Решение по КНАХД №1050/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на директора на Агенция за държавна финансова инспекция, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт В. М., срещу Решение № 38/24.05.2025 г. по а.н.д. № 254/2024 г. на Районен съд-Велинград, с което е отменено негово Наказателно постановление № 11-01-1370/13.06.2024 г., с което на А. А. П. е наложена глоба в размер на 10 000 лв. на основание чл. 250 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) за нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 1 ЗОП.

Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на закона – основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът – А. А. П., в представено писмено становище чрез процесуален представител адвокат Д. С., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски по приложен списък.

Представителят на Окръжна прокуратура-Пазарджик, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по жалбата на А. А. П. срещу Наказателно постановление № № 11-01-1370/13.06.2024 г. на директора на АДФИ, с което му е наложена глоба в размер на 10 000 лв. на основание чл. 250 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) за нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 1 ЗОП.

Със Заповед № ФК-10-972/21.11.2023 г. на директора на АДФИ, на основание чл.10, ал. 1, т. 3 , чл. 5, ал. 2 и чл. 16, ал. 1 ЗДФИ е възложено извършването на финансова инспекция на Община Велинград със задача проверка за законосъобразност относно избора на вида процедури, съгласно ЗОП. Със Заповед № 1079/27.07.2021 г. кметът на община Велинград е делегирал правомощията си на възложител по ЗОП на заместник-кмета А. П.. С Решение № F285539/13.10.2022 г. на зам.-кмета на община Велинград е открита процедура по възлагане на обществена поръчка „пряко договаряне“ с предмет „Инженеринг (проектиране, строителство и авторски надзор) за авариен ремонт на довеждащ водопровод по [улица]и по [улица]в участъка от [улица]до [улица]гр. Велинград“. За да определи вида процедура възложителят се е позовал на чл. 182, ал. 1, т. 1 ЗОП като е посочил, че на 27.09.2022 г. е постъпила докладна записка от управителя на „ВКТВ“ ЕООД с информация, че главният водопровод АЦ Ф300, захранващ кв. Каменица в участъка от [улица]до [улица]е изграден през 1980 г., като са отремонтирани аварии – 4 бр. през 2020 г.; 4 бр. през 2021 г.; и 3 бр. от 2022 г. до настоящия момент. Според възложителя били налице изключителни обстоятелства, които не позволяват загуба на какъвто и да е обем от технологично време, във връзка с подготвителните действия на бъдещия договор, налице е обективна невъзможност да бъдат спазени регламентираните в закона срокове за възлагане на обществена поръчка чрез публично състезание по чл. 178, ал. 2 и ал. 4 ЗОП и е наложително предприемането на незабавни действия. Посочено е, че ако не бъде изпълнен инженеринг за авариен ремонт на довеждащ водопровод ще се наруши един от основните принципи на местната власт за опазване здравето и живота на гражданите. Прогнозната стойност на поръчката е 215 000 лв. без ДДС и продължителност за изпълнението 70 дни, като договор да се сключи с „Ай Пи Ел Строй“ ЕООД.

За да издаде наказателното постановление, наказващият орган е намерил, че в случая не е налице основанието на чл. 182, ал. 1, т. 1 ЗОП- когато е необходимо неотложно възлагане на поръчката като счита, че това основание е обвързано с условието резултата от възлагането да е необходим веднага или в много кратък срок, когато възлаганите дейности имат спешен характер. Приел е, че в решението на възложителя липсва информация за настъпване на конкретно събитие с непредвидим характер, което да е довело до възникване на „изключителни“ по смисъла на ЗОП обстоятелства. Приел е, че с възложените дейности не се цели посрещане единствено на преки и най-належащи потребности, свързани със спешно преодоляване на негативни последици от извънредно обстоятелство по смисъла на § 2, т. 17 от ДР на ЗОП, а цялостно изграждане на нов водопровод.

Районен съд-Велинград е събрал административнонаказателната преписка и е изслушал обясненията на свидетелите. Приел е, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, без при това да са допуснати съществени процесуални нарушения, но в нарушение на закона. Посочил е, че с НП на нарушителя е наложено наказание на основание чл. 250 ЗОП за нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 13 ЗОП за това, че в периода от 13.10.2022 г. до 28.10.2022 г. в гр. Велинград, в качеството му на възложител по ЗОП е открил процедура за възлагане на обществена поръчка чрез „пряко договаряне“, без да са налице условията за провеждане на този вид процедура. Към момента на извършване на деянието е била приложима нормата на чл. 250 ЗОП в редакцията, цитирана от актосъставителя и административнонаказващия орган, а именно – обн. ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., съгласно която се наказва с глоба в размер 5 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 10 000 лв., възложител, който проведе процедура по чл. 18, ал. 1, т. 3 – 10 или т. 13, без да са налице условията, посочени в закона. Междувременно обаче, преди издаване на НП, е настъпила промяна в законодателството, като от 01.01.2024 г. е влязло в сила изменение на чл. 250 ЗОП, след което тази разпоредба на закона не предвижда административнонаказателна отговорност за възложител за деяние, свързано с провеждане на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13 ЗОП, без да са налице условията, посочени в закона. Посочил е, че законодателят е създал нова разпоредба - чл. 250а ЗОП, в сила от 22.12.2023 г., която предвижда наказуемост (при това по-тежка от предвидената в старата и изменена редакция на чл. 250 ЗОП) за възложител, който сключи договор в резултат на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП – „пряко договаряне“, без да са налице условията за прилагането й, посочени в закона.

