№ 11932
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20241110156931 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „Св” АД срещу Ф. Н. Ч., ЕГН **********, за признаване за установено,
че ответникът дължи следните суми: сумата от 726,02 лева, представляваща цена на
доставена и потребена вода за периода 04.05.2021 г. до 30.05.2022 г. в ап. 1, находящ се в гр.
София, ж.к. „Белите брези“, ул. „Нишава“ № 47, вх. В, отразени във фактури, дължими в
периода 04.06.2021 г. д о 06.07.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението - 18.06.2024 г., до изплащане на вземането и сумата от 4,65 лева,
представляваща мораторна лихва за периода за 05.07.2021 г. до 06.07.2022 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д. № 36736/2024 г. на СРС, 53
състав.
Ищецът твърди, че между страните са налице договорни отношения, свързани с
предоставянето на В и К услуги за имота, посочен и в заповедта за изпълнение, а именно,
имот с адрес: гр. София, ж.к. „Белите брези“, ул. „Нишава“ № 47, вх. В, ап. 1. За
задълженията, предмет на заповедното производство, в базата данни на дружеството към 2
клиентския номер, отнасящ се за имота, е създадена договорна (съдебна) сметка. Сочи се, че
по силата на чл. 8 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи (Наредба № 4), получаването на ВиК услуги става чрез публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационните системи или от съответния регулаторен орган, а за процесния период
правоотношенията между страните са регламентирани от Общи условия за предоставяне на
В и К услуги на потребителите от В и К оператор „Св“ АД, одобрени от КЕВР на основание
чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ (Общи условия), които са общодостъпни на интернет страницата
на дружеството http://www.sofiyskavoda.bg. По силата на ОУ, ответникът има качеството на
потребител на В и К услуги за посочения имот. Съобразно Общите условия, потребителите
са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневсн срок
след датата на фактуриране. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на противната страна.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
исковете се оспорват като неоснователни. Твърди се, че не са представени фактури или
1
други надлежни разходнооправдателни документи, от които да се установи, както че
ответникът дължи претендираните суми и е налице тяхната изискуемост, така и техните
конкретни размери по отчетни периоди, включително видовете и количествата ВиК услуги,
които се твърди, че са предоставени на посочения адрес. Твърди, че не е запознат с Общите
условия на ищеца, тъй като липсват доказателства за тяхното публикуване. Отделно от това
прави възражение за погасяването им по давност. Моли за отхвърляне на предявените
искове. Претендира разноски.
От представените писмени доказателства по делото, се уставни по безспорен начин,
че между страните по делото са налице трайно установени облигационни отношения по
предоставянето на ВиК услуги за част от процесния имот, а именно за периода от
01.05.2015 г. до 28.11.2021 г., тъй като на 29.11.2021 г. ответникът е собственик на
процесния имот, което е видно от представения по делото нотариален акт.
Следователно ответникът има качеството потребител, тъй като е собственик на
имота, доколкото по безспорен начин се установи в процесния имот, че ответника е
собственик на процесния имот.
От приетата по делото техническа експертиза се потвърди, че всички вземания са
отразени на база на реални отчети за извършената услуга вземанията са редовно посочени в
партида на ответника . Експертното заключение е пълно и обосновано, не е оспорено от
страните, поради което съдът го кредитира изцяло.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., услугите В и К се заплащат от
потребителите въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко
водопроводно отклонение като отчитането се извършва от длъжностни лица на оператора на
водоснабдителната система или от лица, на които това е възложено от оператора въз основа
на договор - ал. 8.
Прието е и заключение на съдебна техническа по което вещото лице, след справка с
съответните документи свързани с отчета на реално потребената вода в имота, е дало
заключение, с което се установява реалните количества изразходвана вода и ВиК услуги.
Съгласно приложимите действащи през процесния период Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор „Св“ АД операторът е
длъжен да отчита показанията на средствата за измерване при определените условия и
срокове и да издава фактури за дължимите суми. Съгласно чл. 31 ал.2 от Общите условия
потребителят е длъжен да заплаща дължимите суми за ползваните услуги в 30-дневен срок
след датата на фактуриране.
По делото се установява наличие на облигационно отношение между страните и
изпълнение от страна на ищеца за реглан доставено количество вода до имота на ответника.
Съгласно практиката на ВКС „периодично” е това плащане, което не е еднократно и
не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Длъжникът трябва
да престира повече от един път в течение на определен срок. Дължимите от длъжника
престации имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично.
Еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане нямат отношение към
характеристиката му като периодично, а единствено е необходимо той да е предварително
определен или определяем – Тълкувателно решение 3/2011 ОСГТК ВКС. Според
разпоредбата на чл. 111 в) ЗЗД погасителната давност за периодични плащания е 3г.
Съгласно чл. 422 ал.1 ГПК погасителната давност се счита прекъсната от датата на подаване
на заявлението в заповедното производство – така ТР от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК на ВКС – 26.09.2022 г., като последното погасено задължение е за м.07.2019 г., което
трябва да се плати до 30.08.2019 г., като давността изтекла за него е на 01.09.2023 г.
По делото е направено възражение за давност , което е неоснователно, тъй като
исковата молба е подадена 18.06.2024 г. като се претендират вземания за 05.2021 г., тъй като
за м. 5 се дължи на 30.06.2021 г., а давността тече от изискуемостта.
Възражението, че по друго дело и прието, че ответника не е доказано че не е
собственик първо няма спн защото темпорално е друг период. Второ няма сила на пресъдено
нещо тъй като не основния предмет на делото, а е преюдициално правоотношение, коено не
се полазват със спн, доколкото по делото тук има вече нотариален акт за разлика от
2
предходното дело, тест различна е доказателствената съвкупност.
Съгласно изчисленията на съдебно техническата експертиза дължимите вземания за
процесния имот са за сумата от 600, 30 лв., стойността на доставената вода за периода от
04.05.2021г. до 30.05.2022 г.
Експертизата е изготвена компетентно и пълно и не е оспорена от страните по делото
поради, което съдът го кредитира изцяло.
По посочените причини искът е основателен за сумата от 600, 30 лв., за за
горницата искът следва да се отхвърлят.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ Ф. Н. Ч., ЕГН ********** дължи на „Св“ АД с
ЕИК *** на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от
Закона за водите и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 600,30 лева,
представляваща цена на доставена и потребена вода за периода 04.05.2021 г. до 30.05.2022 г.
в ап. 1, находящ се в гр. София, ж.к. „Белите брези“, ул. „Нишава“ № 47, вх. В, отразени във
фактури, дължими в периода 04.06.2021 г. д о 06.07.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението - 18.06.2024 г., до изплащане на вземането и сумата от
4,65 лева, представляваща мораторна лихва за периода за 05.07.2021 г. до 06.07.2022 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д. № 36736/2024
г. на СРС, 53 състав., като ОТХВЪРЛЯ искът по чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл.79 ал.1 ЗЗД за
сумата над сумата от 600,30 лв., до 726,02 лв.
ОСЪЖДА Ф. Н. Ч., ЕГН ********** да заплати на „Св“ АД с ЕИК ***, сумата от
500 лева – разноски в исковото и заповедното производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3