№ 1260
гр. ***, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20214430104450 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от „*** със седалище и адрес на управление
гр.***, представлявано от *** против КР. КР. Ш. с ЕГН ********** от
гр.П***. Ищецът твърди, че срещу ответника е подадено заявление по чл.410
ГПК да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Твърди,
че срещу заповедта било подадено възражение, поради което в законовия
едномесечен срок подава настоящата искова молба. Ищецът твърди, че като
собственик (ползвател) на топлоснабден имот, находящ се в гр.***,
ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия и
за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Продажбата на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия,
предложени от топлопреносното предприятия и одобрени от ДКЕВР към МС-
Съгласно чл.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един
централен и един местен ежедневник. Общите условия са публикувани през
2007г.
В заключение моли съда да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество 221,79 лева главница за периода
1
01.04.2018г. – 28.02.2021г. и лихва за забава в размер на 23,19 лева за периода
04.06.2018г. – 05.04.2021г. Видно от представеното ч.гр.дело, заповедта е
връчена чрез залепване на уведомление. Съдът е разпоредил, че в
едномесечен срок, заявителят има възможност да предяви установителен иск
за вземанията си. Исковете са предявени в срок и се явяват допустими.
В едномесечния срок ответникът, чрез определения си особен
представител оспорва претенциите. Твърди, че ответникът не е собственик,
нито ползвател на процесния имот. Твърди, че не е ползвал топлоенергия в
посочения период и размер, поради което не дължи претендираните суми за
главница и лихва. Навежда доводи, че договорът на ЕС, където се намира
имота с дружеството за дялово разпределение е прекратен с изтичането му,
поради което липсва основание за извършване и отчитане на дялово
разпределение на количеството ползвана топлоенергия в имота през исковия
период. Начислените суми не съответстват на действително разпределената
топлоенергия. Стойностите са неточно изчислени и са завишени.
Приложените към делото фактури не са получени от ответника, поради което
той не е в забава.
В съдебно заседание страните поддържат исковата молба и писмения
отговор.
По допустимостта на молбата: Видно от приетото като доказателство
ч.гр.дело № 2360/2021г., ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК
срещу ответника. За издадената заповед ответникът е уведомен чрез
залепване на уведомление по реда на чл.47 ГПК. Съдът е указал на кредитора
да предяви установителен иск относно вземането си. Съобщението е получено
от кредитора на 08.07.2021г. и в едномесечния срок, на 08.07.2021г.,
кредиторът е предявил установителни искове по реда на чл.422 ГПК.
Исковете са предявени в срок, поради което се явяват допустими следва да
бъдат разгледани по същество.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 2360/2021г. по описа на ***ския районен съд.
Предявените искове са допустими, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и заповедта за
изпълнение е връчена по реда на чл.47 ал.5 ГПК, заявителят (кредиторът)
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията
по чл.422 от ГПК.
Разгледани по същество, исковете са основателни.
Установява се от представения по делото договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт №56 том VII дело №1256 от 1992г. на нотариус
при РС ***, че ответникът е закупил и е станал собственик на апартамент
2
№33, находящ се в гр.Пле**** построен върху държавна земя, състоящ се от
стая, хол, кухня и сервизни помещения, със застроена обща площ от 40,14
кв.м., заедно с избено помещение и съответното право на строеж върху
терена. При така представените от ищцовото дружество и неоспорени от
ответника писмени доказателства, съдът приема, че ответникът като
собственик, има качеството на потребител на топлинна енергия и е страна по
Общите условия на договора за предоставяне на топлинна енергия.
По делото е приобщено като доказателство и договор сключен между
Топлоснадбителна агенция и енергиен сервиз „*** в качеството на
изпълнител и Етажната собственост на посочения адрес в качеството на
възложител. С договора страните са уговорили изпълнителят да извърши
монтаж на индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградата
етажна собственост съгласно изискванията на ЗЕЕЕ. В договора страните са
уговорили срок пет години. Съдът приема, че с изтичане на срока, тъй като
всяка от страните е продължила да изпълнява задълженията си,
облигационните отношения между страните са се запазили. Съдът приема,че
действието на договора продължава автоматично за следващата календарна
година в случай ,че същия не бъде писмено прекратен или развален.
Независимо от това съдът следва да отбележи, че извършените отчети от ФДР
не са оспорени от ответника, който изрично е изразил становище да не се
назначава съдебно-техническа експертиза, с оглед на което съдът приема, че
са законосъобразни. Съществуването или несъществуването на договорните
отношения между потребителя на ТЕ и топлинния счетоводител не се
отразява на законосъобразното извършване на дяловото разпределение. Съдът
приема, че след като страните по договора са изпълнявали поетите по него
права и задължения, като потребителите са допускали представителите на
ФДР да отчитат индивидуалните им топломери, а ФДР е извършвала
дяловото разпределение на ТЕ на адреса, с това фактически страните
потвърждават обвързваността си от договора за топлинно счетоводство.
Представен е споразумителен протокол между ищцовото дружество и
представителна етажната собственост където се намира процесното жилище,
с който страните са се споразумели фактурирането на изразходваната от
абоната топлоенергия да се извършва от ищцовото дружество на база
предоставени данни за разпределението на отчетената от топломера в
абонатната станция топлинна енергия. Към протокола е приложен списък на
собствениците, абонатен номер, броя радиатори. Представени са и протоколи
от проведени на етажната собственост общи събрания, на които е взето
решение упълномощено лице, представител на ЕС да сключи договорите с
Топлофикация и с ФДР, както и за извършване на монтаж на топлинни
разпределители.
По делото е представена справка за задълженията на абоната.
Представени са фактурите за процесния период по месеци.
3
С оглед обстоятелството, че ответникът не е оспорил стойността на
начислената за имота топлоенергия, съдът не е назначавал съдебно-
счетоводна експертиза и приема изчисленията за съответните периоди,
отразени в справката.
Видно от справката е, че в имота няма отчетена топлоенергия от ИРУ,
нито от такава, начислена без ИРУ. За имота е начислявана сградна
инсталация, както и суми, дължими за услугата дялово разпределение. Общо
дължимата за главница сума е в размер на 179,58 лева за отдадена сградна
инсталация и 42,54 лева за услуга дялово разпределение.
С оглед на така приетите и обсъдени доказателства, съдът приема за
установено, че ответникът е собственик на топлоснабден имот с абонатен
номер 17777, в сграда в режим на етажна собственост на адрес гр.****
Ответникът не е представил доказателства за извършено плащане, каквато
тежест съдът е указал в определението за насрочване, нито е посочила
правоизключващи или правопогасяващи факти и обстоятелства.
При така събраните доказателства, от правна страна, съдът приема, че
страните са били в облигационни отношения, като през процесния период
01.04.2018г. до 05.04.2021г. ищцовото дружество е продало на ответника
топлоенергия на стойност 179,58 лева за отдадена енергия за сградна
инсталация. Отделно от това ответникът дължи и сума за дялово
разпределение в размер на 42,54 лева. Тези суми не са заплатени на ищцовото
дружество, поради което съдът приема, че предявеният иск за главница е
доказан по основание. Неполучаването на фактурите не прави исковете
неоснователни, тъй като задължението възниква с издаване на фактурата, а не
с нейното получаване.
С оглед уговореното в Общите условия, че сумите за ползвана
топлоенергия се дължат в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, то задължението на ответника за заплащане на дължимите
от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-
късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна
енергия. С изтичане на последния ден от месеца, ответникът е изпаднал в
забава за тази сума като на основание чл.31 ал.6 от Общите условия
ежедневно е начислявана лихва върху дължимата сума. Поради това и съдът
приема, че предявеният иск за сумата от 23,19 лева лихва за забава върху
главницата от 221,79 лева за периода 04.06.2018г. до 05.04.2021г. е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените по делото разноски. Ищецът претендира разноски в настоящето
производство в размер на 100 лева за юрк.възнаграждение, 200 лева за особен
представител и 75 лева за държавна такса. С оглед изхода на спора,
ответникът следва да заплати на ищеца разноски в общ размер на 375 лева.
По отношение на заповедното производство, длъжникът следва да
заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 75 лева.
4
По изложените съображения ***ският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника КР. КР.
Ш. с ЕГН ********** от гр.П***, че дължи на кредитора „***, със седалище
и адрес на управление гр.***, *** представлявано от **** сумата 221,79лв. –
главница, за периода 01.04.2018г. – 28.02.2021г; сумата от 23,19лв. – лихва за
забава, за периода 04.06.2018г. – 05.04.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
13.04.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1400/13.04.2021г.
по ч.гр.дело № 2360/2021г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА КР. КР. Ш. с ЕГН ********** от гр.П***да заплати на „***,
със седалище и адрес на управление гр. ***, *** представлявано от ****
сумата 375 лв., представляваща направени деловодни разноски.
ОСЪЖДА КР. КР. Ш. с ЕГН ********** от гр.П***да заплати на „***,
със седалище и адрес на управление гр. ***, *** представлявано от ****
сумата 75 лв., представляваща направени деловодни разноски по ч.гр.дело №
2360/2021г. по описа на ПлРС.
Решението подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5