Р Е Ш Е Н И Е
№ 99
гр. Горна Оряховица, 16.03.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на пети март две хиляди
и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря С.Б., като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 2104 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правно основание чл.439 ГПК.
Образувано е по искова молба от К.К.М. срещу „АПС Бета
България“ ООД да се приеме за установено, че не дължи изпълнение на вземането,
за което е образувано изпълнително дело № 20197310400469 по описа на Частен
съдебен изпълнител № 731 – КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Велико
Търново поради факти, настъпили след издаване на заповедта за изпълнение,
съставляваща изпълнителното основание – изтекла погасителна давност.
Ищецът К.К.М. твърди, че е длъжник, а ответникът –
взискател, по изпълнително дело № 20197310400469 по описа на Частен съдебен
изпълнител № 731 – КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Велико Търново,
изпълнителното основание по което е влязла в сила заповед № 154/11.05.2010 г.
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 179/2010 г. по описа на Районен
съд – Елена. Въз основа на заповедта бил издаден изпълнителен лист за заплащане
на суми от ищеца на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, дължими по договор за потребителски
кредит № **********/25.10.2007 г. На 21.01.2011 г., въз основа на изпълнителния
лист, кредиторът образувал изпълнително дело № 20117310400024 по описа на
Частен съдебен изпълнител № 731 – КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Велико
Търново, като в молбата било поискано извършване на справки за имуществото,
налагане на запор и извършване на опис на движими вещи и налагане на запор
върху трудово възнаграждение. Поканата за доброволно изпълнение била изпратена
на 25.01.2011 г., а на 11.02.2011 г. бил наложен запор на трудовото
възнаграждение на ищцата. Твърди се, че на 25.04.2016 г. за принудително
удовлетворяване на същото вземане било образувано изпълнително дело №
20167310400305 по описа на Частен съдебен изпълнител № 731 – КЧСИ с район на
действие Окръжен съд – Велико Търново от ответника, с твърдения, че е придобил
вземането срещу ищцата по силата на договор за цесия. Със запорни съобщения от
25.04.2016 г. и 13.01.2017 г. били наложени запори върху трудовото
възнаграждение на ищцата. На 12.06.2019 г. ищцата получила съобщение, че
изпълнителното дело е прекратено, а на 21.06.2019 г. ответникът образувал за
същото вземане изпълнително дело № 20197310400469 по описа на Частен съдебен
изпълнител № 731 – КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Велико Търново, по
което на 25.09.2019 г. бил наложен запор върху трудовото възнаграждение,
получавано от ищцата. Твърди, че между 11.02.2011 г. и 25.04.2016 г. не са
предприемани никакви действия по принудително изпълнение на вземането. Ищецът
счита, че поради бездействието на кредитора за повече от пет години по
отношение на главното вземане и три години по отношение на акцесорното вземане
за мораторна лихва, вземанията са погасени по давност и понастоящем не се дължи
принудителното им изпълнение. Моли за постановяване на решение, с което да се
приеме за установено, че не дължи на ответника изпълнение на вземането –
предмет на изпълнителното дело за сумите 6 858,95 лв. – дължима сума по
договор за потребителски кредит № **********/25.10.2007 г., сключен с „Ти Би Ай
Кредит“ ЕАД, ведно със законната лихва от 10.05.2010 г.; 1 199,62 лв. – мораторна
лихва за периода от 15.02.2008 г. до 01.02.2010 г. и 261,17 лв. – разноски в
заповедното производство, както и да й бъдат присъдени сторените в
производството разноски. Към исковата молба представя писмени доказателства – изпълнителен
лист от 07.06.2010 г. по ч.гр.д.№ 179/2010 г. по описа на Районен съд – Елена;
молба за образуване на изпълнително дело вх.№ 0411/21.01.2011 г. на Частен
съдебен изпълнител № 731 – КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Велико
Търново; запорно съобщение изх.№ 1137/03.02.2011 г. по изпълнително дело №
20117310400024 по описа на Частен съдебен изпълнител № 731 – КЧСИ с район на
действие Окръжен съд – Велико Търново; молба за образуване на изпълнително дело
вх.№ 2001/25.04.2016 г. на Частен съдебен изпълнител № 731 – КЧСИ с район на
действие Окръжен съд – Велико Търново; запорни съобщения изх.№ 2860/25.04.2016
г. и 259/13.01.2017 г. по изпълнително дело № 20167310400305 по описа на Частен
съдебен изпълнител № 731 – КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Велико
Търново; съобщение за прекратяване на производството по изпълнително дело №
20167310400305 по описа на Частен съдебен изпълнител № 731 – КЧСИ с район на
действие Окръжен съд – Велико Търново; молба за образуване на изпълнително дело
вх.№ 3678/21.06.2019 г. на Частен съдебен изпълнител № 731 – КЧСИ с район на
действие Окръжен съд – Велико Търново; запорно съобщение изх.№ 7692/13.08.2019
г. по изпълнително дело № 20197310400469 по описа на Частен съдебен изпълнител
№ 731 – КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Велико Търново.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът не е подал
отговор на исковата молба, не се представлява в проведеното съдебно заседание и
не заема становище по предявения иск.
В проведеното открито съдебно заседание, ищецът е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът, като
прецени доказателствата по делото, становището на ищеца и като взе предвид
приложимото право, намери за установено следното:
Налице са кумулативно предвидените в чл.238, ал.1 и
чл.239, ал.1 ГПК предпоставки за постановяване на неприсъствено решение против ответника.
Исковата молба е редовно връчена на служител на
ответника при условията на чл.50, ал.3, вр. ал.1 ГПК, ведно с разпореждането на
съда по чл.131, ал.1 ГПК от 27.11.2019 г., в което са му указани последиците от
неподаването на отговор на исковата молба в едномесечен срок и неявяването в
съдебно заседание. Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по
чл.131, ал.1 ГПК. За проведеното на 05.03.2020 г. открито съдебно заседание,
ответникът е редовно призован по реда на чл.50, ал.3, вр. ал.1 ГПК, не изпраща
представител, не се представлява от пълномощник и не е заявено искане за
гледане на делото в отсъствие на негов представител.
Предявеният иск е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства относно издаване на изпълнителния титул,
последователното образуване на изпълнителните дела дело и периода между предприетите
изпълнителни действия. Приложените към исковата молба външно редовни писмени
доказателства подкрепят и не разколебават изложените от ищеца обстоятелства.
С оглед наличието на всички кумулативни предпоставки,
следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявеният от К.К.М.
против „АПС Бета България“ ООД отрицателен установителен иск с правно основание
чл.439, ал.1 ГПК да бъде уважен.
С оглед този изход от спора на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени сторените разноски. От негова страна
е направено такова искане и са представени доказателства да са направени
разноски общо в размер 1 232,79 лв. (332,79 лв. за държавна такса и 900
лв. за адвокатски хонорар), поради което тази сума му се следва за заплащане от
ответника.
На основание чл.239, ал.4 ГПК решението не подлежи на
обжалване.
Мотивиран така и на основание чл.239 СК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.*************,
представлявано само заедно от управителите Д.М.и Х.М.М., че К.К.М., ЕГН **********,***
не дължи сумите: 6 858,95 лв.
/шест хиляди осемстотин петдесет и осем лева и деветдесет и пет стотинки/ – дължима
сума по договор за потребителски кредит № **********/25.10.2007 г., сключен с
„Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, ведно със законната лихва от 10.05.2010 г.; 1 199,62
лв. /хиляда сто деветдесет и девет лева и шестдесет и две стотинки/ – мораторна
лихва за периода от 15.02.2008 г. до 01.02.2010 г. и 261,17 лв. /двеста
шестдесет и един лева и седемнадесет стотинки/ – разноски в заповедното
производство, за които е издаден изпълнителен лист от 07.06.2010 г., въз основа
на влязла в сила заповед № 154/11.05.2010 г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ 179/2010 г. по описа на Районен съд – Елена – предмет на
изпълнително дело № 20197310400469 по описа на Частен съдебен изпълнител № 731
– КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Велико Търново, като погасени по давност.
ОСЪЖДА „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление гр.*************, представлявано само заедно от
управителите Д.М.и Х.М.М. да заплати
на К.К.М., ЕГН **********,*** сумата от 1 232,79
лв. /хиляда двеста тридесет и два
лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща направени разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
Решението не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: