Р Е Ш Е Н И Е № 260003
гр. Пловдив 04.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански
състав в закрито заседание на четвърти януари две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
Председател:
Пламен Чакалов
Членове: Румяна Андреева
Бранимир Василев
като разгледа докладваното от
съдия Чакалов гр. д. №2750 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Длъжникът по изп. д. № 20208240401272г. по описа на Частен
съдебен изпълнител Константин Павлов с район на действие Пловдивски окръжен съд
– „Национална електрическа компания” ЕАД, моли съда да отмени Разпореждане изх.
№ 68176 от 06.10.2020г. в частта му, с която се оставя без уважение
възражението за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение,
възложени върху длъжника за разликата от 800лв. до 200лв. и моли съда да намали
размера на посоченото в поканата за доброволно изпълнение адвокатско
възнаграждение до размера от 200лв.
Другата страна по жалбата – взискателят Е.Й.П. не
взема становище.
Съдебният изпълнителят представя мотиви, в които
изразява становище за неоснователност на подадената жалба.
Предвид доказателствата съдът намери за установено
следното:
Изпълнителното дело е образувано за събиране на сума
в общ размер от 21 576.40лв. към момента на образуване на делото.
Съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения – чл. 10, т.2, предл. трето общия размер
на минималния размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 788.64лв., от
които 200лв. за образуване на изпълнителното дело и 588.64лв. за извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Плащането на целия дълг в
срока за доброволно изпълнение няма за последица отпадане на отговорността на
длъжника към взикателя, за възнаграждение заплатено за извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания – чл. 10, т.2 от Наредба №
1/09.04.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В
разглеждания казус такова възнаграждение се дължи и на още едно основание – с
молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е посочил
изпълнителни способи – запори върху вземания, ценни книжа, дялове от търговски
дружества, възбрана върху недвижим имот, запор на МПС и други движими вещи
собственост на длъжника, с което е предприел действия за удовлетворяване на
паричното вземане.
Вярно е, че така заплатеното адвокатско
вазнаграждение надвишава с 11.36лв. минимума на адвокатското възнаграждение по чл.
10, т.2, предл. трето от Наредба № 1/09.04.2004г., но така определения размер
не може да обоснове прекомерност по смисъла на чл. 78, ал.5 от ГПК и затова
същият не следва да се намалява.
Ето защо на взискателя се дължи възнаграждение,
както за образуване на изпълнително дело, така и за извършване на изпълнителни
действия.
Изложеното налага извода, че жалбата е неоснователна
и затова обжалваното разпореждане следва да се потвърди.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Разпореждане изх. № 68176 от
06.10.2020г. постановено по изп. д. № 20208240401272г. по описа на Частен
съдебен изпълнител Константин Павлов с район на действие Пловдивски окръжен
съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.