Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260667 04.03.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, ІХ граждански състав, в публично съдебно заседание на четвърти
февруари две хиляди двадесета и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИНА
ТАБАКОВА
при
участието на секретаря Петя Карабиберова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2394 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* против Н.А.А. (с предишно
фамилно име Ю.), ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване на
паричните притезания, удостоверени в Заповед № **** г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 16686/2018 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, II брачен състав, представляващо
претендирана продажна цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална
вода за периода от 13.09.2015 г. до 28.09.2018 г. в размер на сумата от 717.61
лева за обект, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Латинка“ № 6, както и за
установяване на изтекла мораторна лихва върху главното парично задължение за
периода от 30.11.2015 г. до 30.09.2018 г. в размер на сумата от 79.69 лева,
ведно със законна мораторна лихва от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 24.10.2018 г., до окончателното й
заплащане.
Ищецът твърди, че между
него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за
доставка на питейна вода при Общи условия (ОУ) на основание чл. 198 Закона за
водите, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ. Ответникът, потребител с № ****,
не заплатил за периода от 13.09.2015 г. до 28.09.2018 г. дължимата цена за
доставка на питейна вода до обект, находящ се в находящ се в **** – собственост
на ответника. Твърди, че отчетът в имота
на ответника е осъществяван при условията на неизправно измервателно устройство
на основание чл. 23, ал. 5 от ОУ, тъй като задължение на всеки един потребител
е да поддържа в изправност монтираните индивидуални измервателни устройства в
имотите, които са негова собственост. Твърди, че при тези условия са
начислявани потребените количества питейна вода. Сочи, че измервателното
устройство фигурира в картотеката на дружеството с № ****, който е различен от
този, поставен на самия водомер. Поради неизпълнение на задълженията в срок
длъжникът изпаднал в забава. По така изложените съображения се моли за
уважаване на предявените искове.
Ответната страна Н.А.А., чрез назначения й от съда
особен представител адв. Н.Г., е депозирала в законоустановения за това срок по
чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. Твърди, че предявените искове са
недопустими предвид липсата на процесуалноправна легитимация на ответника,
доколкото в исковата молба са изложени само твърдения за качеството му на
потребител. Счита предявените искове за неоснователни, тъй като не са
представени доказателства за качеството на потребител на длъжника по смисъла на
ЗРВКУ. Поддържа, че записите в представените извлечения на карнетните книги са
небрежно оформени, не е ясно от кого и как са съставени, като не съдържат вярно
изписване на името на потребителя. Сочи, че не са ангажирани доказателства за
изпълнение на задължението на ищеца за предоставяне на услугата по
водоснабдяване на имота., както и такива за установяване наличието на
неизправно измервателно устройство. Оспорва доказателствената стойност на
представените от ищеца доказателства за установяване на твърдените от последния
обстоятелства. Прави възражение за погасяване по давност на част от претендираните
вземания, за които се прилага кратката тригодишна погасителна давност. По така
изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 16686/2018 г. по описа
на ПРС, ІІ бр.с. в полза на ищцовото дружество е
издадена Заповед № ****
г. за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
ответника, за следните суми: 717.61 лева – главница, представляваща неплатена
сума за доставка на питейна и отведена канална вода за периода 13.09.2015 г.- 28.09.2018
г. за имот, находящ се в **** и 79.69 лева - обезщетение за забава за периода
30.11.2015 г. - 30.09.2018 г.,
ведно със законна лихва от 24.10.2018 г., когато е подадено заявлението, до
окончателното изплащане. Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по
които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415,
ал. 1 ГПК и съответстват на вземанията по заповедта за изпълнение.
Ето защо и съдът намира, че
предявените установителни искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като
са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.
Относно тяхната основателност, съдът
намира следното:
За да бъдат уважени предявените
искове е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в
закона предпоставки, а именно: дружеството –
ищец следва да докаже наличието на валидно сключено облигационно отношение с
ответника, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание
и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е
извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и
отвеждане на канална вода за обект, находящ се в ****, както и, че през
процесния период, ответникът е имал качеството потребител по смисъла на ЗРВКУ.
Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги
и начислените в тази връзка суми. Предвид възражението за изтекла погасителна
давност, да установи и настъпването на обстоятелства, довели до спирането или
прекъсването на предвидената в закона погасителна давност.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи
възраженията си в отговора, а при доказване на горното от ищеца - да докаже, че
е погасил задълженията.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът
намира иска за
неоснователен, поради следните съображения:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по
смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу
заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К
операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за
предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен
ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационни системи, получаването
на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния
случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от
одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба,
сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.
Според чл. 3 от Наредбата, потребители
на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или
право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл.
2, ал. 1, точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира
няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно
право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й,
субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.
За да възникне задължението за заплащане
на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има
качеството на „потребител“ на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив. По
делото не са ангажирани никакви доказателства за притежавано право на
собственост, строеж или ползване. От писмото на Община Пловдив, отдел „Местни
данъци и такси“, се установява, че ответникът не е подавал декларация по чл. 14 ЗМДТ за
процесния имот. Следователно, още първата предпоставка на иска – качеството
„потребител” е недоказана. Изложеното е достатъчно за отхвърляне на исковете
като неоснователни.
В отговора на исковата молба е направено
изрично възражение относно качеството на потребител на ответника
/собственик/ползвател на имота/, като това обстоятелство е част от фактическия
състав на вземанията, чието пълно и главно доказване се носи от
заинтересованата страна – ищец. Още в доклада по делото са дадени указания по
чл. 146, ал. 2 ГПК, че за тези обстоятелства, свързани с доказване на
качеството на потребител на ответника на водоснабдителни и канализационни
услуги на ответника по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2014 г. и §
1, т. 2 ЗРВКУ, не се сочат доказателства от ищеца. Данни и документи в тази
насока не бяха ангажирани. Чрез показанията на свидетел, който твърди, че за
част от периода е извършвал посещения на място и откритото там лице му се е
представяло с име Н.А., не може да се проведе пълно и главно доказване на
сочената предпоставка, тъй като съответни документи не са представени.
Не се установява – ответникът да
притежава право на собственост или ползване за конкретния имот, находящ се на
процесния адрес, нито дали действително и фактически е ползвал същия с учредено
вещно право за целия процесен период, за да дължи плащане на търсените суми за
потребени услуги. Няма представено заявление до ВиК от негова страна за
откриване на партида за имота, нито е ясно защо дружеството води същата на
негово име и в какво качество. Не се доказва качеството му на „потребител“ за
исковия период като основен елемент от фактическия състав на претенцията, като
обсъждането по същество на останалите предпоставки е безпредметно, тъй като не
може да доведе до различен резултат.
Предвид изложеното, предявеният главен
иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, ведно с искането за законна
лихва.
Съдът не формира извод за наличие на
главен дълг, поради което искът за акцесорното вземане следва да се отхвърли.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат на ответника, на основание чл. 78, ал.3 ГПК. Няма
доказателства за сторени такива, поради което не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като
неоснователни предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести
септември” № 250 против Н.А.А. (с предишно фамилно име Ю.), ЕГН **********, обективно
съединени искове за признаване за установена в отношенията между страните
дължимостта на следните суми: 717.61 лева – главница, представляваща неплатена сума
за доставка на питейна и отведена канална вода за периода 13.09.2015 г.- 28.09.2018
г. за имот, находящ се в ***** и 79.69
лева - обезщетение за забава за периода 30.11.2015 г. - 30.09.2018 г., ведно със законна лихва от 24.10.2018
г., когато е подадено заявлението, до окончателното погасяване, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ***** г. по ч.гр.д. № 16686/2018 г. на ПРС, ІІ бр.с.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ КР. ТАБАКОВА
Вярно
с оригинала.
Р.М.