№ 65
гр. Девин, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и пети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Лили В. Чаушева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело №
20235410100474 по описа за 2023 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по чл. 59, ал. 9 от СК, във връзка с чл. 123, ал. 2
СК, чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 150 от СК.
В исковата молба ищцата твърди, че през 2010г. страните заживели
на съпружески начала в дома на родителите на ответника в с. Г.. Твърди, че от
съвместното им съжителство имат родени две деца: Е. Б. Д., с ЕГН
**********, роден на ********г. в гр. С., за който е съставен Акт за раждане
№ 0562/12.11.2012г., въз основа на който е издадено Удостоверение за раждане
№ ********** от 12.11.2012г. на Община - Смолян и Я. Б. Д., с ЕГН
**********, родена на ********г. в гр. С., за която е съставен Акт за раждане
№ 0432/13.10.2015г., въз основа на който е издадено Удостоверение за раждане
№ ********** на Община - Смолян. Твърди, че първоначално отношенията
им били добри, но тъй като родителите на ответника се бъркали в семейството
отношенията им се влошили и въпреки, че ищцата се отнасяла с уважение
към Б. Д. и неговите родители, Б. започнал безпричинно да прави скандали и
да отправя заплахи към Р., че ще я убие, че ще я сложи в гроба, че ще докара
друга жена. Твърди че е била подложена на постоянен психически тормоз
както от Б. Д., така и от баща му К. Д., който постоянно се карал с нея и
създавал проблеми, затова когато първото им дете Е. Д. бил на около 2-3
1
години ищцата взела детето и отишла да живее в дома на родителите си, тъй
като отношенията в дома на съпруга си били непоносими. След около три
месеца тя се върнала при Б., защото той й обещал, че ще се промени, че ще
има подобрение, и че баща му няма да се бърка. След като тя се върнала да
живее при Б. Д. не настъпила никаква промяна към по-добро, а напротив
обратно и с течение на времето отношенията между им били изчерпани от
всякакъв смисъл и съдържание и започнали да живеят разделени в дома на
родителите му, като семейството им съществувало само формално, без да
имат отношения като съпрузи. Твърди, че ответника и най - вече баща му К.
Д. по всевъзможен начин осъществявали психически и емоционален тормоз
над ищцата и тя се страхувала да не й направят и нещо друго, което може да
доведе до фатален край, тя решила, че не може да живее повече по този начин
и се принудила да напусне жилището и в края на месец септември 2017г.
заминала за Р.Турция при нейни роднини. Твърди, че искала да вземе децата
със себе си, но това било невъзможно тъй като нямали международни
паспорти и те останали в Р.България при бащата като излага подробни
съображения.
Моли съда да се произнесе с решение, с което: 1. Да измени
режима на упражняване на родителските права спрямо ненавършилите
пълнолетие деца: Е. Б. Д. с ЕГН ********** и Я. Б. Д. с ЕГН **********,
който е определен с протоколно определение от 14.02.2018г., постановено по
гр.д. № 343/2017г. по описа на PC-Девин, с което е утвърдено споразумение,
по силата, на което упражняването на родителските права по отношение на
децата: Е. Б. Д. с ЕГН ********** и Я. Б. Д. с ЕГН ********** се упражнява
от бащата Б. К. Д. с ЕГН **********, като баща и законен представител, и
местоживеенето на децата е определено при бащата Б. К. Д. в с. Г.. Да
предостави на Р. С. К. с ЕГН ********** упражняването на родителските
права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца: Е. Б. Д. с ЕГН
********** и Я. Б. Д. с ЕГН ********** да се упражнява от майката Р. С. К. с
ЕГН **********, като родител и законен представител и определи
местоживеенето на децата да е при майката, на адреса, на който живее, а
понастоящем е в с. Г., обл. С.. 2. Да измени определеният с решението по гр.
дело № 343/2017г. по описа на PC-Девин режим на лични контакти и
издръжка, и: Да определи режим на лични контакти на бащата Б. К. Д. с ЕГН
**********, който ще осъществява режим на лични контакти с децата Б. Д. с
2
ЕГН ********** и Я. Б. Д. с ЕГН **********, като ще има право да ги вижда
и взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца, както и в
други случаи, след постигнато съгласие между двамата родители /за период,
време и начин на контакт/, по време на официални празници и училищни
ваканции; един месец през годината /на веднъж или на части/, когато майката
не е в платен годишен отпуск. По време на Коледните празници на всяка четна
година и по време на Новогодишните празници на всяка нечетна година. Да
осъди бащата Б. К. Д. с ЕГН ********** да заплаща ежемесечна издръжка в
размер на 300 лв. за детето Е. Б. Д. с ЕГН ********** и ежемесечна издръжка
в размер на 250 лв. за детето Я. Б. Д. с ЕГН **********, чрез майката Р. С. К.
с ЕГН **********, като родител и законен представител на децата, считано от
датата на подаване на настоящата искова молба до настъпване на
обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска до изплащането й.
