№ 7780
гр. София, 01.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110158194 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, срещу К. А. Б., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са
предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните
дължимостта на сумите по издадената на 14.04.2024 г. срещу длъжника заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19332/2024 г. по описа
на СРС, I ГО, 41 състав.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: гр. София, ЖК К. за
процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена.
Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и има
качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на
задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора
общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира
обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно
ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на
топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това
вземане. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.
Ответникът, чрез назначения от съда особен представител адв. Л. Ц., оспорва
предявените искове, като счита, че исковата молба е нередовна, а претенциите на
ищеца са недоказани и неоснователни. С исковата молба не бил посочен начина на
формиране на задълженията, което затруднявало защитата на ответника. Оспорва
ответникът да има качеството на потребител на услугите на ищеца и да е страна по
1
договор за продажба на ТЕ. Оспорва общите условия и същите да са били оповестени
по предвидения в ЗЕ ред. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач („Далсия ООД) не оспорва исковете.
Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства,
становищата на страните и отделените с доклада за безспорни между страните
обстоятелства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация по чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това
са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия
период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за
цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните
вземания и изпадането на ответника в забава.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им. В тежест на ищеца с оглед възражението за
давност е да установи, че са настъпили обстоятелства, обуславящи спиране, респ.
прекъсване на погасителната давност за вземанията.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената на топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен
писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/,
така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и
да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще
на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с
кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за процесния имот през процесния период, от значение е обстоятелството с
2
кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия,
респ. кои са страни по договорното правоотношение през исковия период.
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени
доказателства са приети документи (удостоверение, изх. №68-00-1330/06.1.2012 г. за
идентичност на адреси, договор за продажба на държавен недвижим имот от
22.11.1985 г. и др.), които анализирани в съвкупност водят до извода, че ответницата е
придобила правото на собственост върху имота още през 1985 г. По изложените
съображения съдът приема, че в периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. между страните е
съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при общи условия, с оглед притежаваното от ответника право
на собственост върху недвижимия имот. Ищецът е доказал материалната си
легитимация на кредитор по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за адреса на процесния недвижим имот и нему ответникът дължи цената на
потребената през периода в имота топлинна енергия.
Възражението на ответника, че общите условия били публикувани в един,
вместо в два ежедневника, съдът приема, че не може да обуслови неприложимост на
същите по отношение на ответника, респ. да се отрече наличието на възникнало
между страните договорно правоотношение.
Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени
доказателства, а и това не се оспорва от ответеника, че сградата, в която се намира
жилището, е била с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно
същото е било топлофицирано. Установено е, че на проведено общо събрание на
етажните собственици е взето решение да бъде сключен договор за услугата топлинно
счетоводство с „Бруната България“ ООД, като в изпълнение на взетото решение е
сключен и представеният по делото договор № 3060/26.09.2011 г.
С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че
присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на
общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е
уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен
собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и
етажните собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна
енергия да се разпределя по системата за дялово разпределение, в която връзка
ответникът е обвързан от взетото решение.
Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата, изслушана и
приета в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза,
настоящата инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна енергия
за абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира
топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер. Дяловото разпределение
е осъществявано от „Далсия“ ООД (предишно намименование „Бруната" ООД“. В
списъците за разпределение на кубатурата в процесния блок апартаментът фигурирал с
кубатура 90,16 куб.м., а с общите части 100,36 куб.м. През исковия период в имота на
ответницата е имало две отоплителни тела с ИРРО с дистанционен отчет и щранг лира
в банята. Липсвал е узаконен водомер за отчитане на разхода за подгряване на вода.
През исковия период не е бил осигуряван достъп отчет на уредите. През 1997 г. е било
изключено отоплението на стълбището. Количеството ТЕ е начислявано по нормативен
път, като разходът за топлинна енергия за подгряване на вода е начисляван на база 140
л. на денонощие за 1 потребител. Топлинната енергия, отдадена от сградната
3
инсталация, също е начислявана въз основа на нормативно установената формула и
отопляемия обем на жилището. Вещото лице е посочило, че през целия исков период
са отчислявани за сметка на ищеца технологични разходи. Съгласно заключението на
СТЕ дължимите суми за ТЕ за периода 01.05.2021 г. – 31.04.2023 г. е в размер на
1670,08 лева след извършено приспадане на ДДС с оглед намаляване на ставката за
част от периода. В посочената сума не са включени суми по изравнявания, корекции и
просрочени задължения за предходни периоди, не са включени стойностите по
фактури за цена на услугата за дялово разпределение. Вещото лице не е констатирало
отклонения от нормативните изисквания за начисляване на ТЕ за периода. Общият
топломер е преминавал редовни метрологични проверки, с оглед което и съдът
приема, че през процесния период същият е бил годно средство за търговско
измерване на преминаващата през същия ТЕ.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се
намира жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От
събраните в хода на производството доказателства е установено, че услугата е
извършвана през процесния период от „Далсия“ ООД.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 г. В отношенията между страните са приложими общите условия,
приети по делото като доказателство, като според същите условия редът и начинът на
заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача, съгласувано
с търговците извършващи услугата дялово разпределение. Според чл. 22 от ОУ
услугата „дялово разпределение“ се заплаща на продавача – „Топлофикация София“
ЕАД, от което следва, че именно на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени
сумите за дялово разпределение за процесния период.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от
договорно правоотношение през периода, а от доказателствата по делото е установено,
че услугата е извършвана, следва да се приеме, че цената на същата е дължима на
ищеца. Ето защо и този иск е доказан по основание. На основание чл. 162 ГПК и като
взе предвид представените в производството писмени доказателства съдът намира
този иск за основателен за сумата 44,96 лева, за колкото е предявен от ищеца.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за
забава обаче на основание чл. 33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от общите условия от
2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца, доколкото падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е
изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода
страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая
такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на
4
законната лихва.
Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в
размер на сумата от 1670,08 лева и за периода 1.05.2021 г. – 30.04.2023 г. следва да се
уважи за сумата 196,14 лева, която съдът, съобразявайки основателната част от иска за
главницата, момента на изпадане в забава за заплащане на задължението по всяка от
изравнителните сметки и с помощта на онлайн калкулатор, изчисли на основание на
чл. 162 ГПК. До пълния предявен размер от 198,05 лева този иск следва да се отхвърли
като неоснователен.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение на
ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция за сумата 9,31 лева
се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на ищеца следва
да бъде присъдена сума в размер на 877,95 лева от общо 888,49 лева /за държавна
такса, депозити за вещо лице и особен представител и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в минимален размер
от 100 лева/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски, но
доколкото е представляван от особен представител, то и не е извършил такива в
производството.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се
следват разноски в размер на сумата 87,45 лева от общо 88,49 лева съгласно заповедта
за изпълнение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Ястребец”
№ 23Б, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К. А. Б., ЕГН **********, с адрес по
делото: гр. С., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 1 670,08 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. Красна
поляна I, бл. 16В, вх. Б, ап. 55, аб. № 139883, ведно със законна лихва за период от
02.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 196,14 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 06.03.2024 г., сумата 44,96 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за същия топлоснабден имот, ведно със законна лихва за
5
период от 02.04.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение № 11208/14.04.2024 г. по ч.гр.д. № 19332/2024 г.
по описа на СРС, ГО, 41 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София,ул. „Ястребец” № 23Б, по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за признаване за установено, че К. А. Б., ЕГН **********, с адрес по делото: гр.
С. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата над 1670,08 лева до сумата 1672,29
лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., сумата над 196,14 лева до сумата 198,05 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 06.03.2024 г., както и
сумата 9,31 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово
разпределение за период от 16.07.2021 г. до 06.03.2024 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 11208/14.04.2024 г. по ч.гр.д. №
19332/2024 г. по описа на СРС, ГО, 41 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 К. А. Б., ЕГН **********, с адрес
по делото: гр. С. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата от 877,95
лева - разноски в исковото производство и сумата от 87,45 лева - разноски в
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Далсия“ ООД
на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6