№ 9945
гр. С, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20251110111708 по
описа за 2025 година
Предявени са искове от “Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я
№ 23Б, с които е поискало да бъде установено по отношение на ответника Ж. Г. Б., ЕГН
**********, с адрес гр.С, ул."К П" № ..., че последната дължи на ищеца суми за потребена
топлиина енергия и осъществена услуга дялово разпределение в имот, отчитан с абонатен №
..., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задълЖ.е по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 76539/2024 г. по описа на СРС, 128 състав, а именно 106.27 лв., представляваща
стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от от 01.07.2021 г. до
30.04.2024 г., за имот, отчитан с абонатен № ..., ведно със законна лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задълЖ.е – 20.12.2024 г. до
окончателното плащане на дължимото, както и мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г.
до 12.12.2024 г. в размер на 17.45 лв.
Претендира се установяване на задълЖ.я и за дялово разпределение, както следва:
главница в размер на 42.32 лв. за периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна
лихва за периода от 20.12.2024 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва за периода
от 15.01.2022 г. до 12.12.2024 г. в размер на 9.02 лв.
В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия като по
смисъл на чл.153 от Закона за енергетиката - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задълЖ.е за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
1
потребена такава енергия в 45-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това, ищцовото
дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Д Е” ЕООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговора, такъв е постъпил от ответника, с който се изразява становище по
основателността на предявените искове.
Ответникът оспорва ищцовите претенции по основание и размер. Твърди, че през
2008 г. е депозирал в ищцовото дружество заявление за отказ от услугата топлоснабдяване, а
от 2012 г. вертикалните щрангове са прекъснати.
По така излоЖ.те съобраЖ.я, от съда се иска да отхвърли исковете.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа
предявените искове. Ответникът не се явява и не се представлява.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 76539/2024 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение срещу ответника за заплащане на следните суми: сумата
106.27 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.07.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 20.12.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 17.45 лв., представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2022 г. до 12.12.2024 г., сумата 42.32 лв., представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно
със законна лихва за период от 20.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 9.02 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 15.01.2022 г. до 12.12.2024 г.
С възраЖ.е от 21.01.2025 г. длъжникът е оспорил вземанията с мотив, че не е абонат
на заявителя, тъй като е подал документи за отказ от услугите му, както и поради това, че
захранващите тръби са прекъснати от абонатната станция.
Видно от нотариален акт №..., том V, нот.дело №.../1992 г., съставен от I нотариус при
Софийски районен съд, Г С Б и Ц И Б., за признати за собственици на апартамент № 6,
находящ се в гр.С, ул.К П“ № 60, район Л, както и на избено помещение № 5 и таванско
помещение № 4 в същата сграда. Видно от удостоверение за наследници, Ц И Б. е починала
на 04.02.2013 г. като е оставила за свой единствен наследник дъщеря си Ж. Г. Б.. Г С Б пък е
починал на 30.06.2011 г., като и той е оставил като наследник единствено дъщеря си Ж. Г. Б.,
видно от изготвените справки от НБДН.
2
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т С“ АД на потребителите в гр.С от 2016 г. се установява
съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и
потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
На проведено на 28.09.2002 г. ОС на ЕС на сградата, в която се намира имота, е взето
решение дяловото разпределение да се осъществява от „Б Б“ ООД. Договор с последното е
сключен на 01.10.2002 г.
От представените от ТЛП писмени доказателства се установява, че през исковия
период в процесния имот не е осигурен достъп за отчет.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период
няма данни за извършени плащания, но е извършено намаляване на задълЖ.ята чрез
прихващане на подлежащи на възстановяване суми от промяна в цената на топлинната
енергия.
Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за забава.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Д“
ООД. Експертът е установил, че процесния имот се намира в сграда, свързана към сградната
инсталация за отопление и за битово гореща вода. Посочено е, че в имота липсват
отоплителни тела, свързани към сградната инсталация, като не се използва и БГВ и липсва
монтиран водомер. При оглед на място вещото лице е установило затапен вертикален щранг
в стълбищната клетка в дясната част на входа, в който се намира процесния имот. Изрично е
посочено обаче, че поради многото натрупани предмети и лоши условия експертът не е бил
в състояние да извърши нормален оглед на топлоснабдителната инсталация в имота.
Въпреки това, доколкото са били видими, са отразени части от тръби от сградната
отоплителна инсталация.
Според инж.Й., през исковия период за процесния имот е начислявана само
топлоенергия, отдадена от сградната инсталация.
Отбелязано е, че общият топломер в абонатната станция на сградата, в която се
намира имота, е преминал метрологичен контрол, за което е издадено свидетелство за
метрологична проверка през 2019 г., 2021 г. и 2024 г.
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер
на 106.27 лв., като изрично е посочил, че правилно са изчислени технологичните разходи и
цените, по които е пресметната стойността на потребената топлоенергия са определените от
ДКЕВР за съответния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
3
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване
дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение
на парични задълЖ.я. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно
производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по
чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск, следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
На първо място, видно от нотариален акт №..., том V, нот.дело №.../1992 г.,
съставен от I нотариус при Софийски районен съд, Г С Б и Ц И Б., за признати за
собственици на апартамент № 6, находящ се в гр.С, ул.К П“ № 60, район Л, както и на
избено помещение № 5 и таванско помещение № 4 в същата сграда. Признатите за
собственици Г Б и Ц Б., са починали съответно на 30.06.2011 г. и на 04.02.2013 г., като са
оставили за свой единствен наследник дъщеря си – ответницата по делото Ж. Г. Б.. Т.е. при
липсата на данни за отчуждаване на процесното таванско помещение, следва да се приеме,
че Ж. Б. е станала негов изключителен собственик на 04.02.2013 г.
В Закона за енергетиката /чл.153/ по императивен път са определени страните в
облигационното правоотношение, което възниква по повод доставката на топлинна енергия
и това са топлопреносното предприятие и собственика, респ. лицето, притежаващо вещно
право на ползване върху имота. В случая, следва да се отбележи, че не е налице
изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно
значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството
потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на
закона, доколкото по делото не се представиха доказателства /подадена молба-декларация до
ищеца, писмен договор или др./, които да установяват наличието на облигационно
правоотношение възникнало между топлопреносното предприятие и потребител, различен
от ответника.
С оглед на това следва да се приложи общото правило, залегнало в разпоредбата на
чл.153 от ЗЕ. В съответствие с него потребител на топлинна енергия е именно ответницата
Ж. Б..
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск, ищецът
следва да установи и размера на претендираните задълЖ.я на ответника.
В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.07.2021 г. –
м.04.2024 г. за процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност 106.27 лв.
Установеното от експерта по приетата съдебно-техническа експертиза, че общия
топломер в абонатната станция в сградата, където се намира имота на ответника, е преминал
4
метрологичен контрол, дава основание да се приемат за достоверни снетите от него данни за
потреблението на топлоенергия. Ответницата Б., като потребител на топлинна енергия в
имот, находящ се в сграда – етажна собственост, макар и да не е използвал енергия за
отопление, на основание чл.153, ал.6 от ЗЕ, остава клиент на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Именно в тази
насока са и изводите на вещото лице, което е констатирало потребление на топлоенергия
единствено за сградна инсталация.
Тук следва да се посочи и че в решение по съединени дела С-708/17, С-725/17 и
решение по дела С-25/18, EU:C:2019:376, във връзка с отправено преюдициално запитване
към съда на Европейския съюз, се приема, че доставката на отопление в сграда - етажна
собсвеност, е резултат от искане, направено за сметка на всички етажни собственици в
съответствие с предвидените в националното право особени правила за етажната
собственост, като всеки етажен собственик е длъжен да изпълнява всички разпоредби на
акта, регулиращ съответната етажна собственост и решенията, приемани от общото
събрание на собствениците на сградата. Отделно от това, СЕС е приел, че чл.27 от
Директива 2011/83 вр. чл.5, § 1 и § 5 от Директива 2005/29 трябва да се тълкува в смисъл, че
допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в
сграда – етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни
да участват в разходите за топлинна енергия за общита части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отоплението и не го
използват в своя апартамент.
Ответникът Ж. Б., не ангажира доказателства, че е възразила срещу разпределената
й топлоенергия или срещу изготвените изравнителни сметки, или че ФДР е подала грешни
данни. Такива не са установени и от вещото лице.
ИзлоЖ.те в отговора на исковата молба възраЖ.я в тази насока са бланкетни, но за
пълнота на излоЖ.ето следва да се отбележи, че в чл.70, ал.8 от Наредба № NE-РД-04-
1/12.03.2020 г. е въведен краен срок за рекламация (възраЖ.я) по отчета на показанията на
уредите, допълнителен отчет на уредите и рекламации (възраЖ.я) по разпределението на
топлинната енергия в изравнителната сметка за предходния отчетен период, а именно - 31
август. Според разпоредбата на закона, след изтичане на този срок, не се приемат нови
рекламации (възраЖ.я) за преработване на изравнителната сметка. Ето защо съдът, към
настоящия момент, може единствено да провери със специалните знания на експерта
топлотехник дали е вярно начислен разхода за сградна инсталация.
Съдът кредитира изцяло заключението както по съдебно-техническата, така и по
съдебно-счетоводната експертиза като изготвени от лица със специални знания в
изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен
материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа
на тях.
Именно с оглед заключенията на двете вещи лица, съдът приема, че през исковия
период ищцовото дружество е доставило за процесния имот топлинна енергия на стойност
5
106.27 лв.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на
плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на
оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено
плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива.
По делото не са представени документи, доказващи плащане от страна на
ответника, такива не са установени и от вещото лице по ССчЕ. Ето защо ответникът дължи
на ищцовото дружество стойността на доставената в имота му, но незаплатена топлинна
енергия в размер на 106.27 лв.
Както бе посочено по-горе, задълЖ.ето за заплащане на сметките е с определен срок
и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.4 вр. ал.1 и 2 от ОУ. Предвид своя акцесорен характер и
изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава също се явява доказан за
периода 15.09.2022 г. – 12.12.2024 г. в установения от вещото лице по ССчЕ размер на 17.45
лв. /формиран като сбор от лихвите, посочени в колана 4, ред 1, 2 и 3 на таблицата,
поместена на стр.7 от ССчЕ/, който съвпада с ищцовата претенция.
Като законна последица, следва да се присъди законна лихва върху приетата за
дължима главница от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задълЖ.е по чл.410 от ГПК – 20.12.2024 г., до окончателното плащане на
дължимото.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, а именно: главница в
размер на 42.32 лв. за периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за
периода от 20.12.2024 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва за периода от
15.01.2022 г. до 12.12.2024 г. в размер на 9.02 лв., следва да се отбележи, че от данните по
делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Д“ ООД /с предходно наименование
„Б“ ООД/. Ищцовото дружество не ангажира доказателства за активната си материална
легитимация по иска, а именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение на
него за извършена от трето лице услуга. Макар и събирането на тези суми да е възложено на
ищеца, съобразно договорено между него и ТЛП, то това не обвързва съда и не може да
промени носителя на материалното право. Ищецът не установи да е изкупил тези вземания
от ТЛП /по реда на чл.99 от ЗЗД/, или да е настъпило частно или универсално
правоприемство между него и ФДР, поради което съдът приема, че липсва валидно
възникнало вземане на ищеца от ответника за услугата дялово разпределение. Ето защо,
предвид обстоятелството, че ищецът е претендирал сумите в заповедното производство,
исковете му се явяват процесуално допустими, но по същество неоснователни, поради което
и следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора, всяка от страните има право на разноски. В съответствие с
възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково
производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова. Съдът
6
като съобрази прилоЖ.те по делото платежни документи, констатира, че ищецът е направил
разноски за държавна такса общо от 200.00 лв. по двете дела, и за депозит за експертизи
750.00 лв. В същото време, ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение, което
следва да се определи за исковото производство в размер от 150.00 лв. предвид
действителната фактическа и правна сложност на спора, обема събран доказателствен
материал, процесуалното поведение на ответната страна, броя проведени съдебни заседания,
както и реално извършените от пълномощника на ищеца действия по неговото процесуално
представителство и защита. Към тази сума следва да се добави и присъденото
юрисконсултско възнаграждение в заповедното дело от 50.00 лв.
От така направените от ищеца разноски в общ размер на 1150.00 лв., в тежест на
ответника следва да бъде поставена сумата от 812.74 лв.
По делото няма данни за извършени разноски от страна на ответника, поради което
съдът не се произнася с решението в тази насока по отношение на него.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ж. Г. Б., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ул."К П" № ..., че дължи на “Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задълЖ.е по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 76539/2024 г. по описа на СРС, 128 състав, а именно 106.27 лв.,
представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.07.2021 г. до 30.04.2024 г., за имот, отчитан с абонатен № ..., ведно със законна лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задълЖ.е –
20.12.2024 г. до окончателното плащане на дължимото, както и мораторна лихва за периода
от 15.09.2022 г. до 12.12.2024 г. в размер на 17.45 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, за признаване за установено по отношение на Ж. Г. Б., ЕГН **********, с
адрес гр.С, ул."К П" № ..., че последната дължи на ищеца суми за дялово разпределение в
имот с абонатен № ..., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задълЖ.е по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 76539/2024 г. по описа на СРС, а именно: главница в размер на
42.32 лв. за периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от
20.12.2024 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва за периода от 15.01.2022 г. до
12.12.2024 г. в размер на 9.02 лв.
ОСЪЖДА Ж. Г. Б., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул."К П" № ..., да заплати на “Т –
С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, сума в размер на
812.74 лв., представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№
76539/2024 г. по описа на СРС, съобразно изхода на делата.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач „Д” ООД.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 76539/2024 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8