Моли, да определи издръжката да се заплаща до 10-то число на месеца, за
който се дължи издръжката. Моли, да допусне предварително изпълнение на
решението в частта за издръжките. Претендира за разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника
чрез пълномощникът му адв. Ж. Ч., с който счита исковата молба за
неоснователна и недоказана и моли съда да отхвърли предявения иск като
излага съображения, че изложените твърдения в исковата молба от ищцата са
неверни, шаблонни и клеветнически спрямо доверителя му, че е осъществявал
домашно насилие, психически тормоз, закани за изнасилване и др. Твърди, че
ищцата изоставила децата си и е заминала да живее в Турция при друг мъж
без да се интересува за децата като цялата грижа за възпитание и любов към
децата е осъществявал и осъществява ответника Б. Д.. Твърди, че ищцата
чрез пълномощника си доброволно е подписала споразумение пред съда по гр.
дело № 343/2017г. по описа на РС-Девин двете деца да останат при баща си,
той да осъществява родителските права върху тях, като е определен режим на
свиждане между децата и ищцата, както и да заплаща ежемесечна издръжка.
Твърди, че ищцата чрез полиция и прокуратура е издирвана заради неполагане
и изоставяне на децата си като след изчезването в друга държава ищцата по
никакъв начин не се е интересувала за децата си, както и по някакъв начин да
заплаща издръжка. Твърди, че след пристигането си в България ищцата не е
изплащала дължимите издръжки за децата си и поради тази причина в
3
прокуратурата има образувани преписки многократно, както и след
пристигането си в България ищцата не спазва режима одобрен от съда и по
всяко време както си поиска и където си поиска да й бъдат закарани децата,
като в този случай се стресират децата. Счита за голословни и шаблонни
твърденията, че са настъпили обстоятелства за промяна на родителските
права, а напротив двете деца се учат добре, щастливи са и са си изградили
приятелска среда в продължение на повече от 8-10 години. Счита за неверни и
твърденията, че бащата пречи на децата си да се срещат с майка им, а
напротив желае да се спазва режима определен от съда. Не са верни и
твърденията, че децата не живеят в нормална и спокойна среда, напротив
бащата полага грижи и има родителски капацитет при отглеждането на децата
си. Счита твърденията на ищцата, че е отговорна майка се опровергават от
нейното поведение и действия, изоставила е децата си и не плаща издръжка за
тях, поради което моли съда да постанови съдебно решение, с което да
отхвърли иска на ищцата като неоснователен и недоказан. Претендира за
направените разноски по делото.
В о.с.з. ищцата лично и чрез пълномощника адв. Е. С. поддържа
исковете, моли да се уважат и излага подробни съображения.
В о.с.з. ответника лично и чрез пълномощника си адв. Ж. Ч.
оспорват исковете, моли да се отхвърлят като неоснователни и недоказани и
излага съображения.
В о.с.з. заинтересованата страна Дирекция „Социално
подпомагане”, Директорът Б. изразява становище децата да продължат да се
отглеждат заедно, родителите да постигнат съгласие в името на децата, да
продължат да ползват услугата за психологическа подкрепа в Центъра за
обществена подкрепа, като посещават съответните сесии.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, събраните
по делото доказателства и становищата на страните, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Безспорно е, че страните имат две родени деца – Е. Б. Д. с ЕГН
**********, роден на ********г. в гр.С., за който е съставен Акт за раждане №
0562/12.11.2012г., въз основа на който е издадено Удостоверение за раждане №
********** от 12.11.2012г. на Община - Смолян и Я. Б. Д. с ЕГН **********,
родена на ********г. в гр.С., за която е съставен Акт за раждане №
4
0432/13.10.2015г., въз основа на който е издадено Удостоверение за раждане
№********** на Община - Смолян.
Безспорно е, че с протоколно определение от о.с.з., проведено на
14.02.2018г., постановено по гр.дело № 343/2017г. по описа на PC-Девин е
одобрена постигнатата спогодба между Б. К. Д. с ЕГН ********** от с.Г.,
общ. Д., обл. Смолян и Р. С. К. с ЕГН ********** от ********** чрез
пълномощника й адв. П., според която: 1. Упражняването на родителските
права по отношение на Е. Б. Д. - роден на ********г. в гр. С., с ЕГН
********** и Я. Б. Д. - родена на ********г. в гр. С., с ЕГН ********** се
предоставят на бащата Б. К. Д. с ЕГН ********** от с.Г., общ. Д., обл.
Смолян като баща и законен представител, при режим на свиждане между
ответницата Р. С. К. с ЕГН ********** и двете деца- Е. Б. Д. и Я. Б. Д.,
според който да може да вижда децата всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 09.00 часа до 19.00 часа с приспиване и един месец през лятото,
когато бащата не ползва платения си годишен отпуск. През времето когато
майката Р. С. К. не живее в Р. България нейните родители: А. Р. К. и С. Ш. К.
– двамата от с. Г., обл. Смолян – баба и дядо на децата по майчина линия да
имат право да виждат своите внуци всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 9 часа до 19 часа с приспиване и да ги вземат един месец през
лятото при себе си, когато бащата не ползва платения си годишен отпуск, в
случай на желание на децата. 2. Местоживеенето на децата - Е. Б. Д. и Я. Б.
Д. да остане при бащата – Б. К. Д. с ЕГН ********** на адрес: с.Г., общ. Д.,
обл. Смолян. 3. Майката Р. С. К. с ЕГН ********** да заплаща ежемесечна
издръжка в размер на 130 лева /сто и тридесет лева/ на Е. Б. Д.- роден на
********г. в гр. С., с ЕГН ********** и да заплаща ежемесечна издръжка в
размер на 130 лева /сто и тридесет лева/ на Я. Б. Д. - родена на ********г. в
гр. С., с ЕГН ********** чрез бащата Б. К. Д. с ЕГН ********** като техен
законен представител и родител на децата, считано от 25.09.2017г.- завеждане
на делото, ведно със законната лихва до окончателно изплащане или до
обстоятелства касаещи нейното изменение.
Според Удостоверение за раждане № **********, издадено въз
основа на акт за раждане № 0562/12.11.2012г. Е. Б. Д. е роден на ********г.
Според Удостоверение за раждане № **********, издадено въз
основа на акт за раждане № 0432/13.10.2015г. Я. Б. Д. е родена на ********г.
5
Установява се от трудов договор № 00426/10.05.2023г. сключен
между ищцата и ЕТ „И. Т.“ с. Г., че ищцата работи като машинен оператор
шиене, и получава основно трудово възнаграждение в размер на 780.00 лв.
От направена служебна справка се установи, че Б. К. Д. е завел
против Р. С. К. гр. дело № 68/2025г. в РС- Девин с правно основание чл. 150 от
СК за изменение на издръжките, определени с протоколно определение от
14.02.2018г., постановено по гр. д. № 343/2017г. по описа на PC – Девин за
двете деца.
Според социален доклад с изх. № ПР/Д-СМ-Д/4-001 от 18.03.2024г.
на Дирекция „Социално подпомагане" – Девин, г-н Б. К. Д., с ЕГН
**********, баща на децата: Е. Б. Д., с ЕГН ********** и Я. Б. Д., с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: обл. Смолян, общ. Девин, с. Г.,
задоволява адекватно всички потребности на децата Е. и Я. и притежава
необходимия родителски капацитет да полага лични грижи за тях.
Според заключението от Оценка на родителския капацитет на Б. К.
Д., изготвена от Център за обществена подкрепа „С.“, гр. Д. за детето Е. Б. Д.,
основните грижи за детето Е. Б. Д. се полагат от бащата и е развита силна
връзка родител - дете. Б. Д. има компетентно родителско поведение. Той има
основни знания, относно детското развитие и възрастовите особености за
познаване на живота и здравето на детето, за това къде може да търси помощ
и информация за предпазване от рискови ситуации, свързани с развитието и
здравето на детето. Има практическа способност да реализира знанията в
конкретни ситуации. Налице са умения за отглеждане на детето - хранене,
поддържане на хигиена, създаване на безопасна среда и други. Притежава и
социални умения за общуване, за изразяване на собствените чувства и емоции,
за разбиране на чувствата и емоциите на детето, за слушане, за ненасилствено
разрешаване на конфликти, за овладяване на стреса, за изграждане на
позитивни взаимоотношения и оказване на подкрепа. Именно тези социални
умения са ключови за изграждане на отговорно родителство. Те в най-голяма
степен гарантират удовлетворяването на динамичните потребности на детето.
Основна цел на работата с родителя е промяна на нагласите му към
изпълнението на ролята „родител“ при взаимоотношенията с майката на
детето. Социалните умения улесняват адаптацията на личността в социалната
среда и спомагат за изграждането на връзки и взаимоотношения с други хора.
6
Повишаването на равнището на социалните умения е повишаване на
компетентността в човешките взаимоотношения. Това е и причината да се
работи е Б. Д. и да се надградят социалните умения относно комуникацията с
Р. К..
Според заключението от Оценка на родителския капацитет на Р. С.
К., изготвена от Център за обществена подкрепа „С.“, гр. Д. за детето детето Е.
Д., родителите на детето Е. Д. - Б. Д. и Р. К. са във фактическа разляла.
Грижите за отглеждането на детето са полагани от бащата, а връзката с
майката е прекъсната. Установен е график от Районен съд Девин за режим на
лични контакти между детето Е. и майката Р., като срещите между страните не
се осъществяват, поради нежелание от детето. Същото е емоционално
наранено от постъпката на майката /напускането на дома им и изоставянето
му от нея/. Майката показва, че желае да общува е Е., но все още има
колебание относно подхода към детето, защото той не желае категорично да се
среща с нея. Необходимо е основната цел на работа да бъде в насока
улесняване на общуването между родителите по въпроси, касаещи
отглеждането и развитието на дете го, както и създаване и изграждане на
емоционално-доверител на връзка между майка-син.
Според заключението от Оценка на родителския капацитет на Б. К.
Д., изготвена от Център за обществена подкрепа „С.“, гр. Д. за детето Я. Б. Д.,
основните грижи за детето Я. Б. Д. се полагат от бащата и е развита силна
връзка родител-дете. Б. Д. има компетентно родителско поведение. Той има
основни знания, относно детското развитие и възрастовите особености за
познаваме на живота и здравето на детето, за това къде може да търси помощ
и информация за предпазване от рискови ситуации, свързани с развитието и
здравето на детето. Има практическа способност да реализира знанията в
конкретни ситуации. Налице са умения за отглеждане на детето - хранене,
поддържане на хигиена, създаване на безопасна среда и други. Притежава и
социални умения - умения за общуване, за изразяване на собствените чувства
и емоции, за разбиране на чувствата и емоциите на детето, за слушане, за
ненасилствено разрешаване на конфликти, за овладяване на стреса, за
изграждане па позитивни взаимоотношения и оказване на подкрепа, Именно
тези социални умения са ключови за изграждане на отговорно родителство, в
най-голяма степен гарантират удовлетворяването на динамичните
7
потребности на детето. Основна цел на работата е родителя е промяна на
нагласите му към изпълнението на ролята „родител“ при взаимоотношенията с
майката на детето. Социалните умения улесняват адаптацията на личността в
социалната среда и спомагат за изграждането на връзки и взаимоотношения с
други хора. Повишаването на равнището на социалните умения е повишаване
на компетентността в човешките взаимоотношения. Това е и причината да се
работи с Б. Д. и да се над градят социалните умения относно комуникацията с
Р. К..
Според заключението от Оценка на родителския капацитет на Р. С.
К., изготвена от Център за обществена подкрепа „С.“, гр. Д. за детето Я. Д., с
детето Я. Д., майката прекъсва връзката, когато тя е на 1 година и 11 месеца,
вижда я отново, когато е на 5 години. Грижите за отглеждането на детето са
полагани от бащата Б. Д., а връзката с майката е прекъсната. Срещите
започват след връщането й от Република Турция, но те са съгласно решението
на Районен съд - Девин, по график. Срещите са краткотрайни и липсва
емоционална близост между детето и майката. Необходимо е основната цел на
работа да бъде в насока улесняване на общуването между родителите по
въпроси, касаещи отглеждането и развитието на детето, както и изграждане на
емоционално - доверителна връзка между майка – дъщеря.
Съдът, на основание чл. 15 от Закон за закрила на детето изслуша
детето Е. Д. в присъствието на социален работник Капка Узунова.
От показанията на допуснатите до разпит свидетели С. Ш. К. и А. Р.
К. – родители на ищцата, ценени по реда на чл. 172 от ГПК, се потвърждават
безспорните обстоятелства, вън от тях, съдът прие за установено, че ищцата
води това дело за родителски права върху двете си деца. Е. е роден на
******** г., а малката се казва Я., родена е на ******** г. Двете деца живеят
при баща им. От както са се родили децата живеят в къщата на баща си.
Ищцата живее в дома на свидетелите - бащиния си дом, в триетажна къща, има
условия в къщата, на всеки етаж си има отделен санитарен възел. Свидетелите
живеят на втория етаж с ищцата, а сина им е на третия етаж. Страните са
разделени от 2018г., между ищцата и децата има режим на свиждане. Само
момичето е ходило при майка си. Ищцата от 2018 година до лятото на 2022
година е била в Турция и през това време не се е завръщала в България. Детето
Я. и майка й много се сближили от септември миналата година. Момиченцето
8
ходи при майка си, а момчето не желае. Р. в момента работи в шивашкия цех в
селото. Ищцата е купила раница за момчето за учебната година, а за момичето
тетрадки, флумастери. Ищцата иска да се грижи за децата.
От показанията на допуснатите до разпит свидетели Ш. А. Д. – с
родство със страните, М. М. Б. – първи братовчед с майката на ответника,
ценени по реда на чл. 172 от ГПК, се потвърждават безспорните
обстоятелства, вън от тях, съдът прие за установено, че Р. води това дело за
децата, които са момче и момиче. Е. е на 12 години, а Я. е 8-9 г., учат в
училището в село Г.. Децата живеят при Б.. Б. се грижи за децата. Ответникът
има къща на 2 етажа, с шест стаи, с хубави условия. В къщата живеят двете
деца, бащата им и неговите родителите. Б. ходи на работа и всяка сутрин води
децата с колата на училище и после ги прибира. За децата се грижи Б. и
неговите родители. Р. я нямало от 19.09.2017 г. до 2022 година, била е в
Турция. През това време децата са си били при бащата. Свидетеля Б. видял, че
другата баба - майката на Р. води момичето у Б.. Грижовен баща е Б.. Б. е
привързан към децата и те към него. Бащата не пречи на децата да се виждат
с Р. и родителите й. След като се върнала ищцата от Турция, работи в
шивашкия цех. Момчето не иска да ходи при майка си, бащата не му
забранява. От март до сега момчето е ходило само да вземе сестра си от
къщата, в която живее майка му. Страните живеят далече едни от други.
Свидетеля Б. е виждал повече от един път Р. да взима момиченцето от къщата
на ответника.
От заключението на вещото лице магистър – психолог Т. по
допуснатата и назначена съдебно – психологична експертиза, съдът прие за
установено, че: 1. Взаимоотношението на детето с всеки от родителите по
отделно, преди раздялата и след това, степен на привързаност, доверие,
емоционална връзка? В приложените към делото материали липсват данни за
взаимоотношенията децата с всеки един от родителите им, преди тяхната
раздяла. 2. Налице ли е емоционална връзка и привързаност между децата и
тяхната майка? Децата се нуждаят от своите родители и когато не получат от
тях грижи и внимание, стигат до убеждението, че в живота на родителите им
има много по- значими от тях неща. Привързаността на детето към майката е
най-важното придобиване в детството, за което отговорността е изцяло на
майката. По данни от делото, за период от 5 години, след заминаването на Р. К.
9
за Република Турция, връзката между нея и децата Е. и Я. е била изцяло
прекъсната - липсвали са както физически, така и емоционални контакти. Това
е отнело възможността за изграждане на привързаност, положителни чувства
и емоции. След завръщането си в село Г., през месец юни 2022 г., майката не е
потърсила сина и дъщеря си. не е инициирала среща с тях, първите им
контакти са случайни, а за изграждането на привързаност определяща роля
има майката и нейното поведение. Последващите срещи между децата и
тяхната майка не се характеризират с качествено общуване и взаимодействие,
няма любяща връзка и емоционална близост. 3. Изразяваното от децата
желание да живеят при бащата възможно ли е да се дължи на
продължителното отсъствие на другия родител или на настройване на
децата от родителя при когото живеят? След раздялата на родителите им,
Е. и Я. са останали да живеят със своя баща, който единствен е полагал грижи
за тях. Помощ и подкрепа в отглеждането и възпитанието на децата са
оказвали родителите на Б.. Към момента на изследването е налице стабилно
изградена психологична, емоционална и физическа връзка между децата и
бащата Б. Д., баба им /до нейната кончина/ и дядо им, е които живеят от
раждането си до момента и които присъстват активно в цялото им ежедневие.
Децата припознават като свой дом семейната къща на семейство Д., където са
родени, израснали и живеят. Целият им съзнателен живот до момента е
преминал в семейния дом на семейство Д. - това е естествената им среда,
която е свързана със спомени и преживявания, в които не присъства фигурата
на майката. У Е. и Я. е налице силна емоционална привързаност към бащата,
бабата и дядото по бащина линия, което се обяснява с факта, че през тези
години те са основни фигури, ежедневно присъстващи физически и
емоционално в живота им. Изразяваното от децата желание да живеят при
бащата е естествена последица от продължителната загубата на физическа и
емоционална близост с майката Р. К., довела до прекъсване на емоционалната
връзка между нея и децата. 4. На тази възраст децата лесно внушаеми ли са
и с какви методи, като се прецени развитието? Обект на експертизата са
момче на 12 и момиче на 9 години. Формирането на детето като човешка
личност е слежен и продължителен процес, който започва с неговото раждане
и продължава до пълната му зрялост. Психичното развитие се осъществява в
процес на активно приспособяване към изискванията на средата – към
предметите и хората сред които живее. И в най-ранните стадии на своето
10
развитие детето не приема пасивно въздействията на средата, а реагира на
тези влияния по съответния присъщ за него начин. Преходът от детство към
ранната зряла възраст е периодът на юношеството. Приблизителните му
възрастови граници са от 10- 13 до 18-21 години. Е. Д. е на 12 години, той е
във възрастта, известна като ранно юношество. Психологическите особености
на юношеството се характеризират с повишена чувствителност,
емоционалност, възбудимост и активност. Характерно е това, че юношата не
признава подкрепата на възрастните, стреми се към автономност, въпреки че в
социален план не е подготвен за това. В този период мнението на родителите и
другите възрастни често губи в сравнение с авторитета на връстниците и на
юношеската общност. Комфорт в кръга на своята група, сливане с приятели по
отношение на възгледите, навиците и поведението, дава на тийнейджъра
усещане за емоционална сигурност. Поведението на юношата, неговите
нагласите и разбиранията за определена ситуация се възприемат и анализират
през погледа на недостатъчния му житейски и социален опит. Поради
спецификите на възрастта, Е. Д. по- лесно би се поддал на влияние от
приятелския си кръг, отколкото на влияние от родителите. Я. е на 9 години.
