№ 28
гр. К. , 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Стефан М. Стойков
при участието на секретаря Д. П. М.
като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело №
20201850100986 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на З. Е. И. и В. Ф. И., с която на основание
чл. 50 от СК искат прекратяване на брака им по взаимно съгласие.
Твърдят, че са сключили граждански брак на 15.07.2017 г., като по време на брака
няма родени деца. Заявяват желанието си за прекратяване на бракът между тях, като
представят споразумение, уреждащо въпросите по чл. 51 от Семейния кодекс.
В съдебно заседание се явяват лично, като поддържат молбата си за развод. Заявяват
сериозно и непоколебимо желание за прекратяване на брака при условията на представеното
споразумение.
Производството е по чл. 330 от ГПК във вр. с чл. 50 от СК.
След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът намира
следното от фактическа и правна страна:
Видно от удостоверение за граждански брак № **********, издадено на 15.07.2017 г.
от Столична община, район „С.“, молителите са сключили граждански брак на 15.07.2017 г.,
за което е съставен акт № 0321 от същата дата на Столична община, район „С.“.
От изложеното от молителите в молбата и в споразумението се установява, че
страните са се споразумели относно всички необходими въпроси, а именно, че не си дължат
1
взаимно издръжка, че след развода съпругата ще носи предбрачното си фамилно име М.,
както и че семейното жилище, собственост на трети лица е ползвано под наем и ще се
ползва по същият начин от съпругата.
При тези факти съдът намира молбата за допустима и основателна. Налице са
предпоставките на чл. 50 и чл. 51 от СК за допускане на развод по взаимно съгласие,
молителите са изразили сериозното си и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на
брака, постигнали са споразумение, отговарящо на законовите изисквания (чл. 51 от СК), с
което уреждат изцяло личните и имуществените си отношения след развода, като нямат
други претенции един към друг, споразумението не противоречи на закона и същото следва
да бъде утвърдено от съда.
Следва да бъде определена окончателна държавна такса за производството по делото
в размер на 40 лв., като с оглед обстоятелството, че от страна на молителите е внесена
сумата от 25 лева при подаване на молбата, то остатъка следва да се възложи в равни части
на двамата молители, предвид договорката в споразумението в тази насока.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА брака, сключен на 15.07.2017 година с акт № 0321 от същата
дата, на район „С.“, община Столична, област С., между З. Е. И., ЕГН ********** и В.
Ф. И., ЕГН ********** ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите споразумение по чл. 51 от СК,
както следва:
1. Семейното жилище, представляващо апартамент, находящ се гр. С., ул. „К.“ №
21, студио № 7 на партера, е ползвано до раздялата от съпрузите под наем и не е
било собственост на никой от тях, като ще продължи да се ползва под наем след
прекратяване на брака от съпругата;
2. След прекратяване на брака не си дължим издръжка един на друг;
3. Съпругата възстановява предбрачното си фамилно име М.;
4. Движимите вещи са разпределени извънсъдебно;
5. Съпрузите нямат деца от съвместния брак;
6. По време на брака съпрузите не са придобивали недвижими имоти, вещи и права
върху вещи на значителна стойност в режим на СИО, а задълженията, които
всеки съпруг е поел след раздялата през 2020 г., остават изцяло в негова тежест;
7. Разноските по прекратяване на брака се поемат от страните както са направени,
като дължимата държавна такса се поема поравно от двамата съпрузи.
2
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 40 /четиридесет/ лева,
като:
ОСЪЖДА З. Е. И., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС К. сумата от 7.50
/седем лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща половината от дължимата част
от окончателната държавна такса.
ОСЪЖДА В. Ф. И., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС К. сумата от 7.50
/седем лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща половината от дължимата част
от окончателната държавна такса.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
3