№ 8
гр. Кула , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на единадесети февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър В. Живков
при участието на секретаря Нели Г. Йончева
като разгледа докладваното от Петър В. Живков Гражданско дело №
20201330100209 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 във връзка с чл.422 ал.1
от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), от Р. З. П. с ЕГН: ********** от
гр. С. ж.к. ...... и В. И. В. с ЕГН: ********** от гр. С. ул. ....тив Н. З. М. с
ЕГН:**********, aдрес: гр. Кула общ. Кула ул. ....., за признаване за
установено, че ответника дължи на ищците сумата 1888.00 лева арендно
плащане за стопанските от 2015/2016г до 2018/2019г по договор за аренда от
08.04.2014г, сключен между длъжника като арендатор и Т.И. В.а, като
арендодател, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване заповед за изпълнение до окончателното издължаване.
От ответника е постъпил отговор на исковата молба, в който се оспорва
иска като недоказан и необоснован. Прави възражение за погасяване по
давност за плащането за стопанската 2015/2016г в размер на 448.00 лева.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и доказателствата по
делото, преценени в съвкупност и поотделно, приема за установено следното:
От фактическа страна:
Между ответника и Т.И. В.а е сключен договор за аренда на земеделски
земи на 08.04.2014г с нотариална заверка на подписите от нотариус
1
Валентина Баракова с район района на РС Кула, за срок от стопанската
2014/2015г до 2018/2019г. Договора е сключен за две ниви, едната е имот
№327020, нива от 3.500 дка в землището на гр. Кула, а другата имот
№048019, нива от 12.500 дка в село С.. Страните по договора за уговорили, че
арендното плащане е в размер на 26 лева на декар за първата година, по 28
лева на декар за втората и третата година, 30 лева на декар за четвъртата
година и 32 лева на декар за петата година. В чл.2 ал.2 от договора е
уговорено, че арендните плащания се извършват в края на всяка стопанска
година в срок до 30 ноември.
На 18.08.2014г., след сключване на договора, Т.И. В.а е прехвърлила
имотите на ищците, като на Р. З. П. е прехвърлила имот №327020, нива от
3.500 дка в землището на гр. Кула, а на В. И. В. е прехвърлила имот №048019,
нива от 12.500 дка в село С..
На 21.08.2020г ищците са подали заявление за издаване заповед за
незабавно изпълнение срещу ответника. В заповедното производство
ответника е направил възражение срещу вземанията на ищците.
Фактическата обстановка се установи от представеният договор за
аренда, нотариален акт №48 по нот дело №495 от 2014г и нотариален акт №47
по нот дело №494/2014г и двата на нотариус Баракова с района района на РС
Кула и ч.гр.д.№136 от 2020г на РС - Кула.
От правна страна:
За да бъдат уважени предявените искове, с правно основание чл.124 от
ГПК във вр с чл.8 от Закона за аренда в земеделието, за признаване, че
ответника дължи арендни възнаграждения, ищците следва да докажат, че
между тях и ответника съществува валидно облигационно правоотношение
по силата на договор за аренда, като са встъпили в правата на арендодателя,
който е предоставил на ответника земеделски земи за ползване срещу
определено годишно арендно възнаграждение, и че ответника не е изпълнил
задължението си да заплаща годишното възнаграждение.
По делото се доказа, че между Т.И. В.а и ответника е сключен договор
за аренда, като ответника, като арендатор, се е задължил да заплати за
стопанските 2015/2016г и 2016/2017 по 28 лева на декар, или за двете години
2
по 448 лева на година, за стопанската 2017/2018г по 30.00 лева на декар или
общо 480.00 лева, и за стопанската 2018/2019 по 32.00 лева на декар или общо
за годината 512.00 лева. доказано е и че арендодателя е прехвърлил земите на
ищците с договори за дарение. Не е доказано, че приобретателите на имотите
са уведомили ответника за извършеното правоприемство. Не са представени
доказателства, че ответника е заплатил дължимите арендни плащания. С
връчването на заповедта за изпълнение обаче, ответника – длъжник по
заповедното производство, е уведомен за настъпилото правоприемство.
С оглед на това ответника е длъжен да заплати на ищците арендните
възнаграждения.
Ответника е направил възражение, че арендното плащане за 2015/2016г
от 448 лева е погасено по давност.
Падежът за това плащане е настъпил на 30.11.2016г., както е
предвидено в чл.2 ал.2 от договора за аренда. Съгласно чл.111 б.“в“ от Закона
за задълженията и договорите вземанията за наем и други периодични
плащания, каквото е арендното плащане, се погасяват с изтичане на
тригодишен давностен срок. Давностния срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо – чл.114 ал.1 от ЗЗД. Вземането е
станало изискуемо на 30.11.2016г и тригодишния срок изтича на 30.11.2019г.
т.е. към момента на предявяване на вземането по съдебен ред – 21.08.2020г,
когато е подадено заявление за издаване заповед за изпълнение вземането за
тази стопанска година е погасено по давност.
Следователно искът за заплащане на арендно плащане за стопанската
2015/2016г е неоснователно като погасено по давност и следва да бъде
отхвърлен.
Искът за останалите арендни плащания за останалите стопански години
е основателен и следва да се уважи за стопанските 2016/2017; 2017/2018 и
2018/2019г. общо 1440.00 лева.
Ответника като дал повод за завеждане на иска следва да бъде осъден
да заплати на ищеца разноските по исковото производство съобразно
уважената част от иска, а именно 76.27%. Разноските на ищеца са 37.76 лева
3
за държавна такса, 209.00 лева за адвокат, общо 246.76 лева, от които 76.27 %
са 188.20 лева и толкова следва да се присъдят.
На основание т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г на ВКС по
тълк дело №4/2013 следва да се разпределят разноските по заповедното
производство. Заявителя е направил разноски от 37.76 лева за държавна такса,
164.30 лева за адвокат, 202.06 лева общо. От тях 76.27% са 154.11 лева, които
следва да се присъдят.
На ответника следва да се присъдят разноски съобразно отхвърлената
част от иска. Той е направил разноски от 300.00 лева за адвокат, от които
следва да се присъдят 23.73 % или 71.19 лева.
Предвид изложеното Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. З. М. с ЕГН:**********,
aдрес: гр. Кула общ. Кула ул. ....., ДЪЛЖИ на Р. З. П. с ЕГН: ********** от
гр. С. ж.к. ...... и В. И. В. с ЕГН: ********** от гр. С. ул. ...., сумата от 1440.00
лева главница арендно плащане за стопанските от 2016/2017г до 2018/2019г
по договор за аренда от 08.04.2014г, сключен между длъжника като арендатор
и Т.И. В.а, като арендодател, и законната лихва от 21.08.2020 г до
окончателното издължаване, като ОТХВЪРЛЯ иска за 448.00 лева арендно
плащане за стопанската 2015/2016г., като погасен по давност.
ОСЪЖДА Н. З. М. с ЕГН:**********, aдрес: гр. Кула общ. Кула ул.
..... ДА ЗАПЛАТИ на Р. З. П. с ЕГН: ********** от гр. С. ж.к. ...... и В. И. В. с
ЕГН: ********** от гр. С. ул. ...., разноските по настоящето дело в размер на
188.20 лева за държавна такса, и адвокат, както и разноските по заповедното
производство – ч.гр.д. №136 от 2020г в размер на 154.11 лева, като
ОТХВЪРЛЯ искането за разноски по настоящето дело от 58.56 лева, и по
заповедното производство – ч.гр.д. №136 от 2020г от 47.95 лева.
ОСЪЖДА Р. З. П. с ЕГН: ********** от гр. С. ж.к. ...... и В. И. В. с
ЕГН: ********** от гр. С. ул. .... ДА ЗАПЛАТЯТ на Н. З. М. с
ЕГН:**********, aдрес: гр. Кула общ. Кула ул. ..... разноски по делото от
4
71.19 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Видин в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
5