МОТИВИ от 17.11.2021 г. по НЧХД № 428/2019 г. по описа на РС - А.:
Съдебното производство по настоящото дело е
образувано по повод постъпилата в съда тъжба от О.К.М. с ЕГН ********** против М.А.С. с ЕГН **********, с обвинение за това, че
1/ на 18.06.2019 г. в с. М., общ. А., чрез хвърляне на
камъни унищожил предно панорамно стъкло на автобус марка „***“ с рег. № ***,
като по този начин повредил гореописания автобус - престъпление по чл.216, ал.4 вр. ал.1 от НК.
2/ на 18.06.2019 г. в с. М., общ. А., причинил
лека телесна повреда на О.К.М. с ЕГН **********, изразяваща се в причиняване на
страдание без разстройство на здравето - престъпление
по чл.130, ал.2 от НК.
По отношение на повдигнатите обвинения, подлежащи
на разглеждане в настоящото наказателно производство, съдът съобрази
уточненията, направени с допълнителна тъжба с вх. № 2947 от 15.06.2020 г. - л.52-54 от делото, указанията, дадени
от Б.кия окръжен съд в решение № 164 от 23.11.2020 г. по ВЧНД № 778/2020 г.,
както и съдебно заседание от 26.08.2021
г., в което окончателно е прието, че обвинението включва гореописаните
деяния за престъпления по чл.216, ал.4 вр. ал.1 от НК и чл.130, ал.2 от НК.
Изрично е уточнено, че тъжбата се подава от
физическото лице О.К.М., както в съдебно
заседание от 15.06.2020 г., така и в допълнителната тъжба – л.53 от делото, а останалите посочени в
първоначалната тъжба лица желаят да се присъединят в качеството на граждански
ищци, в която връзка заявяват граждански искове, които желаят да се приемат за
съвместно разглеждане в наказателното производство.
Ведно с тъжбата, предявени са граждански искове против подсъдимия с правно основание чл.45 от ЗЗД, от
които приет за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство е само гражданския иск от О.К.М. с
ЕГН ********** срещу М.А.С. с ЕГН ********** за сумата от 500 лева –
обезщетение за неимуществени вреди от деянието по чл.130, ал.2 от НК, ведно със
законната лихва от датата на деянието до окончателното плащане – съдебно
заседание от 26.08.2021 г.
Останалите граждански искове не са приети за съвместно
разглеждане и са
дадени указания за предявяването им пред гражданскоправния съд, в която връзка е налице изрично
определение – съдебно заседание от
26.08.2021 г.
В съдебно заседание тъжителят, чрез повереника си,
поддържа повдигнатото с тъжбата обвинение против подсъдимия – за повреждане на
чужда движима вещ и нанесена телесна повреда. Представят се писмени и се ангажират
гласни доказателства. Излагат се подробни аргументи, установяващи фактическата
обстановка при извършване на престъпното деяние. Аргументират се изводите
относно правната квалификация на същото.
Защитникът
на подсъдимия пледира за оправдателна присъда, като навежда подробни аргументи
срещу доказаността на обвинението. Ангажират се писмени и гласни доказателства.
СЛЕД ПООТДЕЛНА И СЪВКУПНА
ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА, СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ОТ
ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА СЛЕДНОТО:
Тъжителят
О.К.М. живее със семейството си в с. М., общ. А., обл. Б., а подсъдимият М.А.С.
е негов съсед.
О.К.М.
е едноличен собственик и управител на ***, със седалище и адрес на управление
с. М., общ. А., обл. Б.. Заедно със сина си се занимава с превоз на хора, който
осъществява чрез автобуси, стопанисвани от името на фирмата му. Един от тези
автобуси е процесният автобус марка „***“ с рег. № ***. За последния се установява,
че е собственост на *** и е отдаден под наем на *** чрез писмен договор от 22.4.2019
г., сключен чрез собствениците и управителите на двете търговски дружества – л.20 от ДП.
Отношенията
между семействата на О.К.М. и М.А.С. се влошили по повод автобусите, които се
паркирали от тъжителя и сина му на улицата в близост до дома на подсъдимия.
Напрежението
нараснало още повече, след като майката на подсъдимия З.А. започнала да подава
жалби за шума от паркираните на улицата пред дома им автобуси, с които в
ранните сутрешни часове /около 3.30 часа/ тъжителят О.М. и сина му потегляли за
работа, оставяйки двигателите да загреят предварително, смущавайки по този
начин спокойствието и съня на съседите си.
На
18.06.2019 г. около 3.50 часа тъжителят О.М. стартирал двигателя на процесния
автобус марка „***“ с рег. № ***, за да тръгне на работа както всеки ден. В
този момент ядосан, че е разбуден за пореден ден от шума, предизвикан от
автобуса, при него дошъл подсъдимият М.С.. Взел камъни от земята, които хвърлил
срещу автобуса, счупвайки по този начин предното му стъкло, след което се
прибрал в дома си. В този смисъл са данните по показанията на разпитаните
свидетели К.К. и К. М., съответно син и съпруга на тъжителя. Тези показания не
са опровергани относно авторството и механизма на деянието и съдът няма
основание да не ги кредитира като достоверни само на основание родствената
връзка на свидетелите с тъжителя. Показанията са логични, вътрешно
непротиворечиви, допълват се взаимно и кореспондират на писмените доказателства
по делото относно релевантните обстоятелства, касаещи авторството и механизма
на деянието.
Тъжителят
сезирал органите на полицията, за което било образувано ДП № 237 ЗМ-172/2019 г.
на РУ-А., вх. № 572/2019 г. на РП-А..
С
постановление от 28.11.2019 г. за прекратяване на наказателното производство
прокурор от РП-А. е прекратил наказателното производство, като е изложил
мотиви, че с оглед ниската стойност на предмета на посегателство и ниската
обществена опасност на дееца деянието съставлява „маловажен случай“ по смисъла на чл.93, т.9 от НК, осъществяващ състава на чл.216, ал.4 вр.
ал.1 от НК – престъпление от частен характер, тъй като съгласно чл.218в, ал.1,
т.1 от НК наказателното преследване в този случай се възбужда по тъжба на
пострадалия.
Постановлението
е влязло в сила въпреки подадените срещу него жалби от тъжителя пред РС-А. по
ЧНД 419/2019 г. и след това пред ОС-Б. по ВЧНД № 17/2020 г.
От
заключението на съдебно автооценъчната експертиза по настоящото дело се
установява, че вещото лице оценява нанесените материални щети на процесния
автобус марка „***“ с рег. № *** на стойност от 1 720 лева. Факта, че не е
направен оглед на автобуса, в която връзка се прави възражение от повереника,
не дискредитира заключението на вещото лице, тъй като от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства става ясно, че поради необходимостта да се
работи ежедневно с автобуса счупеното по време на инцидента предно стъкло е
сменено много преди да се назначи съдебно автооценъчна експертиза по настоящото
дело. В този смисъл огледът на автобуса е безпредметен към задачата, която е
била поставена на вещото лице – да даде заключение относно действителната
стойност на счупеното предно панорамно стъкло на процесния автобус.
По обвинението за престъпление по
чл.216, ал.4 вр. ал.1 от НК:
Съгласно
чл.216, ал.4 вр. ал.1 от НК който унищожи или повреди противозаконно чужда
движима или недвижима вещ, ако случаят е маловажен, се наказва с лишаване от
свобода до шест месеца или глоба от сто до триста лева. Съгласно чл.218в, ал.1,
т.1 от НК за престъпление по чл.216, ал.4 от НК наказателното преследване се
възбужда по тъжба на пострадалия, ако предмет на престъплението е частно
имущество.
От събраните
по делото доказателства се установява, че на 18.06.2019 г. с. М., общ. А., обл.
Б. подсъдимият М.А.С. е повредил автобус марка „***“ с рег. № ***, хвърляйки
камъни срещу него и счупвайки по този начин предното му стъкло на стойност от 1
720 лева съгласно заключението на съдебно автооценъчната експертиза.
Същевременно обаче се установи, че тъжителят О.К.М. не е собственик на
процесния автобус марка „***“ с рег. № ***, а го ползва под наем чрез *** въз
основа на сключен договор за наем със ***, представлявано от Х. М.. В случая
пострадал от деянието е собственика на вещта *** чрез Х. М., което е лице,
различно от подалото тъжбата, въз основа на която е образувано настоящото
наказателно производство – О.К.М.. Действително вреди може да са настъпили в
имуществената сфера на стопанисващото го *** или тъжителя, доколкото последният
е едноличен собственик на капитала на търговското дружество, но тези вреди не
са съставомерните последици за собственика на вещта, предвидени в чл.216, ал.4
вр. ал.1 от НК, даващи му основание да се легитимира като „пострадал“ по
смисъла на чл.218в, ал.1, т.1 от НК.
Следва
да се посочи също, че писмена договорка, че вредите се поемат и са за сметка на
наемателя няма обективирана в представения писмен договор за наем. Свидетелят К.К.
заявява в съдебно заседание, че след инцидента баща му и собственика на автобуса
са тръгнали заедно, за да търсят стъкло и съответно са купили такова, с което
заменили счупеното по време на инцидента, но данните по тези показания не са
достатъчни, за да се приеме, че по делото е категорично доказано, че смяната е
извършена за сметка на наемателя на автобуса, който при това е търговско
дружество и в този смисъл е самостоятелен субект, различен от физическото лице О.К.М..
Ако все пак възстановяването на автобуса в първоначалното му състояние е
станало за сметка на наемателя въз основа на допълнителна устна договорка между
собственика *** и ***, то по делото не са ангажирани категорични писмени и
гласни доказателства в тази връзка.
За да
се приеме, че е налице основание за ангажиране на наказателната отговорност за
деяние по чл.216, ал.4 вр. ал.1 от НК, то следва да се установи несъмнено, че
лицето, подало тъжбата е „пострадалия“ от деянието по чл.216, ал.4 вр. ал.1 от НК, а в случая предвид наличните доказателства това не беше сторено по делото.
Безспорно е установен „пострадалия“ от деянието – собственика на автобуса,
който е уведомен за правата си още в проведеното ДП и въпреки това в преклузивния
шестмесечен срок на чл.81, ал.3 от НПК не е подал писмена тъжба срещу подсъдимия
М.А.С.. С това е преклудирана, съответно изобщо е отпаднала възможността за
възбуждане на наказателно преследване срещу подсъдимия М.А.С. за престъпление
по чл.216, ал.4 вр. ал.1 от НК, поради което и съдът го призна за невинен и го
оправда по така повдигнатото обвинение.
По обвинението за престъпление по
чл.130, ал.2 от НК:
Не се
събраха доказателства, от които да се направи категоричен извод за извършено
деяние по чл.130, ал.2 от НК по отношение на О.К.М.. Установи се безспорно, че
подсъдимият е хвърлил камъни по автобуса, които са счупили предното панорамно
стъкло на същия, но не се установи причинена лека телесна повреда на тъжителя О.К.М.
като резултат от тези действия на подсъдимия. Физическото здраве на тъжителя по
никакъв начин не е било засегнато от хвърлянето на камъните, като няма
доказателства хвърлените камъни или евентуално стъкла от предното стъкло да са
засегнали по някакъв начин телесния интегритет на подсъдимия. Има изложени
фактически твърдения за влошено здравословно състояние на тъжителя, вкл. в
показанията на разпитаните свидетели К.К. и К. М., но няма доказателства, че твърдените
заболявания са резултат от действията на подсъдимия, изразяващи се в хвърляне
на камъни по автобуса. Действително възможно е тези действия на подсъдимия да
са причинили емоционален дискомфорт на тъжителя, както се твърди по делото, но
подобни психични преживявания не мога да се квалифицират като престъпление по
чл.130, ал.2 от НК. Ето защо съдът призна подсъдимия М.А.С. за невинен и
съответно го оправда и по това обвинение.
Доколкото
не се установи осъществено спрямо тъжителя съставомерно деяние по чл.130, ал.2
от НК, то съдът отхвърли предявеният срещу подсъдимия М.А.С. и приет за
съвместно разглеждане в настоящото производство граждански иск за обезщетение
за причинени неимуществени вреди в размер на 500 лева, ведно със законната
лихва от датата на деянието до окончателното плащане.
Предвид крайния
резултат съдебно деловодните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1 000 лева, направени от подсъдимия М.А.С., следва да се възложат в тежест на иницииралия настоящото наказателно
производство О.К.М..
Мотивиран от гореизложените
съображения, съдът постанови присъдата.
Районен
съдия………………………………