№ 940
гр. Благоевград, 27.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500701 по описа за 2022 година
Делото е образувано по частна жалба с вх.№5111/01.08.2022 г.,
подадена от К. А. Г., чрез адв. А. П., против Определение № 80 от
24.02.2022 г. по гр.д. № 1616/21г. по описа на РС –гр. Р. Възраженията
в нея са, че представените с ИМ на „Б Х“ ООД частни документи –
фактури, не обосновават вероятна основателност на обезпечените
искове, както и че не е налице обезпечителна нужда. Ето защо иска да
бъде отменено обжалваното определение.
Отговор на ЧЖ е постъпил от пълномощника на „Б Х“ ООД, в
който са изложени съображения за правилност на атакувания съдебен
акт и е направено искане същата да бъде оставена без уважение.
Съдът констатира, че ЧЖ е редовна и допустима, тъй като е
депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от
страна с правен интерес.
По същество, съдът приема следното :
С определение № 80/24.02.2022г. по гр.д. №1616/2021г. по описа
на РРС е допуснато обезпечение на предявените от „Б Х“ ЕООД, ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: гр. Р, ул. „..“ № 79,
представлявано от управителя Й К, чрез адв. Т. Д. против К. А. Г.,
1
гражданин на Република И, роден на ... г. в гр. Д, с адрес: .., И искове
за заплащане на сумата от 4858,37 евро, включваща дължимите
годишни такси за 2019г. и 2020 г. по договор за управление и
поддръжка на имоти на ответника, находящи се в гр. Р 2760, м. „Б”,
кв. „Д”, бл.6, вх.А, етаж 2, представляващи апартамент 01 и
апартамент 02 в размер общо на 1943.41 евро и дължимите
обезщетения за забава за плащане на годишните такси за двата имота
в размер общо от 2914,96 евро, чрез налагане на обезпечителна мярка
“Възбрана” върху недвижим имот, собственост на ответника, а
именно: Апартамент №02 (D-6-A-02), находящ се на 2 (втори) етаж на
вход А на Блок 6, състоящ се от една стая, баня с тоалетна и тераса,
със застроена площ 38,43 кв.м, при съседи: стълбище, студио № 1,
коридор и студио № 3а, а съгласно КККР на гр. Р, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61813.559.20.1.2, с
адрес на имота гр. Р 2760, м. „Б”, кв. „Д”, бл.6, вх.А, етаж 2,
апартамент 02, с предназначение жилище, брой нива на обекта: 1,
площ по документ 38,43 кв.м , съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: 61813.559.20.1.3, 61813.559.20.1.1,
61813.559.20.1.19, под обекта: 61813.559.20.1.18, 61813.559.20.1.15,
61813.559.20.1.41, над обекта: 61813.559.20.1.7, находящ се в сграда №
1 с идентификатор 61813.559.20.1, заедно с 6,32 кв.м идеални части от
общите части на сградата или с обща площ 44,75 кв.м. до размера на
исковите суми от общо 4 858.37 евро до приключване на настоящето
производство с влязъл в сила съдебен акт при условията на чл.391,
ал.2 от ГПК – след внасяне на парична гаранция за обезпечението в
размер на 950.22лв.
Съдът е изложил мотиви, че предметът на исковите претенции, с
оглед очертания в молбата правопораждащ ги фактически състав и
искане за разрешаване на спор, представляват допустими искове,
произтичащи от неизпълнение от страна на ответника на задължения
като страна по сключен договор за услуга.
2
Районният съд е мотивирал, че искането за допускане на
обезпечение е подкрепено с убедителни писмени доказателства, тъй
като приложените нотариални актове установяват, че ответникът е
собственик на процесните недвижими имоти. Същевременно
представените договори за управление и поддръжка от 10.02.2007 г.,
установяват наличието на валидно възникнало облигационно
правоотношение. Налице е и цедиране на вземането и встъпване като
съдлъжник за изпълнение на задълженията по договора от страна на
ищеца по делото. Последното обстоятелство се установява от
представения договор за прехвърляне на права, задължения и
вземания от 12.01.2015 г. и приложения към същия. За изпълнените
задължения от страна на ищцовото дружество са съставени и
приложените към исковата молба инвойс фактури.
Счел е районният съд, че гореизложеното и твърдението за
неизпълнение на възникналите от страна на ответника по делото
договорни задължения обосновават вероятната основателност на
предявените искове. Мотивирал се е, че търсенето на повече
доказателства, извън представените и преценката на същите извън
рамките на обезпечителното производство е предмет на исковото
производство, извън целите на обезпечаването и касае окончателното
произнасяне на съда по претенциите.
По отношение на наличието на обезпечителен интерес, съдът е
изходил от осъдителния характер на исковете, като е намерил, че без
допускане на исканото обезпечение, за ищеца би се затруднило
реализирането на правата му по бъдещото решение.
Въззивният състав счита, че целта на обезпечителното
производство е да се защити спорният предмет от посегателства.
Предвид това, разпоредбата на чл. 391, ал. 1 от ГПК постановява, че
обезпечение на иска се допуска, когато без него ще бъде невъзможно
или ще се затрудни осъществяването на правата по решението. Ето
защо, това което следва да съобрази съдът е дали искът е допустим и
3
вероятно основателен, както и дали е налице интерес от
обезпечаването.
Съдът намира, че предявените по гр.д. 1616/2021г. искове са
допустими, защото са налице положителните процесуални
предпоставки за предявяването им - правен интерес от търсената
защита, процесуална легитимация на страните в производството,
процесуалната правоспособност на ищеца, както и
подведомствеността на спора на съдилищата. От друга страна, този
извод се обосновава и с липсата на процесуална пречка за
упражняването на правото на иск от „Б Х“ ООД .
Безспорно е, че исковете с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД са допустими. С оглед на изложеното е налице първата
кумулативно предвидена предпоставка, а именно допустимост на
исковете.
Втората такава е искът да е вероятно основателен. Настоящият
състав споделя становището на РРС, че представените писмени
доказателства индицират вероятна основателност на исковете с
предмет заплащане на възнагражденията по договор за подръжка и
управление за собствените на ответника недвижими имоти за 2019г. и
2020г., за заплащане на обезщетение за забава и на мораторна лихва за
съответния период. Доказателствата установяват притежаването на
описаните в ИМ недвижими имоти от К. А. Г., както и негова
договорна обвързаност като собственик с ищцовото дружество по
договор за поддръжка и управление от 10.02.2007г. Налице са и
счетоводни документи, за вида и размера на задълженията на
собственика по договора, които доказателства на настоящия етап от
производството са достатъчни, за да наложат извод за вероятна
основателност на исковете.
Заедно с това, първоинстанционният съд е допуснал
обезпечението при условията на парична гаранция в размер на 950.22
лева, определена съобразно разпоредбата на чл. 391, ал. 3 от ГПК,
4
съответстваща на размера на преките и непосредствени вреди, които
ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно, като по
този начин е изпълнил условието на чл. 391, ал.1, т.2 от ГПК.
Въззивният съд приема оплакването на частния жалбоподател, че
определението е неправилно, защото ищецът не е представил
доказателства за невъзможността да реализира правата си по бъдещо
осъдително решение, като неоснователно. Обезпечителната нужда за
ищеца се предполага, поради което не е необходимо да бъде доказвана
от него. Ето защо, съдът приема, че в настоящия казус тя е налице.
Настоящият състав намира, че не е налице и свръх обезпечаване,
тъй като по отношение на ответника е обективно невъзможно да се
приложи друга обезпечителна мярка.
По изложените съображения Благоевградският окръжен съд
счита, че подложеният на въззивна проверка съдебен акт е
законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 80 от 24.02.2022 г. по гр.д. №
1616/2021г. по описа на РС –гр. Р.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5