№ 15222
гр. София, 02.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Частно гражданско дело
№ 20221110169705 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Със Заявление, вх. № 10322/21.11.2022г. на РС-Монтана, препратено по подсъдност на СРС,
заявителят "**********" АД е поискал издаването на заповед за изпълнение срещу Т. Г. Б.
за суми, сочени като дължими във връзка с Договор за потребителски кредит №
72571/17.01.2019г. По заявлението е образувано ч.гр.д. № 2621/2022г. на РС-Монтана, което
е прекратено и изпратено по подсъдност на СРС.
С Разпореждане № 7418/18.01.2023г. съдът е дал указания за представяне на доказателства
по чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР за дадено от потребителя съгласие за сключване на договора.
Разпореждането е връчено на заявителя на 23.01.2023г. В отговор е депозирана Молба, вх.
№ 18928/24.01.2023г. на СРС, в която заявителят сочи, че договорът е сключен от
разстояние, като заемополучателят сам е създал свой потребителски профил в системата на
заявителя, попълнил е искане за отпускане на кредит, като изразяването на съгласие ставало
чрез подписване на документите или попълване на персонален уникален код за
потвърждение. Представени са разпечатки от електронна поща.
По аргумент от чл. 410, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът следи служебно за наличие на
сключен с потребител договор, въз основа на който се претендират сумите по заповедното
производство, тъй като, за да се прецени наличието на неравноправни клаузи, то следва
преди това да е установено сключването на съдържащия ги договор. Щом съдът може
служебно да следи за действителността на отделни клаузи в договор, то на същото
основание няма пречка да се преценява наличието и действителността на целия договор. В
противен случай биха се обезмислили правилата за засилване на служебното начало в
заповедното производство с оглед защитата на потребителите.
По делото са предоставени неподписани от потребителя екземпляри от договори. Съгласно
чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР кредиторът, в това число и неговият правоприемник по договор за
цесия или на друго основание, е този, който трябва да докаже, че е получено съгласието на
потребителя за сключване на договора. Доказателства, че длъжникът е дал съгласието си за
1
сключване на договора, т.е. че въобще има договор, не са ангажирани. Твърденията на
заявителя в тази насока остават само твърдения на страна в производството в нейна полза,
поради което нямат доказателствена стойност. Договорът не е подписан с електронен
подпис, като липсват каквито и да било доказателства, установяващи дадено по някакъв
начин съгласие от страна на длъжника с него. Представените към молбата от 24.01.2023г.
разпечатки изхождат от заявителя и не потвърждават дадено от заемополучателя съгласие. В
подкрепа на изложеното е практиката на Софийския градски съд – Определение №
264457/17.11.2020г. по ч.гр.д. № 11102/2020г. на СГС, ГК, Определение №
266301/06.04.2021г. по ч.гр.д.839/2021г. на СГС, І ГО, Определение № 271897/16.07.2021г.
по ч.гр.д. № 12552/2020г. на СГС, ГО, Определение № 271718/07.07.2021г. по
ч.гр.д.1987/2021г. на СГС-ІV, Определение № 3338/14.10.2021г. по ч.гр.д. № 11621/2021г. на
СГС, ЧЖ-І-Г, Определение № 9595/03.10.2022г. по ч.гр.д. № 6876/2022г. на СГС, ЧЖ-І-Ч, и
др.
Поради тази причина и на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявлението за издаване на
заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх. №
10322/21.11.2022г. на РС-Монтана, препратено по подсъдност на СРС.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
Разпореждането да се съобщи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2