Р
Е Ш Е Н И Е
№
261044 / 7.10.2021г.
гр.
П., 07.10.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на тридесети септември, две хиляди двадесет и първа
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Лили Добрева като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2037 по описа на ПРС за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Топлофикация - П." АД, в която се сочи, че в полза на
дружеството срещу Г.Л.Д. е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 1069/2021 г. по описа на Районен съд П. за сума
представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за апартамент, находящ се в град П., ул. “*****в размер на 610,70 лева
за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2020 г. включително, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение до окончателното изплащане на сумата, както и
сума в размер на 124,35 лева, представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 08.09.2017 г. до 16.02.2021 г.
Ищецът твърди, че между него и ответника
в качеството му на потребител-клиент за битови нужди съществува облигационно
правоотношение с предмет покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия,
възникнало по силата на закона и регулирано от публично известни общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през
процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника
топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение.
Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на
падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на
края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно
чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът като потребител дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на заявената сума.
С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции.
Намира за дължима законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането.
С оглед на изложеното моли съда да
признаете за установено, че ответникът дължи горепосочените суми. Прави
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В съдебно заседание поддържа така
предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок.
Твърди, че в имота пребивава трето за спора лице – И. Т. Д., на която е
предоставено жилището по силата на бракоразводно решение.
В съдебно заседание не се явява, не се
представлява. Не е изразил становище и по изрично дадената му от съда
възможност.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд П. е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия,
сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира
ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл.
415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да
бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство.
Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по
юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В
противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че
вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия,
регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи
посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е
необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на
търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени
с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение,
произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието
на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните
имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с
производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл.
150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на
топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.
1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение №
ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр.
82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на
топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на
процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл.
150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане
на 30 дни след първото им публикуване. В случая се установи, че последните са
оповестени в един местен ежедневник, поради което и с оглед липсата на
твърдения от ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са влезли в
сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален
закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане
на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при
определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде
присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия
от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия,
купувачът е длъжен да заплаща дължимите
се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86,
вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада
в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да
е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи
произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията,
релевирани от страните по делото.
В настоящия случай между страните не се
спори, че в процесния период до процесния имот е доставена топлинна енергия,
чиято обща цена възлиза на посочената от ищеца стойност. Ответникът е възразил,
че не дължи единствено позовавайки се на Решение от 25.03.2015 г., постановено
по гр. 5820/2014 г. по описа на Районен съд П., съгласно което придобития в
режим на СИО недвижим имот, находящ се в град П., ул. ***** е предоставен за
ползване на бившата му съпруга – И. Т. Д. след прекратяване на брака.
Тези обективни данни, дават основание на
съда да приеме, че в конкретния случай ответникът е пасивно материално
легитимирани по отношение на предявените искове, но до размера на ½ от
тях. Горецитираното съдебно решение, постановено по бракоразводно дело съдът
цени като извънсъдебно признание – твърдение за неизгоден факт, а именно, че ответникът
е съсобственик на апартамента, за който се твърди, че е топлоснабден, което
изявление се ползва с висока доказателствена стойност. То се подкрепя и от
представената по делото декларация по чл. 14 ЗМДТ, в която, макар и депозирана
от И. Т. Д., се посочва, че имота се притежава в режим на съсобственост с
ответника. Процесният имот е закупен след сключването на граждански брак от
ответника поради което е бил е режим на бездялова СИО до 25.03.2015 г. след
което бездяловата СИО е трансформирана в обикновена съсобственост при равни
дялове по правилото на чл. 28 СК. Дори да се приеме, че при покупката не е бил
сключен граждански брак, то по правилото на чл. 30, ал. 2 ЗС ответникът и И. Т.
Д. отново се легитимират като съсобственици с дял по ½ всеки от тях.
Конкретните възражения на ответника не
го освобождават от договорната му отговорност за заплащане на потребената
топлоенергия съобразно дела му в собствеността, възникнала по силата на закона (чл.
153, ал. 1 ЗЕ). Обстоятелството, че той не пребивава в имота би могло да бъде единствено
предпоставка за реализиране на регресна отговорност спрямо И. Т. Д..
При този правен извод предявените срещу
ответника искове са основателни до размера на ½ от заявената претенция,
поради което следва да бъдат уважени за сума в размер на 305,35 лева главница за
периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2020 г. включително, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение до окончателното изплащане на сумата и отхвърлен до пълния предявен
размер от 610,70 лева, както и сума в размер на 62,18 лева представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.09.2017 г. до
16.02.2021 г. и отхвърлен до пълния предявен размер от 124,35 лева.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този
изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1 такива следва да му бъдат
присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в общ размер на 35,00 лева, като
е претендирал и възнаграждение за процесуално представителство в размер от 100.00
лева, което също следва да бъде уважено, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. При този изход от спора, на ищеца се дължат разноски в общ размер на 67,50
лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид доказаните разноски в
общ размер на 75,00 лева и предвид изхода от спора на ищеца се дължат разноски
в общ размер на 37,50 лева
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу Г.Л.Д., ЕГН **********,*** за сумата в размер на 305,35 лева главница, представляваща стойността
на доставена и незаплатена топлинна енергия до топлоснабден недвижим имот с
адрес град П., ул. “*****за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2020 г.
включително, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение до окончателното изплащане на сумата и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 62,18 лева
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
08.09.2017 г. до 16.02.2021, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за разликата над 305,35 лева до пълния предявен размер
от 610,70 лева този за лихва за разликата над 62,18 лева до пълния
предявен размер от 124,35 лева като неоснователни, за които суми по ч. гр. дело
№ 1069/2021 г. по описа на Районен съд П., ГО, е издадена Заповед за изпълнение
на парични задължения по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г.Л.Д. да
заплати на „Топлофикация-П.“ АД,
ЕИК ********* сумата от 67,50 лева
– разноски пред Районен съд П. в исковото производство и 37,50 лева разноски в заповедното
производство.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ__________________
Вярно с оригинала М. Я.