Във възрастовия период 7-9 години, детето започва да проявява критичност
към това, което му се казва и към хората, то има изострено усещане за
недостатъците на близките. В този етап на развитие детето става много по-
независимо, започва да подлага на съмнение всичко, има силно развито
чувство за справедливост, за правилно и грешно. Вече има изградени
механизми за проверка и може да оценява реалността, да мисли критично и да
тълкува несъответствието между това, което само възприема, и това, което му
се казва или разказва. Трансформацията на възприятията от родителя или
близкото обкръжение към детето е много трудна, тъй като то вече може само
да направи своите собствени проверки, сравнения, съждения и рационални
умозаключения. В тази възраст, детето вече притежава умствените
способности да разграничава реалност от фантазия, да оценява постъпки и
действия, и да се ориентира по тях. 5. Налице ли е при децата и тяхната
майка Синдром на родителско отчуждение, ако да - от какво е породен и
възможно ли и причината да е родителя при когото сега живеят, на
основание Съдебно решение от 2018 г.? Според дефиницията на своя автор,
„Синдромът на родителското отчуждаване“ е детско разстройство, което
възниква почти изключително в контекста на спорове за упражняване на
11
родителски права. Основното му проявление е кампанията на детето за
очерняне на единия родител, кампания, която няма оправдание. Тя произтича
от комбинацията на програмиране (промиване на мозъка) с индоктринации
(процес на налагане, насаждане, дори втълпяване на идеи) на родителя и от
собствения принос на детето към очернянето на таргетирания родител. Когато
съществува родителско пренебрегване, каквото се наблюдава в този случай,
отчуждението на детето може да бъде оправдано и обяснението на Синдрома
на родителското отчуждаване за поведението на децата Е. Д. и Я. Д. не е
приложимо. 6. В случай, че се установи Синдром на родителско отчуждение,
оставането с родителя-отчуждител, възможно ли е да доведе до пропадане
на връзката с майката, съответно възможно ли е децата да развият
продължително психопатологизиране? Причините за родителско отчуждение
могат да бъдат много разнообразни. Дете, което проявява отчуждено
поведение, може да има основателни причини за това. При проследяване
поведението на Р. К. през годините след раздялата, както и след завръщането й
в с. Г. през 2022 г. / от 2017 г. до момента/, се констатира недостиг на
родителски умения - системно пренебрегване на детските потребности от
емоционална топлота и безусловна родителска обич. системна липса на
съпричастност и подкрепа. Това ми дава основание да приема, че в конкретно
разглеждания казус с Е. и Я., не се касае за „Синдром на родителското
отчуждаване“, а за реалистично (основателно) отчуждение. Приемам, че
отчуждението на децата е пряко свързано с отчуждаващото поведение на
майката, тоест, поведението на Р. К. допринася за формиране на отчуждение.
Децата нямат трудности в общуването, имат приятелски кръг, посещават
редовно училище и са социално интегрирани. Към настоящия момент при
непълнолетните деца Е. и Я. няма белези на психопатологизиране, не се
наблюдават отклонения от нормата за психично, емоционално, нравствено и
социално развитие. 7. В случай на оставане на децата с бащата възможно ли
е да се прекъсне връзката син - майка и дъщеря — майка, необходима на
децата във възрастта, както на Е., така и на Я.? За създаване и развиване на
емоционална връзка, на близки и качествени взаимоотношения с децата,
основна роля и отговорност имат родителите. Те трябва ежедневно да
показват любящо и стабилно отношение към децата, да откликват на техните
потребности от емоционална подкрепа, внимание и свързаност. Бащата Б. Д. е
значимата и авторитетна фигура, с която Е. и Я. живеят от най-ранна възраст,
12
на която са свикнали да разчитат. По тази причина между тях е създадена и
съществува топла емоционална връзка на взаимна привързаност. Поради
липса на контакти между майката и децата, вследствие на отчужденост и
неефективни взаимоотношения, са налице нарушения на привързаността и
емоционалната връзка. Е. описва майка си като: „Не е добра, не мисли за
нас.“, за баща си казва, че е: „Грижовен е, мил е, обичлив, спокоен е, не ни
вика.“ Я. споделя за срещите с майка си: „ Ходя, ама не е забавно, нищо не
правим заедно. Аз сама си играя с една игра“. Детето 20 има силна
емоционална връзка с баща си за когото казва: „ Обича ни, мил е, играе с нас,
води ни на разходки, купува ни разни неща и много работи". В основата на
създадените отношения баща - син и баща - дъщеря стоят чувства на обич,
привързаност, доверие и радост от съвместно прекараното време. Данните от
делото, както и твърдяното от децата Е. и Я. по време на психо-
диагностичните срещи, ми дават основание да приема, че от страна на майката
Р. К. е налице системно пренебрегване на родителските й задължения, което е
отнело възможността за изграждане на емоционална връзка и привързаност.
Основна причина за реалистичното отчуждение на децата от майката Р. К. е
нейното поведение, което в никакъв случай не способства за преодоляването
му, а напротив - задълбочава го. Дадена е препоръка, че за преодоляване на
отчуждението е необходима качествена промяна в стила на общуване на
майката Р. К. с децата. В материалите по делото липсват данни за активна
инициатива от нейна страна в тази посока, което се потвърждава и от
проведените с Е. и Я. интервюта по време на психо- диагностичните срещи. За
изграждане и развитие на емоционална връзка, за създаване и развиване на
близки и качествени взаимоотношения с децата, основна роля и отговорност
имат родителите. Р. К. следва стриктно да изпълнява постигнатия в съдебната
спогодба режим на лични контакти с децата. Фокусът на поведение й трябва
да е върху това, кое ще е най-добро за Е. и Я., което означава контактите им да
са регулярни, да има сигурност и предвидимост, заинтересованост, разбиране
и подкрепа, съпричастност към чувствата и нуждите им.
Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и
компетентно изготвено, същото е оспорено по същество от адв. С..
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
13
Съгласно чл. 59, ал. 9 от СК постановените мерки относно
упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите
пълнолетие деца при прекратяване на брака на техните родители могат да
бъдат изменяни и да бъдат определени нови, при изменение на
обстоятелствата, при които са определени първоначалните такива.
Осъществяването на лични контакти между детето и родителя при когото то
не живее е част от обема на родителските права и е неотменно правото на
детето да контактува с двамата родители. С Решение № 160 от 25.06.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 214/2014 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК,
по приложението именно на чл. 59, ал. 9 СК е дадено ясно разрешение на
спорния по делото въпрос като сочи, каква може да бъде промяната на взети
предвид при определяне на първоначалните мерки обстоятелства, като
изрично е посочено и релевираното от ищеца такова – „отчуждаване на детето
по вина отглеждащия родител спрямо другия или обратно ".
Съдът не приема, че доказателствата по делото установяват
"изменение на обстоятелствата", по смисъла на чл. 59, ал. 9 от СК изразяващо
се и в проявен синдром на родителското отчуждение, който да се дължи на
поведението на ответника в настоящото производство. Съгласно трайно
установената практика интересът на детето е водещото основание за възлагане
на родителските права и режима на лични контакти на детето с родителя,
комуто не е предоставено упражняването им, в това число и за промяна на
мерките за упражняването им. В настоящото производство съдът установи
този интерес, като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които
засягат физическото, психическото и нравственото развитие на децата Е. и Я..
При обосноваване на своите изводи, съдът се позовава на
изготвените и приобщени по делото съдебно-психологична експертиза, която
отрича да са налице признаци на синдром на родителско отчуждение, дължащ
се на поведението на ответника в производството. Съдът счита съдебно-
психологична експертиза за обоснована и компетентно изготвена и я
кредитира изцяло. Промяната в поведението на децата се обяснява с
напредналата им възраст и вече оформени морални и етични възгледи и
разбирания от една страна и несъобразеното поведението на ищцата с така
настъпилите у децата промени – от друга. Фрустрацията у ненавършилите
пълнолетие децата се дължат на разминаване в очакванията му досежно
14
дължимата грижа и поведение от страна на ищцата и действителното и такова,
но не и на поведението на ответника.
В настоящия случай, съдът счита, че интересът на децата Е. и Я., ще
е защитен, ако не се разшири режимът на лични контакти на същите с майка
им, още повече, че се установи, че определения по гр. дело № 343/2017г. по
описа на PC - Девин режим на свиждане между ищцата и децата не се
осъществява, вярно, че майката и детето Я. се виждат, но не така, както е по
спогодбата, одобрена по гр. дело № 343/2017г. по описа на PC – Девин, а
такива контакти и срещи с момчето Е. Д. няма. От събраните по делото гласни
доказателства (показания на свидетелите Ш. А. Д. и М. М. Б.), се установи, че
бащата е отговорен родител, съвестно изпълнява родителските си задължения,
както и че ответника по никакъв начин не е препятствал контактите между
ищцата и децата. Еднопосочни са показанията на всички свидетели (С. Ш. К.,
А. Р. К. Ш., А. Д. и М. М. Б.), че момчето Е. Д. не желае да се вижда с майка
си. Тези обстоятелства се установяват и от самият Е. Д., разпитан в о.с.з. От
доказателствата по делото се установява, че децата се развиват добре,
чувстват се сигурно и спокойно, общуват нормално с връстниците си.
С решение № 207 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 911/2012 г., IV
г. о. е разяснено по реда на чл.290 ГПК, че желанието на родителите и това на
децата относно упражняването на родителските права и мерките за лични
отношения с другия родител, не са задължителни за съда. Техните становища
и искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката
на събраните доказателства, като висшият критерий за решението на съда е
интересът на децата. Така, отчитайки преди всичко интереса на децата, съдът
взема предвид категоричния отказ на детето Е. Д., заявен в посоченото о. с. з.
да поддържа личен контакт с ищцата: „Тя никога не ме е търсила... Никога не
ме е питала Д.и съм добре и никога не ми е давала пари... Реших, че никога
няма да я приема, като майка“ в съответствие със всички събрани и описани
по-горе доказателства, че в най-голям интерес на детето Е. Д., е съдът да се
съобрази с мнението му. А тук последното е от изключително значение,
доколкото на базата на приобщения по делото доказателствен материал, не се
установи манипулация от страна на бащата. В връзка с обстоятелството Д.и
могат да бъдат разделени децата на двамата родители категорично вещото
лице магистър - психолог Т. в о.с.з. заяви: „Сега, когато се връща и тя
15
декларира желание да вземе родителските права и да се сближи с децата си,
въпреки това тя казва, че може ако Е. не иска, момичето да е при нея, а
момчето при баща си. Това е силно смущаващо и е категорична
демонстрация на родителска некомпетентност, тъй като още един път тя
нанася втора травма върху Е., без да го осъзнава. Това индиректно,
подсъзнателно от детето се възприема като „те за мен нямаш значение, ти
не се стойностен, не си ценен, аз не те обичам и нете искам, искам сестра
ти“. Вие представяте ли си какво опустошително въздействие върху
психиката на това дете нанася подобен иск и как той в тази възраст на
пубертета, когато децата са особено чувствителни. Децата са запознати с
желанията на майката към момичето, не към момчето, защото в
интервюто едното от децата каза колко много се страхуват, защото искат
да ги разделят, а не искат да бъдат разделени.“ В този смисъл вещото лице
прави заключение, което се споделя от съда, че раздялата на децата би се
отразило пагубно върху психиката и на двете деца, има огромен риск от
негативни бъдещи последствия, основното от което е риска от емоционалния
дистрес.
От друга страна вещото лице магистър - психолог Т. отчита
обстоятелството, че от страна на майката Р. К. е налице системно
пренебрегване на родителските й задължения, което е отнело възможността за
изграждане на емоционална връзка и привързаност. Основна причина за
реалистичното отчуждение на децата от майката Р. К. е нейното поведение,
което в никакъв случай не способства за преодоляването му, а напротив -
задълбочава го.
Съдът намира, че тази връзка родител – дете няма да претърпи
развитие чрез разширяване режима на лични контакти на ищцата с децата.
Такова развитие в положителна насока би могло да бъде постигнато
посредством предварителна подготовка съобразена с нуждите и психическото
състояние на децата и спечелване на доверието на майката в рамките на вече
определения режим. Ако се спазва постановеният режим на свиждане по гр.
дело № 343/2017г. по описа на PC - Девин би имало добър ефект между
сближаването на родител и дете. От съществено значение за което е дадената
препоръка от вещото лице, че преодоляване на отчуждението е необходима
качествена промяна в стила на общуване на майката Р. К. с децата. Р. К. следва
16
стриктно да изпълнява постигнатия в съдебната спогодба режим на лични
контакти с децата. Вещото лице посочва, че контактите между майката и
децата трябва да са регулярни, да има сигурност и предвидимост,
заинтересованост, разбиране и подкрепа, съпричастност към чувствата и
нуждите им.
Липсват доказателства, от които да се направи извода, че от
определяне режима на упражняване на родителските права и личните
контакти са настъпили промени, които да водят до влошаване положението на
децата при бащата и такива, които ще доведат до подобряване положението на
децата, като упражняването на родителските права се предостави на неговата
майка. От раждането на децата до настоящ момент децата живеят в дома на
своя баща, като са били обгрижвани от баща си. Съдът приема, че откъсването
на децата от сигурната среда, за каквато приемат дома на своя баща и една
последваща промяна в местожителството им ще предизвика стрес у децата и
ще им повлияе негативно. След като не се установи изменение на
обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 от СК, главните исковете за
изменение на режима на упражняване на родителските права спрямо
ненавършилите пълнолетие деца Е. Б. Д. и Я. Б. Д., който е определен с
протоколно определение от 14.02.2018г., постановено по гр. д. № 343/2017г. по
описа на PC – Девин са неоснователни. В настоящото производство са
предявени няколко обективно и субективно съединени иска, отхвърлянето на
главните искове за родителски права, следва отхвърляне на останалите искове
в т. ч. и издръжка.
Предвид изложеното и изхождайки преди всичко от интересите на
децата, не се установи изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал.
9 от СК, съдът счита, че не се налага промяна в съществуващото положение
относно упражняването на родителските им права, местожителство и
предявените искове, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
С оглед дадените в Тълкувателно решение № 3/27.06.2024 г. по тълк.
д. № 3/23 г. на ВКС, ОСГК и настоящото производство, по което е разгледан
спор по чл. 59, ал. 9 вр. с чл. 127, ал. 2 от СК, имащо характер на спорна
съдебна администрация на отношенията между родители и деца, респ.
охранителен за интересите на децата характер, не следва да бъдат
17
присъждани разноски и те следва да останат в тежест на страните така, както
са направени, за това молбата на страните, респ. ответника за присъждане на
разноски е неоснователна.
По делото няма внесена първоначална държавна такса, за това следва
на основание чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати дължимата
държавна такса в размер на 25.00 лева.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. С. К., с ЕГН ********** от
********** против Б. К. Д., с ЕГН ********** от ********** искове за
изменение на режима на упражняване на родителските права спрямо
ненавършилите пълнолетие деца: Е. Б. Д., с ЕГН ********** и Я. Б. Д., с ЕГН
**********, който е определен с протоколно определение от 14.02.2018г.,
постановено по гр. д. № 343/2017г. по описа на PC – Девин като упражняване
на родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца: Е. Б. Д. и Я.
Б. Д. да се упражняват от майката Р. С. К.; относно местоживеенето на децата;
за присъждане на ежемесечна издръжка в размер на 300 лева за детето Е. Б. Д.,
с ЕГН ********** и ежемесечна издръжка в размер на 250 лева за детето Я.
Б. Д., с ЕГН ********** на майката Р. С. К., с ЕГН **********, като родител и
законен представител на децата, считано от датата на подаване на настоящата
искова молба до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване
на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна
вноска до изплащането й, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Р. С. К., с ЕГН ********** от ********** ДА
ЗАПЛАТИ сумата от 25.00 лева /двадесет и пет лева/ – държавна такса в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Девин.
При неплащане на присъдената държавна такса в едноседмичен срок,
считано от влизане в сила на решението, да се издаде изпълнителен лист,
включващ и дължимата държавна такса за издаването му.
Разноските по делото остават в тежест на страните така, както са
направени от тях.
18
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд -
Смолян в двуседмичен срок, считано от съобщението му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
19