М О Т И В И
към присъда по НОХД N 1388/ 2020 год. на
Районен съд гр.Варна - трети наказателен
състав.
По отношение на
подсъдимия М.М. *** от Районна прокуратура-Варна е повдигнато обвинение по
чл.183 ал.1 от НК, за това, че през периода от месец август
2014г. до месец януари 2020г., в с.Кривня, общ.Ветово, обл.Русе и в
гр.Белослав, обл.Варна, след като бил осъден с решение №1965 от 22.11.2012г. по
гр.д.№4128/2012г. по описа на Районен съд-Русе, влязло в законна сила на
14.01.2014г., да издържа свои низходящи, съзнателно не изпълнил задължението си
в размер на повече от две месечни вноски, а именно 66 месечни вноски по 75.00
лева, общо на стойност 4 950 лева, за издръжка на детето си Д.М.М., роден на ***г.,
и 66 месечни вноски по 75.00 лева, общо на стойност 4 950 лева, за издръжка на
детето си М.М.М., роден на ***г., или общо в размер на 9 900 лева за двете деца, чрез тяхната майка и законен
представител Ф.Х.М..
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението и
пледира за наказване на подсъдимия с
предвиденото в закона наказание –
пробация за срок от шест месеца, по отношение на задължителните мерки по т.1 и
2 на чл.42а ал.2 от НК.
В
обясненията си пред съда подсъдимият призна, че не е плащал дължимата издръжка
за детето си за посочените месеци, поради липса на работа и доходи. С последната си дума поиска
да бъде наказан с „пробация” и заяви, че иска да работи и да плаща издръжката
на децата.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
През
2005г. подсъдимият М.М. и свид.Ф.М. сключили граждански брак. Семейството
заживяло в дома на родителите на М. ***. През 2008г. се родил синът им Д.М., а
през 2011г. - синът им М.М.. През 2012г., семейството прекратило съвместното си
съжителство, като свид.Ф.М. напуснала семейното жилище заедно с малкия си син и
отишла да живее при родителите си в с.Кривня, обл.Русе. Подсъдимият не позволил
големият им син да бъде с майка си. В тази връзка и свид.Ф.М. подала молба за
развод, тъй като единствено искала да й бъдат предоставени родителските права над
децата й и двете да живеят заедно с нея. Така с Решение №1965 от 22.11.2012г.
по гр.д.№4128/2012г. на Районен съд-Русе, влязло в законна сила на
14.01,2014г., гражданския брак между двамата съпрузи бил прекратен, като
родителските права над децата били предоставени на тяхната майка Ф.М.. Било
определено местоживеенето на децата да е при майката, което към момента на
разтрогване на брака, същата живеела при родителите си в с.Кривня, обл.Русе.
Съдът определил режим на личен контакт на бащата с децата, както и осъдил
обвиняемия М. М. да плаща ежемесечно издръжка на децата Д.М.М. и М.М.М., в
размер на 75.00 лева за всяко едно дете, считано от влизане на съдебното
решение в законна сила, до отпадане основанието за заплащането й. Първите
няколко месеца, а именно до месец юли 2014г., подсъдимият М.М. плащал редовно
месечните издръжки за децата му. Парите превеждал чрез пощенски запис на името
на свид.Ф.М., която ги получавала в с.Кривня, обл.Русе. От месец август 2014г.,
подс. М. преустановил изплащането на издръжка на своите деца. През 2016г. свид.Ф.М.
заедно с децата си се преместила да живее в гр.Белослав, обл.Варна,
ул."Св.св.Кирил и Методий" №28. Свид.М. уведомила подсъдимия, че е
сменила местоживеенето си и му го посочила, като му предоставила и банкова
сметка, ***т по 75.00 лева за всяко едно от децата, или общо в размер на 150.00
лева месечно. М. понякога се обаждал на децата си по телефон и разговарял с тях
по „скайп“, като и те му съобщили, че са заживели в друго населено място. В
един момент подсъдимият преустановил срещите си и контактите си с децата. На
практика след месец юли 2014г. до м.
януари 2020г., той не платил нито една месечна издръжка на своите деца. По този
начин той не изпълнил задължението си, да плаща месечна издръжка от по 75,00 лв. за
всяко от децата си, в размер на повече от две месечни вноски, а именно 66
месечни вноски за всяко едно от децата или 132 вноски за двете, общо в размер
на 9 900 лв.
Подсъдимият М.М. не е осъждан.
Гореописаната
фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните
по делото доказателства, а именно: обясненията на подс. М.; свидетелските показания,
дадени пред съда от свид Ф.М., справката за съдимост, както и останалите писмени доказателства по делото.
След преценка на всички доказателства по
делото, съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК- поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 183
ал.1 от НК.
Субект
на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано лице.
Изпълнителното деяние се изразява в съзнателното неизпълнение на задължение
за издръжка, в размер на повече от две месечни вноски.
Накърнени са обществените
отношения, чрез които се осигуряват условията за нормално съществуване на семейството.
От субективна страна -
деянието е извършено умишлено. Подсъдимият е
съзнавал наличието на задължение
за плащане на издръжка, но не го е изпълнявал през инкриминирания период.
Като
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът приема чистото съдебно
минало на подс. М., обстоятелството, че продължително време не е получавал
доходи, както и факта, че през м. януари
2020 г. е превел по банков път дължимата издъжка за същия месец. Отегчаващи наказателната отговорност
обстоятелства съдът не установи.
Съдът,
след като съобрази обществената опасност на деянието и тази на дееца, които
определи като средни и факта, че
понастоящем той работи, счете че спрямо него следва да се наложи наказание при
условията на чл.54 от НК - пробация
със следните пробационни мерки
„задължителна регистрация по
настоящ адрес” с периодичност два
пъти седмично и „задължителните периодични срещи с
пробационен служител”за срок от шест
месеца.
Съдът намира, че
наказание от посочения вид, с
конкретните побационни мерки и срокове ще е достатъчно за постигане на
целите на генералната и най-вече на специалната превенция на наказанието
визирани в чл. 36 ал.1
от НК.
По изложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: