Присъда по дело №217/2018 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 29
Дата: 3 октомври 2018 г. (в сила от 14 януари 2019 г.)
Съдия: Борислава Славчева
Дело: 20181620200217
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 май 2018 г.

Съдържание на акта

 

 

                              П   Р   И   С   Ъ   Д    А

                                               

 

                                              

 

 

                                      Гр.Лом  03.10.2018г.

 

 

                           В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А        

 

 

       Ломски   районен съд, втори наказателен  състав, в открито  съдебно  заседание на трети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                   

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :   БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА      

                                                  

                                СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :  Ю.А.

                                                                                 Г.Г.

                                                                                                 

       при секретаря Л.П.  и с участието на прокурор при ЛРП Георги Цветанов, като разгледа докладваното  от съдия Славчева НОХД № 217/18г. по описа на  ЛРС, въз основа   на  доказателства и закона, съдът присъди:

 

 

        ПРИЗНАВА подсъдимият К.Г.З. роден ***г***, българин, с българско гражданско, живущ ***, с основно образование, неженен, осъждан, с ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 17.10.2017г. в гр.Лом, ул………., чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот – метална врата и алуминиева врата, чрез използване на техническо средство – метална щанга - тип „кози крак“, в условията на повторност и продължавано престъпление, отнел от владението на Н.Д.Л. ***, движими вещи, на обща стойност 900лв, без знанието и съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на осн. чл.195, ал.1, т.3, 4 и 7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 и чл.58а, ал.1 от НК ГО ОСЪЖДА  на наказание „ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, което да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален „общ режим“, на осн. чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

 

       На осн. чл.59, ал.2 от НК  ПРИСПАДА при изпълнението на наложеното наказание времето на предварителното задържане на подсъдимия в хода на ДП със Заповед по ЗМВР за срок от 24ч. на 19.10.2017г.

 

        На осн. чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ по отношение на подсъдимият  К.Г.З. със снета по делото самоличност ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ измежду наложените му по настоящето дело и наказанието по НОХД № 98/2017г. по описа на ЛРС, НАЙ-ТЕЖКОТО ОТ ТЯХ - „ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, което да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален „общ режим“, на осн. чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

 

          На осн. чл.25, ал.2 от НК ПРИСПАДА при изпълнението на определеното общо наказание изтърпяното от подсъдимия наказание по НОХД № 98/2017г. по описа на ЛРС, както и зачетеното по настоящето производство време на осн. чл.59, ал.2 от НК на предварителното задържане на подсъдимия в хода на ДП със Заповед по ЗМВР за срок от 24ч. на 19.10.2017г.

       

        На осн. чл.68, ал.1 от НК ПРИВЕЖДА в изпълнение наложеното на подсъдимият К.Г.З. със снета по делото самоличност наказание по НОХД № 00204/2014г. по описа на РС гр.Етрополе „ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от Три години, считано от 23.12.2014г., което наказание вече е изтърпяно ефективно, тъй като е било приведено с Определение от 02.11.2017г. по НОХД № 98/2017г. по описа на ЛРС и не следва да се търпи повторно.

 

         На осн. чл.53, ал.1, б.“а“ от НК ОТНЕМА в полза на държавата иззетият като веществено доказателство – 1бр. метален лост „Кози крак“, използван от подсъдимият за извършване на престъплението.

 

         На осн. чл.189, ал.1 от НПК осъжда подсъдимият К.Г.З. със снета по делото самоличност да заплати по сметка на ОД на МВР гр.Монтана направените в хода на ДП разноски в размер на 63,48лв /шестдесет и три лева и четиридесет и осем стотинки/, както и 5лв по сметка на ЛРС, в полза на бюджета на съдебната власт за  държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

 

 

        ПРИСЪДАТА МОЖЕ ДА СЕ ОБЖАЛВА И ПРОТЕСТИРА ПРЕД ОКРЪЖЕН СЪД ГР.МОНТАНА, В 15-ДНЕВЕН СРОК, СЧИТАНО ОТ ДНЕС, ПО РЕДА НА ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ОТ НПК.

 

                                                                    

                                                            РАЙОНЕН  СЪДИЯ :

 

                                                 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1.

                                                                                                 /Ю.А./

 

                                                                                                  2.

                                                                                                  /Г.Г./        

Съдържание на мотивите

НОХД № 217/18г. МОТИВИ :

 

      Подсъдимият К.Г.З. *** това, че на 17.10.2017г. в гр…….., чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот – метална врата и алуминиева врата, чрез използване на техническо средство – метална щанга - тип „кози крак“, в условията на повторност и продължавано престъпление, отнел от владението на Н.Д.Л. ***, движими вещи – 1бр. телевизор марка „LG” 50инча, модел  50PB560U-ZA,  сер.№ 406MиWL4M873, ведно с дистанционно управелние и захранващ кабел и 1бр. телевизор марка  LG“ 32 инча, модeл № 32LS3450-ZA, сер.№ 212MAGP9H919, ведно с 1бр. дистанционно управление и захранващ кабел, всичко на обща стойност 900лв, без знанието и съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т.3, 4 и 7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

       В разпоредително с.з. съдът е уважил направеното искане от подсъдимият за разглеждане на производството по реда на Гл.Двадесет и седма от НПК „Съкратено съдебно следствие”,  и същото е приключено по реда на чл.371, т.2 от НПК.

       Представителят на ЛРП в с.з. поддържа обвинението което намира за доказано по безспорен и категоричен начин. Предлага на съда да му наложи  наказание при условията на чл.58а, ал.1 от НК от „Една година и шест месеца лишаване от свобода“, което да бъде намалено с 1/3 или на подс.З. да му бъде наложено наказание от „Една година лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно ефективно, при строг режим на изтърпяване. Предлага на съда да групира така наложеното наказание с наложеното на З. наказание по НОХД № 98/17г. по описа на ЛРС, като определи едно общо наказание, най-тежкото от тях и приспадне изтърпяното от подсъдимият наказание по НОХД № 98/17г. по описа на ЛРС.

      Договорният защитник на подсъдимият адв.К.Г. от МАК моли съда да наложи на подсъдимия наказание в минимален размер от „Три месеца лишаване от свобода“, което да бъде групирано с наложеното на З. наказание по НОХД № 98/17г. по описа на ЛРС, изтърпяно към настоящият момент, тъй като към настоящия момент е преустановил престъпната си дейност и е започнал работа в Германия. 

       Доказателствата по делото са гласни – направените от подсъдимия самопризнания, които се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства приети от съда, като подкрепящи самопризнанието на подсъдимия.

      По делото не е приет за съвместно разглеждан граждански иск, няма конституиран частен обвинител.

       Свидетелката Н. Д.Л. живее и работи от дълги години в Италия, поради което обстоятелство жилището и в гр………. е необитавано. Това обстоятелство било известно на подсъдимият, който е нейни съсед и живее на същата улица, поради което същият на 17.10.2017г. решил да извърши кражба на намиращите се в дома и 2бр. телевизори. За тази цел излязъл от дома си и взел със себе си един метален лост тип „кози крак“ , след което се насочил към апартамента на пострадалата Н.Л.. Видял че жилището има две врати, като първата е метална а другата алуминиева. С лоста „кози крак“ успял да взломи металната врата, но не успял с втората врата и се прибрал до дома си. Същата нощ отново се върнал като успял да отвори и втората входна врата. Тогава видял, че вътре имало светлина от включена аларма, като предположил че може апартамента да се охранява от СОТ и излязъл отново навън. Изчакал  известно време и след като никой не дошъл се върнал обратно и влязъл в апартамента. Подсъдимият бил решил да търси единствено злато, тъй като знаел че пострадалата работи в Италия и я виждал да носи различни златни бижута. Започнал да търси в гардеробите и шкафовете златни накити но не намерил, след което влязъл в хола, където видял телевизор, както и втори телевизор в спалнята. Взел по малкия телевизор заедно с кабела и дистанционното и го изнесъл от апартамента, след което се прибрал и го оставил в домът си. Върнал се обратно до апартамента на пострадалата Н.Л., за да извърши кражба и на втория телевизор, който взел заедно с кабела и дистанционното, след което отново го пренесъл до домът си.

        На следващия ден подсъдимият се обадил по телефона на своя познат св.А. Ш. Ф. и му казал че има за продажба 2бр. плазмени телевизори. При проведения разговор св.Ф. му заявил че се намира в момента в гр.София и след като се прибере ще отиде да види телевизорите за да прецени дали да ги закупи. На 19.10.2017 г. около 20,00 часа св.Ф. се обадил по телефона на З. и се уговорили де се видят в едно квартално заведение „Червеното барче“, след което да вземе двата телевизора и да ги закара, където живее за да ги изпроба. След телефонния разговор св.А. Ф. изпратил синът си Е. Ш. с неговия автомобил да отиде до „Червеното барче“. Същата вечер св.Ш. натоварил двата телевизора и когато стигнал ж.п.прелеза е спрян от патрулен автомобил на РУ гр.Лом за проверка. В хода на проверката св.А. Ф. и синът му Е. А. Ш. разбрали че двата телевизора са предмет на кражба от апартамент в гр.лом.  На 19.10.2017г. двата телевизора ведно с дистанционните им управления и кабелите били предадени от подсъдимия в РУ гр.Лом, видно от приложения Протокол за доброволно предаване, а впоследствие срещу разписка двата телевизора, кабелите и двете дистанционни управления са обратно върнати на пострадалата Н.Л..

       В хода на разследването по досъдебното производство по време на извършения втори оглед на местопроизшествие в гр…….. в близост до апартаменти от вх.А, в тревата е намерен изхвърления от  З. метален лост тип „кози крак“. Металния лост е иззет с огледния протокол и е приложен по досъдебното производство като веществено доказателство.

      Съгласно заключението за вещото лице изготвило назначената по делото съдебно-оценителна експертиза О. С., което съдът приема изцяло като дадено обективно и безпристрастно, общата стойност на отнетите вещи – 1бр.Телевизор марка „LG“ от 50инча и 1бр. телевизор марка „LG“ от 32 инча, са на стойност 900лв към момента на извършване на деянието. 

      Горното се установява от фактическа страна от направеното от подсъдимия в с.з. самопризнание, което изцяло се подкрепят от събраните в хода на незабавното производство № 676/17г. по описа на РУ гр.Лом и приети от съда писмени доказателства, както следва: Протокол за оглед на местопроизшествие и Албум за посетено местопроизшествие на л.6-14; Протокол за оглед на веществени доказателства и Албум на л.15-18; Постановление за връщане на иззети вещи на л.19; Разписка за върнати вещи на л.21; Протокол за доброволно предаване на л.22; Приемо-предавателен протокол на л.23; Съдебно-оценителна експертиза на л.25; Заверен протокол за обиск на лице на л.36; Заверено копие от медицинска справка на л.38; Обяснение от К.З. на л.51; Сведение на л.52; Протоколи за разпит на свидетелите Н.Д.Л. на л.53, 54, Е. А. Ш. на л.58, А. Ш. Ф. на л.59, Б. Т. Н. на л.60, М. С. М. на л.61; Съдебен протокол от проведен разпит пред съдия на свидетелката Н.Д.Л. по ЧНД № 558/2017г. по описа на ЛРС на л.56-57; Справка за съдимост на л.62-66; както и служебно изисканата от съда актуална справка за съдимост от 06.07.2018г. на Бюро съдимост при ЛРС.

      Видно от приложената и приета от съда справка за съдимост подсъдимият К.Г.З. е осъждан с 5бр. влезли в сила присъди, както следва:

       1./ По НОХД № 251/14г. по описа на ЛРС, за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, 4 и 5 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, извършено на 24/25.03.2014г. на наказание „Три месеца лишаване от свобода“, чието изпълнение се отлага с изпитателен срок от Три години, считано от влизане на присъдата в сила - 23.07.2014г.

       2./ По НОХД № 443/14г. по описа на ЛРС, за престъпление по чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, извършено на 26.05.2014г. е освободен от наказателна отговорност на осн. чл.79а от НК, с налагане на административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000лв, в сила от 15.08.2014г.   

        3./ По НОХД № 00204/2014г. по описа на РС гр.Етрополе, за престъпление по чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, извършено на 30.06.2014г. на наказание „Три месеца лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от Три години, считано от влизане на присъдата в сила - 23.12.2014г. 

       4./ По НОХД № 168/2017г. по описа на ЛРС, за престъпление по чл.194, ал.3 от НК, извършено на 25.11.2016г. на наказание „Глоба“ в размер на 150лв, която да заплати в полза на държавата, в сила от 25.05.2017г.

       5./ По НОХД № 98/2017г. по описа на ЛРС за престъпление по чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, извършено на 25.11.2016г. на наказание „Три месеца лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим, в сила от 02.11.2017г.

        С Определение от 02.11.2017г. по НОХД № 98/2017г. в сила от 17.11.2017г. съдът е определил на осн. чл.25 във вр. с чл.23 от НК едно общо наказание измежду наложените по НОХД № 168/2017г. и НОХД № 98/2017г., двете на ЛРС, най-тежкото от тях „Три месеца лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим, към което на осн. чл.23, ал.3 от НК е присъединено наказанието по НОПД № 168/17г. по описа на ЛРС - „Глоба“ в размер на 150лв, която да заплати в полза на държавата.

        Със същото Определение съдът е привел в изпълнение на осн. чл.68, ал.1 от НК определеното общо наказание измежду наложените на З. по НОХД № 215/14г. по описа на ЛРС и НОХД № 204/14г. по описа на РС гр.Етрополе – „Три месеца лишаване от свобода“, което следва да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален общ режим.

         На 28.04.2018г. подсъдимият е освободен от Затвора гр.Враца, след като е изтърпял двете наложени му наказания.

        Съдът намира, че подсъдимият е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил престъпния състав на чл. 195, ал.1, т.3, 4 и 7  във вр. с чл.194 ал.1 и във вр. с чл.26 ал.1 от НК, а именно, че на 17.10.2017г. в гр…….., чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот – метална врата и алуминиева врата, чрез използване на техническо средство – метална щанга - тип „кози крак“, в условията на повторност и продължавано престъпление, отнел от владението на Н.Д.Л. ***, движими вещи – 1бр. телевизор марка „LG” 50инча, модел  50PB560U-ZA,  сер.№ 406MиWL4M873, ведно с дистанционно управелние и захранващ кабел и 1бр. телевизор марка  „LG“ 32 инча, модeл № 32LS3450-ZA, сер.№ 212MAGP9H919, ведно с 1бр. дистанционно управление и захранващ кабел, всичко на обща стойност 900лв, без знанието и съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои.

        Извършеното престъпление от всеки един от подсъдимите представлява „кражба” – противозаконно отнемане на чужди движими вещи, без знанието и съгласието на собственика, като се квалифицира от обстоятелството, че е извършено след разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот, използване на техническо средство, в условията на „повторност“ по смисъла на чл.28 от НК след като е осъждан за друго такова престъпление и не е изтекъл предвидения в чл.30 от НК петгодишен срок от изтърпяване на наказанието, както и в условията на „продължавано престъпление“ по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, като са извършени две деяния, всяко осъществяващо състава на едно и също престъпление, през непродължителен период от време, една и съща фактическа обстановка и еднородност на вината, като всяко едно представлява продължение на предходното.

      Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл като обвиняемия К.Г.З. е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. 

       При определяне на наказанието на подсъдимия, съдът съобрази предвиденото от законодателят наказание  в нормата на чл.195, ал.1 от НК – „От една до десет години лишаване от свобода”, разпоредбите на общата част на НК, касаещи материята и нормата на чл.373, ал.2 от НПК, сочещ на задължителното приложение на чл.58а от НК. В случаят направеното от подсъдимият самопризнание не би могло да се разглежда като смегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като признанието на вината е предпоставка за разглеждане на делото по тази процедура. С оглед индивидуализиране наказателната отговорност на дееца, съдът съобрази високата степента на обществена опасност на деянието и дееца, мотивите и подбудите за извършването му, личността на извършителят.

      Съдът намира, че в случая не са налице многобройни смегчаващи отговорността обстоятелства, за да бъде определено наказание под минималния предвиден в закона размер каквото е искането на защитата на подсъдимия. Действително се касае за млад човек и вещите предмет на престъплението са върнати на собственика им, но в случая този млад човек има формиращ се престъпен начин на живот, поради което съдът намира, че наказанието следва да се определи съобразно нормата на чл.54 от НК.

        Тъй като се касае за особена процедура на разглеждане на делото, то съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК в случаите на чл.371, т.2 от НПК, съдът следва да определи наказанието при условията на чл.58а от НК, като индивидуализираното наказание по чл.54 от НК, бъде намалено с 1/3.

       Водим от горното, и спазвайки всички изисквания на закона, съдът определи наказанието на подсъдимият при условията на чл.58а, ал.1 от НК – „ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, което намали с 1/3 или на подс.К.З. съдът наложи наказание от „ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, което следва да бъде изтърпяно ефективно, тъй като съществува законова пречка за приложение института на „условното осъждане“, с оглед предходното му прилагане.

       Тъй като престъплението предмет на НОХД № 98/17г.  по описа на ЛРС и престъплението предмет на настоящето производство са извършени в условията на реална съвкупност, преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях, то съдът на  осн. чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК определи по отношение на осъдения З. ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ измежду наложените му по НОХД № 98/2007г. по описа на ЛРС и наказанието наложено му по настоящето дело, НАЙ-ТЕЖКОТО ОТ ТЯХ – „ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „общ” режим, на осн. чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

       На осн. чл.25, ал.2 от НК, съдът приспадна при изпълнение на така определеното общо наказание изтърпяното изцяло наказание от „Три месеца лишаване от свобода“ наложено на З. по НОХД № 98/17г. по описа на ЛРС.

       Тъй като престъплението предмет на настоящето производство е извършено в изпитателния срок на предходно условно осъждане, то съдът на

осн. чл.68, ал.1 от НК следва да приведе в изпълнение наложеното на подсъдимият наказание по НОХД № 00204/2014г. по описа на РС гр.Етрополе „ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от Три години, считано от 23.12.2014г. Но тъй като условното наказание е вече приведено и изтърпяно ефективно от подсъдимия към настоящия момент, с Определение от 02.11.2017г. по НОХД № 98/2017г. по описа на ЛРС, то същото не следва да се търпи повторно.

      Така наложеното наказание на подсъдимият, съдът намира, че е от вид и размер да постигне целите на наказанието визирани в нормата на чл.36 от НК, както по отношение на него, като го превъзпита занапред да спазва законите в страната и установеният правов ред, така и по отношение на останалите членове на обществото да им въздействат възпитателно и предупредително.      

        Със своя съдебен акт съдът на осн. чл.53, ал.1, б.“а“ от НК съдът отне в полза на държавата иззетият като веществено доказателство – 1бр. метален лост „Кози крак“, използван от подсъдимият за извършване на престъплението.

        С оглед изхода на делото и на осн. чл.189, ал.1 от НПК, съдът осъди подсъдимият да заплати по сметка на ОД на МВР гр.Монтана направените в хода на ДП разноски в размер на 63,48лв /шестдесет и три лева и четиридесет и осем стотинки/, както и 5лв по сметка на ЛРС, в полза на бюджета на съдебната власт за  държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

        Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :