2017 г. Към тази дата се установява от представената от молителя справка от 06.07.2020 г. за публичните задължения към НАП, че има непогасени изискуеми задължения за осигурителни вноски за периода 01.07.2017 г. – 31.07.2017 г., със срок за доброволно плащане 25.08.2017 г. Осигурителните вноски се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът (съгласно чл. 7, ал. 1 от КСО за вноските за държавното обществено осигуряване; чл. 158, изр. първо от КСО за вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване; чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗО за здравноосигурителните вноски). Поради това от следващия ден – 26.08.2017 г. молителят е изпаднал в забава за внасянето им. Доколкото не се събраха данни за противното, следва да се приеме, че именно към тази дата финансово-икономическото състояние на дружеството молител е силно влошено и е налице фактическа невъзможност за дружеството да изпълни изискуемите си публични задължения, свързани с търговската му дейност. С оглед на горното може да се счита, че към тази дата състоянието на неплатежоспособност е трайно и не се дължи на временни затруднения.
Предвид твърденията на молителя и представените писмени доказателства, следва да се приеме, че молителят не разполага с парични средства, за да посрещне началните разноски в производството по несъстоятелност. Няма данни и за наличието на бързоликвидни активи, които да послужат за това. При тези данни и предвид искането на молителя за откриване на производството в хипотезата на чл. 632 от ТЗ, направено в молбата по чл. 625 от ТЗ, с определение от 11.11.2020 г. съдът е дал указания на кредиторите в едноседмичен срок, считано от вписване на определението в книгата по чл. 634в от ТЗ, да внесат по сметка на Софийски градски съд сумата от 4000 лева, необходима за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност, и в същия срок да представят по делото доказателства, удостоверяващи внасянето на определената сума. Определението е вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ на 11.11.2020 г. и срокът е изтекъл на 18.11.2020 г.
В дадения срок не са представени от кредиторите доказателства за внасянето на началните разноски в производството, определени от съда по реда на чл. 629б от ТЗ.
С оглед на горното съдът намира, че по отношение молителя “А.С.” ЕООД следва да бъде открито производство по несъстоятелност при условията на чл.632, ал. 1 от ТЗ, с произтичащите от това последици – обявяване на неплатежоспособността на дружеството и определяне на началната й дата, откриване на производство по несъстоятелност, налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството, обявяване на дружеството в несъстоятелност, прекратяване на дейността на предприятието му и спиране на производството. Съдът намира, че с решението следва да укаже на кредиторите да привнесат сумата от 4 000 лева, необходима за покриване на разноските в производството, и да предупреди кредиторите и длъжника за последиците от невъзобновяване на производството в законоустановения срок.
По разноските:
С оглед изхода на делото, молителят следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 250 лева– държавна такса по делото по молбата по чл. 625 от ТЗ, съгласно чл. 24, ал. 1, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В случай на служебно издаване на изпълнителен лист молителят следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 5 лева – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от изложеното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на
“А.С.” ЕООД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление:***, и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата – 26.08.2017 година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника “А.С.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на длъжника “А.С.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност длъжника “А.С.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***.
НАЛАГА обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника “А.С.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника във фирмата си да прави добавка “в несъстоятелност”.
СПИРА производството по търговско дело № 1229 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-8 състав.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника “А.С.” ЕООД, ЕИК ******, че на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ спряното производство може да бъде възобновено в срок една година от вписването на настоящото решение в търговския регистър, по молба на кредитор или длъжника, при условие че бъде удостоверено наличие на достатъчно имущество на длъжника или при представяне на доказателства за предплащане на сумата от 4 000 лева (четири хиляди лева), необходима за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника “А.С.” ЕООД, ЕИК ******, че ако в срок една година от вписването на настоящото решение в търговския регистър не бъде поискано възобновяване на производството, производството по несъстоятелност следва да бъде прекратено и да бъде постановено заличаване на длъжника от търговския регистър.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК “А.С.” ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийски градски съд сумата от 250 лева (двеста и петдесет лева) - държавна такса и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист сумата
от 5 лева (пет лева) – държавна такса.
УКАЗВА на длъжника “А.С.” ЕООД, ЕИК ******, че в едномесечен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър следва да изпълни задълженията си по чл. 632, ал. 6 от ТЗ, както и в двумесечен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър да представи по делото удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от ТП на НОИ – София-град дали по отношение на “А.С.” ЕООД, ЕИК ******, е издадено удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО, като се изпрати на ТП на НОИ – София-град препис от настоящото решение. Ако е издадено такова, препис от същото да се изпрати по настоящото дело в едномесечен срок от получаване на искането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Апелативен
съд – София в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
ПРЕПИС от
решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в Търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, на основание чл.
622 и чл. 624 от ТЗ вр. с чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ.
Решението да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ, която се
води при СГС, ТО.
СЪДИЯ :