№ 160
гр. Девин, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на десети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Лили В. Чаушева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело №
20255410100037 по описа за 2025 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :
Производството е по реда на чл.26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК вр.
чл. 11 ал. 1, т. 9, т. 11 ЗПК; правно основание на насрещните искове - чл. 79
ЗЗД във вр. с чл. 86 ЗЗД, с цена на главния иск: 625.00 лева и на евентуалния
иск -чл. 55, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 ЗПК, с цена: 625.00 лева.
В исковата молба ищеца твърди, че на 18.10.2024г. ищецът сключил
договор за паричен заем № 1169* с представител на „С. К.” ООД, ЕИК
*********, като предмет на договора бил отпускане на паричен заем в размер
на 1000.00 лева. По договор били договорени ищеца да заплати 3 погасителни
вноски по 9.72 лева и 20 вноски по 55.26 лева, при фиксиран годишен лихвен
процент 50% и ГПР 65.61%, като общата сума за погасяване била 1134.36 лева
с датата на последното плащане - 28.03.2025г. Твърди, че Договорът за
потребителски кредит е недействителен, тъй като не са спазени редица
разпоредби от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, като излага подробни
съображения, че в договорът за потребителски кредит не се съдържат
конкретните параметри на общата дължима сума, нито какъв е размерът на
възнаградителната лихва, а само годишния процент на разходите /ГПР/, както
и че Договорът е недействителен и поради липса на посочване на условията за
прилагане на договорения лихвен процент /чл. 22 вр. с. чл. 11, ал. 1, т. 9 от
1
ЗПК/.
Моли съда да бъде признато за установено по отношение на „С. К.”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. С. № **,
ет. *, представлявано от Н. П. П., че Договор за паричен заем №
1169*/18.10.2024г. е недействителен на основание чл. 22 вр. с чл.11, ал.1, т.9 и
т.11 от Закона за потребителския кредит. Претендира за разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника „С. К.” ООД, чрез процесуалния си представител – адв. Х.
М. – САК, с който оспорва исковата молба като предявена в условията на
злоупотреба с права, недопустима и неоснователна излага подробни
съображения. По допустимостта счита, че е налице злоупотреба с права и
основание за прилагане на чл. 213 ГПК. Въз основа на исковите молби са
образувани следните дела: по описа на Районен съд - Девин - гр. д. № 37/ 2025
г. и по описа на Районен Съд - Чепеларе - гр. д. № 295/2024 г. (изпратено по
подсъдност в Районен съд - Девин). Счита, че молбите се отнасят до различен
договор за кредит, но във всяко отделно производство се оспорва една и съща
клауза с уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на
обезпечение по кредита. Счита за неоснователни претенциите на ищеца за
обявяване на недействителност на договора за кредит поради противоречие с
разпоредбите на ЗПК, като твърди, че не е налице недействителност по
смисъла на ЗПК и излага подробни съображения. Счита, че с клаузата за
действителност на неустойка по смисъла на ЗПК не се нарушава и заобикаля
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита за неоснователни и аргументите за нищожност поради
липса на направена проверка на кредитоспособността на потребителя, като
такава проверка е извършена при отправяне на искането за отпускане на
кредит от страна на кредитополучателя, а ЗПК предвижда единствено
административнонаказателна отговорност за кредитодател, който не е
извършил такава проверка на кредитополучателите си. Последица от липсата
й не може да бъде нищожност на клауза, с която се уговаря неустойка. Счита
оспорената неустойка за действителна, като същата била уговорена като
санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия
с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне
едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ
на посочените в договора условия. Съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК предоставянето
2
на обезпечения при потребителското кредитиране е съобразена със закона
практика, която не води задължително до неравновесие в правата и
задълженията на страните. Твърди, че процесният договор за потребителски
кредит е сключен изцяло по волята на ищеца, който е попълнил искане за
сключване на договор за кредит, получил е подробна информация за желания
от него кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и
е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл.
да предложи различни формулировки. Счита, че на самостоятелно основание
всички изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи
се оборват от факта, че в периода 2018 г. - 2024 г. ищецът е сключил общо
единадесет договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при
непредоставяне на обезпечение по кредита. Наличието на единадесет
договора за идентични кредитни продукти, всеки от който съдържа оспорената
в настоящото производство уговорка, опровергава твърденията на ищеца за
липса на достатъчно информация за това какъв би бил крайният размер на
задължението на потребителя към кредитора и, че клаузите накърняват
добрите нрави. Счита, че отделно от недобросъвестността на
кредитополучателя, гореизложените факти водят и до явния извод, че е налице
индивидуално договаряне и добросъвестност от страна на кредитора, тъй като
в продължение на години ищецът е ползвал многократно един вид кредитен
продукт, респективно многократно се е запознавал с условията му, като по
всеки отделен кредит е получавал преддоговорна информация и сам е избирал
да се обвърже с клаузите за неустойка при безспорното знание за
икономическите последици на тези уговорки. Моли съда при проверката на
допустимостта на исковете по реда на чл. 140 ГПК и след като се увери, че
делото е заведено при условията на злоупотреба с процесуални права, да
постанови съединяването на гр. дела по описа на Районен съд - Девин с
номера: гр. д. № 37/2024 г. и изпратеното от Районен съд - Чепеларе гр. д. №
295/2024 г. в едно общо производство, поради наличието и на двете
алтернативно посочени предпоставки в чл. 213 ГПК, а именно: участието на
едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника и наличието на връзка
между тях. В случай, че приеме иска за допустим за самостоятелно
разглеждане в настоящото производство, моли да отхвърли предявените от Р.
Р. А., ЕГН **********, претенции като неоснователни. Моли съда да присъди
извършените в хода настоящото производство разноски от ответното
3
дружество, за което допълнително ще представи списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК и на основание чл. 211 ГПК предявява
насрещна искова молба от „С. К.” ООД чрез адв. Х. М. – САК срещу Р. Р. А.,
ЕГН **********, с която моли съда да осъди Р. Р. А., ЕГН **********, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, а при условията на евентуалност, в случай че
целият договор бъде обявен за недействителен - на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД
вр. с чл. 23 ЗПК, да заплати на „С. К.” ООД, ЕИК ********* сумата от 625.00
лева, представляваща част от неизплатено задължение за главница по Договор
за паричен заем № 1169* от 18.10.2024, в общ размер на 960.48 лева, ведно със
законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното
плащане. Излага фактическа обстановка, като твърди, че между страните е
налице Договор за потребителски кредит № 1169*, по силата на който „С. К.”
ООД, ЕИК *********, е предоставило на Р. Р. А., ЕГН ********** заемна
сума в размер на 1000 лева. Заемната сума е предоставена на
кредитополучателя на датата на сключване на договора, като последният
служи за разписка за изплатените суми - чл. 4, ал. 1 от Договора. Съгласно чл.
3 от договора и Погасителния план към него, кредитополучателят се е
задължил да върне главницата при фиксиран лихвен процент от 50% на 23
седмични вноски с дата на първо плащане 25.10.2024 г. и последна вноска на
28.03.2025г., като в погасителния план са посочени конкретните дати на
падежите. Счита, че по безспорен начин се установяват фактите на сключване
на процесния договор и предоставяне на заемната сума в полза на
кредитополучателя. Моли съда да ги отдели като безспорни по делото.
Едновременно с това Р. Р. А., ЕГН **********, е в неизпълнение на
задължението си да върне предоставената заемна сума при условията и в
сроковете по договора. След подписване на договора и усвояване на кредита,
кредитополучателят не е изпълнил задължението си да предостави
обезпечение съобразно условията на чл. 5, поради което се е активирала
предвидената в чл. 11 договорна неустойка. Твърди, че кредитополучателят е
правил следните плащания по договора за кредит: на 28.10.2024г. - 75лв. и на
10.12,2024г. - 300лв., като общо платеното е в размер на 375 лв., с която сума
са погасени първите 5 вноски и част от шестата. За доказване на тези
твърдения представяме Справка за движенията и актуалния размер на дълга
по кредита и Извлечение за бъдещите и предстоящи плащания. Твърди, че към
настоящия момент Р. Р. А., ЕГН **********, е в просрочие на 17 вноски по
4
кредита с падежи, както следва: 29.11.2024 (платена частично), 06.12.2024,
13.12.2024, 20.12.2024, 27.12.2024, 03.01.2025, 10.01.2025, 17.01.2025,
24.01.2025, 31.01.2025, 07.02.2025, 14.02.2025, 21.02.2025, 28.02.2025,
07.03.2025, 14.03.2025 и 21.03.2025, което е основание кредитора да упражни
правото си по чл. 6, ал. 3 от договора за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. Задължението на ответника по настоящия иск е в обща стойност от
1336.65 лева, от които 960.48 лева главница, 68.70 лева възнаградителна
лихва, 289.11 лева договорна неустойка и 18.36 лева такси. Предявява два
евентуално съединени иска, и двата за осъждане на ответника да плати
единствено главница по договора, като: 1. Главният иск е предявен на
договорно основание и е частичен - за вземане за част от общо дължимата
главница по договора. Обстоятелството, от което произтича вземането на
ищеца е наличие на неизпълнение от страна на заемополучателят. 2.
Евентуалният иск, по който иска съдът да се произнесе само ако направи
преценка, че договорът за кредит е недействителен в цялост, е предявен на
извъндоговорно основание - за осъждане на кредитополучателя да върне
чистата стойност на кредита съгласно задължителното и специално
предписание на чл. 23 ЗПК. При формиране размера на иска от
предоставената и усвоена от кредитополучателя заемна сума са приспаднати
всички извършени до този момент плащания по договора.
Моли съда да уважи предявените с настоящата искова молба искове,
както следва: 1. На основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД да осъди Р. Р. А., ЕГН
**********, да заплати на „С. К.” ООД, ЕИК ********* сумата от 625 лева,
представляваща част от неизплатено задължение за главница по Договор за
паричен заем № 1169* от 18.10.2024 в общ размер на 960.48 лева, ведно със
законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното
плащане. 2. При условията на евентуалност, в случай че приеме, че
процесният договор е недействителен в цялост, моли на основание чл. 23 ЗПК
да осъди Р. Р. А., ЕГН **********, да заплати на „С. К.” ООД, ЕИК *********
сумата от 625.00 лева, представляваща неизплатената част от чистата
стойност на кредита по Договор за паричен заем № 1169* от 18.10.2024, ведно
със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното
плащане. Претендира разноски. Моли съда, в случай че уважи претенциите на
ищеца по първоначалната искова молба и насрещния иск, да допусне
прихващане на установените от съда насрещни вземания на страните за
5
съдебно-деловодни разноски, до размера на по-малкото.
В законоустановения срок по насрещната искова молба е депозиран
отговор от ответника А., чрез адв. С. П., с който прави признание на иска за
главница в размер на 625.00 лева, която сума, е заплатена изцяло и представя
документ за извършено плащане. Твърди, че „С. К.” ООД не е изпратило
извънсъдебна покана на доверителя му, с която да бъде поканен да заплати
сумата, а направо е предявил насрещен иск. В тази връзка моли да бъде
постановено решение при признание на иска за сумата от 625.00 лева, като
съда възложи разноските от доверителят му да бъдат заплатени от „С. К.”
ООД, тъй като същия не е дал повод за предявяване на насрещния иск. Счита,
че доколкото сумата предмет на исковата претенция е заплатена искът
подлежи на отхвърляне. Моли съда да постанови решение при признание на
евентуалния иск за заплащане на сумата от 625.00 лева, която не се оспорва
като дължима и е заплатена. Моли съда да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение на адв. С. П. от АК - Пловдив за предоставена безплатна
адвокатска защита и съдействие на близък - ответника по насрещния иск Р. Р.
А. на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, във връзка с
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК и на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ,
в размер на 400 лева.
В о. с. з. ищеца не се явява и не изпраща представител. С молба
пълномощникът и адв. С. П., поддържа исковата молба, оспорва отговора и
излага съображения по същество.
