Р Е Ш Е Н И Е
№ 121
Велико
Търново, 09.05.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми адм. състав, в открито съдебно
заседание на седми април две хиляди двадесет и втора година в
състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
при секретаря С.Ф.
и в присъствието на прокурора ...........................................................................
разгледа докладваното от съдията адм.дело №
73/2022г. по описа на съда. При това, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 118, ал.3 от
Кодекса за социално осигуряване, във вр. с чл.117, ал.1, б”в” от КСО.
Образувано
по Жалба с вх.№ 725/14.02.2022г. в АСВТ, подадено от името на А.Н.Л.-Х., Р.Б.Р.
и Н.А.Н., тримата действащи чрез упълномощения адвокат.
Оспорва
се Решение № 1012-04-185#1/06.01.2022г.
на директора на ТП на НОИ Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на
същите три лица срещу Разпореждане № РО-5-04-01033865/15.11.2021г. на
ръководителя на „Контрол по разходите на ДОО“ при същото териториално поделение
на НОИ, с което на жалбоподателите като солидарни длъжници е възложено да
внесат сумата по Ревизионен акт/РА/ за начет № РМ-5-04-01024290/27.10.2021г.:
главница 1 100,24лв. и лихви 120,57лв.
Жалбоподателите,
чрез
своя общ ПП твърдят, че в Разпореждането за събиране на сумите по РА за начет не
са посочени фактическите и правни основания за това. В самия РА имало
констатации за причинени щети на ДОО от отменен акт на медицинската експертиза,
но по никакъв начин не е доказана вина на членовете на ТЕЛК -ОЗ Павликени.
Липсва и причинно-следствена връзка между изплащането на пенсията на
освидетелстваното лице и отмененото ЕР на ТЕЛК. Според чл.110, ал.1 от КСО не
всеки отменен акт на МЕ е основание за тази отговорност, а само този, който е
отменен поради нарушаване на нормативни разпоредби при издаването му. В случая
АО в своето Решение не е отграничил
експертната дейност на лекарите от процедурната такава по издаването на
един ИАА. Не е посочил кои нормативни разпоредби са нарушени. По тези
съображения ПП на жалбоподателите иска от съда да отмени оспореното Решение на
директора на ТП на НОИ и потвърденото с него Разпореждане.
В с.з. жалбоподателите се
представляват от упълномощения адвокат, който поддържа жалбата и пледира да
бъде уважена. Представя писмена защита, в която развива съображенията си и ги
илюстрира с примери от съдебната практика. Допълнително посочва, че считат, че
НОИ не е обжалвал своевременно ЕР на ТЕЛК и същото е влязло в силата. Поради
това ЕР на НЕЛК е нищожно. Алтернативно посочва, че констатациите на ТЕЛК не са
отречени, а просто НЕЛК отправя препоръки за допълнителни изследвания. Не са
нарушени правилата на медицинската логика и технологията за оценка на ТНР. АО не е изложил мотиви в
какво се изразява „нарушаването на нормативните разпоредби“, т.к. всяко решение
на комисията предполага експертна оценка, която е аспект от дейността на ТЕЛК,
която резултат от познанията и опита в медицинската наука и практика. По
отношение на причиняването на щетата за ДОО обръща вниманието на съда върху
това, че на практика осигурителните
плащания са извършени на основание на чл.98, ал.7 от КСО. В заключение ПП
изтъква, че ТЕЛК е колективен орган и нормата на чл.110, ал.1 от КСО не
предвижда възможност за ангажиране на отговорността на ФЛ, членове на същата. Претендира
разноски.
Ответникът
по жалбата – директора на ТП на НОИ
– В. Търново, чрез процесуалния си представител заема становище за
неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмена защита,
подкрепена с примери от съдебната практика. Моли съдът да отхвърли жалбата. Счита,
че неправилното решение на ТЕЛК е довело до извършени осигурителни разходи. В
случая не е налице различно експертно мнение у ТЕЛК и НЕЛК, основано на знания
и опит в областта на медицината. Експертно мнение, което е израз на вътрешното
убеждение на лекарите при интерпретация на наличните клинични данни и
лабораторни изследвания за дадено заболяване. Не са налице различни изводи на
отделните медицински състави, а е констатирана непълнота на представената медицинска
документация, която членовете на ТЕЛК са игнорирали и са определили по-висок процент
ТНР, който не се следва в случая. Претендира за присъждане на разноски,
представляващи възнаграждение за *** в размер на 300,00 лв. Възразява за прекомерност на АВ.
