РЕШЕНИЕ
№ 215
гр. гр. Хасково, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20215640101131 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с §19 ал.1 от ПЗР към
ЗИДАПК.
Образувано е по подадената жалба от Г. Л. К. с ЕГН:********** от гр.Хасково, ж.к.
„*******, против Заповед №ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област
Хасково, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ на жилищен район
„Изгрев“ в землището на гр.Хасково, Община Хасково, като се иска обявяване нищожността
на административния акт в частта, касаеща новообразуван поземлен имот в строителните
граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение №67/29.02.2000г. на ОС-
Хасково, с идентификатор 77195.729.376.
Жалбоподателят твърди, че оспорваната заповед е нищожна в частта, в която се
предвижда възстановяване на право на собственост на наследници на П. Г. Б. върху
новообразуваните имоти с идентификатор 77195.729.376. Правният интерес на
жалбоподателя да обжалва заповедта на Областен управител на Област Хасково като
нищожна, произтичал и от обстоятелството, че като административен акт засягал правото на
собственост върху имота, придобито на основание давност и покупко-продажба.
Жалбоподателят обосновава нищожността на обжалвана заповед с обстоятелството, че в
обжалваната част относно наследниците на имота в плана, обуславящо възстановяване на
право на собственост на наследници на П. Г. Б., заповедта била лишена от законова опора,
която незаконосъобразност следвало да се приравни на пълна нищожност. Позоваването на
нищожност на заповедта давала възможност на жалбоподателя да обжалва същата в частта
на 77195.729.376 без ограничение във времето, съгласно чл.149 ал.5 от АПК. Въз основа на
гореизложеното следвало жалбата да се приеме за допустима.
ПИ 77195.729.376 не попадал в разпоредбите на §4 и сл. от ПЗРЗСПЗЗ, тъй като не
бил земеделска земя, предоставена за ползване въз основа на актове на Президиума на НС,
ДС или МС, поради което включването му в плана на новообразуваните имоти и
възстановяването му на наследници на П. Г. Б. било съществено нарушение на законовите
1
разпоредби, която материална законосъобразност следвало да се приравни на нищожност.
По естеството си ЗСПЗЗ бил реституционен закон и предвиждал възстановяване на
собствеността върху земеделски имоти единствено в случаите, изчерпателно изброени в
чл.10 от ЗСПЗЗ. Законът обаче не уреждал въпроса със собствеността на имоти останали в
гражданския оборот и прехвърлени от бившите им собственици на трети лица, какъвто бил
настоящия казус. Следователно с обжалваната заповед Областния управител на Област
Хасково досежно посочения имот излязъл извън материалната си компетентност и издал
нищожен акт. Описва подробно предишните собственици на имота, съответно на кого са го
продали и от кого жалбоподателят го е закупил, поради което последният бил собственик на
ПИ 77195.729.376 въз основа на надлежен документ за собственост и никога не бил загубвал
тази собственост. Нито жалбоподателя, нито нейните праводатели са били ползватели на
процесния имот и същият не бил включван в ТКЗС, ДЗИ и др. образувани въз основа на тях
селскостопански организации. Въз основа на гореизложеното следвало да се приеме, че
незаконосъобразно е включен имота в ПНИ по §4 ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ и върху него било
предвидено за възстановяване право на собственост на наследниците на П. Г. Б..
Не била налице и материалноправната предпоставка на §4б ал.1 езр.1-во от
ПЗРЗСПЗЗ в ПНИ да се включват незастроени земеделски земи, върху които било
предоставено право на ползване съгласно актовете по §4 ал.1, което произтичало от
разпоредбата на §4к ал.7, която препращала към §4, свързан с §4б ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ.
Процесният имот не представлявал незастроена земеделска земя, а бил урбанизирана
територия, застроен с една сграда с предназначение жилищна сграда – еднофамилна, т.е. в
имотите били проведени мероприятия по смисъла на §1в от ДРППЗСПЗЗ, които не
позволявали възстановяване на собствеността. Следвало да намери приложение чл.10б ал.1
от ЗСПЗЗ, вр.чл.28а ал.2 от ЗСПЗЗ, съгласно който бившите собственици, чиито земи не
могат да се възстановят поради проведени мероприятия по смисъла на §1в от ДРППЗСПЗЗ
имали право на обезщетение по реда на чл.10бал.1 от ЗСПЗЗ.
Не било налице законово основание да се възстанови правото на собственост на
наследници на П. Г. Б. и поради липса на идентичност между ПИ 77195.729.376 и
притежаваната от наследниците земеделска земя, предвидена за възстановяване с ПНИ.
Предвид гореизложените съображения се иска обявяване нищожността на Заповед №ДС-28-
1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково в частта на новообразуван имот в
строителните граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение
№67/29.02.2000г. на ОС-Хасково, с идентификатор 7719729.376, ж.р.“Изгрев“, землището на
гр.Хасково, върху който имот се предвижда възстановяване право на собственост на
наследници на П. Г. Б. /Х./. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът Областен управител на Област Хасково не изпраща представител в
съдебно заседание и не взема становище по подадената срещу негова заповед жалба.
Заинтересованата страна Р. Г. Б. не се явява в съдебно заседание и не взема
становище по жалбата.
Заинтересованата страна Л. Д. Б. чрез процесуалния си представител адв.К. оспорва
жалбата като неоснователна и счита, че следва да бъде отхвърлена. Според заинтересованата
страна, заповедта на Областен управител на Област Хасково е правилна и законосъобразна,
издадена от компетентен орган и отразените в нея факти и обстоятелства били правилни в
контекста на §4к ал.6 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.32 ал.1 от ЗА.
Установило се от събраните по делото доказателства, че с решение на ПК-Хасково е
възстановено правото на собственост на наследодателя П. Г. Б. върху земеделски земи – 3бр.
ниви с обща площ от 13,358дка в местността „Чешме дере“ в землището на гр.Хасково. Това
решение било влязло в законна сила и на негова база наследниците на П. Г. Б. се
легитимирали като собственици. На основание §4б ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ на наследниците на П.
Г. Б. било възстановено правото на собственост по решение №67/29.02.2000г. на ОС-
Хасково на имот с идентификатор 77195.729.376 с площ от 900кв.м.
2
Жалбоподателят обосновавал претенциите си с липсата на законово основание на
процесната заповед, като твърди, че с нотариален акт от 1972г. Д. И. И. бил признат за
собственик по наследство и давностно владение върху нива от 2дка в м.“Халилово“,
землището на гр.Хасково. Впоследствие с нотариален акт от 1973г. Д. И. И. продал на С. И.
П. ниво от 1дка и от 2дка в м.“Халилово“, землището на гр.Хасково. С нотариален акт от
1995г. В. Н. П. и Т. М. П.продават на жалбоподателя Г. Л. К. нива от 0,950дка в м.“Изгрев“,
Хасковско землище. От гореизложеното ставало ясно, че първоначалния приобретател на
имота, за който претендирал жалбоподателя, придобил имот в м.“Халилово“, а не в
м.“Чешма дере“, където се намирали възстановените на наследодателя на заинтересованата
страна имоти. Ето защо, се твърди, че жалбата е неоснователна, тъй като жалбоподателят не
можела да претендира имот в друга местност /м.“Чешма дере“/ при положение, че нейният
праводател придобил имот в друга /м.“Халилово“/.
Предвид гореизложеното се иска отхвърляне на жалбата като неоснователна,
недоказана и присъждане на направените от заинтересованата страна разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Заповед №ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково
същата е издадена на основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от ЗА и въз основа
на представената документация, съгласно т.3.8 на Заповед №РД-46-494/22.08.2003г. на МЗГ
/Заповед №РД-02-14-454/22.08.2003г. на МРРБ/ за определяне на технически изисквания и
условия за контрол към плановете по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С тази заповед на
Областния управител се одобрява плана на новообразуваните имоти в М 1:1000 на жилищен
район /ж.р./ „Орфей“, ж.р.“Изгрев“, ж.р.“Куба-1“ и местност „Халилово-юг“ в землището на
гр.Хасково, Община Хасково, приет от Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ. Заповедта на
Областния управител в горепосочения смисъл е обнародвана в ДВ бр.51 от 28.06.2019г.
Като доказателства по делото са приети нотариален акт от 23.12.1972г. на ХРС, с
който е признат Д. И. И. за собственик по наследство и давностно владение на нива от 2дка,
находяща се в м.“Халилово“, Хасковско землище. По силата на нотариален акт от
17.01.1973г. на ХРС Д. И. И. продава на С. И. П. нива от 1дка от цяла нива от 2дка,
находяща се в м.“Халилово“, Хасковско землище, при описани граници. Впоследствие с
нотариален акт от 11.09.1995г. В.Н. П. и Т. М. П. продават на жалбоподателя Г. Л. К. свой
собствен недвижим имот, представляващ СИО, а именно : полски имот – нива от 0,950дка в
м.“Изгрев“, Хасковско землище, заснет по полския кадастър с пл.№80, намиращ се извън
строителните черти на града, попадащ в район за отдих и почивка, при описани граници.
Със заповед №242/19.02.2021г. на кмета на Община Хасково, на основание §4к ал.7
от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4б ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ, въз основа на
влязъл в сила ПНИ за ж.р.“Изгрев“, Хасковско землище, одобрен със заповед №ДС-28-
1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, решение по чл.14 ал.1 от ЗСПЗЗ
№36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ по заявление №50261 по чл.11 от ЗСПЗЗ и скица
№4099/15.09.2020г. е наредено възстановяване правото на собственост при условията на §4б
ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ на наследниците на П. Г. Б. върху новообразуван имот в строителни
граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение №67/29.02.2000г. на ОС-
Хасково с идентификатор 77195.729.376, ж.р.“Изгрев“, Хасковско землище, с площ 900кв.м.
В заповедта е посочено,че в имота има една сграда с идентификатор 77195.729.376.1 –
жилищна – еднофамилна, 28кв.м., на един етаж.
Ответникът в изпълнение на своите задължения по чл.152 от АПК представи в
настоящото производство и цялата преписка по издаването на обжалваната заповед.
По делото е приложена изпратената от ОСЗ-Хасково преписка по заявление с вх.
№50261/20.09.1991г. на наследниците на П. Г. Б..
3
За изясняване на делото от фактическа страна по искане на страните съдът назначи и
изслуша съдебно-техническа експертиза, чието заключение приема като компетентно и
обективно дадено. В своето заключение вещото лице сочи, че имот с идентификатор
77195.729.376 с площ 900кв.м.възниква с изработването на плана на новообразуваните
имоти и съответства на имот №80 по кадастралния план от 1988г. В експертизата е
отразено, че този имот попада изцяло в границите на имот №8, отразен в помощния план,
възстановен на наследниците на П. Г. Б. по решение №36-51/01.04.1998г. Според вещото
лице, първият кадастрален план за районите „Чешма дере“ и „Халилово“ е одобрения със
заповед №969/1988г. В документите преди това имотите били описвани само с местност и
съседи, без планоснимачни номера. Според експерта, напълно възможно било един и същ
имот в различни документи за собственост да е описан в една местност, а в друг в друга.
Разбира се това не се отнасяло само за съседни и припокриващи се местности. В конкретния
случай можело да се каже, че ж.р.“Изгрев“ се припокрива с м.“Изгрев“ и м.“Чешма дере“,
т.е. в документите преди 80-те години имотите в района на процесния били описвани, че са в
м.“Чешма дере“. При изслушване на вещото лице в съдебно заседание, то заяви, че това са
различни местности, които се разделят от цялата източна индустриална зона. Тези две
местности нито били съседни, нито се припокривали. Вещото лице уточнява, че извода,
който прави в т.2 не касае процесния имот, затова казва, че е само за съседни местности, а в
случая не били съседни. Това не касаело местностите „Халилово“ и „Изгрев“ и не можело да
се каже, че един имот може да е описан в тези две местности. Според експерта, местностите
местностите „Халилово“ и „Чешма дере“ са различни и не са идентични.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата, по която е образувано настоящото производство е допустима, тъй като е
подадена от надлежно легитимирани лица, имащи правен интерес от оспорването, с оглед
твърденията в жалбата, че с атакувания административен акт се нарушават техни права и
законни интереси. В случая жалбоподателят твърди наличието на основания, обуславящи
обявяването на нищожност на административния акт, поради което жалбата не е ограничена
във времето по аргумент от чл.149, ал.5 от АПК. Ето защо, съдът намира депозираната
жалба за допустима.
Разгледана по същество, обаче жалбата, по която е образувано настоящото
производство се явява неоснователна. Нищожността е форма на незаконосъобразност на
административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган
порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай
се обявява неговата нищожност, а в другия се отменя като незаконосъобразен, на
основанията, посочени в чл.146 от АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично
формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната
практика възприемат критерия, че такива всъщност са петте основания за
незаконосъобразност, визирани в чл.146 от АПК, когато нарушенията им са особено
съществени, т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо
оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт,
който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването
му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна
привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да
го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с
оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е
изградила съответните критерии, въз основа на които да се извърши преценка кога един
порок води до нищожност и кога същият води до незаконосъобразност.
В тази връзка всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. Но в
настоящия случай атакуваната заповед е издадена от компетентен орган в рамките на
неговите правомощия.
По отношение на формата като основание за нищожност на административния акт
4
порокът следва да е до толкова сериозен, че практически да води до липса на форма и
съответно в този случай ще липсва и волеизявление. Формата е самостоятелно основание за
валидното действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на
акта, чиято проявна форма се определя от степента на порока. Атакуваната в настоящото
производство заповед е в предписаната от закона форма, поради което няма основание да се
приеме на това основание административния акт за нищожен.
Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са
основания за нищожност също в случай, че водят до липса на волеизявление. Приема се, че
нарушението на административно производствените правила е съществено, когато е
повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта и в случай, че без него би
могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос.
По делото липсва данни, от които да следва извод, че при издаването на обжалваната
заповед са допуснати толкова съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а
не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този
акт, който изцяло е лишен от законова опора. Само пълната липса на условията или
предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото
и да е основание и изобщо на възможност да се издаде акт с това съдържание би довело до
нищожност на посоченото основание. Наведените от жалбоподателя доводи сочат на
съществуващи противоречия на атакувания административен акт с материалноправни
разпоредби, но същите изцяло касаят законосъобразността на заповедта на Областния
управител, а не нейната нищожност. Доколкото обаче в случая не е спазен срока за
обжалване на заповедта като незаконосъобразна, съдът не може да разглежда подобни
хипотези.
Несъответствието с целта на закона също е порок, сочещ на незаконосъобразност и
само, ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до
нищожност. Всички наведени от жалбоподателя доводи в настоящото производство не сочат
на основания за прогласяване нищожността на атакувания административен акт, а
евентуално биха могли да обосноват неговата незаконосъобразност. Съдът обаче не може да
разглежда законосъобразността на заповедта на областния управител по подадената от Г. Л.
К. жалба в настоящото производство, тъй като същата е депозирана след изтичане на
сроковете за нейното обжалване.
Не на последно място следва да се има предвид, че твърденията на жалбоподателя, че
притежава правото на собственост върху ПИ с идентификатор 77195.729.376 по КК на
гр.Хасково, поради което административният орган без наличие на доказателства,
установяващи, че наследниците на П. Г. Б. са притежатели на собственически права върху
този имот, е одобрил с атакуваната заповед ПНИ в частта, касаеща поземления имот, сочат
на наличието на спор за материално право. В административното производство не може
нито да се разгледа, нито да се разреши такъв спор за материално право, поради което
страните следва да потърсят защита на своите права чрез предявяване на съответния иск.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ подадената жалба от Г. Л. К. с ЕГН:********** от гр.Хасково, ж.к.
„*****, против Заповед №ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, с
която е одобрен плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ на жилищен район „Изгрев“ в
землището на гр.Хасково, Община Хасково, която да бъде обявена за нищожна в частта,
касаеща новообразуван поземлен имот в строителните граници, определени с околовръстен
полигон, одобрен с решение №67/29.02.2000г. на ОС-Хасково, с идентификатор
77195.729.376, като неоснователна.
5
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Хасково в 14-дневен
срок от връчването му.
_/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.
6