Решение по КНАХД №1329/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. А. К., против Решение № 434/17.06.2025г., постановено по НАХД № 1426/2025г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

С решението е потвърдено Наказателно постановление № 818718-[рег. номер]/17.03.2025 г., издадено от Директор на дирекция "Обслужване" в ТД на НАП - [населено място], с което за нарушение на чл. 264, ал.1 от ЗКПО, във връзка с чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, във връзка с чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО, на основание чл. 264, ал. 1 ЗКПО на М. А. К., [ЕГН], е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лева. И М. А. К., [ЕГН] е осъдена да заплати на Национална агенция за приходите - София, направените в производството разноски в размер на 80 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление. Счита, че в случая е налице несъразмерност на тежестта на наложеното наказание със степента на тежест на извършеното нарушение. Според него наказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание касаторът се явява лично. Поддържа жалбата. Иска актът да бъде отменен, защото това е първо нарушение. Иска да бъде отменено наказателното постановление и съответно наложената санкция.

Ответникът директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Бургас не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът е намерил за установена следната фактическа обстановка:

„ М. К. е управител и представляващ търговското дружество "Макове - МК" ЕООД. Дружеството - задължено лице по чл. 2 по ЗКПО не е подало в законоустановения срок - до 01.07.2024 г. годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за календарната 2023г. Декларация била подадена на 17.09.2024 г., като в същата дружеството декларирало общо приходи - 18920 лв., общо разходи - 17602,72 лв., данъчна печалба - 1317,28 лв. и годишен корпоративен данък - 131,73 лв. Свидетелката П. - инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас извършила проверка, като констатирала неподаването на декларацията в срок, поради което преценила, че жалбоподателката, в качеството й на управител на дружеството, е допуснала същото да не изпълни задълженията си по подаване на декларация в срок, с което е извършила нарушение по чл. 264, ал. 1 от ЗКПО, във връзка с чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, във връзка с чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО, поради което съставила против нея АУАН. На същата дата актът бил предявен като в него не са направи възражения. Сезиран с преписката по акта, административнонаказващият орган е приел фактическите обстоятелства за доказани, поради което и издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение по чл. 264, ал. 1 от ЗКПО, във връзка с чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, във връзка с чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО, на основание чл. 264, ал. 1 ЗКПО наложил на жалбоподателката административно наказание "Глоба" в размер на 200 лева.“.

Въз основа на изложените факти, които не са спорни, първоинстанционният съд е преценил, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че материалния закон е приложен правилно. Съдът се е произнесъл подробно по наведеното пред него възражение, което е идентично с това, направено с касационната жалба.

Настоящият състав на съда споделя изложените в обжалваното решение, съображения по приложението на закона и на осн. чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях.

Възражението на касатора съдът намира за неоснователно.

Разпоредбата на § 1, т.“ от ДР на ЗАНН сочи, че "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

Липсата или незначителността на вредните последици в случая не следва да бъдат обсъждани, тъй като в случая се касае до нарушение на просто извършване, при което вредните последици не са елемент от състава на нарушението.

По делото липсват каквито и да е доказателства, въз основа на които да е възможно да се направи преценка за наличие на смекчаващи обстоятелства. Фактите, че нарушението е извършено за първи път и декларацията е подадена с относително кратко закъснение са отчетени от наказващия орган, който е наложил наказание на минимума, предвиден със санкционната норма на чл.264, ал.1 от ЗКПО.

Конкретното административно нарушение не се отличава с по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид- неподаване на ГДД в предвидения от закона, срок.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, предпоставящи извод за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 434/17.06.2025г., постановено по НАХД № 1426/2025г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.