Съдът установи, че жалбата, поставила началото на съдебното
производството е допустима, тъй като е подадена в преклузивния срок по чл. 118,
ал. 1 КСО. Оспореното Решение е получено на 24.01.2022 г., видно от ИД на л.12,
а жалбата е подадена на 07.02.2022г., чрез ТП на НОИ, където е входирана с №
2103-04-6/07.02.2022г. Оспорващите са
надлежна страна, притежаваща правен интерес от обжалването, т.к. са адресати на
възложените им с акта задължения, което
засяга неблагоприятно правната им сфера, т.к. са солидарно задължени да
възстановят определена парична сума, посочена по-горе.
Издаденият индивидуален административен акт /ИАА/
представлява годен обект на съдебен контрол, съгласно изричната разпоредба на
специалния закон - чл. 118, ал.1 от КСО. Съгласно правомощията си по чл. 97, ал.1 от АПК, извън посочените в чл. 117, ал.3 от КСО, директорът на ТП на НОИ е отхвърлил жалбата. С това на
практика е потвърдил разрешението на спорния материално правен въпрос,
предложено с оспореното пред него Разпореждане. На основание чл.97, ал.1 от АПК, мотивите на Решението стават мотиви на Разпореждането. Специалната норма
на чл. 118, ал.1 от КСО, само в отклонение от общите правила на АПК, превръща в
предмет на съдебен контрол решението на горестоящия административен орган. Делото
е подсъдно на АСВТ по правилата на родовата и местна подсъдност, предвид
нормата на чл.133, ал.2 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА по изложените по-долу
фактически и правни съображения.
Доказателствената тежест е
разпределена между страните с Разпореждане от 14.03.2022г. в предварителния
доклад по делото. На оспорващите бе указано, че следва да
установят пред съда положителните факти, които сочат в жалбата си. На
ответника, че следва да докаже пред съда съществуването на фактическите
основания, посочени в оспореното Решение и изпълнението на законовите
изисквания при издаването му. В това число, предпоставките на фактическия
състав, закрепени в хипотезата на чл.110, ал.1, т.1 от КСО. Наличие на щета за
фондовете на ДОО от неправомерно извършени плащания поради отменен акт на медицинската експертиза. При
наличие на пряка причинна връзка между отменения акт на МЕ и настъпилата щета,
т.к. ЕР на ТЕЛК е отменено, поради нарушаване на нормативните разпоредби при
издаването му.
Делото е основано на писмени
доказателства. Представени от ответника с административната преписка не са оспорени
от страните. В хода на съдебното следствие не са приобщени нови доказателства. Не
са четени нарочни определения за приети за безспорни между страните факти или
обявени служебно известни такива на съда.
След съвкупната преценка на приетите
доказателства, съдът прие за установени следните факти:
1.
С експертно решение №1200 от заседание №107 от 08.06.2020 г. на ТЕЛК към "МБАЛ - Павликени" ЕООД/вж.
л.35/ на П.П.е определена оценка на работоспособността 72 % трайно намалена работоспособност със срок на определения
процент ТНР - 3 г. и дата на инвалидизиране - 11.11.2014 г. Към този момент
лицето получава социална пенсия за инвалидност за 73 % ТНР със срок до
01.07.2020 г. при условията на чл. 90а, ал. 1 от КСО.
1.1.
Тримата
жалбоподатели са били членове на ТЕЛК, постановила експертното решение.
2.
Посоченото
ЕР на ТЕЛК е разгледано от медицинска комисия в ТП на НОИ - Велико Търново,
съгласно чл. 98, ал. 4 от КСО. При това не е потвърдено в частта, касаеща
оценката на трайно намалената работоспособност/вида и степента на увреждане.
Взето е Решение №2677/30.06.2020г. ЕР на ТЕЛК да бъде обжалвано/вж. л.37/.
