№ 10005
гр. София, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. Д.А ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. Д.А ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110166236 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Предявен е осъдителен иск от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД срещу
„ПроИнфра“ ООД за заплащане на сумата от 3 577,74 лв., представляваща регресно вземане
за заплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 06.11.2024 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 07.12.2023г. в *********, на ****************** при
извършване на изкопни работи представители на ответното дружество скъсали
разпределителен газопровод, с което причинили щети на собственика „Овергаз мрежи“ АД.
Поддържа, че повреденият газопровод бил обект на имуществена застраховка, обективирана
в комбинирана застрахователна полица „Имущество“ № **********P00081/25.01.2023г.,
сключена със ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД. Сочи, че вследствие на
настъпилото застрахователно събитие била образувана застрахователна преписка №
**********/983-23/09.02.2024 г., във връзка с която било определено застрахователно
обезщетение в размер на 3 577,74 лв., което било заплатено от ищеца на застрахования на
14.02.2024 г. Твърди, че е изпратил до ответника писмо, съдържащо покана да заплати
доброволно регресната претенция, което писмо било получено на 13.05.2024 г. от
представител на дружеството. Отбелязва, че задължението не било погасено. Счита, че в
негова е възникнало притезание за възстановяване на заплатеното застрахователно
обезщетение. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който се излага
становище за неоснователност на иска. Ответникът не оспорва въведените от ищеца
фактически твърдения. Поддържа, че претендираната сума в размер на 3 577,74 лв. е
заплатена по банкова сметка на ицщата страна. Моли за отхвърляне на иска.
В открито съдебно заседание, проведено на 29.04.2024 г. процесуланият представител
на ищеца не оспорва и потвърждава, че от ответника е заплатена исковата сума. Претендира
1
мораторна лихва от подаване на регресната покана до подаване на исковата молба и законна
лихва от подаването на исковата молба до плащане на сумата. Претендира разноски съгласно
представен списък.
Процесуалният представител на ответника моли за отхвърляне на иска с оглед
извършеното плащане, възразява срещу претенцията за мораторна лихва.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск намира правната си квалификация в чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.
В чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при него
увредено лице обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, от
причинителя на вредата или лицето, което отговаря за извършената от делинквента работа.
По делото са събрани писмени доказателства, обосноваващи основателността на
предявените искове. Същите не се оспорват от ответника, а и вземанията са погасени в хода
на делото, за което са представени писмени доказателства – платежно нареждане, което не се
оспорва от ищеца.
В открито съдебно заседание, проведено на 29.04.2024 г., ищецът признава факта на
погасяване на претендираните с исковата молба суми от страна на ответника чрез плащане.
Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът съобрази извършеното погашение,
поради което исковете следва да се отхвърлят, без да се обсъждат другите обстоятелства по
делото и доказателствата, свързани с тях.
Следва да бъде уважена претенцията за законна лихва предвид обстоятелството, че
видно от представеното платежно нареждане, главницата е погасена на 09.01.2025 г.
Следователно се дължи законна лихва за периода от предявяване на исковата молба на
06.11.2024 г. до 09.01.2025 г., която съдът изчисли в размер на 88, 05 лв. по реда на чл. 162
ГПК с помощта на компютърна програма, с която разполага.
Съдът не дължи произнасяне по направената едва в устните състезания претенция за
мораторна лихва, доколкото такъв иск не е предявен с исковата молба и не е направено
съответно искане от процесуалния представител.
По разноските:
С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр.д. № 112/1956 г. е
прието, че по общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е
причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените
по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.
Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след
предявяването му, ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца. При настоящата
хипотеза сумата, предмет на иска, е изплатена в хода на процеса. Това налага извод, че с
поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото - тъй като не е погасил дълга
си преди процеса. В този смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК,
съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако
признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е настоящият
случай. В случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като извършеното
плащане с платежно нареждане от 11.07.2024 г.е след получаване на препис от исковата
молба, поради което не освобождава ответника от задължението за заплащане на разноски
по делото.
Не се твърди и не се установява в ползва на ищеца да са платени сторените в
заповедното и исковото производство разноски.
2
Съгласно списъка се претендира от ищеца 143, 11 лв. – държавна такса, 658 лв. –
адвокатско възнаграждение, 5 лв. – държавна такса за обезпечителна заповед и 120 лв. –
такса за образуване на дело пред ЧСИ. Съдът намира, че сумите следва да бъдат присъдени с
изключение на таксата пред ЧСИ, която не представлява съдебни разноски, подлежащи на
обезщетяване по реда на чл. 78 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Позитано“ № 5 срещу "ПроИнфра" ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Плиска“ № 56 с
правно основание чл. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 3 577,74 лв., представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно
обезщетение по застрахователна преписка № **********/983-23 от 09.02.2024 г. за
настъпило застрахователно събитие при извършване на изкопни работи от ответника на
07.12.2023 г. в *********, на ****************** и ******** поради плащане в хода на
делото.
ОСЪЖДА "ПроИнфра" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, ул. „Плиска“ № 56 за заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Позитано“ № 5 сумата от
88.05 лв., представляваща законна лихва върху платената главница от 3 577, 74 лв. за
периода от предявяване на исковата молба на 06.11.2024 г. до датата на плащането -
09.01.2025 г.
ОСЪЖДА "ПроИнфра" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, ул. „Плиска“ № 56 за заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Позитано“ № 5 на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 806, 11 лв., представляваща съдебни разноски
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3