Р Е Ш Е Н
И Е
№ 205 23.09.2021 г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на петнадесети септември две хиляди двадесет и първа година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
1.ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Светла
Кърлова
и в присъствието на прокурор Йордан
Георгиев от ОП - Кюстендил
като
разгледа докладваното от съдия Демиревски
касационно
административнонаказателно дело № 193 по описа за 2021 г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 211 от АПК във вр. с чл. 63 ал. 1 изр. 2 от ЗАНН.
Адв.
Р.А. ***, като пълномощник на „Г.Г.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, със законен представител управителя З.П. и съдебен адрес:***,
обжалва решението по а.н.д. № 1217/2020 г. на РС – Кюстендил. Релевира
касационното основание по чл. 348 ал. 1 т. 1, във вр. с ал. 2 пр. първо от НПК.
Нарушенията на закона поради неправилното му прилагане, свързва с нарушение на
процедурата по чл. 40 ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, неправилно приложение на чл. 75а
ал. 2 от ЗТМТМ и съответно недоказаност на противоправното деяние. Моли за
отмяна на решението и отмяна на НП. Претендира разноски по делото.
В
с.з. пълномощникът на ответната Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ – Кюстендил,
ст. юр. Г., оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на КнОП дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като не са налице сочените
касационни основания за отмяна на въззивното решение, което намира за правилно
и обосновано.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл. 210 ал. 1 от АПК в
преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №10-0001061/23.09.2020 г. на Директора на ДИТ –
Кюстендил, с което на „Г.г.“ ЕООД в качеството на местен работодател по см. на
§1 т. 11 от ДР на ЗТМТМ, за нарушение на чл. 75а ал. 2 от ЗТМТМ, на основание
чл. 79 ал. 4 във вр. с чл. 75а ал. 2 от ЗТМТМ е наложена имуществена санкция в
размер на 2 000 лв.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че в периода месец април 2020 г. служителите от ДИТ – Кюстендил извършили проверка по документи на „Г.Г.“ ЕООД
за спазване на изискванията на ЗТМТМ. Изпратена била призовка до дружеството за
явяване на негов служител и представяне на определени документи. След
представянето им е установено, че дружеството като местен работодател е
сключило трудов договор № 021 от 10.02.2020 г. с лицето В. С., гражданин на Р. Северна
Македония. След получаване на допълнителна информация от компетентните органи е
установено, че лицето няма разрешен статут на пребиваващ в страната чужденец и
няма разрешен достъп до пазара на труда.
За лицето е действала забраната за достъп до
пазара на труда по чл. 8 ал. 1 т. 2 от ЗТМТМ. Отправена е покана до дружеството
за съставяне и връчване на АУАН, получена на 12.05.2020 г. от адв. А.,
упълномощен със съответните права от управителя на дружеството. За съставянето
на акта не се е явил представител на дружеството, за което е съставен протокол
от 26.05.2020 г. АУАН е изпратен по пощата с препоръчано писмо с обратна
разписка. Разписката не е получена на адреса на управление на дружеството от
упълномощено и АУАН е поставен на таблото за обявления и на официалната
интернет страница на органа. Отделно от това, АУАН е връчен на управителя на
дружеството на 08.09.2020 г., което не се отрича от същия.
Като
правни изводи съдът е установил липса на допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила в процедурата по административно наказване, наличие на реквизитите по
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, връчване на АУАН по надлежния ред и доказано
противоправно деяние. Съдът е установил законосъобразност на наложената санкция,
нарушението се явява доказано от обективна и субективна страна и е потвърдил
НП.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218 ал. 2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за
съответствие с материалния закон решението
е правилно.
Правилен
е извода на съда за отсъствие на нарушения в процедурата по съставяне и
връчване на АУАН.
По
фактите:
Санкционираното
дружество е със законен представител управителя З.П.. В обема на законното
представителство, с нотариално заверено пълномощно от 12.04.2019 г. /лист 50 от
първоинстанционното дело/, управителят П. е упълномощил Т.П.Ш. да го
представлява и подписва всички книжа и документи пред държавни органи, без
право да получава и подписва АУАН и НП. Пълномощното е представено с другите
документи, които са разгледани от контролните органи при извършената проверка
по документи. Този факт е безспорно установен от показанията на св. В.. За
резултатите от проверката дружеството е уведомено по седалището и адреса на
управление, регистрирани в ТР и е поканено за съставяне на АУАН с писмо изх. № 20033167/11.05.2021
г. на гл. инспектор Д. В.. Писмото е получено от адв. А. /лист 17/. Изготвен е
протокол от 26.05.2020 г. за липса на представител на дружеството. АУАН е
съставен на 26.05.2020 г. и изпратен за връчване на дружеството по пощата с
известие за доставяне, което не е редовно връчено, след което е поставен на
таблото за обявления в ДИТ – Кюстендил и на интернет страницата на ИА „ГИТ“ –
Кюстендил. АУАН е счетен за връчен след изтичане на 7 дни от поставяне на
съобщението.
По
правото:
В
процедурата по съставяне и връчване на АУАН са приложими правилата на ЗАНН и
ЗТМТМ. Специална норма на чл. 79 от ЗТМТМ въвежда особени правила за връчване
на АУАН, но не и за неговото съставяне, поради което от препращането по чл. 79
ал. 5 от ЗТМТМ приложение намират правилата на чл. 40 от ЗАНН. Актосъставителят
е спазил нормата на чл. 40 ал. 2 от ЗАНН, изпращайки покана до управителя на
дружеството за явяване за съставяне на акта. Поради неявяване на управителя П.
на посочената от органа дата и липсата на изрично пълномощно за упълномощен
представител на дружеството да получава АУАН, актът правилно е съставен в
отсъствие на законния представител на дружеството. Връчването на акта е дължимо
по правилата на чл. 79 ал. 2 - 3 от ЗТМТМ. Не е било възможно лично връчване на
АУАН на П. като законен представител на дружеството, тъй като лицето не е
намерено на адреса на управление на дружеството, а неговият личен адрес е извън
пределите на страната. Не е било възможно връчване на АУАН и на друт
представител на дружеството, тъй като няма лице упълномощено с права за подобно
фактическо действие.
Поради
липсата на друга възможност за връчване, правилно е предприето изпращане на
АУАН по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка чрез „Бълграски пощи“ АД.
За редовност на връчването важат Общите условия на договора с потребителите на
универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от
„Български пощи“ АД във вр. със чл. 21 ал. 1 от ЗПУ. Нормата на чл. 44 б. “в“
от Общите условия предвижда пратките до ЮЛ да се доставят на посочения адрес в
деловодството или на упълномощен служител. В случая по делото, АУАН не е бил връчен
на адреса на управление на дружеството на упълномощено лице, което по функции
се приравнява на служител на фирмата на търговеца. За връчването на АУАН по
пощата не е необходимо изрично пълномощно, за разлика от връчването по чл. 79
ал. 2 пр. 1 от ЗТМТМ. Връчването на АУАН не е осъществено редовно по пощата,
поради което е било дължимо връчване чрез таблото за обявление и на официалната
интернет страница на органа, което е и било сторено, което е видно от
представените доказателства за това /лист 10 и 11 по делото/.
Правилен
е извода на съда за доказано противоправно деяние.
Приобщените
пред районния съд писмени доказателствени средства във вид на трудов договор № 021/10.02.2020
г. на В. С., разчетно - платежни ведомости на дружеството за периода м.
февруари 2020 г., уведомление по чл. 62 ал. 4 от КТ от 21.09.2020 г., писмо до
Агенцията по заетостта от 13.03.2020 г. и отговор от 30.03.2020 г., писмо до
ОДМВР – Кюстендил от 03.04.2020 г. и отговор от 16.04.2020 г., установяват
факта на престирана работна сила по трудово правоотношение между дружеството и
лицето Владко С. на датата на нарушението по НП – 10 февруари 2020 г. Видно от
писмото на началник група „Миграция“ при ОДМВР – Кюстендил от 16.04.2020 г. е,
че лицето няма разрешен статут на пребиваващ в страната чужденец. От писмото на
Зам. изпълнителния директор на Агенция по заетостта от 30.03.2020 г. е видно,
че на посоченото лице не е предоставен достъп до пазара на труда за
осъществяване на трудова заетост и не е издавано разрешение за работа като
комондирован специалист. Не е подавано заявление от страна на дружеството за
упражняване на трудова заетост на чужденци в Р. България или декларации за
краткосрочна заетост без разрешение за работа на чужденци, граждани на трети
държави. Посоченото отрича правото на С. за достъп до пазара на труда от ЗТМТМ.
Налице е предоставяне на работна сила от С. по смисъла на изпълнителното деяние
в санкционния състав на чл. 75а ал. 2 от ЗТМТМ. Дружеството има качеството на
местен работодател по § 1 т. 11 от ДР на ЗТМТМ.
Не
могат да се приемат твърденията на касатора, че е налице неправилна
квалификация на изпълнителното деяние. Чл. 75а ал. 2 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност е ясен – „Наказанието по ал. 1 се налага и на
работодател – физическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е
приело законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответно
разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, а на работодател –
юридическо лице /какъвто е конкретният случай/, се налага имуществена санкция в
размер от 2000 до 20 000 лева, освен ако не подлежи на по – тежко
наказание“. Извършеното нарушение изцяло покрива изпълнителното деяние по чл.
75а ал. 2 от ЗТМТМ.
Касационният
съд ще допълни мотивите на районния съд, като ще отбележи липса на маловажен случай,
поради отсъствие на предпоставките по чл. 93 т. 9 от НК. Поведението на
дружеството не разкрива белезите на деяние с по - ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.
Наложената
имуществена санкция е законосъобразна по критериите на чл. 27 ал. 1 - 3 във вр.
с чл. 83 ал. 2 от ЗАНН като наложена в минималния законов размер, с което се
постигат целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН.
На
основание чл. 221 ал. 2 пр. 1 от АПК решението на районния съд ще се остави в
сила.
На основание чл. 63 ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37
от ЗПП и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, жалбоподателят
дължи на ДИТ - Кюстендил юрисконсултско възнаграждение за касационната
инстанция в размер на 80 лв.
Мотивиран
от горното, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260150/25.05.2021
г. по а.н.д. № 1217/2020 г. на РС – Кюстендил.
ОСЪЖДА „Г.Г.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“
– КЮСТЕНДИЛ, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Гладстон“ № 35, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. /осемдесет/ лева.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.