В о. с. з. ответникът не се явява, и не изпраща представител. С молба
от пълномощникът му адв. Х. М. поддържа отговора на исковата молба и
представените с него доказателства, излага съображения по същество.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че между ищеца Р. Р. А. и „С. К.” ООД, с ЕИК
********* е сключен Договор за потребителски кредит № 1169*/18.10.2024г.
към искане № 9469879 за сумата от 1000.00 лева, заплатена на 23 вноски, с
размер на погасителната вноска: 3 х 9.72 лева и 20 х 55.26 лева, фиксиран
лихвен процент – 50 % /т. 7 от договора/ и ГПР – 65.61 % /т. 5 от договора/.
6
Приложени са по делото: Договор за потребителски кредит № 1169*
към искане № 9469879/18.10.2024г.; Погасителен план; Застраховка
„Злополука“; Искане за сключване на договор за кредит №
9469879/18.10.2024г.; Стандартен европейски формуляр; Справка за
движенията и актуалния размер на дълга по Договор № 1169*; Извлечение за
извършените и предстоящи плащания по Договор за паричен заем №
1169*/18.10.2024г. и Уведомление за предсрочна изискуемост от 24.03.2025г.
При така установеното от фактическа страна, следват следните
правни изводи:
По предявеният иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 ЗПК, във
връзка с чл. 11, чл. 19 ЗПК:
Съгласно чл. 26 от ЗЗД – нищожни са договорите, които
противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които
накърняват добрите нрави. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен
предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма,
основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до
доказване на противното. Нормите за нищожност са императивни. Нормата на
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е обща законова разпоредба, уреждаща основание за
недействителност на сделките, която намира приложение и за търговските
сделки, какъвто е процесният договор за кредит, доколкото липсва специална
разпоредба, която да изключва приложението й по отношение на тях.
Съгласно чл. 288 от ТЗ за неуредените в него положения за търговските
сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, а при
непълнота и в него – търговските обичаи. Действително в чл. 430, ал. 2 от ТЗ
не е предвидено ограничение за размера на лихвата, която заемателят плаща
по договор за кредит, чрез поставяне на изисквания за съответствието й с
добрите нрави. Процесният Договор за потребителски кредит №
1169*/18.10.2024г. е потребителски – страни по него са потребител по смисъла
на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за
свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла
на § 13, т. 2 ЗЗП. Процесният договор по правната си същност е договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК и се подчинява на правилата на
Закон за потребителския кредит и на чл. 143 - 147б ЗЗП, в това число и
забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които, съдът следи
7
служебно.
Безспорно е, че между ищеца Р. Р. А. и „С. К.” ООД, с ЕИК
********* е сключен Договор за потребителски кредит № 1169*/18.10.2024г.
за сумата от 1000.00 лева, заплатена на 23 вноски, фиксиран лихвен процент
– 50 % и ГПР – 65.61 %.
Безспорно е, че ищеца притежава качеството на потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Съдът намира за основателни наведените в исковата молба
твърдения за нищожност на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК,
във връзка с чл. 11, чл. 19 ЗПК. След като изследва съдържанието на
процесния договор за паричен заем, съдът намира, че не са спазени всички
изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит,
предвидени в цитираните разпоредби, тъй като договорът е сключен в
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. с чл. 22 от ЗПК.
Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка
с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента
на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг.
чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният
процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно
отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и
уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на
заетата сума от кредитополучателя. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В разпоредбата на
чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е предвидено, че в договора за потребителски кредит
следва да се съдържа информация относно лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който
е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
8
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства
се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за
всички приложими лихвени проценти. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК общите условия са
неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се
подписва от страните по договора. От събраните по делото доказателства се
установява, че по – голяма част от императивно определеното съдържание на
договора е налице. В договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/,
като абсолютна процентна стойност - 65.61%, а фиксиран лихвен процент по
кредита 50.00 %. Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Както в договора, така и в стандартния
европейски формуляр за предоставяне на информация липсва конкретизация
относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до
неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е
нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и
разбираем начин (чл. 10, ал. 1 ЗПК). В договора са посочени абсолютни
стойности на лихвения процент и ГПР, но не е посочена методиката на
формиране годишния процент на разходите, от където не е ясно по какъв
начин е формиран ГПР. Посочването само с цифрово изражение на процента
ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания, а следва
да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР, а в случая това не е сторено, което е
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Липсата на разбираема и недвусмислена
информация в договора по смисъла на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да
заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от
сключването му, поради което договорът е недействителен. Годишният
процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита се изчисляват по специална
формула.
Нарушени са разпоредбите на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. с чл. 22 от
9
ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на
визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер –
пет пъти размера на законната лихва. В параграф 1 на ДР на ЗПК е дадена
легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ -
това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси и
възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. При липсата на
данни за наличие на други разходи по кредита, става ясно как е формиран ГПР
от 65.61%, т.е. какво друго е включено в ГПР извън фиксирания годишен
лихвен процент. Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за
нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. След като се установи, че процесния договор е нищожен на основание
чл. 26 ЗЗД във вр. с чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 11 от Закона за
потребителския кредит, поради противоречие на закона, това изключва
разглеждане на възраженията на ищеца за нищожност на отделни клаузи на
договора– неустойка.
За това иска е основателен и доказан и следва да се уважи, като се
признае за установено по отношение на ответника, че Договор за
потребителски кредит № 1169*/18.10.2024г. е нищожен на основание чл. 26
ЗЗД във вр. с чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 11 от Закона за
потребителския кредит, поради противоречие на закона.
По насрещния иск с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 от
ЗПК и чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
10
обезщетение за забавата. По делото няма спор, че между страните по делото е
възникнало договорно правоотношение със сключване на процесния договор.
Ищецът по насрещната искова молба прави искане в случай, че съдът намери
процесния договор за изцяло недействителен, съдът да осъди ищцата да му
заплати сумата в размер на 625.00 лева – усвоена от ищеца, представляваща
главница по кредита. Това процесуално условие, поставено от ищеца по
насрещната искова молба е налице. С оглед гореизложеното, Договор за
потребителски кредит № 1169*/18.10.2024г. е нищожен на основание чл. 26
ЗЗД във вр. с чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 11 от Закона за потребителския
кредит, поради противоречие на закона и потребителят на основание чл. 23
ЗПК дължи връщане само на главницата, не и на други суми. Безспорно е, че
ответника А. в хода на делото на 27.05.2025г., след предявяване на насрещния
иск, е платил главницата. Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК доколкото
претенцията на ищеца е удовлетворена чрез погасяване на претендираните
суми за главница и за лихва по исковете по чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 от ЗПК и
чл. 86 ЗЗД, исковете следва да се отхвърлят, без да се обсъждат другите
обстоятелства по делото и доказателствата, свързани с тях. За това
насрещният иск за претендираната главница от 625.00 лева - главница по
Договор за потребителски кредит № 1169*/18.10.2024г., ведно със законната
лихва върху главницата от 625.00 лева, считано от датата на депозиране на
насрещния иск – 24.03.2025г. до окончателното плащане, подлежи на
отхвърляне поради плащане.
По разноските:
Право на разноски имат и двете страни.
Ищецът по първия иск и ответник по насрещния иск Р. А. чрез
процесуалния си представител - адв. С. П. – АК - Пловдив претендира за
разноски в общ размер на 938.30 лева, от който 68.10 лева – държавна такса;
адвокатско възнаграждение от 470.20 лева по първия иск и адвокатско
възнаграждение от 400.00 лева по насрещния иск.
Ответникът по първия иск и ищец по насрещния иск - „С. К.” ООД
чрез процесуалния си представител – адв. Х. М. – САК, претендира за
разноски в общ размер на 530.00 лева, от които 50.00 лева – държавна такса за
насрещния иск; адвокатско възнаграждение от 480.00 лева.
Процесуалното представителство е безплатно на основание чл. 38,
11
ал. 2 от от Закона за адвокатурата (ЗА) за оказване на помощ на материално
затруднено лице. Ищеца А. е представляван на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА от адв. С. П. видно от представения договор за правна защита и
съдействие (л. 6 – гр. д. 294/2024 ЧРС и л.49). Следва да се посочи, че делото е
завършило с едно съдебно заседание, като нито ищецът, нито процесуалният
му представител са присъствали в съдебна зала, с оглед правния интерес,
изхода на спора, предвид и депозирания списък, че следва да присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 470.20 лева.
За това на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва
да се осъди да заплати на процесуалния представител на ищеца – адв. С. П.
адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално
представителство и защита на ищеца в размер от 470.20 лева.
Относно насрещния иск: Извършеното плащане на дължимите суми
съставлява факт, настъпил след завеждане на делото, който е от значение за
спорното право. Ответникът е причина за завеждане на делото, съдът
съобразявайки и че претендираните суми са погасени чрез плащане едва в
хода на исковия процес, формира извод за отхвърляне на исковете като
погасени чрез плащане. Разноските се дължат от страната, която с
поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като
задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение
за заплащане на понесените от съответната страна вреди. Присъждат се
разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след
предявяването му, ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца,
ако същото е било ликвидно и изискуемо вземане към датата на исковата
молба. След като исковете се отхвърлят като погасени чрез плащане,
извършено след депозиране на насрещния иск, следва да се приеме, че с
поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото по арг. от
противното на чл. 78, ал. 2 от ГПК и следва да понесе отговорност за
направените от ищеца разноски. В случая не са налице предпоставките на чл.
78, ал. 2 ГПК, тъй като извършеното плащане на 27.05.2025г. – след
депозиране на насрещния иск на 24.03.2025г. поради което не освобождава
ответника от задължението за заплащане на разноски по делото. Ето защо
ответника следва да заплати на ищеца разноските на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК в общ размер на 530.00 лева, от които 50.00 лева – държавна такса за
12
насрещния иск; адвокатско възнаграждение от 480.00 лева.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „С. К.” ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н М., бул. Ц. ш. №
*** Е, ет. *, чрез процесуалния си представител - адв. Х. М., че Договор за
потребителски кредит № 1169*/18.10.2024г., сключен с Р. Р. А., с ЕГН
**********, с адрес: с. К., общ. Доспат, обл. Смолян, ул. Б. № * е нищожен на
основание чл. 26 ЗЗД във вр. с чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 11 от
Закона за потребителския кредит, поради противоречие на закона.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С. К.” ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., р-н М., бул. Ц. ш. № *** Е, ет. *, чрез
процесуалния си представител - адв. Х. М. против Р. Р. А., с ЕГН **********,
с адрес: с. К., общ. Доспат, обл. Смолян, ул. Б. № * искове с правно основание
чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 625.00 лева -
главница по Договор за потребителски кредит № 1169*/18.10.2024г., ведно
със законната лихва върху главницата от 625.00 лева, считано от датата на
депозиране на насрещния иск – 24.03.2025г. до окончателното плащане,
поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „С. К.” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н М., бул. Ц. ш. № *** Е, ет. *, чрез процесуалния си
представител - адв. Х. М. ДА ЗАПЛАТИ на Р. Р. А., с ЕГН **********, с
адрес: с. К., общ. Доспат, обл. Смолян, ул. Б. № * сумата от 68.10 лева
/шестдесет и осем лева и 10 ст./ – разноски /държавна такса/.
ОСЪЖДА „С. К.” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н М., бул. Ц. ш. № *** Е, ет. *, чрез процесуалния си
представител - адв. Х. М. ДА ЗАПЛАТИ на адв. С. Ж. П. – АК Пловдив, със
съдебен адрес: гр. П., пл. С. № *, ет. *, офис *** сумата от 470.20 лева
/четиристотин и седемдесет лева и 20 ст./, представляваща възнаграждение за
оказано безплатно процесуално представителство на Р. Р. А..
ОСЪЖДА Р. Р. А., с ЕГН **********, с адрес: с. К., общ. Доспат,
обл. Смолян, ул. Б. № * ДА ЗАПЛАТИ на „С. К.” ООД, с ЕИК *********,
13
със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н М., бул. Ц. ш. № *** Е, ет. *,
чрез процесуалния си представител - адв. Х. М. сумата от 530.00 лева
/петстотин и тридесет лева/ – разноски по насрещния иск.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред ОС - Смолян в
двуседмичен срок, считано от съобщението.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
14