№ 9638
гр. София, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Д. Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20221110152264 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, на „Топлофикация София“ ЕАД срещу
Д. П. М., П. А. М. и С. А. М., с която са предявени претенции за признаване за
установено по отношение на ответниците при условията на разделност – 4/6
за Д. П. М.; 1/6 за П. А. М., и 1/6 за С. А. М., че дължат на дружеството
следните суми – 1602, 04 лева за доставена за периода от месец май 2018 г. до
месец април 2021 г., до топлоснабден имот с адрес: С., ж.к. „Д.“, бл. **, вх. *,
ет. *, ап. **, топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.04.2022 г.,
до окончателното плащане; 251, 02 лева – лихва за забава за плащане на
посочената по-горе сума за периода 15.09.2019 г. до 06.04.2022 г.; 58, 03 лева
– цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за
гореописания топлоснабден имот за периода от месец март 2019 г. до месец
април 2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 15.04.2022 г., до окончателното
плащане, и 11, 10 лева – законна лихва за забава за плащане на последната
описана сума за периода 01.05.2019 г. до 06.04.2022 г. – вземания по заповед
за изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 20466/2022 г. по описа
на Софийския районен съд, 28. състав.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответниците били „клиенти
на топлинна енергия“, тъй като били собственици или титуляри на вещно
право на ползване на топлоснабдения имот, и били длъжни да заплащат
доставената до имота им топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона
за енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил
1
определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл.
150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от
Комисията за енергийно и водно регулиране и публикуване в един
ежедневник. Сочи се, че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът
на задълженията бил на 45-ия ден от публикуване на фактурите за
прогнозните месечни сметки на страницата на дружеството в интернет.
Излагат се доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на
топлинна енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на
съответната година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година
от дружество, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се
доводи, че това дружество е „Нелбо инженеринг“ ЕАД, като поради това се
иска привличането му по делото като трето лице – помагач, у което се
намират доказателства за потреблението на ответниците. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответниците – Д. П. М.,
П. А. М. и С. А. М., с който предявеният иск се оспорва като недопустим по
претенцията за цена за осъществяване на услугата „дялово разпределение“ и
лихва, и като неоснователен – в останалата част. Твърдят, че не е доказано, че
имат вещни права върху имота, за който се претендира плащане, евентуално
– че част от задълженията са погасени по давност, както и че няма основание
разходите за дялово разпределение да се заплащат на ищеца, щом услугата се
извършва от друго лице. Оспорва се и изпадането на ответниците в забава,
поради което се твърди, че не дължат лихва.
В съдебното заседание ответниците поддържат отговора си.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представен на лист 16 от делото договор за продажба на
държавен недвижим имот от 20.12.1988 г. процесният имот с адрес: С., ж.к.
„Д.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, е бил продаден от държавата на ответницата Д.
П. М. и съпруга Александър Стоилов М., които са придобили имота като
съпружеска общност.
Ответниците изрично признават в отговора на исковата молба (на лист
60 от делото), че доставената до процесния имот топлинна енергия отговаря
на посочената в исковата молба цена от 1602,04 лева за процесния период от
месец май 2018 г. до месец април 2021 г.
Съгласно представени на лист 93 от делото талони за отчет на
отоплителни уреди за отоплителни сезони 2018 – 2019 г., 2019 – 2020 г. и
2020 – 2021 г., всички подписани от ответника П. А. М.. Тези три отчета,
както и представените по делото в препис (на лист 18 – 19 от делото)
постановления за налагане на възбрана в периода 2013 – 2019 г., водят съда
до извод, че същият ответник е придобил право на собственост върху
процесния имот и е притежавал 1/6 идеална част от него съобразно
посоченото в постановленията. Оттук съдът прави извод, че съпружеската
общност е била прекратена, като всеки от съпрузите е придобил по 1/2
2
идеална част от имота.
По делото няма данни от кой от съпрузите ответникът П. А. М. е
придобил своята 1/6 от имота. При липса на каквито и да е други
доказателства в тази насока или оспорвания от ответниците, съдът намира, че
следва да приеме, че ответницата Д. П. М. е запазила своята 1/2 идеална част.
По делото няма доказателства за това кой е собственик останалите 2/6 от
процесния имот.
Съдът е указал с определение от 10.03.2023 г. (на гърба на лист 76 от
делото) на ищеца – „Топлофикация София“ ЕАД, да установи, ако твърди, че
първоначалният собственик Александър Стоилов М. е починал, че
наследството му е прието от някой от ответниците. Поисканата с исковата
молба справка за това кои са тези лица не би могла да установи този факт,
поради което следва да се приеме, че наследствено правоприемство с
приемане на наследството съгласно чл. 49 ЗН не е доказано.
Съгласно представено на лист 34 от делото съобщение към фактура №
**********/31.07.2019 г. размерът на задължението за топлинна енергия,
начислен за периода от месец май 2018 г. до месец март 2019 г. възлиза на
580,96 лева (728,33 лева минус сбора от задълженията за март и април 2019 г.
в размер на 147,37 лева).
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град
София, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1/27.06.2016 г., публикувани
във вестник “19 минути” и във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г., в сила
според клаузите си от 10.08.2016 г. (на лист 44 от делото), но и служебно
известни на съда съгласно определението му от 10.03.2023 г. (на лист 76 от
делото), задълженията за месечните фактури са с падеж 45 дена след датата
на изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 63 от същите
условия при смърт на клиент на ищеца, неговите наследници са длъжни да
посочат един от тях, който поема всички задължения за имота, или остават
задължени за плащане съобразно наследствените си квоти.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Съгласно чл. 153 ЗЕ всеки собственик на самостоятелен обект в сграда в
етажна собственост, която е свързана с отклонение на централна отоплителна
система, дължи заплащане на доставената от топлоснабдителното
предприятие топлинна енергия.
По делото е установено, че ответницата Д. П. М. е имала 1/2 идеална
част от процесния имот, поради което дължи и същата част от
претендираното от ищеца задължение за цена на топлинна енергия. За П. А.
М. следва да се приеме, че е придобил съгласно гореописаните доказателства
(признание върху текущ отчет и постановления за възбрана) 1/6 идеална част
от процесния имот.
Няма данни по делото ответникът С. А. М. да е придобивал собственост
върху процесния имот, а ищецът не е изпълнил указанията на съда (на гърба
3
на лист 76 от делото) да докаже, че този ответник е приел наследство на
евентуален починал предходен собственик – не са ангажирани никакви
доказателствени искания за този факт. Поради това исковете срещу ответника
С. А. М. следва да се отхвърлят изцяло.
От признатото от ответниците потребление за процесния имот за
периода от месец май 2018 г. до месец април 2021 г. в размер на 1602,44 лева,
съдът следва да извади онези суми, които са погасени по давност. Съгласно
чл. 111, б. „в“ ЗС и Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
плащанията за комунални услуги са периодични такива и се погасяват с 3-
годишна давност. Настоящото производство е образувано за установяване на
вземане по заявление за издаване на заповед за изпълнение, подадено на
15.04.2022 г., т.е. погасени са всички вземания с падеж преди 15.04.2019 г.
Съгласно правилото на чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016
г., които обвързват ответниците съгласно чл. 150 ЗЕ, падежът на
задълженията е 45 дена след изтичане на месеца, за който е издадена сметка.
Тъй като падежът на вземането за месец февруари 2019 г. е бил на 45-ия ден
след края на този месец, т.е. на 15 април, то първото непогасено по давност
месечно задължение е това за март 2019 г.
Непогасените по давност задължения възлизат следователно на
разликата между признатия от ответниците размер от 1602,44 лева и
погасените месечни сметки от април 2018 г. до февруари 2019 г. на стойност
580,96 лева, или остават дължими се 1021,48 лева цена за топлинна енергия
от март 2019 г. до май 2021 г. включително. От тази сума следва да се признае
за установено, че ответницата Д. П. М. дължи половината, или 510,74 лева, а
ответникът П. А. М. – 1/6 част, или 170,25 лева, като за разликата над
посочените суми до пълните претендирани размери този иск спрямо
посочените двама ответници следва да се отхвърли.
По претенцията за лихва за забава върху цената за топлинна енергия:
съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД лихва за забава се дължи при забава за плащане на
парично задължение от деня на настъпване на забавата, който в случая
съгласно чл. 70 ЗЗД е денят на падежа. Лихва се начислява само върху
изравнителните сметки, като съдът намира по реда на чл. 162 ГПК, при
използване на лихвения калкулатор на НАП – единствен такъв на държавна
институция, че се дължат следните лихви за забава:
1. от ответницата Д. П. М. – върху 510,74 лева, разделени по години от
всяка изравнителна сметка: върху половината от 147,37 лева за сезона до май
2019 г. – 19,75 лева; върху половината от 644,63 лева за сезона до май 2020 г.
– 53,64 лева, и върху половината от 536,71 лева за сезона до май 2021 г. –
17,44 лева, или общо 90,83 лева, за която сума искът следва да се уважи;
2. от ответника П. А. М. – върху 170,25 лева, разделени по години от
всяка изравнителна сметка: върху една шеста от 147,37 лева за сезона до май
2019 г. – 6,59 лева; върху една шеста от 644,63 лева за сезона до май 2020 г. –
17,88 лева, и върху една шеста от 536,71 лева за сезона до май 2021 г. – 5,82
лева, или общо 30,29 лева, за която сума искът следва да се уважи,
4
като исковете се отхвърлят спрямо тези двама ответниците за разликата
над 90,83 лева, съответно 30,29 лева до пълния претендиран размер.
Вземането за лихва е възникнало изцяло след август 2019 г. и не е
погасено по давност.
По отношение на цената за услуга дялово разпределение – действително
ищецът е представил договор, по силата на който заплащане на тази услуга,
извършвана от трето лице, му се дължи, но не е представен ценоразписът по
този договор, поради което претенцията се явява недоказана и следва да се
отхвърли изцяло. Същото важи и за лихвата за забава върху цената за дялово
разпределение, при която не е уговорен падеж и лихва се дължи само след
покана, която за ответниците представлява заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, т.е. не се дължи лихва преди образуване на делото и
искът е неоснователен.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът
пропорционално на уважената част от исковете (46,94 % за Д. П. М. и 75,10 %
за П. А. М.), а ответниците – пропорционално на отхвърлената (съответно
53,06 % и 24,90 %), съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.
Ищецът е доказал разноски от 38,44 лева такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, или общо
88,44 лева, както и такса от 111,56 лева в исковото производство и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение, или общо 211,56 лева, като от тези суми за
исковете срещу ответницата се определят четири шести според
формулираната претенция, или 58,96 лева в заповедното производство и
141,04 лева – в исковото, а за ответника П. А. М. – по една шеста, или
съответно 14,74 лева в заповедното производство и 35,26 лева – в
заповедното. От тези суми ответницата следва да плати пропорционално на
уважената част от исковете на ищеца 27,68 лева и 66,20 лева, а ответникът –
съответно 11,07 лева и 26,48 лева.
На ответниците не следва да се присъдят разноски за адвокатски
хонорар, тъй като представените на лист 97 – 99 от делото документи за
платежни операции не изхождат от тях, а от самия адвокат.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във връзка с чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД срещу Д. П. М., че Д. П. М., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „Д.“, бл.
**, вх. *, ет. *, ап. **, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, и адрес: София, ул. „Ястребец“, № 23б, сумите от 510,74 лева
(петстотин и десет лева и 74 стотинки) – цена за доставена в периода от месец
март 2019 г. до месец май 2021 г. до топлоснабден имот с адрес: С., ж.к. „Д.“,
5
бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, топлинна енергия, ведно със законната лихва от
15.04.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, както и 90,83 лева
(деветдесет лева и 83 стотинки) – лихва за забава за плащане на последната
посочена сума в периода от 15.09.2019 г. до 06.04.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за признаване за установено, че Д. П. М. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД разликата между уважения размер от 510,74
лева (петстотин и десет лева и 74 стотинки) и пълния претендиран размер
от 1068,03 лева, както и за периода от месец май 2018 г. до месец февруари
2019 г. включително – цена за топлинна енергия, и разликата между
уважения размер от 90,83 лева (деветдесет лева и 83 стотинки) и пълния
претендиран размер от 167,35 лева – лихва за забава, както и претенциите за
признаване на дължимост на сумите от 38,69 лева (тридесет и осем лева и
69 стотинки) – задължение за услугата „дялово разпределение“ за посочения
по-горе имот в периода март 2019 г. – април 2021 г., както и 7,40 лева (седем
лева и 40 стотинки) – лихва за забава за плащане на последната посочена
сума в периода от 01.05.2019 г. до 06.04.2022 г. – вземания по заповед за
изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 20466/2022 г. по описа на
Софийския районен съд, 28. състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във връзка с чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД срещу П. А. М., че П. А. М., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „Д.“, бл.
**, вх. *, ет. *, ап. **, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, и адрес: София, ул. „Ястребец“, № 23б, сумите от 170,25 лева (сто
и седемдесет лева и 25 стотинки) – цена за доставена в периода от месец
април 2019 г. до месец май 2021 г. до топлоснабден имот с адрес: С., ж.к.
„Д.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, топлинна енергия, ведно със законната лихва
от 15.04.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, както и 30,29 лева
(тридесет лева и 29 стотинки) – лихва за забава за плащане на последната
посочена сума в периода от 15.09.2019 г. до 06.04.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за признаване за установено, че П. А. М. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД разликата между уважения размер от 170,25
лева (сто и седемдесет лева и 25 стотинки)лева и пълния претендиран
размер от 267,01 лева (двеста шестдесет и седем лева и 1 стотинка), както и
за периода от месец май 2018 г. до месец април 2019 г. включително – цена за
топлинна енергия, и разликата между уважения размер от 30,29 лева
(тридесет лева и 29 стотинки) и пълния претендиран размер от 41,84 лева
(четиридесет и един лева и 84 стотинки) – лихва за забава, както и
претенциите за признаване на дължимост на сумите от 9,67 лева (девет лева и
67 стотинки) – задължение за услугата „дялово разпределение“ за посочения
по-горе имот в периода март 2019 г. – април 2021 г., и 1,85 лева (един лев и
85 стотинки) – лихва за забава за плащане на последната посочена сума в
периода от 01.05.2019 г. до 06.04.2022 г. – вземания по заповед за изпълнение,
издадена по частно гражданско дело № 20466/2022 г. по описа на Софийския
районен съд, 28. състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
6
„Топлофикация София“ ЕАД обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във връзка с чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че С. А. М., с ЕГН: **********, и адрес: С.,
ж.к. „Д.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД,
с ЕИК: *********, и адрес: София, ул. „Ястребец“, № 23б, сумите от 267,01
лева (двеста шестдесет и седем лева и 1 стотинка) – цена за доставена в
периода от месец април 2019 г. до месец май 2021 г. до топлоснабден имот с
адрес: С., ж.к. „Д.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, топлинна енергия, ведно със
законната лихва от 15.04.2022 г. до окончателно изплащане на вземането;
41,84 лева (четиридесет и един лева и 84 стотинки) – лихва за забава за
плащане на последната посочена сума в периода от 15.09.2019 г. до
06.04.2022 г.; 9,67 лева (девет лева и 67 стотинки) – задължение за услугата
„дялово разпределение“ за посочения по-горе имот в периода март 2019 г. –
април 2021 г., и 1,85 лева (един лев и 85 стотинки) – лихва за забава за
плащане на последната посочена сума в периода от 01.05.2019 г. до
06.04.2022 г. – вземания по заповед за изпълнение, издадена по частно
гражданско дело № 20466/2022 г. по описа на Софийския районен съд, 28.
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. П. М., с ЕГН: **********,
и адрес: С., ж.к. „Д.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, да плати на „Топлофикация
София“ ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес: София, ул. „Ястребец“, № 23б,
141,04 лева (сто четиридесет и един лева и 4 стотинки) – разноски в исковото
производство, и 58,96 лева (петдесет и осем лева и 96 стотинки) – разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. А. М., с ЕГН: **********,
и адрес: С., ж.к. „Д.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, да плати на „Топлофикация
София“ ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес: София, ул. „Ястребец“, № 23б,
26,48 лева (двадесет и шест лева и 48 стотинки) – разноски в исковото
производство, и 11,07 лева (единадесет лева и 7 стотинки) – разноски в
заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7