Изложени са мотиви, че от приложената медицинска документация липсват данни за
чести илеуси, обосноваващи дадения % по част 8, раздел 6, точка 16 от Наредбата
за медицинската експертиза.
2.1.
Подадена е жалба на 01.07.2020 г. от председателя на Медицинската комисия до
НЕЛК.
3.
Постановено е ЕР от НЕЛК № 3013 от
заседание №210 от 04.11.2020г. на /вж.
л.39/ - специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови
болести, с което посоченото ЕР на ТЕЛК
Павликени е отменено и медицинското
досие е върнато за ново
освидетелстване. Изложени са мотиви, че
за паралитичен илеус, преодолян медикаментозно не се следва % ТНР. Не е
провеждана консултация с нефролог. Липсват изследвания в подкрепа на диагнозата
увреждане на междупрешленните дискове в
поясния и др. отдели на гръбначния стълб с радикулопатия. Поради недостатъчно
данни за оценката в ЕР на ТЕЛК на бъбречното страдание, НЕЛК отменя и връща за
консултация от нефролог и допълнителни изследвания на бъбречната функция.
4.
При новото произнасяне с
ЕР №0649 от заседание №089 от 25.05.2021
г. на друг състав на ТЕЛК към "МБАЛ - Павликени" ЕООД на П.П.е
определена оценка на работоспособността 50
% ТНР със срок на определения процент ТНР три години и дата на
инвалидизиране - 11.11.2014 г./вж. л.41/ .
4.1.
В мотивите на същото е посочено следното: по част 8, раздел 1 по забележка след
раздел 12 - 50 % ТНР за МКБ - С53.0 - Ендоцервикс. Злокачествено новообразувание
на шийката на матката. Пациентката отказва да проведе консултация и преглед при
нефролог - не следва % ТНР".
4.2.
С Решение №1987 от заседание №024 от 22.06.2021 г. медицинската комисия в ТП на
НОИ - Велико Търново потвърждава ЕР№0649 на ТЕЛК.
5.
С Разпореждане №**********/16.07.2020 г. на ръководител "Пенсионно
осигуряване" в ТП на НОИ - Велико Търново, на основание чл. 98, ал. 7 от КСО, считано от 02.07.2020 г. личната пенсия за социална инвалидност на П.П.е
определена в размер на 141,63 лв. докато трае обжалването.
5.1.
След постановяването на ЕР №3013 от 04.11.2020 г. на НЕЛК с Разпореждане №Ц1011-04-3439#1/15.12.2020
г., на основание чл. 95, ал. 2 от КСО, отменена понастоящем, личната пенсия за
социална инвалидност на г-жа П.е спряна,
считано от 11.12.2020 г./л.44/
5.2.
С
Разпореждане № 2151-04-2005#1/15.07.2021г., на основание чл.90а, чл.96,ал. 1,
т. 4 от КСО и чл. 30, ал. 3 от НПОС от
01.07.2020 г. личната социална пенсия за инвалидност на П.П.е прекратена/л.45/.
6.
Със Заповед № ЗР-5-04-00985587/30.08.2021 г./л.34/ на ръководителя на ТП на НОИ
– В. Търново, на основание чл. 107 от КСО, е възложена частична ревизия по
разходите на ДОО за отменен акт на ТЕЛК при "МБАЛ – Павликени" ЕООД,
връчена на всеки то лекарите.
6.1.
След приключване на ревизията е издаден Ревизионен акт за начет № РМ-5-04-01024290/27.10.2021
г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – В. Търново/л.27 от
делото/, връчен на жалбоподателите. Установено е наличието на неправомерно изплатени
суми на г-жа П.за периода от 01.07.2020 г. до 31.12.2020 г. С този РА, на
основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО на жалбоподателите е определен начет за
сумата от 1 220,81 лв. /главница и лихви/, представляваща неправилно отпусната
социална пенсия за инвалидност на П.Пл. П.. Към РА е приложен Анализ от
27.10.2021г., неразделна част от същия.
6.2.
Срещу РА за начет е подадено Възражение вх. № 1054-04-11/04.11.2021г. в ТП на
НОИ ВТ. Същото е прието за неоснователно и с Мотивирано заключение изх. №
1054-04-11#1/15.11.2021г. РА е потвърден.
6.2.1.
Във връзка с горното е издадено и Разпореждане № РО-5-04-01033865/15.11.2021 г.
на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – В. Търново, с
което на основание чл. 110, ал. 3 от КСО на жалбоподателите е разпоредено да
възстановят солидарно сумата по акта за начет. Сумата в размер на
1 224,38лв. е внесена на същата дата.
7.
Разпореждането е обжалвано по административен ред пред ръководителя на ТП на
НОИ – В. Търново, който е издал обжалваното пред съда понастоящем Решение №
1012-04-185#1/06.01.2022г., с което е била отхвърлена жалбата на тримата
лекари, членове на ТЕЛК, постановила отмененото от НЕЛК ЕР.
8.
Това Решение на ТП на НОИ – В. Търново е връчено на пълномощника на тримата жалбоподатели.
В срока по чл. 118, ал. 1 от КСО е подадена жалба срещу него до АСВТ, която е
предмет на настоящото дело.
В заключение при анализа на
доказателствената съвкупност съдът установи, че на практика страните не спорят
по фактите, а по тяхната правна интерпретация.
При така установените факти, като съобрази
твърденията и доводите на страните с приетите по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:
Приложим материален закон при
издаване и обжалване на акта са Кодексът за социално осигуряване/обн. ДВ бр.110
от 1999г./, Законът за здравето/обн. ДВ бр. 70 от 2004г./ и Наредба за
медицинската експертиза/обн. ДВ бр.51 от 2017г./. Приложим процесуален закон
при издаване и обжалване на оспореният ИАА е Административно процесуалният
кодекс/обн. ДВ бр.30 от 2006г./.
Съгласно разпоредбата на чл. 168,
ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени
от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства
да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК.
Във връзка с горното, проверката на
съда не установи основание за отмяна в хипотезата на чл.146, т.1 от АПК. Обжалваното
Решение на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново е издадено от оправомощен
орган, в рамките на неговата компетентност, съгласно чл. 117, ал. 3, във вр. с
чл.117, ал.1, т. 2, б. "в" от КСО. Подписано е от лице, надлежно
оправомощено да изпълнява функции на ръководител на ТП на НОИ в отсъствие на
титуляра/вж. Заповед № 1016-40-666/03.06.2016 г. на управителя на НОИ и
приложените заповед за отпуск/л.13 и 14/.
Оспореният административен акт е
издаден в рамките на материалната компетентност на органа, в установената
форма, като са спазени административнопроизводствените правила, регламентирани
с разпоредбите на КСО и АПК. Противно на твърденията в жалбата, в Решението са
посочени фактическите и правни основания, мотивирали органа да постанови този
правен резултат. Доколкото е отхвърлена жалбата, то така изложените мотиви
стават мотиви на оспореното Разпореждане от 15.11.2021г., съгласно чл.97, ал.1
от АПК.
Съдът не установи да са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването
на оспорения акт. Административният орган е изложил в пълнота фактите за
конкретния случай, които изцяло се подкрепят от доказателствата в представената
административна преписка доказателства.
Решението е съобразено с приложимите
материалноправни разпоредби и с целта на закона. Направените от решаващия орган
правни изводи са подробно мотивирани и съдът ги кредитира, като съответстващи с
доказателствения материал и на законовите разпоредби.
Разпоредбата на чл.110, ал.1, т.1 от КСО предвижда издаване на РА за начет за реализиране на отговорността на физически лица за причинените от тях щети
на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни
разходи, вклч. от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при
издаването им, както се твърди в настоящият случай.
Фактическият състав на нормата
включва следните предпоставки: отменен акт на медицинската експертиза, поради нарушаване на
нормативните разпоредби при издаването му, с който акт на МЕ е причинена щета на
фондовете на ДОО.
В случая АО е приел, че са осъществени
всички елементи от този фактически състав и тримата членове на ТЕЛК са
солидарно задължени да възстановят сумите по неправомерно извършените
осигурителни плащания. Съдът намери този извод за правилен, предвид следното:
По делото не се спори относно
фактите. Спорът се свежда до въпроса дали след като постановеното от
жалбоподателите, в качеството им на членове на ТЕЛК, експертно решение е
отменено от НЕЛК, а на освидетелстваното
лице впоследствие е определен друг процент на намалена работоспособност, при
който не му се следва социална пенсия за инвалидност, следва членовете на ТЕЛК
да възстановят вредите, причинени на бюджета на ДОО по реда на чл. 110, ал. 1
от КСО.
Отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО е вид гражданска отговорност/имуществена/, която намира опора в института на непозволеното увреждане по чл. 45 и сл. от ЗЗД, според който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Съответно приложение тук следва да намерят основни постулати, свързани с този институт по ЗЗД. Този вид отговорност е обективна /безвиновна отговорност/, възниква по силата на изрична правна норма на специалния закон и намира приложение само в осигурителните правоотношения. Поради това оплакването в жалбата за липса на вина у лекарите е неотносимо към този ФС по чл.110, ал.1 от КСО, за разлика то чл.45 от ЗЗД, където вината се предполага до доказване на противното. Необходимият и достатъчен фактически състав за реализирането на отговорността по чл.110, ал.1 от КСО в конкретния случай изисква да бъде доказано следното: 1. реализирана щета на фондовете на ДОО от неправомерно извършени плащания; 2. отменен акт на медицинската експертиза; 3. пряка причинна връзка между отменения акт на медицинската експертиза и настъпилата щета за фондовете на ДОО. Във връзка с горното и на основание чл. 53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина те отговарят солидарно, т. е. тримата лекари от състава на ТЕЛК, чието решение е отменено, имат качеството на солидарни длъжници.
Отговорността по чл.110, ал.1, т.1 КСО е обективна и възниква по силата на изричната правна норма, поради което
намира приложение само в осигурителните правоотношения. Отговорността за
причинените щети се поражда при наличие на пряка причинна връзка между
противоправното поведение на дееца и настъпилия вредоносен
резултат. Причинната връзка не се предполага, а се доказва във всеки конкретен
случай. В настоящия случай няма спор, че лицата в качеството си на
лекари-специалисти са участвали в състава на ТЕЛК и са издали експертно
решение, въз основа на което е било издадено разпореждане за отпускане на лична
социална пенсия за инвалидност. Тоест причинната връзка е налице.
Производството по чл.110 КСО
представлява специална административна процедура за реализиране на
отговорността на физическите или на юридическите лица за причинените от тях
щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи. Законът предоставя на административния орган възможността да
търси поправяне на вредите по специален административен ред, а не по общия
исков ред - с цел бързина, ефективност и процесуална икономия. В този смисъл е
решение по АД № 6712/2021г. на ВАС.
Реализирането на отговорността по
реда на чл. 110 от КСО е за вреди, причинени от отменени актове на ТЕЛК/НЕЛК
поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Под
"нарушения на нормативните разпоредби при издаване актове на медицинската
експертиза" следва да разбира извършени нарушения на въведени с правна
норма правила и материални предпоставки. Нарушения на законовите изисквания,
уреждащи процедурата по издаването им, съдържанието и формата на ЕР. Тук не
става въпрос за разликите в професионалните мнения, становища и оценки,
основани на собствената професионална квалификация и опит на лекарите. Поради
това не всяко отменено решение на ТЕЛК е постановено при нарушаване на
нормативни разпоредби при издаването му. Във всеки конкретен случай подлежи на
установяване обстоятелството дали отмяната на ЕР на ТЕЛК или НЕЛК се дължи на
нарушение на нормативни разпоредби по издаването им. Практиката на
ВАС е последователна в разбирането, че когато
членовете на ТЕЛК са постановили решението си, без да съобразят медицинската
документация или липсата на такава, която е относима и задължителна към
оценката на ТНР, когато са направили изводи в колизия с правилата на медицинската
логика и начин за оценка на ТНР, както и когато не са спазени
административнопроизводствените правила по отношение формата и съдържанието на
решението, тогава се касае за нарушение на нормативни разпоредби по издаването на
акт на МЕ.
Решението на ТЕЛК /НЕЛК съдържа в
себе си характеристиката на административен акт и на експертиза - оценка на
здравословоното състояние, която оценка е функция на професионалните знания и
умения на членовете на ТЕЛК. Редът и критериите за извършване на медицинската
експертиза са определени в посочената по-горе Наредба за медицинската експертиза,
приетата на основание чл. 101, ал. 7 от
Закона за здравето. Именно тази част от дейността на експертите, нормирана по
предвидения в НМЕ начин, подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 61 от Наредбата за
медицинската експертиза/НМЕ/ експертизата на трайно намалената
работоспособност/ТНР/ включва определянето на обстоятелствата по точка първа до
двета на ал.1, а експертизата на вида и
степента на увреждането включва определянето на въпросите по чл. 61, ал. 2, т.
1- 5.
Определянето на процента ТНР е
регламентирано в разпоредбите на чл. 62, и чл. 63, ал. 3 от НМЕ. Съгласно
цитираната нормативна уредба видът и степента на увреждането/степента на ТНР се
определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален
дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост - въз основа на
подробна клинико-експертна анамнеза,
задълбочен клиничен преглед и
насочени лабораторни и функционални изследвания.
Установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният
функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно
Приложение №1 от НМЕ. При наличие на множествени
увреждания, посочени като отправни точки в Приложение №1, процент на
ТНР (вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР (вида
и степента на увреждане) в проценти, съгласно Приложение №2.
Съобразно т. IV от Методиката, когато
са налице две или повече увреждания, за всяко от които в отправните точки за
оценка на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане е
посочен отделен процент, и най-малко две от тях са с определен процент ТНР/вид
и степен на увреждане - 50 или над 50 на сто, независимо дали са за заболявания
от общ характер, или за заболявания с причинна връзка, оценката на ТНР/вида и
степента на увреждане се определя, като се взема най-високият процент по съответната отправна точка на най-тежкото
увреждане. Към него се прибавят 20 на сто от сбора на процентите на всички
съпътстващи увреждания.
В случая в отмененото ЕР №
1200/08.06.2020г. на ТЕЛК-ОЗ Павликени са посочени 50% ТНР по ч.8, р.11, по
заб. след ред 12 от Приложение №1 за карцинома на коли утери – МКБ –С53.0. Посочени са и 50% ТНР по ч.8, р.16, т.16 от Приложение №1 за МКБ –С53.0-К56
за паралитичен илеус и непроходимост на червата, за перитонеални
страствания след проведена операция и
лъчетерапия. Последното обуславя определяне на групата инвалидност в по-горен
порядък, съответстващ на точка IV, а не на
действителната точка III от Приложение № 2 към чл.63, ал.3 от НМЕ. При което е определен % ТНР - 72%. В случая това е направено без да са
налице обективни данни в медицинската документация за чести илеуси, които да
обуславят 50% ТНР. Видно е, че НЕЛК
посочва, че за паралитичните илеуси, които са преодолени медикаментозно изобщо
не се следва определяне на %ТНР. Налице
е безспорно нарушение на правилата на НМЕ, което води до неправилно ЕР на ТЕЛК,
т.к. не е съобразено с обективните данни
за здравословното състояние на освидетелстваното лице.
В конкретния случай безспорно се
установи, че членовете на ТЕЛК/НЕЛК са постановили решението си без да съобразят
медицинска документация, като са направили извод в разрез с правилата на
медицинската логика. Нарушена е технология за оценка на ТНР, т.к не са спазени
правилата за определяне на процента ТНР. Налице е посочено и доказано нарушение
на нормативни разпоредби по издаване на ЕР на МЕ. Противно на твърдението в
жалбата тези нарушения са точно установени и посочени от контролните органи,
което гарантира правото на защита на
членовете на ТЕЛК при реализиране отговорността им по реда на чл. 110 от КСО.
В представеният анализ към
съставения ревизионен акт за начет/л.28/ се съдържат фактическите констатации
на ревизиращия орган, където е посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 62 и чл.63, ал.3 от НМЕ досежно вида и начина на
определянето на увреждането и степента на трайно намалена работоспособност,
като за виновни са приети действията на лекарите, членове на ТЕЛК, които са
определили необосновано според ЕР на НЕЛК по-висок процент ТНР. Съставеният
анализ представлява неразделна част от ревизионния акт за начет, съгласно чл.
23, ал. 2, т. 2 от Инструкция № 1/03.04.2015 г. за реда и начина за
осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на
Националния осигурителен институт/обн. ДВ бр. 28/2015 г. /, издадена от
управителя на НОИ въз основа на законовата делегация по чл. 108, ал. 3 от КСО,
като има ролята на мотиви към този акт. Съставено е и мотивирано заключение по
повод депоизраното възражение срещу РА, което отново сочи фактическите и правни
основания на реализираното от АО правомощие да иска внасяне на сумите по
начета. Неразделна част от ревизионния акт за начет е и справката за
неправомерно изплатени пенсии на П.П., въз основа на отмененото решение на
ТЕЛК, като размерът на начета, сбор от тези пенсии не се оспорва изрично.
Налице е и причинно следствена
връзка между отмененото ЕР на ТЕЛК към "МБАЛ – Павликени" ЕООД и
неправилно изплатената пенсия въз основа на установения процент
неработоспособност, поради което обосновано административният орган е приел, че
е налице щета за ДОО, която е в причинна връзка с дейността на ТЕЛК. Това е
така, тъй като ако процентът на ТНР беше определен съобразно критериите по НМЕ,
както е посочено в указанията на ЕР на НЕЛК, то не биха били налице
предпоставките по чл. 90а, ал. 1 от КСО по отношение на освидетелстваното лице,
същото не бил имало право на социална пенсия за инвалидност и такава не би му
била отпусната.
Не е повод за освобождаване от
отговорност действието на разпоредбата на чл. 98, ал. 7 от КСО. Съгласно тази
разпоредба ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на
медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането
в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на
органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява
пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. В конкретния
случай е процедирано съобразно изискванията на цитираната разпоредба, като на П.
П.е отпусната социална пенсия за инвалидност.
Относно необсъденото по-горе
оплакване в жалбата, че жалбата на МК на ТП на НОИ е подадена след изтичане на
14-дневния срок за обжалване, което е съчетано с възражение за нищожност на ЕР
на НЕЛК. Съдът го намери за неоснователно. Първо този въпрос не може да се
решава инцидентно в настоящия процес, т.к. косвен контрол върху друг ИАА е
недопустим при действието на АПК. Не се твърди и няма данни ЕР на НЕЛК/влязло в
сила на 30.12.2020г. като необжалвано/ да е обявено от съда за нищожно. Освен
това, решението на МК на ТП на НОИ има вид н асигнал, който е поставил в
действие правомощието на НЕЛК по чл.113 от ЗЗ да се самосезира в тримесечния
срок от постановяване на решението на ТЕЛК.
По изложените мотиви настоящият
състав на АСВТ намери предявената жалба за неоснователна. Следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на делото съдът
намира за основателно искането на ответника за присъждане на направените по
делото разноски. Своевременно са поискани разноски за ЮК възнаграждение в
размер на 300,00лв., на основание чл.8, ал.1, т.2 от Наредбата за АВ. По делото
не е налице възражение за прекомерност,
но всъщност размерът следва да се определи от съда по друг ред. Делото е с
материален интерес и на основание чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.24 от НЗПП,
съдът определи ЮКВ в размер на 100,00лв.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,
предложение последно от АПК, във вр. с чл.118, ал.3 от КСО и чл.143, ал.3 от АПК, съдът посочения по-горе състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Решение
№ 1012-04-185#1/06.01.2022г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново, с което
е отхвърлена жалба срещу Разпореждане № РО-5-04-01033865/15.11.2021г. на
ръководителя на „КР на ДОО“ при същото ТП, заявено по Жалба с вх.№
725/14.02.2022г. в АСВТ, подадено от името на А.Н.Л.-Х., Р.Б.Р. и Н.А.Н..
ОСЪЖДА А.Н.Л.-Х. – ЕГН
**********, Р.Б.Р. – ЕГН ********** и Н.А.Н. – ЕГН **********, солидарно, да
заплатят на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Велико
Търново съдебни разноски за производството в размер на 100,00лв./сто лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на
Република България, в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че
е изготвено. Жалбата се подава чрез ВТАС.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: