Р Е Ш
Е Н И E
гр.Б.С., 23.07.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански
състав, в публично съдебно заседание на 07 юли, Две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
КАТЯ ГЕРДОВА
При секретаря Т. Тодорова, като разгледа докладваното
от съдия Гердова гр.д.№ 1230/2019 г. по описа
на РС – Б.С., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
по настоящето дело е образувано по повод подадена исковата молба от
“А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, офис – сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б., в
качеството му на изпълнителен директор, чрез
пълномощника юрисконсулт М. ***, с която се иска да се установи
наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде
изпълнителен лист срещу ответника И.С.И.,
с ЕГН ********** ***, за сумата от 770,49
лв. главница, дължима на основание сключен договор за
стоков кредит № 309097/27.11.2017г. за периода от 08.12.2017г. до
27.05.2019г., договорна(възнаградителна) лихва за периода от 08.12.2017г. до
27.05.2019г. в размер на 192,53 лв., обезщетение за забава в
размер на 86,20 лв. за периода от
08.12.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда – 31.05.2019г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление
по чл.410 ГПК – 31.05.2019г., до окончателното изплащане на вземането, както и
направените съдебни разноски по двете производства/заповедно и исково/.
ИСКОВЕ С ПРАВНО
ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, чл.124,ал.1 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД.
В
хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се установи от върнатото съобщение
в цялост, че ответника И.С.И. не е
намерен на посоченият адрес в и.м. адрес с.Галиче, обл.Враца, ул.“Ленин“ № 4.
От
приложена служебна справка от ЕСГРАОН за постоянен и настоящ адрес на ответника
в заповедното и исковото производство е видно, че И.С.И., с ЕГН ********** е с постоянен и настоящ адрес ***.
Видно от изискана справка за
регистрирани трудови договори на ответника, последният регистриран такъв
сключен между И.С.И. *** е прекратен
на 12.10.2016г.
С разпореждане постановено в з.з. на
09.01.2020г. съдът е допуснал ПРАВНА ПОМОЩ на ответника И.С.И., с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ***, призован по реда на чл.47 от ГПК, който да
бъде назначен да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 1230/2019г. по
описа на РС гр.Б.С., а с определение постановено в з.з. на 29.01.2020г. съдът
назначил адв.И.И.Г. от ВрАК за особен
представител на ответника И.С.И..
Препис от исковата молба и
доказателствата към нея са изпратени на адв.И.И.Г. от ВрАК за сведение и писмен отговор по чл.131 от ГПК, както и препис от
определението за назначаването й, който в срока по чл.131 от ГПК е депозирал
писмен отговор. С него е оспорил исковите претенции на ищеца по основание и размер,
като е изложил подробни съображения.
Моли да се отхвърли иска като неоснователен, поради невъзникнала
облигационна връзка.
В с.з. ответника не се явява, като същият се представлява от назначения му особен представител,
който поддържа
писменият отговор и посочва, че предявеният иск е неоснователен и недоказан,
тъй като не е възникнала валидна
облигационна връзка по силата на договора за цесия от 11.04.2018г.
По делото са събрани
писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 751/2019г. на РС-Б.С..
Съдът като взе
предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка
на доказателствата по делото по отделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Видно от приложеното
ч.гр.д.№ 751/2019г. на РС-Б.С. е видно, че срещу длъжника И.С.И., с ЕГН ********** и с постоянен и
настоящ адрес *** е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 466/04.06.2019г.
в полза на заявителя „АСВ” ЕАД-С., за сумата от 770,49 лв. главница, дължима на основание сключен договор за стоков
кредит № 309097/27.11.2017г. за периода от 08.12.2017г. до 27.05.2019г.,
договорна(възнаградителна) лихва за периода от 08.12.2017г. до 27.05.2019г. в
размер на 192,53 лв., обезщетение за забава в размер на 86,20 лв. за периода от 08.12.2017г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 31.05.2019г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 31.05.2019г., до
окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски за това
производство, в размер на
25,00 лв. държавна
такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта на длъжника И.С.И. е връчена по реда на чл.47 от ГПК.
На заявителя са дадени
указания да предяви иск за
установяване на вземането си, тъй като
заповедта е връчена на длъжника при условията
на чл.47,ал.5 ГПК и такъв е предявен, въз основа
на който е образувано настоящето исково производство по гр.д.№ 1230/2019г. по
описа на БСлРС.
В исковата молба ищецът твърди, че между „Банка ДСК”
ЕАД /кредитор/ и ответника /кредитополучател/ бил сключен Договор за стоков
кредит № 2309097/27.11.2017г., по силата на който кредитодателят се задължил да
отпусне на кредитополучателят стоков кредит в размер на 770,49 лева, за
закупуването от „Технополис България” ЕАД на пералня SAMSUNG WW70К с цена 699,00
лв., както и за сключване на застраховка „Групама Животозастраховане” ЕАД и
„Групама Застраховане” ЕАД на
застраховка „Стандарт +” за лица от 18 до 64 с еднократна застрахователна
премия в размер на 71,49 лв.
В т.3 от договора, кредитополучателят се
е съгласил предоставената му от страна на кредитора сума за закупуване на
стоките да бъде усвоена еднократно, безкасово чрез превод на сумата по
банковата сметка на Търговеца, а сумата на кредита, предоставена за
финансирането на застраховката – да бъде усвоена еднократно, безкасово по
сметка на Застрахователя. Ответникът декларирал, че е получил от търговеца
стоката, описана във фактурата, чиято стойност е финансирана с процесния
договор за кредит. С извършването на плащането към търговеца, кредиторът
изпълнил задължението си да предостави на кредотополучателя кредита, предмет на
договора, като за потвърждаването на плащането търговецът издал фактура с № **********/27.11.2017г.,
в която бил посочен начин на плащане с ДСК кредит, а застрахователят издал
сертификат с № 309097/27.11.2017 г.
Страните били постигнали съгласие в т.6
от Договора, за срока на Договора кредитът да се олихвява с годишен фиксиран
лихвен процент в размер на 40,16 %, като лихвата се начислявала върху усвоената
и непогасена част от кредита и се заплащала месечно. Така, договорната лихва по
кредита била уговорена от страните в размер на 239,67лв., а общата стойност на
плащанията по кредита била договорена в размер на 1010,16 лв.
Кредитополучателят се бил задължил да
върне сумата по кредита в срок до 27.05.2019 г. на 18 бр. месечни погасителни
вноски, като първите 17 бр. вноски са в размер на 57,68 лв., а последната
погасителна вноска е в размер на 29,60 лв., съгласно погасителния план,
неразделна част от договора, в който бил посочен падежа на всяка отделна
погасителна вноска.
Съгласно раздел VI, т. 12 от ОУ към договора, при забава в плащането на
месечна погасителна вноска от деня, следващ падежната й дата, частта от
вноската, представляваща главница, се олихвявала с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. На посоченото
основание на кредитополучателя била начислена лихва за забава в размер на 86.20 лв., дължима от 08.12.2017 г. до 31.05.2019г.-датата на подаване на
заявлението в районен съд.
Крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита бил 27.05.2019г.(датата на последната погасителна вноска)
поради което не е обявен за предсрочно
изискуем.
Длъжникът И.С.И. е заплатил 47,14 лв., с
която сума по кредита са погасени част от договорната лихва в размер на 47,14
лв.
Ищецът твърди, че на 11.07.2018 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 11.04.2018г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД и „А.з.с.н.в.“
ООД(на 21.08.2015г. АСВ е сменила
правната си форма, като е регистрирана
като „А.з.с.н.в.”ЕАД, видно от направена
служебна справка от ТР, който е публичен) по силата на което
вземането е прехвърлено, ведно с всички привилегии и обезпечения.
„Банка ДСК” ЕАД е упълномощило
„А.з.с.н.в.“ ЕАД от името на цедента и за своя сметка
да уведоми длъжниците за извършената
цесия.
„А.з.с.н.в.”
ЕАД в уведомлението за цесия по реда на чл.99 от ЗЗД от 26.07.2018г./л.44 от
делото/, изпратено до ответника съобщил на същият за допуснато просрочие и неплащане на погасителни
вноски по договора, като в това писмо отправил и покана за доброволно изплащане
на задължението. Уведомлението за
цесията и поканата било получено на 31.07.2018г. в 11:50 ч. от Детелина Илиева, посочила себе
си като член от домакинството на адресата.
Въпреки това с исковата молба прилага копие
от уведомлението от 26.07.2018г.
за извършената
цесия, ведно с покана за доброволно
изпълнение, което да бъде връчено
на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея.
Искането на ищеца до съда е да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника И.С.И., че същият дължи н. „А.з.с.н.в.” ЕАД,
следните суми:
770,49 лв. главница, дължима на основание сключен договор за
стоков кредит № 309097/27.11.2017г. за периода от 08.12.2017г. до 27.05.2019г.,
192,53 лв. договорна(възнаградителна) лихва дължима за периода
от 08.12.2017г. до 27.05.2019г.,
86,20
лв.- обезщетение за забава дължимо за
периода от 08.12.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда –
31.05.2019г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявление по чл.410 ГПК – 31.05.2019г., до окончателното изплащане
на вземането, както и претендира присъждане на разноски по заповедното и
исковото производство по описа на БСлРС.
В съдебно заседание ищцовото
дружество „А.з.с.н.в.“ ЕАД,
редовно призовано, не изпраща представител, но е депозирало писмени становища
по основателността на исковете.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил
писмен отговор от назначения за особен представител на ответника И.С.И., с който оспорва предявените искове,
като неоснователни.
Особеният представител от името на ответника, заявява,
че оспорва обстоятелството, същият да е уведомен по чл.99 от ЗЗД за извършената
цесия. Въпреки, че по делото било представено заверено копие от уведомително
писмо за извършена цесия, нямало данни отвеника да е бил уведомен лично за
извършената цесия, още повече, че обратната разписка е отразено, че е получено от лице, което е член на домакинството,
без данни за родствената връзка. Поради
тази причина смята, че уведомлението за цесията не е връчено на длъжника,
следователно не е визникнала валидно облигационна връзка по силата на договор
за цесия от 11.04.2018г., съгласно който
ищцовото дружество да е придобило валидно вземанията на кредитора.
В съдебно заседание особеният представител на
ответника И.С.И., моли исковете да
бъдат отхвърлени като неоснователни, поради не възникнала валидна облигационна
връзка по силата на договора за цесия от 11.04.2018г.
Съдът допуснал ССчЕ, но същата е заличена с определение постановено в з.з.
на 23.06.2020г.-л.130 от делото), като е освободено вещото лице от възложената
му задача, поради факта, че назначеният за особен представител на ответника
заявил в с.з. проведено на 26.05.2020г., че не оспорва размера на вземането на
ищеца, а единствено договора за цесия.
При така изложената
фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
I. По
иска с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД за главница:
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД са допустими
- предявени са от лице - заявител,
имащо правен интерес да иска
установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по
издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда
на чл.47,ал. 5 от ГПК.
Предявените положителни установителни
искове имат за предмет установяване
на съществуването, фактическата,
материалната дължимост на сумите, за които
е била издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК. По тези искове следва
с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи
по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже
съществуването на фактите, които са породили
неговото вземане.
В
случая, предмет на предявените искове са вземания, произтичащи
от сключен договор за стоков
кредит № 309097/27.11.2017г. от който
безспорно по делото се установи,
че между „Банка ДСК” ЕАД и И.С.И. е налице твърдяното договорно отношение.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни
възраженията на особеният представител на ответника, че по делото не е доказано
наличие на облигационно правоотношение между ответника и "АСВ" ЕАД,
тъй като не са настъпили последиците от връчване на съобщението по чл. 99, ал.
