№ 9754
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110140016 по описа за 2024 година
Предявени са от /ФИРМА/ срещу Х. И. Х., осъдителни искове с правно основание чл.
240, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 86 от ЗЗД, за сумата в размер на 9458,01 лева,
представляваща главница по Договор за кредитна карта PB VISA CLASSIC VC 201976,
сключен между страните, за сумата в размер на 1087,36 лева, представляваща договорна
лихва, за периода от 31.12.2019г. до 12.06.2024г., сумата в размер на 292,93 лева,
представляваща мораторна лихва, за периода от 31.12.2019г. до 12.03.2020г. и сумата в
размер на 414,35 лева, представляваща мораторна лихва, за периода от 14.05.2020г. до
12.06.2024г.
Ищецът твърди, че между страните е сключен процесният договор. Твърди, че на
31.12.2019г. ответникът е преустановил плащанията по договора, като по този начин е
изпаднал в забава, считано от 31.12.2019г. Позовава се на предсрочна изискуемост на
вземанията с настоящата искова молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
излага съображения за неоснователност на исковете. Възразява договора да е
недействителен, като сключен в противоречие с изискванията на чл. 10, ал.1,чл. 11, ал.1, т.7-
12 и 20 и чл. 12, ал.1,т.7-9, вр. чл. 22 от ЗПК. Прави правопогасяващо възражение за давност.
Възразява да са представени доказателства сумите да са реално усвоени от ответника. Счита
за недоказано и сключването на процесния договор. Оспорва ответникът да е получил от
ищеца кредитна карта.
В съдебно заседание, ищецът /ФИРМА/, редовно призован, се представлява от адвокат
Ц., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковите претенции.
В съдебно заседание, ответникът Х. И. Х., редовно призован, не се явява, представлява
се от адвокат А., която поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на
исковете.
Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото
1
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по
свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
По делото се установява, че пред ищеца като кредитодател, Х. И. Х. е подал заявление
- договор за сключване на договор за потребителски кредит № VC201976 от 07.11.2013г.,
като съгласно приетото извлечение от сметка на ответника е предоставен кредитен лимит от
9500 лева, като кредитът е предоставен чрез кредитна карта PB VISA CLASSIC VC 201976,
като по делото е приет приемно-предавателен протокол № 491191 от 29.03.2018г., от който е
видно, че на кредитополучателя е предадена кредитна крата № VICA CLASSIC, сериен
номер 1649794, карта № 4790***8029. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем на
12.06.2024г., като по делото не са представени доказателства приди предявяване на исковата
молба, ответникът да е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост.
Съгласно изслушаната по делото ССчЕ, неоспорена от страните, се установява, че за
периода от 23.11.2013г. до 10.01.2020г. по договора кредитополучателя е усвоил суми в общ
размер от 33 264,50 лева, от които главница по договора в размер на 21 763,15 лева,
договорна лихва в размер на 8 057,78 лева, такси в размер на 619,87 лева, застраховки в
размер на 1880,96 лева и мораторна лихва в размер на 942,74 лева. Вещото лице е
удостоверило размера на дълга, като главница от 9458,01 лева, договорна лихва от 1087,36
лева и мораторна лихва от 707,28 лева към 12.06.2024г. Установени са плащания по договора
в размер на 22 011,85 лева в периода от 25.11.2013г. до 13.11.2019г., когато е последното
плащане на ответника по договора. На практика установено е че задълженията касаят такива
за главница в размер на 9458,01 лева, за периода от 03.01.2016г. до 11.03.2020г., за договорна
лихва, за периода от 31.12.2019г. до 12.06.2024г. в размер на 1087,36 лева и за мораторна
лихва в размер на 707,28 лева, за периода от 31.12.2019г. до 12.06.2024г. Като забележка е
посочено, че след 11.11.2020г. банката не е начислявала договорна и мораторна лихва.
Следва да се коментират по същество релевираните от ответника възражения за
недействителност на процесния договор, като сключен в противоречие с изискванията на чл.
10, ал.1,чл. 11, ал.1, т.7-12 и 20 и чл. 12, ал.1,т.7-9, вр. чл. 22 от ЗПК, както и това възражение
за обстоятелството дали въобще между страните е сключен договор за потребителски
кредит. С оглед качеството на кредитополучателя, е налице договор с потребител по смисъла
на пар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно
разпоредбите на ЗПК. Съдът намира, че по отношение на процесния договор е приложим
Закона за потребителския кредит, в редакцията му с бр. 91/20.11.2012г. в сила от 26.03.2013г.
