№ 126
гр. Кнежа, 24.04.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Кристиан Д. Колев
като разгледа докладваното от Кристиан Д. Колев Гражданско дело №
20241430100615 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 284/14.08.2024 г. на З. М. Г., чрез
адв Г., срещу М. М. Т., с която се иска ответникът да бъде осъден да плати сумата от 5000
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществнени вреди, настъпили в
резултат от извършено престъпление по чл. 155б,ал.2,т.1, пр.2, вр.ал.1 от НК, и сумата от
10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неумществени вреди, настъпили в
резултат от извършено престъпление по чл. 159,ал.4,т.1 вр. ал.2, вр. чл. 26,ал.1 от НК, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, до
окончателното изплащане.
Препис от исковата молба, приложенията и направеното допълнение е редовно връчен
на ответника, като в срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор и допълнение към него.
На осн. чл. 140,ал.1 вр. ал.3 от ГПК намира, че исковата молба е редовна и отговаря на
изискванията за редовност, като предявеният иск е родово и местно подсъден на Районен
съд Кнежа.
Съдът намира за основателно искането на ищеца да бъде изискано НОХД №807/2023 г.
по описа на РС Плевен, както и да бъде приет заверения препис от решение № 48 по
ВНОХД, респ. присъда №106/04.09.2023 г. по НОХД № 807/2023 г. по описа на РС Плевен,
тъй като са относими към твърденията на ищеца, че за твърдяното деяние има влязла в сила
присъда. Основателността на това доказателствено искане изключва необходимостта от
приемането на останалите представени от страните писмени документи за привличане на
дееца в качеството на обвиняем и т.к. Направените от двете страни доказателствени искания
за разпит на свидетели не отговарят на изискванията за редовност съгласно чл. 156,ал.1 и 2
от ГПК, тъй като не са посочени имена на свидетели, както и конкретните обстоятелства,
които ще се установяват с показанията на всеки от тях. Ето защо, следва да бъдат дадени
указания на страните на осн. чл. 101,ал.1 от ГПК със съответното предупреждение съгласно
ал. 3 от същата разпоредба.
По отношение на представенеото заключение на съдебно-психиатрична експертиза,
съдът намира доказателственото искане на ищеца за недопустимо, тъй като заключението е
изготвено по друго дело и различен процесуален ред, а не в хода на исковото производство
по реда на ГПК. Ето защо, искането е неоснователно.
Съдът на основание чл.140, ал.3, вр.чл.146 ГПК следва да изготви и проекто -доклад
по делото, който да се съобщи на страните с настоящото определение.
С оглед горното, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 23.05.2025 г. от
14:20 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от
определението, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба, респ. допълнението към
него.
ИЗИСКВА на осн. чл. 186 от ГПК от РС Плевен НОХД № 807/2023 г. по описа на РС
Плевен за прилагане.
ПРИЕМА и прилага представените към исковата молба заверени преписи от Решение
№ 48 по ВНОХД №954/2023 г. по описа на ОС Плевен и Присъда №106/04.09.2023 г. по
НОХД № 807/2023 г. по описа на РС Плевен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника допускане до
приемане на представените заверени преписи от документи.
УКАЗВА на страните З. М. Г. и М. М. Т., че най-късно в насроченото съдебно
заседание следва на осн. чл. 101,ал.1 от ГПК да уточнят своите доказателствени искания за
разпит на свидетели, като посочат три имена и конкретни обстоятелства, които ще се
установяват с показанията на всеки един от свидетелите.
Предупреждава страните, че при неизпълнение на дадените указания на осн. чл.
101,ал.3 от ГПК, съдът ще приеме процесуалното действие за неизвършено.
На основание.чл.140, ал.3, вр.чл.146 ГПК, съдът изготви следния проекто - доклад
на исковата молба:
Ищецата основава претенцията си на твърденията, че с Присъда №106/04.09.2023 г. по
НОХД №807/2023 г. по описа на РС Плевен, ответникът е признат за виновен в това, че е
извършил престъпления по чл. 155б,ал.2,т.1,пр.2, вр.ал.1 от НК и по чл. 159,ал.4,т.1,вр.ал.2
вр. чл. 26 от НК спрямо ищцата, като деянията били осъществени на неустановена дата през
месец януари 2018 г. и през периода от 07.02.2018 г. до 03.07.2018 г. в гр. Кнежа чрез
интернет приложение „Facebook-Messenger”. В хода на съдебното производство били
предявени граждански искове, които не били приети за съвместно разглеждане, като се сочи,
че това обстоятелство е отразено в съдебния протокол на съдебното заседание. Ищцата
формулира довод за претърпени неимуществени вреди, настъпили в пряка причинно-
следствена връзка от престъпните посегателства, тъй като претърпяла психически, морални,
емоционалн болки и страдания, които имали траен негативен ефект върху психиакта и
цялостнот и развитие на подрастващо дете. Ответникът се възползал от ниската възраст на
ищцата, нейното беззащитно състоние и детско любопитство, за да заволи свои страсти и за
да манипулира нейното чувство на срам, страх и неудобство чрез заплаха за да продължи да
извършва престъпното деяние. Ищцата счита, че поради естеството на престъпленията на
които е станала обект, са настъпили негативни изживявания от нейна страна, срам от
реакции на близки, приятели, съученици и всички околни, както и чувство на неудобство и
безсилие. Към датата на деянията сочи, че не е била готова да има сексуални отношения и
все още чувствала, че била дете. След разкрИ.е на престъпните посегателства, ищцата
твърди, че е посещавала психолог, като нанесените и психологични, емоционални и морални
травми оставили траен негативен отпечатък в живота и като дете, в неготово правилно
полово развитие и възприемане на срещуположния пол. Ищцата твърди, че в резултат от
противоправното деяние спрямо нея била извършена дисциплинарна проверка в училище и
е наложено наказание „забележка“ със Запвоед на директора на ОУ „Васил Левски“ гр.
Кнежа. Поради това нейните родители я преместили в друго училище в гр. Кнежа, но поради
изпитания срам от старите и новите и съученици, които също узнали за случилото се, тя се
преместила да учи в гр. Плевен. Макар да изминали шест години от деянието, град Кнежа
бил малък, хората се познавали, а ищцата продължавал да живее с чувството, че всеки един
от нейните или около нейната възраст хора, знае и е виждал разпостранените чрез интернет
2
пространството голи снимки. Нейните събеседници все още имали особено отношение към
нея.
Ищцата допълва още, че чрез първото деяния ответникът я склонил да участва в
похотливо показване на човешки полови органи и мастурбация, като я заплашил с
разгласяване на позорящи обстоятелства, а именно разпространяване в интернет мрежата на
голи снимки на нейната приятелка – М. Д. М. от гр. Кнежа. С второ деяния той
разпостранил порнографски материали в интернет за създавнането на които е използвана
ищцата преди да е навършила 18 г. възраст. Двете деяние били свързани, тъй като с първото
е използвана заплаха за да бъде принудена ищцата да заснеми чрез показване човешки
полови органи и мастурбиране, а с второто са разпостранени така създадените
порнографски материали. Произтичащите негативни последици оценявали различно, като
при осъществяване на съставна на двете престъпление е установено, че ищцата не е била
готова да има сексуални отношения, чувствала, че все още е дете, имала присъщи за
възрастта и емоционална и социална незрялост и е била ръководена от ценности при
приятелство – да съхрани достойнството на приятелката си и да я предпази от злепоставяне.
На нейната възраст било лесно да и се внуши нещо, което да обърне представите и за
случващото се, а като последица настъпвало тревожност с негативни опасания и лоши
предчувствия, водещи до загуба на увереност за контрол на ситуацията. Психологичният
отговор на възприетите стресори е срам и неудобство и единствено подкрепата на
семейството и я предпазило от по-сериозни негативни последици. От разпостранените
порнографски материали, настъпили последици в училището, в което ищцата учила, като
трябвало да дава обяснения защо уронва престижа на училището, а в резултат от това се
наложило да смени училища в гр. Кнежа и да се премести след това в гр. Плевен. В резултат
от това изпитала срам и неудобство, тъй като и нейният съученици узнали за порнографския
материал. В гр. Плевен учила един срок само, тъй като нейните родители не разполаги с
достатъчно средства да продължи, поради което се върнала сред учениците си в гр. Кнежа,
които понякога и напомняли какво е правила. Периодът за който претендира обезщетение е
от януари 2018 г. до завършване на училище в гр. Кнежа през 2024 г., като счита, че
интезитета на претърпените болки,страдания /срам и неудобство/ били знаителни в първите
години до 2020 г., докато завършила 7-ми клас и с по-нисък интезитет до 2024 г., докато
завършила средното си образование.
Ищцата иска от съда да уважи предявените искове.
В отговора на исковата молба ответникът счита, че исковата молба не отговаря на
изискванията за редовност, тъй като е налице непоследователност в петитума на исковата
молба и обстоятелствената част на исковата молба, както и неяснота по отношение на
периода, за който се твърди, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, както и във
връзка с кои деяние точно се претендира обезщетение. Ответникът счита исковата претенция
за допустима, но неоснователна. Оспорва твърденията за претърпени неумуществени вреди,
тяхната причинно-следствена връзка с твърдените деяния, както и размера на обезщенията.
Релевира възражение за изтекла 5-годишна погасителна давност на претендираното от
ищцата обезщетение, тъй като деянията са от януари 2018 г., периодът от 07.02. до
03.07.2018 г., а исковата молба е подадена на 15.08.2024 г. Ответникът твърди, че е
привлечен като обвиняем на 05.10.2018 г., като още на досъдебно производство ищцата е
имала възможност да предяви исковата си претенция. Ответникът релевира и възражение за
изтекла погасителна давност и по отношение на акцесорното вземане за лихви, поради
изтичане на предвидения давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Ответникът счита,
че воденото срещу деликвента наказателното производство не спирало давностния срок, тъй
като не е необходимо авторството на деянието да е установено по специален ред. Дори
деяниято да представлявало престъплен ие, давността за гражданската отговорност,
започнала да тече от момента на извършване на деянието, а не от влизане в сила на
присъдата.
Иска се от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендират се
разноски.
3
С въведените от страните твърдения, съдът намира, че е сезиран с обективно
съединени искове са с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Релевирано е и
правопогасвящо възражение по чл. 110 и чл. 111, б. „в“ от ЗЗД от ответника.
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи, че ответвникът е
извършил описаните в исковата молба (действие или бездействие), че не е била пълнолетна
към датата на деликта; противоправността на деянието, причинната връзка между деянията
и увреждането, неимуществените вреди – настъпването и в правната сфера сфера на ищцата
и техният размер; изпадането в забава и размера на обезщетението за забава; прекъсване или
спиране на предвидените в закона давностни срокове
УКАЗВА на ответника, че може да проведен насрещно доказване на твърденията на
ищеца, както и да установи фактите, на които се основават неговите възражения, а именно
изтичане на предвидените в закона давностни срокове.
ОТДЕЛЯ като безспорен факт, че е поставена влязла в сила Присъда №106/04.09.2023
г. по НОХД №807/2023 г. по описа на РС Плевен, с която ответникът е признат за виновен в
това, че е извършил престъпления по чл. 155б,ал.2,т.1,пр.2, вр.ал.1 от НК и по чл.
159,ал.4,т.1,вр.ал.2 вр. чл. 26 от НК спрямо ищцата; както и обстоятелството, че ищцата не е
навършила пълнолетие към датата на извършването им.
УКАЗВА на страните, че най-късно в насроченото съдебно заседание могат да
изразят становище по проектодоклада по делото, като предприемат съответните
процесуални действия, като в противен случай губят възможността да сторят това по-късно,
освен при условията на чл. 147 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
4