4 от ЗЗД. В съдебната практика се приема, че е налице
валидно съобщаване, както в случаите, когато това е направено лично от цедента,
така и в случаите, когато по пълномощие на цедента такова съобщаване извърши
цесионерът, както е и в настоящия случай. Дори да се приеме хипотетично, че
липсват категорични доказателства за уведомление, което да е връчено на
длъжника преди образуване на настоящото дело /въпреки наличните такива за връчване на лице, което е член
на домакинството ответника-л.45
от делото/ с получаване на препис от исковата
молба, чрез особения представител, назначен на ответника, ведно с приложенията
към нея, съдържащи процесния договор за цесия и упълномощаване на цесионера да
извърши уведомяване от името на цедента, ответникът /като длъжник/ е узнал за
цедирането на вземането. Особеният представител е процесуален
представител на ответника, който при спазване предпоставките на чл. 47, ал. 5
от ГПК се назначава с оглед охрана на интересите му. Връчването на всички книжа
по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и
от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици /в
този смисъл е Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, І т.
о./ Затова особеният представител има правото да извърши всички процесуални
действия по спора от името и за сметка на представлявания ответник /с
изключение на действията по чл. 29, ал. 5 от ГПК/ в. т. ч. и получава
адресираните до страната книжа. По делото не е спорно, че уведомлението до
длъжника за цедиране на процесното вземане е връчено с препис от исковата молба
на назначения му особен представителна основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, поради
което следва да се приеме, че е изпълнено изискването по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД,
което обстоятелство е настъпило в хода на делото и следва да бъде съобразено
при решаване на спора.
Доколкото законът не поставя специални
изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то
получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за
установяване съществуването на цедираното вземане, не може да бъде игнорирано и
на основание чл. 235, ал.3 от ГПК следва да бъде съобразено. Ефектът на
уведомяването следва да се зачете като новонастъпил пред съда факт,
стабилизиращ легитимацията на цесионера, като титуляр на спорното материално
право. В този смисъл е и съдебната практика: Решение № 123/24.06.2009г. по
т.д.№ 12/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013
г.на ВКС, I т.о.; Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д.№ 2352/2013 г. на ВКС, II
т.о.
С оглед изложеното съдът намира, че договорът за цесия
е произвел действие по отношение на ответника, което обосновава извод за
доказаност на активната и пасивната материална легитимация по предявения иск.
Доказателствата по делото сочат и страните не спорят,
че ответникът И.С.И. е кандидатствал за отпускане на стоков кредит за
финансиране придобиване на стоки в размера на 770,49 лв. и сключване чрез
"Банка ДСК" на застраховка с ЕАД "Групама
Животозастраховане" и ЕАД "Групама Застраховане" по пакет "Стандарт
за лица от 18 до 64 г." с еднократна застрахователна премия в размер на
71,49 лв. със срок за издължаване 18 месеца, като кредитът е отпуснат и между
ЕАД "Банка ДСК" и И.С.И. е
сключен договор за стоков кредит № 309097/27.11.2017 г. Договорът е подписан и
от двете страни и в него са уговорени параметрите на договора. Представена е и
декларация от 27.11.2017 г./л.16 от делото/, подписана от ответника И.С.И., в която той декларира, че му е
предоставена нужната преддоговорна информация по чл. 5, ал. 2 от ЗПК и общи
условия за стоков кредит в размер на
770,49 лв. със срок от 18 месеца и лихвен впроцент 40,16%.
Настоящият съдебен състав приема, че договорът има
характер на потребителски и не попада в изключенията по чл. 4 от ЗПК. В
съдържанието на договора за потребителски кредит включва размера на кредита
770,49 лв.; срока за погасяване 18 месеца; размерът на еднократната
застрахователна премия 71,49 лв.; посочено, е че кредитът се олихвява с
фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 40,16 %
годишно или 0.1116 % на ден.; посочен е и годишни процент на разходите по
кредита в размер на 48,51 %. Към договора е представен и погасителен план
подписан от ответника, в който са посочени датите, на които следва да са
погасява кредита; фиксирания лихвен процент 40,16; остатък от главницата;
размерът на вноската за главницата по месеци; размерът на дължимата договорна
лихва по месеци и размерът на месечната вноска по всеки от 18-те месеца на
издължаване. Представени са и ОУ по договори за стокови кредити, които на всяка
страница са подписани от кредитополучателя. В раздел VІІІ от ОУ са посочени
подробно и условията, при които кредитополучателя може да се откаже от
договора, включително и условията за издължаване на кредита в случай, че потребителят
се упражни правото на отказ.
Ето защо, по отношение на страните следва
да бъде признато за установено, че съществува вземане на ищеца от ответника за сумата
от 770,49
лв. главница, дължима на основание
сключен договор за стоков кредит № 309097/27.11.2017г. за периода от
08.12.2017г. до 27.05.2019г., ведно със законна лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 31.05.2019г., до
окончателното изплащане на вземането, за
която сума е издадена заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение № 466/04.06.2019г. по ч.гр.д.№ 751/2019г. по описа
на РС-Б.С..
II.ДОГОВОРНА
ЛИХВА
С исковата молба се претендира
възнаградителна/договорна/ лихва в размер на 192,53 лв. за периода от 08.12.2017г.
до 27.05.2019г.
Договорната лихва е възнаграждението
/печалбата/ на кредитодателя за това, че е предоставил определена сума в заем.
За да защити потребителя и за да се избегне неоснователното обогатяване на
финансови институции, предоставящи потребителски кредити чрез определяне на
висок лихвен процент, законодателят е предвидил същият да е компонента, която
се включва при формирането на ГПР и съответно е определил максимален размер на
последния. В тази връзка, преценката за противоречие със закона следва да се прави
на плоскостта дали сборът на договорната лихва, ведно с другите разходи, не
надвишава фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР.
Процесният
договор за кредит е сключен на 27.11.2017г.,
т.е. след изменението на чл.19 ЗПК /обн.ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./, поради което
по отношение на същия е приложимо изискването алинея четвърта на същата
разпоредба ГПР да не надвишава пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Към датата на сключване на договора
за потребителски кредит, размерът на законната лихва е 10%, при основен лихвен
процент, определен от БНБ 0% плюс десет процентни пункта отгоре. /Постановление № 426/18.12.2014 г.
на МС за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения, в сила от 01.01.2015г./. В случая,
определеният в договора размер на ГПР от 48,51 % не надвишава пет пъти размера на законната
лихва, а договореният лихвен процент е 40,16 %, Следователно клаузата за
възнаградитерлна лихва не е нищожна поради противоречие със закона
- чл.19, ал.5 ЗПК.
Следователно са налице
всички материално правни предпоставки за уважаване на иска за
договорна/възнаградителна/ лихва в размер на 192,53 лв. за периода от 08.12.2017г. до 27.05.2019г.
III. По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва:
Лихвата за забава, установена
от вещото лице в размер на 86,20 лв.
за периода от 08.12.2017 г. до 31.05.2019г., съдът преценя като
дължима на основание раздел VI, т. 12 от ОУ
към договора, който предвижда, че при забава в плащането на месечна погасителна
вноска от деня, следващ падежната й дата, частта от вноската, представляваща
главница, се олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за
забава в размер на 10 процентни пункта.
Следователно акцесорният иск за осъждане
на ответника да заплати на ищеца обезщетение за причинени вреди от неизпълнение
на парично задължение в темпорално отношение, равняващо се на уредената в чл.
86, ал. 1 ЗЗД законна мораторна лихва, е обусловен от изхода на правния спор по
главния иск, поради което с оглед изхода на спора по главния иск се явява
основателен и акцесорният иск за сумата от 86,20 лв. Обезщетение
за забава е за периода от 08.12.2017 г. до
31.05.2019г.-датата на подаване на заявлението в районен съд.
Ето защо, предявеният иск по чл. 422
от ГПК е изцяло
основателен
и следва да се уважи за
следните суми, предмет на издадената заповед по чл.
410 от ГПК по
ч.гр.д. № 751/2019 г. на БСлРС, а именно: сумата от 770,49 лв. главница,
дължима на основание сключен договор за стоков кредит № 309097/27.11.2017г. за
периода от 08.12.2017г. до 27.05.2019г., договорна(възнаградителна) лихва за
периода от 08.12.2017г. до 27.05.2019г. в размер на 192,53
лв., обезщетение за забава в размер на 86,20
лв. за периода от 08.12.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда
– 31.05.2019г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявление по чл.410 ГПК – 31.05.2019г., до окончателното изплащане
на вземането, въз основа на което е
образувано ч.гр.д.№ 751/2019г. по описа на БСлРС.
IV.РАЗНОСКИ:
При произнасяне по исковете по чл.422 ГПК, исковият съд дължи
произнасяне по сторените разноски, както за исковото,
така и за заповедното производство съгл. т.12 от
ТР №3/2014г. на ОСГТК на ВКС.
Ищеца е поискал с исковата молба присъждане на разноски в заповедното и исковото производство, като е представил и списък по чл.80 от ГПК.
По заповедното производство е поискал присъждане на 25.00 лв. държавна
такса и 50.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
По исковото производство ищеца поискал присъждане
на 125.00 лв. заплатена държавна
такса, 303,45 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение за особеният представител
на ответника и 350.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Размерът на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение в настоящия случай следва да се определи по
указанията в разпоредбата на чл. 78, ал. 8
от ГПК в полза на юридическите лица и едноличните търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Въз основа на посочената разпоредба
следва, че при определяне на дължимите разноски за юрисконсултска защита, съдът
се ръководи от размерите посочени в Наредбата за заплащането
на правната помощ, към която разпоредбата на чл. 37 от ЗПП
препраща. Съгласно разпоредбите на чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащане на правната помощ, за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100.00 лв. до 300.00 лв. В случая,
сума от 150,00 лв. платима за първата инстанция, съдът счита за справедлива с
оглед правната и фактическа сложност на делото.
В настоящия случай ответника И.С.И., следва да заплати на основание чл.78,
ал.1 от ГПК на ищеца „А.З.С.Н.В.” ЕАД *** направените
по ч.гр.д. № 751/2019г. по описа на БСлРС разноски в размер на 75,00 лв.
Ответника И. следва да заплати н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД ***,
направените в настоящото исково производство по гр.д. № 1230/2019г. по описа на
БСлРС разноски в общ размер от на 578,45 лв.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника И.С.И., с ЕГН ********** е с
постоянен и настоящ адрес ***, ЧЕ
СЪЩИЯТ ДЪЛЖИ н. “А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, офис – сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б., в
качеството му на изпълнителен директор, чрез пълномощника юрисконсулт М. ***,
сумата от 770,49 лв. главница,
дължима на основание сключен договор за стоков кредит № 309097/27.11.2017г. за
периода от 08.12.2017г. до 27.05.2019г., сключен между „Банка ДСК”ЕАД и И.С.И., вземането по което е прехвърлено
в полза н. „А.з.с.н.в.“ ООД/правоприемник
на който е „А.з.с.н.в.”ЕАД/ по силата на Приложение № 1/11.07.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 11.04.2018г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД и "А.з.с.н.в.“
ООД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда по чл.410 ГПК – 31.05.2019г. до окончателното изплащане на вземането, 192,53 лв. договорна(възнаградителна) лихва за периода от
08.12.2017г. до 27.05.2019г., 86,20 лв. обезщетение за забава за периода от
08.12.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда – 31.05.2019г., за
които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение № 466/04.06.2019г. по ч.гр.д.№ 751/2019г. по описа
на РС-Б.С..
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, И.С.И., с ЕГН ********** е с
постоянен и настоящ адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ н. “А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, офис – сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б., в
качеството му на изпълнителен директор, чрез пълномощника юрисконсулт М. ***, направените разноски в настоящото исково
производство по гр.д.№ 1230/2019г. по описа на БСлРС в размер на 578,45 лв., както и сторените от ищеца
разноските в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 751/2019г. по описа на БСлРС в размер на 75,00 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на
страните по делото, че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да
се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се
приложи по ч.гр.д.№ 751/2019г.по описа на РС-Б.С..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: