Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, VI ТО, 5 състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи
януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ РАЙКИНСКА
като разгледа докладваното от
съдията т. д. № 112 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 20200115100609, депозирана от адв. М.А. в
качеството му на упълномощен адвокат на „К.с.“ ООД, ЕИК********срещу отказ №
20200106223433/10.01.2020 г. на Агенцията по вписванията, ТРРЮЛНЦ, с който е
отказано обявяване по партидата на „К.с.“ ООД на адрес на електронна поща на
дружеството. Жалбоподателят поддържа, че ДЛР постановило незаконосъобразен отказ
от вписване като приело, че не е представено доказателство за платена държавна такса
без да даде указания на заявителя да представи такова, макар в обжалваният
отказ да било посочено, че указания са дадени. Жалбоподателят моли съда да
отмени обжалвания отказ и да даде задължителни указания на Агенцията по
вписвания – ТРРЮЛНЦ да се произнесе отново по Заявление А4 № 20200106223433
след като даде указания на заявителя. Претендира разноски за
производството в размер на 1000 лева за
адвокатски хонорар и 7.50 лева за държавна такса. Сочи практика на ВАС според
която съдът следва да присъди разноски, тъй като производството не е
охранително, а такова по оспорване на незаконосъобразен отказ при осъществяване
на административна дейност.
Съдът, след като
разгледа жалбата и писмените доказателства, приложени към заявление А4 №
20200106223433, намира следното от фактическа и правна страна:
С електронно заявление А4 № 20200106223433, депозирано от адвокат М.А., в качеството си на адвокат с изрично пълномощно, е заявена за вписване промяна в поле 5 „Седалище и адрес
на управление“ изразяваща се в обявяване адрес на електронна поща.
На 10.01.2020 г. ДЛР е постановил отказ с мотиви, че не е представено
доказателство за платена държавна такса в размер на 15 лева, като за това са
дадени указания.
Жалбата е подадена
против обжалваем акт на ДЛР и в законоустановения срок – отказът е постановен
на 10.01.2020 г., а жалбата е депозирана на 15.01.2020 г. Жалбата е депозирана
от процесуално легитимирано лице – заявителя в производството пред Агенцията по
вписванията, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, предвид следното:
Длъжностното лице по
регистрация дължи проверка по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ преди да разпореди вписване на
заявените обстоятелства - то следва да
провери дали към заявлението са представени изискуемите документи,
удостоверяващи подлежащото на вписване обстоятелство и дали последните
удостоверяват съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и
съответствието му със закона. Когато при извършване на тази проверка се
установи, че към заявлението не са приложени всички документи, които се
изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса,
длъжностното лице по регистрацията, на основание чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, е
длъжно да даде ясни указания на заявителя за отстраняване на нередовността и да
се произнесе по заявлението едва след като те бъдат отстранени или след
изтичане на срока за това, който е определен в цитираната законова разпоредба.
В настоящия случай е
поискано вписване на адрес на електронна поща, каквато възможност е предвидена
в образците на заявления, представляващи приложения към НАРЕДБА № 1 от
14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Обявяването на адрес на
електронна поща не изисква особени формалности, нито вземане на изрично решение
от орган на дружеството. В рамките на своите правомощия управителят на ООД може
заяви в ТРРЮЛНЦ адрес на електронна поща. Ако заявлението се подава чрез
адвокат, следва да бъде представено изрично пълномощно за това, както и
декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, каквито в случая са представени. Съобразно
чл. 16а, ал. 4, т. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по
вписванията за поисканото вписване се дължи държавна такса в размер на 15 лева.
Доказателства за внасянето й не са представени със заявление А4 №
20200106223433. Според изискванията на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ ДЛР е било длъжно
да укаже на заявителя най-късно на 07.01.2020 г. да представи такива
доказателства. Данни за такива указания в ТРРЮЛНЦ няма, постановен е направо
отказ. Само поради това обжалваният отказ се явява незаконосъобразен и следва
да бъде отменен, а на ДЛР дадени указания да се произнесе отново по заявлението
след даване указания на заявителя да представи доказателство за платена
държавна такса в размер на 15 лева по съответната сметка на АВ.
Макар жалбата да е
основателна разноски на жалбоподателя в това производство не се дължат. Съдът
не споделя доводите на жалбоподателя, че производството е по проверка
законността на отказ на ДЛР при осъществяване на административна дейност.
Производството по вписване в ТРРЮЛНЦ е охранително, а не административно.
Охранителните производства са едностранни и при тях липсва състезателност, при
която само съдът може да възложи разноските на страната, срещу която е
постановен съдебният акт.
Воден от горното,
Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 20200115100609,
депозирана от адв. М.А. в качеството му на упълномощен адвокат на „К.с.“ ООД,
ЕИК********, отказ №
20200106223433/10.01.2020 г. на Агенцията по вписванията, ТРРЮЛНЦ, с който
е отказано обявяване по партидата на „К.с.“ ООД на адрес на електронна поща на
дружеството.
УКАЗВА на длъжностното
лице по регистрацията при Агенцията по вписванията да се произнесе отново по
заявление А4 № 20200106223433 след даване указания на заявителя да представи
доказателство за платена държавна такса в размер на 15 лева по съответната
сметка на АВ.
Решението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: