Определение по дело №527/2019 на Административен съд - Велико Търново

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. Велико Търново, 03.12.2019 г.

 

 

Административен съд – гр. Велико Търново, ІV–ти състав, в закрито съдебно заседание на трети декември  две хиляди и деветнадесета година , в състав:

 

СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК : Павлина Тонева

 

като разгледа докладваното от съдия Тонева адм. д. № 527/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по чл.204 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закон за отговорността на държавата и Общините за вреди (  ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от адв. К.А., ВТАК - като пълномощник на С.Х.С., ЕГН ********** със съдебен адрес за връчване и призоваване: гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски“ № 15, ет.9, чрез пълномощника адв. К.А. от ВТАК, с която търси осъждането СЛУЖБА „ВОЕННА ПОЛИЦИЯ“, със седалище и адрес гр. София, бул. „Тотлебен“ № 34 към Министерство на отбраната на Република България, представлявана от директора бригаден генерал Сертов за сумата от 5000 лева, която да представлява обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, в следствие от незаконосъобразна Заповед № 3/09.01.2019 г. на Директора на Служба „Военна полиция", ведно с лихвата за забава от 14.06.2019 г. - датата на отмяната на заповедта до окончателното изплащане на претендиралата главница, търси и разноски за настоящото производство. Приложени към исковата молба са писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

Фактите, които се твърдят от страна на ищеца са, че с влязло в сила решение  № 267/14.06.2019г. по адм. д. № 45/2019 г. по описа на Административен съд – Велико Търново е отменен като незаконосъобразен индивидуален административен акт - Заповед № 3/09.01.2019 г. на Директора на Служба „Военна полиция“, с която му било наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“. От незаконосъобразната заповед на ответника ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в значителни емоционални неудобства, душевни болки и страдания, както и в накърняване на доброто му име, чест и достойнство.

І. ВЪЗРАЖЕНИЯ ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА ПОДАДЕНИЯ ИСК

 Настоящата инстанция намира, че същият е допустим от формална страна, доколкото е спазено изискването на чл. 204, ал.1 от АПК, тъй като от  съдържанието на исковата молба става ясно, че се  претендира  разглеждане и уважаване на осъдителен иск, предявен от гражданин или организация срещу субект по чл. 205 от АПК, съдържащ претенция за обезщетение за вреди от незаконосъобразен по своята същност административен акт. На следващо място е изпълнена и другата положителна процесуална предпоставка, а именно предварителна отмяна на акта, което има отношение както към допустимостта на иска, така и към материалното право за обезщетение. Видно от приложените към ИМ писмени доказателства, посочената Заповед № 3/09.01.2019 г. на Директора на Служба „Военна полиция“ е отменена от Административен съд – Велико Търново. Искът е предявен пред родово компетентния съд - Административен такъв, съгласно ТП от 19.05.2015г. по описа на ВКС по т.д. 2/2014 г. и местно компетентен такъв съгласно измененията на чл.133 от АПК- доколкото е налице изборна местна подсъдност, в конкретната хипотеза по постоянния адрес на ищеца – гр. Велико Търново.

ІІ. ОБСТОЯТЕЛСТВА ОТ КОИТО ПРИИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И ВЪЗРАЖЕНИЯ:

С влязло в сила решение  № 267/14.06.2019г. по адм. д. № 45/2019 г. по описа на Административен съд – Велико Търново е отменен като незаконосъобразен ИАА - Заповед № 3/09.01.2019 г. на Директора на Служба „Военна полиция“, с която на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“. Ищецът претендира сумата от 5000 лева, която да представлява обезщетение за претърпени от него от незаконосъобразната заповед на ответника неимуществени вреди, изразяващи се в значителни емоционални неудобства, душевни болки и страдания, както и в накърняване на доброто му име, чест и достойнство.

От ответника се прави възражение за неоснователност на предявения иск, доколкото тъй не са доказани твърдените неимуществени вреди, както и причинно- следствената връзка с отменения ИАА. Ангажира писмени доказателства.

ІІІ. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: Същото е с правно основание чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Държавата и общините отговарят обективно за всички вреди, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни и общински административни органи и това не е обвързано от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Отговорността е гаранционно - обезпечителна, в какъвто смисъл е т.6 от ТР №3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС и е специфично проявление на принципа за отговорност на работодателя по чл.49 от ЗДД. Поради това правната квалификация е чл.1, ал.1 от  ЗОДОВ, аналогичен текст с хипотезата на чл. 45 от ЗЗД при непозволено увреждане. Това има  значение при тълкуване на ЗОДОВ по отношение обхвата на  задължението за поправяне на причинените вреди, предвид § 1 от ЗР на ЗОДОВ, че за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони.

ІV. КОИ ПРАВА И ОБСТОЯТЕЛСТВА се признават – с влязло в сила решение  № 267/14.06.2019г. по адм. д. № 45/2019 г. по описа на Административен съд – Велико Търново е отменен като незаконосъобразен ИАА - Заповед № 3/09.01.2019 г. на Директора на Служба „Военна полиция“, с която на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“.

V. КОИ ОБСТОЯТЕЛСТВА НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ – не следва да се доказва ВИНА, тъй като се касае за обективна, безвиновна отговорност на ЮЛ за действия на негови служители при и по повод възложената им административна дейност.

VІ. КАК СЕ РАЗПРЕДЕЛЯ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:

1/ Елемент на фактическия състав на отговорността е незаконосъобразност на административен акт, действието или бездействието на административния орган. Според ТР № 3/ 22.04.2004 г. по Т.Гр.Д. № 3/ 2004 г., ОСГК, което съгласно  т.3 и т.4,  е елемент на фактическия състав, като в конкретния случай отменен ИАА се доказва от приложените към ИМ писмени доказателства.

2/ Вреди, които да са настъпили от незаконосъобразни актове, действия или бездействия, като съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Неимуществени вреди са такива, които се присъждат по справедливост от съда съгласно чл. 52 от ЗЗД. В категорията на неимуществените вреди причисляваме всичко, което съставлява лишаване на увредения от радостите, които ни предос­тавят човешкото съществуване и човешката дейност- като загубата на удоволствията на живота, страдания, болки, неудобства, досада от бездействието и физическото безсилие, чувството за непълноценност, за нереализиране или с  други думи, пострадалият е принуден да понесе отрицателни емоции, лишен е от възможността да живее пълноценен и щастлив живот, да се радва на живота така, както може да се радва един здрав човек. Затова нашият законодател в чл. 52 ЗЗД е предвидил задължението да се обезщетят така наречените неимуществени вреди, които нямат стойностно израже­ние, които не могат да се осчетоводят и изчислят точно. Законодателят изхожда от разбирането, че, макар и несъизмерими, тези вреди следва да бъдат възмездени, макар да  не могат да се определят точно, желателно е пострадалият да получи известна сума, която да замести и да облекчи болките и страданията му. Неимуществените вреди настъпват, когато  е налице увреждане, което засяга дълбоко психическата сфера на пострадалия, при което не се изисква пострадалият да е изживял тези вреди с ясно съзнание и да ги е осмислил. Обезщетение за неимуществени вреди се присъжда и тогава, когато пострадалият не може да чувства повече никаква болка - напр. болките му се потискат със силни обезболяващи лекарства или има настъпили промени в съзнанието му, поради което не може да преживява повече отрицателните си емоции.

3/ Ищецът следва да докаже наличието следващия елемент от фактическия състав на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличието на причинна връзка между вредите и административния акт, фактическото действието или бездействие. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка означава непосредствено, директно въздействие върху правната сфера на увредения. Не трябва да има опосредена връзка между вредата и отменения административен акт или бездействията и действията на администрацията. В решение № 1258/2008 г. на ВКС по  гр.д. № 730/2006 г.на ІV гр.о. е дадено определение какво следва да се разбира под „преки и непосредствени вреди”. Причинната връзка между вредите и административната дейност не се предполага и трябва да се докаже от ищеца. Освен това следва да се спази изричното указание на законодателя в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, че вредите от фактическите действия и бездействия трябва да са настъпили при или по повод изпълнение на административна дейност. От значение е връзката между незаконните фактически действия или бездействия на органа или длъжностното лице, и вредата.  Наличието на тази причинна връзка е важна, защото при липсата на доказателства за наличието на такава, отговорността не може да бъде ангажирана. Отговорност се носи само за незаконосъобразното осъществяване на възложени функции на органите и длъжностните лица, а не изобщо за всички незаконни и увреждащи действия и бездействия на физически лица, заемащи държавна служба като следва да се посочат съответните легални определения: При изпълнение” на административна дейност означава, че увреждането е станало при извършване на служебни задължения, при упражняване на възложени служебни функции.     „По повод”  изпълнението на административната дейност е израз, който указва на други действия, с които се причиняват по време или след изпълнението на възложената административна дейност, не съставляват изпълнение на възложената работа, но са пряко свързани с нея. Това са действия по подготовка, по улесняването извършването на възложената работа, за запазване резултата от нея и други. 

В тежест на ответника е да докаже, че са налице основания за изключване на отговорността, или нейното намаляване. Съгласно чл. 5, ал.1 от ЗОДОВ ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи. Съгласно чл. 5, ал.2 от ЗОДОВ  когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. Като по този въпрос, свързан с границите на отговорността съдът  следи служебно за съпричиняването или за наличието на основание за изключване на отговорността и без възражение от ответната страна.

Следва да се изиска за прилагане адм. д. № 45/2019 г. по описа на АСВТ. Следва да се допуснат като доказателства приложените към ИМ и отговора на ИМ писмени доказателства. Следва да се допуснат на страните гласни доказателства – по трима свидетели, при условията на довеждане от страните в СЗ.

На страните следва да се предостави възможност да сочат доказателства в подкрепа на твърденията си, освен писмените приложени към ИМ  и отговора на ИМ и изисканото за прилагане адм. д. № 45/2019 г. по описа на АСВТ.

Водим от горното и на основание чл. 154, ал. 1 и чл. 157, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

КОНСТИТУИРА като ИЩЕЦ С.Х.С., ЕГН ********** със съдебен адрес за връчване и призоваване: гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски“ № 15, ет.9.

КОНСТИТУИРА като ОТВЕТНИК СЛУЖБА „ВОЕННА ПОЛИЦИЯ“, със седалище и адрес гр. София, бул. „Тотлебен“ № 34 към Министерство на отбраната на Република България, представлявана от директора бригаден генерал Борислав Сертов.

Съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ N 7 от 25.11.2010 г. на ВАС задължително е участието на прокурор от ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 08.01.2020 г. от  10,00 часа, за която дата да се призоват страните и ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО.

ОБЯВЯВА на страните проекто - доклад по чл. 146 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.

ДА СЕ ПРИЛОЖИ адм. д. № 45/2019 г. по описа на Административен съд – Велико Търново.

ДОПУСКА като доказателства представените от ищеца: Обявление на решение № 267/14.06.2019 г. по адм. дело №45/2019 г. по описа на ВТАС; Заповед № 3/09.01.2019 г. на Директора на Служба „Военна полиция“; Лист за преглед на пациент в СО № 003990/21.02.2019 г.; Амбулаторен лист № 2011/21.02.2019 г.; Амбулаторен лист № 2080/26.02.2019 г.; Грамота от 02.12.2006 г.; Грамота от 25.10.2006 г.; Атестационен формуляр на капитан С.Х.С. за 2018 г.; -Препис на Служебен картон за поощрения и наказания, съставен от ответника.

ДОПУСКА като доказателства представените от ответника: Заповед № ОХ-101/28.01.2019 г. ; Заповед № ВП-5409/12.10.2018 г.; Заповед № ПЛ-191/15.01.2019 г.; Заповед № ПЛ-3505/06.11.2018 г.; Болничен лист № Е20182917846; Болничен лист № Е20182917854; Болничен лист № Е20196289047; Болничен лист № Е20196839644; Болничен лист № Е20197199591; Болничен лист № Е20196289135; Болничен лист № Е20196289186.

ДОПУСКА на страните гласни доказателства – по трима свидетели при условията на довеждане в СЗ.

Препис от определението да се връчи на страните и ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО.

 

                                                               СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК :