Решение по дело №16/2017 на Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№

гр. Ловеч, 22.05.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в публично заседание на осемнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

при секретаря Т.Т.,

и в присъствието на прокурора Кирил Петров,

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА адм.дело №16 по описа за 2017 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по §49 от ПЗР на ЗИД ЗИНЗС във вр. с чл.284 във вр. с чл.285 от ЗИНЗС, във вр. с чл. 203 и сл. от АПК.

Производството е образувано по искова молба с вх.№ 133/18.01.2017 г. подадена от В.Т.В. с ЕГН**********,*** Стопанството, 6-та гр., к.№9, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София към Министерство на правосъдието, с искане да се осъди ответника да заплати обезщетение в размер на 50000 лв. за претърпени неимуществени вреди от ищеца, последица от престоя му в Следствен арест гр.Шумен в периода 12.10.2012 г. – 16.04.2013 г. поради описани в исковата молба обстоятелства, дължащи се на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на ответника, от които 30 000 лв. за вредите, претърпени от лошите битови условия, и 20 000лв. за вредите, причинени от качеството на медицинското обслужване.

Ищецът моли да се уважат исканията му.

В открито съдебно заседание ищецът редовно призован, се явява лично. Поддържа иска.

Ответникът, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Георгиева, ангажира становище за неоснователност на иска, прави се искане за възстановяване на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура –Ловеч изразява становище за частична основателност на предявените искове.

Всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму.

Съгласно чл.284 ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.

Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на тази забрана се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

От твърденията в исковата молба се установява, че искането се основава на вреди, причинени от поставяне в неблагоприятни условия при задържане под стража в Следствен арест гр.Шумен в периода 12.10.2012 г. – 16.04.2013 г.

За да се ангажира отговорността на ответника на основание чл.284 във вр. с чл.3 ал.2 от ЗИНЗС във вр. с чл.203 от АПК, следва да се установят елементите от фактическия състав на посочената разпоредба – поставянето в неблагоприятни условия за задържане под стража, претърпяна от ищеца вреда и причинна връзка между поставянето в неблагоприятни условия и вредите.

За да възникне право на обезщетение, е необходимо ищецът в настоящото производство да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално причинени нематериални и/или материални вреди, поставяне в неблагоприятни условия по време на задържане под стража, като вредите трябва да са настъпили в резултат на тези неблагоприятни условия, и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между тях и настъпилите вреди, т.е. причина за настъпването на вредите да са неблагоприятните условия и тези вреди да са закономерно настъпваща последица от това. Искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите.

Съгласно чл. 12 ал.1 от ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Следователно надлежен ответник по предявените искове е ГД”ИН” гр.София.

Във връзка с разпоредбата на чл.153 ал.3 от АПК компетентния административен орган, който следва да бъде ответник по оспорването на бездействието, а от там и по предявените искове за обезщетение, е ГД”ИН” гр.София, която е компетентното юридическо лице към датата на предявяване на иска.

В исковото производство тежестта да докаже със съответните допустими доказателствени средства претенцията си за обезщетение за претендираните вреди е изцяло в тежест на ищеца. Вредите не се предполагат, а следва да се докажат от ищеца. Съдът следва да съобрази и презумпцията въведена с чл.284 ал.5 от ЗИНЗС.

Вредата представлява накърняване на имуществото на правните субекти или на техните неимуществени блага. Когато е засегнат патримониумът на лицето вредата е имуществена, която по форма бива претърпяна загуба и пропусната полза. Неимуществените вреди представляват сериозно засягане на личността и достойнството на пострадалия, изразяваща се в претърпени болки и преживени страдания.

Предметът на делото се определя от правните твърдения на ищеца, съдържащи се в исковата молба. Съдът е обвързан с твърденията на ищеца в исковата молба. Дали те отговарят на обективната действителност се установява със съдебното решение. Съгласно чл.144 от АПК във вр. с чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, и твърденията на ищеца, намира за установено следното от фактическа страна по конкретния спор:

Отговорността по чл.284 от ЗИНЗС във вр. с чл.203 от АПК е обективна, т.е. държавата отговаря за вредите, причинени от задържането под стража в неблагоприятни условия, независимо дали е налице виновно действие или бездействие на длъжностно лице.

По делото е безспорно доказано, че ищецът е бил в задържан под стража в Следствен арест гр.Шумен в периода от 12.10.2012г. до 16.04.2013г.

Представена е справка за престоя на ищеца в Следствен арест гр.Шумен, за условията в помещенията, медицинското обслужване, оказано на ищеца /лист 40 – 42/. Представени са документи, съставени на основание извършени консултации на ищеца с лекари в процесния период  /лист 45-49/, медицински талон и раздадени лекарствени средства /лист 50-52/.

Разпитан е свидетелят Г.В., лишен от свобода Затвора Ловеч, който е пребивавал заедно с ищеца в Следствен арест гр.Шумен в периода октомври на 2012 г. – 20.12.2012 г.

От извършения анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че безспорно е доказан по основание искът за обезщетение за неимуществени вреди претърпени от лошите битови условия за периода 12.10.2012 г. – 21.12.2012 г., когато ищецът е пребивавал в килия №8 в Следствен арест гр.Шумен, с площ от 7,08 кв.м. за шест човека, без пряка слънчева светлина, без постоянен достъп до течаща вода и санитарен възел. За този период се събраха достатъчно по делото писмени и гласни доказателства, от които е видно, че условията за задържане в това помещение са били крайно неблагоприятни – без слънчева светлина, без осигурен престой на открито, без осигурен непрекъснат достъп до течаща вода и санитарен възел, с мухъл по стените и плъхове. Съдът намира иска за обезщетение за вредите, понесени от поставянето в неблагоприятни условия на задържане за този период за доказан по основание.

Относно останалия период – от 21.12.2012 г. до 16.04.2013 г. по делото не се събраха доказателства за това, че ищецът е бил в неблагоприятни условия.

От дадената информация /лист 41/ и показанията на разпитания свидетел се установява, че в този период ищецът е бил задържан под стража в килия №3, която е с пряка слънчева светлина, площта й е 5,95 кв.м. за три лица.

Действително, с измененията на ЗИНЗС от м.февруари 2017 г. отпадна разпоредбата на чл.43 ал.3 от ЗИНЗС/изм./, която беше с дата на влизане в сила 01.01.2019 г., задължаваща органите по изпълнение на наказанията да осигурят площ от 4 кв.м. за всяко лице в местата за задържане под стража, но към момента на причиняване на вредите, тази разпоредба е била в сила, поради което съдът счита, че към 2012 г. задължението за осигуряване на 4 кв.м. площ все още не е било в сила, и осигурената през 2012 -2013 г. в следствения арест площ от 5,95 кв.м. за три лица не може сама по себе си да се счита за поставяне в неблагоприятни условия, без да са представени конкретни доказателства за неблагоприятността на условията в помещението, дължаща се именно на площта му.

От представените медицински документи не се установява в този период ищецът да е търсил медицинска помощ. Всички медицински документи са за периода октомври –ноември  2012 г.

Следователно предявеният иск е доказан в частта за периода 12.10.2012 г. – 21.12.2012 г. Претендираният размер на обезщетение за морални вреди, причинени от поставянето в неблагоприятни условия от 30000 /тридесет хиляди/ лв. не е доказан. Съдът счита, че с оглед недоказаността на иска за периода от 21.12.2012 г. до 16.04.2012 г. в тази част е неоснователен, и следва да се отхвърли.

При липса на уточнение каква част от обезщетението се претендира за времето в 8 килия, и каква за времето в 3 килия в следствения арест, следва да се счита, че искането е за обезщетение в равни части за всеки започнат месец.

Периодът е от 6 месеца, при обща претенция в размер от 30000 лв. за всеки месец се претендира обезщетение от 5000 /пет хиляди/ лева. Искът е доказан за времето от 12.10.2012 г. до 21.12.2012 г. – два месеца и 11 дни. Претендираният размер на обезщетението от 11833 /единадесет хиляди осемстотин тридесет и три/ лв. за този период съдът намира твърде висок, при съпоставка с реално претърпените нематериални вреди и осигурените условия на пребиваване в следствения арест. Следва да се определи справедлив размер на обезщетението за претърпените нематериални вреди. Съдът намира, че обезщетението следва да е съобразено с размера на минималната работна заплата определена за страната в този период. От 01.12.2012 г. минималната работна заплата за страната е била 290 лв.

Обезщетение в размер на 750 лв. за периода от 10.12.2012 г. до 21.12.2012 г. се явява справедливо и съответства на претърпените нематериални вреди от поставянето в неблагоприятни условия при задържането под стража.

В останалата част искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.

По отношение на иска за присъждане на обезщетение в размер на 20000 /двадесет хиляди/ лв. за претърпени вреди от качеството на медицинското обслужване, съдът счита, че не се доказаха настъпили вредни последици от неблагоприятни условия на медицинското обслужване. Напротив – видно от представените по делото писмени доказателства /лист 48-51/, в периода 14.10.2012 г. – 17.04.2012 г. ищецът е имал осигурена медицинска помощ при необходимост: на 20.11.2012 г., 23.11.2012 г., 26.11.2012 г., консултиран е с неврохирург, гастроентеролог, раздавани са му два вида лекарства в периода от 22.11.2012 г. до 19.12.2012 г., и на 23.11.2012 г.

Съдът счита, че искът в частта, с която се претендира обезщетение за нематериални вреди, причинени от лошо медицинско обслужване, не е доказан и следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед изложеното следва да се уважи предявения иск за обезщетение в размер на 750 лв. за претърпени нематериални вреди от поставяне в неблагоприятни условия при задържане под стража, и да се отхвърли за разликата от 29250 лв. до предявения размер от 30000 лв. като неоснователен и недоказан.

 Като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли и искът за обезщетение за нематериални вреди претърпени поради качеството на медицинското обслужване в следствения арест в процесния период в размер на 20000 лв.

Разноски на ищеца не следва да се присъждат, тъй  като няма направено такова искане по делото.

 На ответникът се дължат разноски в производство единствено при пълно отхвърляне на иска или при оттегляне/отказ на ищеца от предявения иск, съобразно нормата на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС. Доколкото обаче предпоставките, визирани в сочената норма не са налице, искането на ответника за присъждане на разноски е неоснователно.

Воден от горното и на основание чл. 284 от ЗИНЗС във вр. с чл.203 от АПК във вр. с чл.172 от АПК  Ловешкият административен съд, шести административен състав,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр.София, представлявана от главен директор, да заплати на В.Т.В. с ЕГН**********,*** Стопанството, 6-та гр., к.№9 сумата от 750 /седемстотин и петдесет/ лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, причинени от поставянето в неблагоприятни условия при задържане под стража в Следствен арест гр.Шумен в периода 12.10.2012 г. – 21.12.2012 г. ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното им изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, причинени от поставянето в неблагоприятни условия при задържане под стража в Следствен арест гр.Шумен в периода 22.12.2012 г. – 16.04.2013 г. за разликата от 29250 лв. до предявения размер от 30000 лв. като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20000 лв. причинени от качеството на медицинското обслужване в Следствен арест гр.Шумен при задържането му под стража в периода 12.10.2012 г. – 16.04.2013 г.

Решението подлежи на касационно обжалване чрез АдмСЛ пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Да се изпрати препис от решението на страните и ОП-Ловеч.

 

                                                                  Административен съдия: