№ 372
гр. Русе, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря М.В.Б.
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20244520105173 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по предявени обективно кумулуативно съединени
искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Енерго-Про Продажби“АД твърди, че ЕТ "**********" с ЕИК
***** е титуляр на партида за потребление на електроенергия в обект с
абонатен №****************, находящ се в гр. Русе, ул. „***********“ № 11,
клиентски №*************. Л.А.Д. с ЕГН ********** е починала на
03.08.2019 г., а ответниците са нейни наследници, като всеки от тях дължи ¼
от дължимите от нея към дружеството суми. Посочено е, че за дружеството
ищец, този факт не е бил известен, тъй като наследниците не са изпълнили
задължението си да го уведомят за настьпилите промени в обстоятелствата.
Заявява, че отношенията с потребителите на електрическа енергия се
уреждат от 3акона за енергетиката, Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ), приети с Решение по т. 1 от протокол № 67 от
24.04 2019 г. на Комисията за енергийно и водно регyлиране и обнародвани в
ДВ. бр. 35 от 30.04.2019г, ОУ за ДПЕЕЕМ на"Електроразпределение Север"
АД (одобрени с Решение № ОУ-060 на ДКЕВР от 07 11 2007 г., изм. и доп. С
Решение № ОУ-004/06.04.2009 г.) и ОУ за ПЕЕ на „Енерго-Про Продажби" АД
1
(одобрени с Решение № оУ-061 на ДКЕВР от 07 11.2007 г.). Твърди, че цена за
достъп се начислява независимо дали в обекта е консумирана или не
електрическа енергия през съответния период и отразява правото и
възможността във всеки един момент, клиентите да ползват предоставената
им мощност и задължението на Електроразпределение Север АД да осигурява
същата без оглед на потенциалните искания от други клиенти. Този начин на
калкулиране на цената за достъп е приложим само за небитовите клиенти
(клиенти заявили използване на енергия за небитови нужди) на
Електроразпределение Север АД и Енерго-Про продажби АД. Цената за
достъп до електроразпределителната мрежа е регулирана цена и като такава
тя се утвърждава от КЕВР, в съответствие с изискванията на Закона за
енергетиката и Наредба №1 от 14 март 2017 г. за регулиране на цените на
електрическата енергия. Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 59 от
2013 г., в сила от 05.07.2013 г.), на регулиране от комисията подлежат цените
за достъп и/или за пренос през електроразпределителните мрежи. Наредба №
1/14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия определя
методите за регулиране на цените на електрическата енергия и на цените за
достъп до и пренос през електропреносната, съответно
електроразпределителните мрежи, правилата за тяхното образуване или
определяне и изменение, редът за предоставяне на информация, внасяне на
предложението за цените и за тяхното утвърждаване.
Твърди, че за периода от 09.03.2023 г. до 13.12.2023 г. са били издадени
фактури за неплатени електрическа енергия и мрежови услуги на обща
стойност 2002,96 лв., както и лихва за забава за период от падежа на всяка
една претендирана фактура до 05.01.2024 г. в общ размер 176,92 лв. Поради
неплащане на посочените фактури било подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците, в качеството им на
наследници на починалия титуляр. Районният съд, с разпореждане по ЧГД №
****., е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК. С Определение № ****/10.07.2024 г. съдът е отстранил очевидна
фактическа грешка в заповедта. Срещу заповедта за изпълнение са подадени
възражения в срок, поради което предявява иск за вземането си съобразно
разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Общата стойност на задължението по
изброените фактури било в размер на 2002,96 лв., а общата стойност на
лихвата за забава - 176,92 лв., изчислена за всяка една фактура от падежа на
2
същата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 05.01.2024 г.
Моли съда да признае в отношенията между страните, че ответниците
дължат на ищеца “Енерго-Про Продажби“ АД, всеки един поотделно: сумата
от 500,74 лв. главница, представляваща 1/4 от претендирана сума за
незаплатена електрическа енергия и мрежови услуги по фактури, издадени за
периода от 09.03.2023 г. до 13.12.2023 г., ведно със законна лихва от подаване
на заявлението на 25.01.2024 г. до окончателното заплащане, както и 44,23 лв.,
представляващи 1/4 от дължимата лихва за забава на плащането в общ размер
176,92 лв., изчислена от деня, следващ падежа на всяка една фактура до
05.01.2024 г.
Претендира разноски в заповедното производство, както и разноски в
настоящото производство.
В срока и реда на чл.131 от ГПК ответниците са депозирали отговор на
исковата молба чрез адв. М. Р.. Оспорват всички изложени в исковата молба
фактически твърдения, освен обстоятелството, че са наследници на Л.Д.,
починала на 03.08.2019 г. Оспорват твърдението, че този факт бил неизвестен
за ищеца. След смъртта на Д. и съпруга й М.Д., починал през 2021 г. намерили
част от кореспонденцията му с ищеца и от нея установили, че още на
07.10.2020г. същият е представил акта за смърт на съпругата си и молба
партидата да бъде закрита. Всъщност още през 2014г. Л.Д. преустановила
дейността си на едноличен търговец, а в последните години била в много
тежко здравословно състояние. Заявяват, че имотът, за който се претендират
сумите е без електрозахранване и представлявал необитаема паянтова
постройка, която е негодна за обитаване. Навеждат твърдение, че от много
години бил отрязан достъпът до таблото, а наскоро, след множество скандали
се установило, че на таблото няма електромер, той бил свален от ЕРП Север.
Оспорват предявения иск и по размер, считат, че предвид обявените
цени за пренос и достъп до електропреносната мрежа, претендираната сума е
прекомерна. Молят иска да бъде отхвърлен.
В проведеното съдебно заседание, ищецът се представлява от адв.Е. К..
Поддържа исковата претенция и моли съда да я уважи. Представя списък на
разноски по чл.80 от ГПК.
В проведеното съдебно заседание, упълномощения от ответниците
3
адвокат М. Р. поддържа депозирания отговор. В писмена защита заема
становище за недоказаност на претенцията на дружеството ищец.
Заявява, ответниците нямат качеството на потребители, както и техния
наследодател за процесния имот. Заявява, че по делото не доказвало
облигационни отношения между ищеца от една страна и крайния купувач.
Липсвали писмени доказателства за сключен договор за предоставяне на
електрическа енергия. Наследниците нямали задължени да уведомяват ищеца
има настъпили промени. В този смисъл моли съда да отхвърли предявените
искове.
Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически
твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото
гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:
На 25.01.2024г. ищецът в настоящото производство е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответниците в
настоящото производство, във връзка с което е образувано ч.гр.д. № 430/2024г.
по описа на РРС, по което е издадена заповед № ********* г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, като с определение №****/10.07.2024
г. за поправка на очевидна фактическа грешка е разпоредено длъжниците – И.
К. М., Б. К. М., А. Н. К. и Н. Й. Й. да заплатят на кредитора „Енерго-Про
Продажби” АД, БУЛСТАТ ********* както следва: всеки един от посочените
длъжници сумата 500,74 лв. главница за ел. енергия и мрежови услуги,
явяваща се ¼ от общото задължение за главница 2002,96 лева, по фактури
издадени в периода от 09.03.2023 г. до 13.12.2023 г., ведно със законна лихва
от подаване на заявлението на 25.01.2024 г. до окончателното заплащане и
съответно 44,23 лв. – мораторна лихва, явяваща се ¼ от общото задължение за
мораторна лихва в общ размер на 176,92 лв., изчислена от деня, следващ
падежа на всяка една фактура до 05.01.2024 г.
Заповедта за изпълнение и определение за поправката й за допусната
явна фактическа грешка били връчени на длъжниците, които з
законоустановения срок направили възражение по реда на чл. 414 от ГПК. Във
връзка с горното е даден срок на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си. Настоящият иск е предявен в изпълнение на указанията на съда
в законния срок по чл. 422 от ГПК.
Не е спорно между страните, а и видно от представения по делото
4
препис-извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт №1589
от 03.08.2019 г., че Л.А.Д. е починала на 03.08.2019 г. Не е спорно, че след
смъртта, както и след смъртта на съпруга й М.П.Д., настъпила на 6.05.2022 г.,
е оставила за свои наследници ответниците по делото И. К. М., Б. К. М., А. Н.
К. и Н. Й. Й., при наследствени квоти по ¼ за всеки. Същото се установява и
от представеното по делото удостоверение за наследници с № ********** г.,
издадено от Община Русе.
Представени по делото са 13 бр. фактури, издадена от ищцовото
дружество за периода от 09.03.2023 г. до 13.12.2023 г. за неплатени
електрическа енергия и мрежови услуги на обща стойност 2002,96 лв., както и
лихва за забава за период от падежа на всяка една претендирана фактура до
05.01.2024 г. в общ размер 176,92 лв. с получател ЕТ „**********“, както и
приложение А към счетоводен документ по всяка една фактура за клиентски
№*************, адрес на обекта гр. Русе, ул. „***********“ № 11,
наименование на обекта № *********, с кодов №****************.
По делото е представена справка за потребление през последните
12/24/36 м. на ЕТ „**********“, извлечение за фактури и плащания за
процесния период, в които са отразени процесните фактури, месеца на
потребление и номера на електромера.Представена и справка от ЕРП Север за
консумирана електрическа енергия за периода март 2023 г.Видно от
представения от ЕРП Север констативен протокол №****** на 16.01.2023 г. е
монтиран нов електромер за клиент ЕТ „**********“, с фабричен №********,
съвпадащ с отразения в извлечението за фактури и плащания.
Разпитания по делото свидетел Т.П. съпруг на ответника Б. М..
Свидетелят изнесе, че още през 2014 г. Л.Д. спряла да шие, а през 2019 г.
починала. Дейността си тя извършвала в постройка в имота на
ул.***********, бивш гараж. След като спряла дейността си, помещението
било превърнато в склад и не се ползвало за търговска дейност. След смъртта
на съпруга й, той и съпругата му поставили СОТ в къщата, защото живеели
далеч от имота и нямало как да го наблюдават. Къщата била снабдена с
отделен електромер. Електромерът за отделната постройка (гаража) бил
поставен на улицата и те нямали достъп до него, т.к. бил заключен. По някое
време според свидетеля електромерът бил премахнат, а впоследствие
поставен. Отделно в гаража нямало ток, тъй като проводника до него
5
свързващ го с ел. табло също бил прекъснат. Съдът не дава В. на показанията
на този свидетел в частта, в която заявява, че обектът е останал без
електромер, на първо място защото е налице противоречие в самите негови
показания, доколкото твърди, че са нямали достъп до електромера, тъй като е
бил заключен в табло, за което никой от наследниците нямал ключ, а на второ
място не свидетелят не конкретизира през кой период обектът е останал без
СТИ. Видно от представените писмени доказателства- констативни протоколи
за процесния период се установява, че СТИ с фабричен №******** е било
монтирано от ЕРП Север. В представените констативни протоколи с №№
****** /16.01.2023 г. и 1705122-1 се констатира, че е датата на монтаж е
16.01.2023 и демонтаж на 08.11.2023 г.
Изготвена по делото е комплексна експертиза, заключенията по която на
вещите лица Н. Х. и В. Р. не са оспорени от страните. Дадено е заключение, че
са използвани правилните цени, определени от КЕВР при изчисленията по
процесиите счетоводни документи. Съществуват незаплатени фактури за
електрическа енергия, мрежови услуги и лихви издадени за обект намиращ се
в гр. Русе, ул. „***********“ № 11 и титуляр на партидата ЕТ „**********“. В
тази връзка е разяснено от вещото лице, че задължението по процесиите
фактури е формирано от незаплатена електрическа енергия и мрежови услуги
за обект находящ се в гр. Русе, ул. „***********“ № 11 и титуляр на партидата
ЕТ „**********“. За този обект „Енерго-Про продажби“ АД се явява
доставчик от последна инстанция на електрическа енергия и мрежови услуги
предоставяни от енергийно дружество „Електроразпределение Север“ АД.
Вещото лице подробно е описало приложенията към всяка една фактура.
Разяснило е, че подробно е посочен периодът, за който се отнася
задължението, видът на фактурираната услугата и единична цена в лева за
kWh. Уточнено е, че периодите, за които се отнасят фактурираните доставки
обхващат действието на три решения на КЕВР за утвърждаване на цените на
електрическа енергия, съответно е направило разбивка, подбробно описана в
заключението. Така, във фактура № *********/09.03.2023 г е фактурирана
услугата „достъп средно/ ниско напрежение“ за период от юли 2021 г. до юни
2022 г. на цена 0.02073 лв. без ДДС за kWh. Фактурата включва същата услуга
„достъп средно/ ниско напрежение“ за период от юли 2022 г. до януари 2023 г.
на цена 0.02311 лв. без ДДС за kWh. Във фактури с номера: №
*******/14.03.2023 г.; № **********/14.03.2023 г.;№ ********/12.04.2023 г. ;
6
№ *********/12.04.2023 г.; № *****/15.05.2023 г.; № *********/14.06.2023 г.
са фактурирани следните услуги за периода от юли 2022г до май 2023г:
„достъп високо напрежение“ на цена 0.00068 лв. без ДДС за kWh; „пренос
високо напрежение“ на цена 0.01989 лв. без ДДС за „достъп средно/ ниско
напрежение“ на цена 0.02311 лв. без ДДС за kWh; „пренос ниско напрежение“
на цена 0.02311 лв. за kWh. С фактури № **********/13.07.2023 е
фактурирана услугата „достъп средно/ ниско напрежение“ за период от юни
2023 г на цена 0.02311 лв. без ДДС за kWh. Във фактура №
*********/14.08.2023г е фактурирана услугата „достъп средно/ ниско
напрежение“ за първи подпериод юли 2023 г. на цена 0.02311 лв. без ДДС за
kWh. Фактурата включва същата услугата „достъп средно/ ниско напрежение“
за втори подпериод на юли 2023 г. на цена 0.03090 лв. без ДДС за kWh. Във
фактури № *********/14.08.2023 г.; № ************/14.09.2023 г.; №
*********/13.10.2023 г.; № **********/15.11.2023г, №
************/13.12.2023 г. е фактурирана е услуга „достъп средно/ ниско
напрежение“ за период от август 2023г. до ноември 2023г. на цена 0.03090 лв.
без ДДС за kWh. Дадено е заключение, че мораторните лихви до 5.01.2024 г.
по посочените в исковата молба фактури и по които е установено, че има
дължими суми са правилно определени.
Дадено е заключение, че представената мощност на абоната съобразно
присъединените съоръжения е 39 kWh.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
прави следните изводи от правна страна:
Исковете са предявени от „Енерго-Про продажби” АД по реда и в срока
по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по
негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответниците И. К. М., Б.
К. М., А. Н. К. и Н. Й. Й. в качеството им на наследници Л.Д., на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ********* г. по
ч.гр.д. №****. на РС-Русе, поправено с акт за поправка на явна фактическа
грешка – определение №****/10.07.2024 г. Налице е идентичност на страните
по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се
установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта
за изпълнение и определението за поправка на очевидна фактическа грешка.
Предвид на това исковете са допустими.
7
За да бъде уважен предявеният иск за главница за предоставени
мрежови услуги, следва да се установи наличието на следните
материалноправни предпоставки: наличието на валидно облигационно
отношение между ищцовото дружество и наследодателя на ответниците, по
силата на което последният се явява потребител на ел. енергия за процесния
обект на потребление, както и че ищцовото дружество е доставило
начислените с процесните фактури електрическа енергия и мрежови услуги.
Приетите по делото писмени и гласни доказателства обосновават извода,
че за ответниците е възникнало задължение да платят претендираните суми,
представляващи незплатена електрическа енергия и мрежови услуги по
представените по делото фактури, издадени за преиода от 09.03.2023 г. до
13.12.2023 г. в обект на потребление в гр.Русе, ул. *********** №11, с
абонатен № ********** и титуляр ЕТ „**********“ с ЕИК *****.
По делото не се спори, че ответниците са наследници на Л.Д., като всеки
един от тях при 1/4 от наследствената квота. Неоснователни са възраженията
на ответниците, че ищецът не е установил облигационната връзка между
страните. Според настоящия състав не се оспорва от ответниците
собствеността на процесния имот, а от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че гаражът в имота е електроснабден.
Установява се, че първоначално, до 30.09.2020 г. ЕТ „**********“ с ЕИК
***** е била клиент на дружеството ищец в качеството му на краен снабдител
с абонатен №*********. От дата 01.10.2020г. до 30.06.2021 г. е клиент на
дружеството, но вече в качеството му на търговец на свободния пазар по цени
по типов договор. От 01.07.2021 г. е клиент на дружеството като доставчик на
последна инстанция. Именно в това ново качество обект с абонатен
№********* е причислен в клиентски №**********. От представената по
делото кореспонденция между страните се установява, че ответниците са
уведомили ответното дружество за настъпилите промени – смъртта на Д. едва
след издаване на процесните фактури. Дори обаче това да не се приеме, че е
така, то към процесния период ЕТ „**********“ има качеството на търговец,
доколкото търговецът е заличен в по-късна дата. Налице е облигационно
правоотношение по продажба на ел. енергия, регулирано от разпоредбите на
ЗЕ, като считано от 01.10.2020 г. съгласно чл. 94а ЗЕ от кръга клиенти на
крайния снабдител отпаднаха всички небитови клиенти, независимо от
нивото на напрежение, на което са присъединени. Това по силата на закона е
8
довело до прекратяване на договора на търговеца за доставка на ел. енергия
при общи условия. По отношение на клиентите, които не са сключили договор
с търговец на ел. енергия по свободно договорени цени, доставката на ел.
енергия се извършва от досегашния доставчик, но вече качеството му на
титуляр на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5 ЗЕ въз основа на сключен типов
договор с нормативно определен срок от 01.10.2020 г. до 30.06.2021 г. До
сключването до типовия договор доставчикът по ал. 2 осигурява доставката на
ел. енергията, при условие че клиентът своевременно е заплатил всички
дължими суми във връзка с доставката. В случая поради смъртта на Л.Д. няма
сключен договор с търговеца на ел. енергия по свободно договорени цени за
процесния обект, което от 01.10.2020 г. процесният обект служебно е
преминал от ищцовото дружество в качеството му на краен снабдител, на
свободен пазар с доставчик отново ищцовото дружество, но в качеството му
на търговец на свободен пазар. В случая се претендира както потребление на
ел. енергия за процесния период, така във фактурите е включена и дължима
сума за мрежова услуга "достъп до електроразпределителната мрежа",
изчислена на база предоставената мощност за процесния обект.
По делото ищецът поиска допускане на комплексна техническа и
счетоводна експертиза, която съдът допусна. Заключенията на вещите лица по
нея безспорно кореспондират с представените по делото писмени
доказателства. Според експертите сумите са правилно изчислени от ищцовото
дружество, като задължението по процесните фактури е формирано от
незаплатена електрическа енергия и мрежови услуги. Според представената
от ищцовото дружество справка на справка от ЕРП Север (дружеството, което
реално отчита потребената енергия) за консумирана електрическа енергия за
периода от март 2023 г. до датата на справката -21.08.2024 г. има потребена
енергия за месеците март, април и май. Тази консумация е отразена и в
справка за потреблението през последните 12/24/36 м., в периода от м. март
2023 г. до м. ноември 2023 г., когато са издадени фактури с №
№********/12.04.2023, *****/15.05.2023 и *********/14.06.2023 г.
потребление на ел. енергия е налице. В тях са начислени а дължимите суми за
потребената ел. енергия и предоставените мрежови услуги. По останалите
фактури потребление на ел. енергия в обекта не е регистрирано и е начислена
само сумата, представляваща стойност на мрежови услуги-достъп
средно/ниско напрежение и пренос високо напрежение. Съгласно чл.29, ал.1,
9
ал.1 и ал.3, вр. чл.28 Правила за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ),(ДВ
бр. 76/13.09.2022 г. в сила от 01.10.2022 г., съответно чл. 27, ал. 1 и чл. 28, ал.
1-2 в ред. ДВ бр. 36/21.04.2023 г. в сила от 01.05.2023 г.), мрежовите услуги се
заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества
активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско
измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в
съответствие с правилата по чл.83 от ЗЕ и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по
утвърдените от КЕВР цени. Клиенти и производители, присъединени към
електропреносната мрежа, дължат утвърдени от комисията цени за достъп до
електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, други
мрежови услуги по електропреносната мрежа за съответния ценови период,
които заплащат на независимия преносен оператор. Клиенти, в това число и
производители в режим на потребление, присъединени към
електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп
до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за
достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги
за съответния ценови период, които заплащат на оператора на
електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на
доставчика от последна инстанция. За тези клиенти цената за достъп до
електропреносната мрежа и цената за пренос по електропреносната мрежа се
заплащат от оператора на електроразпределителната мрежа на независимия
преносен оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13. Заплащането на
мрежови услуги се дължи в две хипотези: върху фактурираните количества
активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско
измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване. Следователно
и при временно преустановено снабдяване с ел. енергия на обект, клиентът не
е освободен от заплащане на цената за достъп до преносните и/или
разпределителните мрежи. Достъпът е необходим за потреблението на ел.
енергия, докато обратното не е вярно. Достъпът е правото за използване на
преносната и/или разпределителните мрежи за пренос на ел. енергия - § 1,т.15
от ДР на ЗЕ. Съгласно чл. 109, ал.1, т.4 и чл. 113, ал.1, т.3 от ЗЕ на
операторите наелектропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа е вменено в задължение да осигуряват
равнопоставен достъп за пренос на електрическа енергия при спазване на
изискванията за качество. За предоставянето на тези услуги и гарантиране на
10
нормалната работа на мрежата, независимо от количествата потребена ел.
енергия, мрежовите оператори правят постоянно разходи за поддръжката на
тази мрежа така, че да разполага с необходимата пропускателна способност и
ползвателят да е в състояние да ползва необходима предоставена мощност.
Възмездяването на тези разходи е нормативно регламентирано в разпоредбата
на чл.29 от ПТЕЕ , съответно чл.28 от ПТЕЕ.
Предвид изложеното до тук съдът формира категоричен извод, че
ищецът и наследодателя на ответниците са били обвързани от валидно
облигационно продажбено отношение за доставка на електрическа енергия до
обекта, поради което ответниците в качеството на наследници на титуляра на
партидата на обекта дължат утвърдените от КЕВР за съответния ценови
период цената за достъп и пренос до/през електропреносната мрежа и за други
мрежови услуги по електропреносната мрежа. Следва да се отбележи, че дори
и при временно преустановен пренос, цената за услугата "достъп" се дължи.
Това е така, защото дори и да няма потребление електроразпределителното
дружество поддържа мрежата в състояние, което да позволява при включване
на консуматор в обекта на потребление, да е възможна консумация на ел.
енергия. Докато капацитетът е резервиран за даден обект, то и разходите,
които се предизвикват за поддръжката на мрежата следва да се плащат от
небитовия клиент, за разлика от битовите такива. В този смисъл
възражението, че захранването до обекта е прекъснато или, че наследодателя
не е извършвал дейност от 2014 г. е ирелевантно. Ако наследниците са желали
да прекратят отношенията си с ощецовото дружество е следвало да подадат
нарочна молба и да поискат закрИ.е на измервателната точка. Не се
установява ответниците да са предприели такива действия преди или по време
на процесния период, а едва след това, както бе казано по-горе.
Съдът намира, че ищецът проведе главно и пълно доказване на
твърденията си, поради което искът за главница е изцяло доказан по
основание. Твърдението за неизпълнение на парично задължение за заплащане
стойността на консумираната ел. енергия и мрежови услуги е отрицателен
факт, като в тежест на ответниците бе да установят, че са изпълнили
задължението си. По делото не се представиха доказателства, че сумите по
издадените фактури са заплатени, поради което съдът намира за безспорно
доказана претенцията за дължимост на сумата от 2002,96 лв. С оглед на
дължимост на главната претенция, е дължима и акцесорната такава като
11
общата стойност на лихвата за забава върху всяка една от сумите по
фактурите за потребена ел. енергия е 176,92 лв., считано от датата на падежа
на всяка една от тях до 05.01.2024 г.
В съдебно заседание процесуалния представител на ответниците наведе
още едно възражение за изтекла давност на вземането. Същото на първо място
е преклудирано, а на следващо е неоснователно, доколкото действително
вземането за главница се погасява с кратката тригодишна давност, но най-
отдалечения период в исковата претенция, за който се отнася доставката е
м.юли 2021 г., а заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 25.01.2024 г.,
поради което давността не е изтекла.
При това положение съдът намира, че исковата претенция е изцяло
основателна и доказана, поради което следва да се уважи, като се приеме за
установено, че ответниците дължат сумите за главница и лихва в размер по ¼
от уважения размер за всеки от тях, а именно в размен на 500,74 лв. - главница
и 44,23 лв. – мораторна лихва.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид на
това и съобразно уважените изцяло искове срещу ответниците следва
разноските в заповедното производство в общ размер от 93,60 лв. за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение да се понесат от тях. Следва всеки
един от тях да се осъди да заплати на ищеца сумата от 23,40 лв.,
представляваща ¼ от 93,60 лв.
Ищецът е претендира разноски и в исковото производство, съобразно
представения списък по чл.80 от ГПК за държавна такса, депозит за вещи лица
и адвокатско възнаграждение в общ размер на 1060,52 лв. Следва всеки един
от ответниците да се осъди да заплати на ищеца сумата от 265,13 лв.,
представляваща ¼ от 1060,52 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
12
ПРИЕМА за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК по
отношение на И. К. М., ЕГН **********, гр. Русе, ул. .*************, Б. К.
М., ЕГН **********. гр. Русе, ул. „*************, А. Н. К., ЕГН **********.
гр. Русе, ул. ********** и Н. Й. Й., ЕГН **********, гр. Русе, ***********, че
дължат на „Енерго-Про Продажби“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна 9009, район „Владислав Варненчик“, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс-Е, както следва:
1.И. К. М., ЕГН **********, гр. Русе, ул. .*************, дължи 500,74
лв. главница, представляваща ¼ от претендирана сума за незаплатена
електрическа енергия и мрежови услуги по фактури, издадени за периода от
09.03.2023 г. до 13.12.2023 г., ведно със законна лихва от подаване на
заявлението на 25.01.2024 г. до окончателното заплащане, както и 44,23 лв..
представляващи ¼ от дължимата лихва за забава на плащането в общ размер
176,92 лв., изчислена от деня, следващ падежа на всяка една Фактура до
05.01.2024 г.;
2.Б. К. М., ЕГН **********, гр. Русе, ул. „*************, дължи 500,74
лв. главница, представляваща ¼ от претендирана сума за незаплатена
електрическа енергия и мрежови услуги по Фактури, издадени за периода от
09.03.2023 г. до 13.12.2023 г., ведно със законна лихва от подаване на
заявлението на 25.01.2024 г. до окончателното заплащане, както и 44,23 лв..
представляващи ¼ от дължимата лихва за забава на плащането в общ размер
176,92 лв.. изчислена от деня, следващ падежа на всяка една Фактура до
05.01.2024 г.;
3.А. Н. К., ЕГН **********, гр. Русе, ул. **********, дължи 500,74 лв.
главница, представляваща ¼ от претендирана сума за незаплатена
електрическа енергия и мрежови услуги по Фактури, издадени за периода от
09.03.2023 г. до 13.12.2023 г., ведно със законна лихва от подаване на
заявлението на 25.01.2024 г. до окончателното заплащане, както и 44,23 лв..
представляващи ¼ от дължимата лихва за забава на плащането в общ размер
176,92 лв., изчислена от деня, следващ падежа на всяка една Фактура до
05.01.2024 г.;
4.Н. Й. Й., ЕГН **********, гр. Русе, ***********, дължи 500,74 лв.
главница, представляваща ¼ от претендирана сума за незаплатена
електрическа енергия и мрежови услуги по Фактури, издадени за периода от
13
09.03.2023 г. до 13.12.2023 г., ведно със законна лихва от подаване на
заявлението на 25.01.2024 г. до окончателното заплащане, както и 44,23 лв.,
представляващи ¼ от дължимата лихва за забава на плащането в общ размер
176,92 лв.. изчислена от деня, следващ падежа на всяка една Фактура до
05.01.2024 г.;за които суми е издадена заповед за изпълнение ******** г. по ч.
гр. д. *********** на РРС, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И. К. М., ЕГН **********, гр. Русе, ул. .*************, Б. К.
М., ЕГН **********, гр. Русе, ул. „*************, А. Н. К., ЕГН **********,
гр. Русе, ул. ********** и Н. Й. Й., ЕГН **********, гр. Русе, ***********
ДА ЗАПЛАТЯТ на „Енерго-Про Продажби“АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна 9009, район „Владислав Варненчик“, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс-Е направените в заповедното
производство разноски, както следва:
1.И. К. М., ЕГН **********, гр. Русе, ул. .*************, да заплати
СУМАТА от 23,40 лв.
2.Б. К. М., ЕГН **********, гр. Русе, ул. „*************, да заплати
СУМАТА от 23,40 лв.
3.А. Н. К., ЕГН **********, гр. Русе, ул. **********, да заплати
СУМАТА от 23,40 лв.
4.Н. Й. Й., ЕГН **********, гр. Русе, ***********, да заплати СУМАТА
от 23,40 лв.
ОСЪЖДА И. К. М., ЕГН **********, гр. Русе, ул. .*************, Б. К.
М., ЕГН **********, гр. Русе, ул. „*************, А. Н. К., ЕГН **********,
гр. Русе, ул. ********** и Н. Й. Й., ЕГН **********, гр. Русе, ***********
ДА ЗАПЛАТЯТ на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, адрес гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс направените в
исковото производство разноски, както следва:
1.И. К. М., ЕГН **********, гр. Русе, ул. .*************, да заплати
СУМАТА от 265,13 лв.
2.Б. К. М., ЕГН **********, гр. Русе, ул. „*************, да заплати
СУМАТА от 265,13 лв.
3.А. Н. К., ЕГН **********, гр. Русе, ул. **********, да заплати
СУМАТА от 265,13 лв.
14
4. 4.Н. Й. Й., ЕГН **********, гр. Русе, ***********, да заплати
СУМАТА от 265,13 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Русе в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
15