О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№…..
ОКРЪЖЕН СЪД
ЛОВЕЧ, в закрито заседание на шестнайсети ноември през две хиляди и осемнайсета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА,
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
като изслуша докладваното от съдията-докладчик
Ангелова, ч.гр.д.№480/2018г., за да
се произнесе, съобрази:
Производство по чл.274,ал.1,вр.с чл.248 от ГПК.
Подадена е частна жалба от Т.С.Ц. ***, против Определение
№18.09.2018г.,пост.по гр.д.№604/2018г. на РС-Тетевен. С обжалвания акт по реда
на чл.248 от ГПК, е оставена без уважение молбата на Т.Ц. за изменение на
постановеното Решение
№156/30.08.2018г.,постановено по реда на ЗЗДН,в частта на разноските. Съдът е
счел молбата й за неоснователна,позовавайки се на т.1 от ТР
№6/2012г.на ОСГТК на ВКС,съгласно което съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат,когато страната е заплатила възнаграждението. В
договора следва да е вписан начинът на плащане, в случай,че е в брой-доказателства
за това,като вписването в договора за правна помощ за извършено плаща има
характер на разписка. Излага,че действително в приложения договор за правна
защита и съдействие е договорено възнаграждение от 400лв. и е заплатила 100лв.в
момента на сключване на договора-на 13.07.2018г. В договора,обаче изрично е
упоменато в графата „начин и срок на плащане”,че останалата сума от 300лв. ще
се плати в първото по делото заседание,което се е провело на 13.07.2018г.
Съгласно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения заплащането на възнаграждението е авансово и платимо към датата
на сключване на договора за правна помощ. Може и да бъде разсрочено на няколко
вноски. Представя анализ на ТРеш.№6/2012г. на ОСГТК
на ВКС и твърди,че молбата й за изменение на разноските е допустима, с оглед
представения списък по чл.80 от ГПК. Развива,че след като списъкът е надлежно
представен по делото,то посочените в него разноски следва да се уважат. Сочи,
че при изписване на номера на делото в диспозитива на
обжалваното определение, е допусната техническа грешка,което счита за
допълнително основание за отмяната му.
Моли да се отмени обжалваното определение и постанови
ново,с което се допълнят присъдените в нейна полза разноски до пълния изплатен
размер от 400лв.
Постъпил е отговор по реда и в срока на чл.276 от ГПК от Ц.Х.Ц.
***. Моли частната жалба да се остави без
уважение. Твърди,че е подадена от лице,което по фамилия не съществува по
гр.д.№604/2018г.на РС-Тетевен и в постановеното решение. Съществува лице с
фамилия Милева. Счита,че законосъобразно съдът е приел,че съгласно т.1 от ТРеш.№6/2012г.на ОСГТК на ВКС съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат когато страната е заплатила такова. В случая
в договора е посочено,че е заплатена сумата 100лв. и с оглед характера му на
разписка,доказва извършеното плащане.В списъка по делото не е отразено
извършено плащане на цялата сума и е подписан само от адвоката.
По допустимостта.
За обжалваното Определение № 450/18.09.2018г.
жалбоподателят е била уведомена на 25.09.2018г.,а жалбата е подадена на
28.09.2018г.-т.е.в рамките на законния 1-седмичен срок по чл.275 от ГПК и от
легитимирана да обжалва страна. Затова въззивният състав приема,че жалбата е допустима
и следва да се разгледа по същество.
По основателността.
Съдът счита,че частната жалба е неоснователна.
При произнасянето си РС-Тетевен е съобразил точно и
правилно приетото в т.1 от ТРеш.№6/06.11.2013г.,пост.по
т.д.№6/2012г.на ОСГТК на ВКС.
По правилата на чл.78 от ГПК разноски се присъждат
само,когато е доказано извършването им. Как ще бъде доказан този факт се
определя от уговорения между адвоката и клиента начин на плащане. Изключение е
нормативно предвидените начини на разплащане- н-р чл.3 от Закон за ограничаване
на плащанията в брой. При плащане по банков път следва да се представи
издадения банков документ, удостоверяващ нареждането за плащане.
В случая в Договора за правна защита и съдействие е
вписано,че е уговорен адвокатски хонорар
от 400лв.,от който 300лв. ще бъдат платени в първото съдебно заседание, а 100
лв. са платени в брой. С оглед приетото в т.1 от цитираното ТРеш.
договорът служи освен да обективира постигнатото съгласие за размера на
хонорара и като разписка, удостоверяваща заплащането му. В случая е отразено,
че е заплатена реално сумата от 100лв. и затова правилно РС-Тетевен е отчел
като извършен единствено този разход от страната. Доказателства за плащане и на
договорения остатък от 300лв. не са представени. Описанието им в Списъка по
чл.80 от ГПК няма и никога не е имало удостоверителната сила, придадена на
договора,посочена по-горе. Дори и да е уговорено разсрочено плащане, за да се
признае като разход отново е нужно да се представят доказателства за реалното
им извършване или удостоверяване в договора за правна защита и съдействие.
Такива страната не представя.
Затова въззивният състав
изцяло споделя мотивите на РС-Тетевен за липса на доказателства за
реално извършен разход,при което искането за изменение на решение №156/30.08.2018г.,пост.по
гр.д.№604/2018г.на РС-Тетевен в частта за разноските,е явява изцяло недоказано
и правилно е оставено от съда без уважение.
Доводът за допусната техническа грешка в диспозитива на обжалваното Определение №450/18.09.2018г. е относим към производство по чл.247 от ГПК, произнасянето по
което е в правомощията на първоинстанционния съд,не и на въззивния.
По изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК
ОС-Ловеч намира, че обжалваното Определение №450/18.09.2018г., пост.по
гр.д.№604/2018г. на РС-Тетевен, е правилно и законосъобразно и следва да се
потвърди изцяло.
По изложените
съображения ОС-Ловеч
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№450/18.09.2018г., пост.по гр.д.№604/2018г. на РС-Тетевен, като правилно и
законосъобразно.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.