Процесния договор е сключен обаче с банкова институция. Съгласно чл. 430 от ТЗ с договора
за банков кредит, банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена
цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата, съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока. Заемателят плаща лихва по кредита,
уговорена с банката, съгласно чл. 430 от ТЗ, като съгласно чл. 430, ал.3 от ТЗ, договорът за
банков кредит се сключва в писмена форма. В конкретният случай, по делото не е
представен сключения между банката и ответника Договор за кредитна карта VISA-
CLASSIC, от който според твърденията в исковата молба произтичат претендираните от
ищеца вземания срещу ответника. Настоящият съдебен състав намира, че възникването на
облигационно отношение между страните не би могло да се извлече от представено по
делото заявление - договор за издаване на кредитна карта "VISA- CLASSIC" подадено от
ответника и както е посочено в документа – служител приел документите и служител при
Банката по пълномощие. Това е така, тъй като в него нито е посочен уговорения кредитния
лимит, нито е отразено предаването на кредитната карта от ищеца на ответника. Доколкото
договорът за банков кредит е възмезден, консенсуален и формален, то както бе посочено по-
2
горе - разпоредбата на чл. 430, ал.1 от ТЗ изисква сключването му в писмена форма.
Заявлението за издаване на кредитна карта представлява част от процедурата по
сключването на договор между страните за издаване на кредитна карта, но не би могла да
замести договора, доколкото със заявлението не може да се постигне съгласие между
страните по отношение на общите условия по договора. Въпреки това за пълнота дори да се
приеме наличието на сключен между страните договор, въпреки, че с процесните заявления
се отправя единствено искане за издаване на кредитна карта и те имат по-скоро характер на
оферта по смисъла на чл. 13 от ЗЗД, то липсват доказателства за наличието на съгласие
между страните относно размера на кредитния лимит и минималната месечна вноска. Така
отправената оферта не включва съществен елемент на такъв тип договори, а именно –
сумата по кредита, чиято липса от своя страна представлява порок, който води до
нищожност по смисъла на чл. 26, ал.2, пред.2 от ЗЗД. Ето защо следва да бъде направен
извода, че такъв договор е изцяло нищожен и тази нищожност води до пълна невъзможност
на опорочената сделка да породи своите правни последици. Освен това в предвид реалния
характер на договора за периода от сключването му през 2013г. не е представен приемно-
предавателен протокол, че кредитната карта е предадена на ответника. Също така
основателни в тази връзка са възраженията на ответника за недействителност на договора
като неотговарящ на изискванията на чл. 11, ал.1,т.7-27 от ЗПК и на чл. 12 от ЗПК, в
действащата и посочената по-горе редакция на закона. Съвкупната преценка на
доказателствата по делото обосновава извода, че не се установи при условията на пълно и
главно доказване възникването на облигационни отношения между страните на основание
Договор за кредитна карта PB VISA CLASSIC VC 201976.
По делото е прието допълнително споразумение към договор за издаване и използване
на кредитна карта PB VISA CLASSIC VC 201976 от 30.06.2020г. с което е договорено за срок
от шест месеца Банката да начислява дължимите съгласно ОУ минимални месечни вноски
по картата, считано от вноската, дължима за м.06.2020г., след като обаче споразумението
както бе посочено по-горе е било договорено на база нищожен договор и представлява
споразумение по непозволен договор. В тази връзка приложима е по аналогия нормата на
чл. 366 от ЗЗД. В този смисъл е трайната съдебна практика на ВКС, която приема, че когато
отделна клауза от договор, сключен с потребител е неравноправна и поради това е нищожна
съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП, спогодбата, основана на такава клауза, също е нищожна по
смисъла на чл. 366 ЗЗД/ Решение № 98/25.07.2017 г. т. д. 535/2016 г. на ВКС; Решение №
146/01.11.2017 г. по т. д. № 2615/2016 г. на първо т. о. Решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. №
193/2018 г. на първо т. о. Решение № 150/20.03.2020 г. по т. д. № 279/2029 г. на второ т. о.;
Решение № 60224/12.01.2022 г. по гр. д. № 240/2021 г. на ВКС, трето г. о. /
Гореизложеното обосновава извода, че в полза на банката не е възникнало вземане
срещу ответника за връщане на заетата сума на договорно основание, поради което
предявените искове се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени. По
изложеното съдът няма задължението по обсъжда по същество релевираното възражение за
давност.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ответника. На
ответника съгласно представения договор за правна защита и съдействие следва да му се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500,00 лева, за реалното
заплащане на което съобразно постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС са
налице доказателства на л.60 по делото.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /ФИРМА/, ЕИК ********* срещу Х. И. Х., ЕГН
**********, осъдителни искове с правно основание чл. 240, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 86
от ЗЗД, за сумата в размер на 9458,01 лева, представляваща главница по Договор за кредитна
карта PB VISA CLASSIC VC 201976, сключен между страните, за сумата в размер на 1087,36
лева, представляваща договорна лихва, за периода от 31.12.2019г. до 12.06.2024г., сумата в
размер на 292,93 лева, представляваща мораторна лихва, за периода от 31.12.2019г. до
12.03.2020г. и сумата в размер на 414,35 лева, представляваща мораторна лихва, за периода
от 14.05.2020г. до 12.06.2024г.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Х. И. Х., ЕГН **********,
сумата в размер на 1500,00 лева, деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4