Така постановеното решение е правилно, като са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на оспореното НП. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон. Съобразени са в пълнота, както писмените, така и събраните гласни доказателства, и са обсъдени доводите на страните. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението на материалния и на процесуалния закон. Фактическите констатации и правните изводи формирани от въззивния съд се споделят напълно от настоящата инстанция.

Правилно съдът е приел, че към момента на извършването на деянието е била приложима нормата на чл. 250 ЗОП в редакцията й в сила от 15.04.2016 г., съгласно която възложител, който проведе процедура по чл. 18, ал. 1, т. 3-10 или т. 13, без да са налице условията, посочени в закона, се наказва с глоба в размер 5 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 10 000 лв. В процесния случай процедурата е била открита от привлеченото към отговорност лице с Решение № F285539/13.10.2022 г. с позоваване на условията по чл. 182, ал. 1, т. 1 ЗОП, съгласно която възложителят може да проведе пряко договаряне с определени лица при наличие на някое от основанията по чл. 79, ал. 1, т. 3 и т. 5–9 или когато е необходимо неотложно възлагане на поръчката поради изключителни обстоятелства и не е възможно спазване на сроковете по чл. 178, ал. 2 и 4; обстоятелствата, с които се обосновава наличието на неотложност, не трябва да се дължат на възложителя;. Откритата и проведена процедура е била от вида, посочен в чл. 18, ал. 1, т. 13 ЗОП – „пряко договаряне“.

От 01.01.2024 г. е влязло в сила изменение на чл. 250 ЗОП и според същото тази разпоредба на закона не предвижда административно наказание на възложител за деяние, свързано с провеждане без правно основание на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13 ЗОП, т. е. на процедура чрез пряко договаряне.

От 22.12.2023 г. е влязло в сила изменение на ЗОП, съгласно което е приет нов чл. 250а. Тази административнонаказателна разпоредба предвижда административно наказание на възложител за деяние, свързано с провеждане без правно основание на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13 ЗОП, т. е. на процедура от вида „пряко договаряне“. Деянието обаче се изразява в сключване на договор в резултат на такава процедура, а самото провеждане на процедурата не е предвидено като наказуемо деяние.

Настоящата инстанция приема за правилен извода на въззивния съд, че са налице предпоставките на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, съгласно който ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая по–благоприятният за отговорността на А. П. се явява новият ЗОП, доколкото деянието се изразява в сключване на договор в резултат на такава процедура, а самото провеждане на процедурата не е предвидено като наказуемо деяние. С настъпилата законодателна промяна деянието, за която е ангажирана отговорността на ответника по касация, вече не осъществява състав на административно нарушение.

Действително, в случая е налице както проведена процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13 ЗОП, така и сключен в резултат на същата договор. Тези фактически обстоятелства надлежно присъстват и в АУАН, и в НП, но нито първоинстанционния съдебен състав, нито касационният имат процесуална възможност да изменят административнонаказателното обвинение и променят санкционната разпоредба, тъй като това е допустимо само в хипотезата на чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН, когато не е налице съществено изменение на обстоятелствената част на соченото нарушение. Такова съществено изменение би било налице, тъй като по смисъла на чл. 250а ЗОП изпълнителното деяние е сключване на договор.

По изложените съображения съдът приема, че решението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изяснена фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и обсъждане на доводите на страните, Районен съд-Велинград е постановил правилно решение, съобразено с приложимия материален закон, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора, основателно е искането на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на адвокатско възнаграждение, поради което касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на А. П. сумата от 1000 лв. съгласно представен договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК. Направеното от касатора възражение за прекомерност е неоснователно доколкото размера е съответен на чл. 7, ал. 2, т. 2 във вр. чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 38/24.05.2025 г. по АНД № 254/2024 г. на Районен съд-Велинград.

ОСЪЖДА Агенция за държавна финансова инспекция да заплати на А. А. П., [ЕГН], с адрес: гр. Велинград, [улица], сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.