№ 1751
гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110214774 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по подадена жалба от З. И. Т. срещу
Наказателно постановление (НП) № 354986/2019 г., издадено от заместник -
кмета на Столична община, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение на
чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 46, ал. 1 и чл. 47 от Наредба за реда и
условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на
Столична община (НРУПОГТТСО) и на основание чл. 53 и чл. 13, б. „б“ от
ЗАНН и чл. 48 от НРУПОГТТСО.
В жалбата са изложени оплаквания, че издаденото наказателно
постановление не е било връчено на жалбоподателката. Твърди се, че не е
надлежно приложена разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, поради което не
можело да се приеме, че наказателното постановление е влязло в сила на
посочената в него дата. Оспорва се, че е изтекла давността за наказателното
преследване по чл. 79, ал. 1, т. 2 от НК. Посочва се, че от дата на извършване
на нарушението – 11.03.2019 г., до 11.09.2023 г. е изтекъл срокът на
абсолютната давност, явяващо се преди подаване пред настоящия съд на
жалбата.
В открито съдебно заседание жалбоподателката не се е явила, но е била
1
представлявана от упълномощен адвокат. На етап съдебни прения е отправено
искане към съда за уважаване на жалбата със същите доводи. Направено е
искане за обявяване за нищожно на наказателното постановление и за
присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна и
административнонаказващ орган – заместник-кметът на Столична община, е
бил представляван от процесуален представител – упълномощен юрисконсулт.
На етап съдебни прения е направено искане за потвърждаване на обжалваното
НП. Посочено е, че нарушението било доказано. От писмените доказателства
се установявало, че НП било издадено и връчено, а административното
производство – образувано в периода на давността. Направено е искане за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 11.03.2019 г. е издаден Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 0354986 на З. И. Т. за това, е на същата дата около 8,40
часа в превозно средство автобус 94 е пътувала без редовен документ, като
отказала да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по
редовността на пътниците. Нарушението било констатирано след спирка
„хотел Хемус“ в посока спирка „Семинарията“ в района на НДК. В АУАН било
отбелязано, че с поведението си лицето нарушило разпоредбата на чл. 18, ал.
1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от НРУПОГТТСО. В АУАН като
адрес на нарушителя бил отбелязан „***“. На същата дата АУАН бил връчен
на нарушителя.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения
срещу АУАН от страна на жалбоподателя.
Въз основа на така съставения АУАН, при пълна идентичност на
описаното нарушение и дадената му правна квалификация, 29.03.2019 г.
заместник-кметът на Столична община издал обжалваното НП, с което на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 50,00 лева.
По „Български пощи“ ЕАД на 22.06.2019 г. била изпратена за връчване
покана (л. 14) за явяване на жалбоподателката в Столична община за
подписване и оформяне на документи, без да се посочи какви, като пратката
2
била адресирана до адрес: ***. Същата останала непотърсена.
Административнонаказващият орган приел, че НП е връчено на
25.07.2019 г. и че е влязло в сила на 04.08.2019 г.
С възлагателно писмо от 06.01.2021 г. Столична община направила
искане до ЧСИ А. П. за образуване на изпълнителното дело по влязлото в сила
НП за събиране на вземането в размер на наложената глоба. Било образувано
изпълнително дело № 20218490400440. С покана за доброволно изпълнение,
връчена на жалбоподателакта на 05.09.2024 г., същата узнала за издаденото
наказателно постановление.
Жалбата е подадена чрез Столична община по ССЕВ на 09.09.2024 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след анализ на събраните по делото писмени и доказателствени средства –
представените с преписката актове; възлагателно писмо от 06.01.2021 г.;
писмо с вх. № 8909/25.07.2019 г.; писмо с № РСЛ19-ВК08-865-[16]/19.06.2019
г.; известие за доставяне; разписка за непотърсена пратка; заповед № СОА18-
РД03-455/10.05.2018 г.; заповед № СОА18-РД15-4780/09.05.2018 г.; заповед №
СОА18-РД09-1582/12.12.2018 г.; покана за доброволно изпълнение по
изпълнително дело № 20218490400440, ведно с разписка, всички приобщени
по реда на чл. 283 от НПК. Същите са непротиворечиви помежду си и налагат
еднопосочни изводи в горепосочения смисъл, тълкувани поотделно и
съвместно. С оглед липсата на противоречия в събраната доказателствена
маса и по аргумент за противното от чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 305, ал. 3 изр. 2 от
НПК, съдът намира, че не се налага подробното обсъждане на всеки от
събраните доказателствени източници.
С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу
подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. След
запознаване с материалите по делото съдът счита, че не са били налице
основания за приложение на разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. На първо
място, от така представените от Столична община материали относно опитите
за връчване на препис от наказателното постановление на жалбоподателя се
установява, че след съставянето му е направен не опит да се връчи същото на
лицето, а опит да му се връчи покана за явяването на санцкионирания в
3
администрацията на общината за подписване и оформяне на документи, без да
се посочи какви и без да се упомене обжалвания пред съда акт. Нещо повече,
тази покана е била изпратена до непълния адрес на жалбоподателката,
посочен в АУАН – липсва обозначението за етажа. След непотърсване на
пратката, органът директно е пристъпил към изводите за фикционното
връчване по горепосочената разпоредба, без да положи каквито и да е усилия
за установяване на друг известен адрес на лицето, доколкото разпоредбата
предписва, че същата намира приложимост само ако адресатът-нарушител не
се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен. В този
смисъл, съдът приема, че жалбоподателката е узнала за първи път за
издаденото наказателно постановление с връчване на поканата за доброволно
изпълнение за събиране на вземането за наложената с него глоба, а именно –
на 05.09.2024 г., като жалбата е подадена на 09.09.2024 г., т.е. в
законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН районният съд следва
да извърши проверка за законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи –
със Заповед № СОА18-РД03-455/10.05.2018 г. актосъставителят – длъжностно
лице в „Центъра за градска мобилност“ (контрольор по редовността на
пътниците) е бил упълномощен да съставя АУАН, а със Заповед № СОА18-
РД09-1582/12.12.2018 г. – заместник-кметът, издал процесното НП, е бил
упълномощен да осъществява функциите на кмет на Столична община като
административнонаказващ орган. Актовете са издадени при спазване на
сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Съдът намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения,
които опорочават производството по налагане на административното
наказание.
На първо място съдът счита, че в случая са нарушени разпоредбите на
чл. 42, т. 4, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В АУАН, а оттам - и в НП, е
посочено, че нарушението се състои в пътуване „без редовен превозен
4
документ“. В актовете обаче липсва изричното описание в какво се е състояло
реално поведението на нарушителя – същият не е имала билет (карта), имала
е, но не го е таксувал, т.е. не го е направил редовен, имал е превозен документ,
който не важи за Столична община (и затова е нередовен); имал е билет, който
вече е бил ползван при предходно пътуване или нещо друго. Оттам не става
ясно поведението в разрез с изискуемото от закона под фактическия състав на
кое нарушение по чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и 3 във връзка с чл. 46, ал. 1 и чл. 47,
ал. 1 от НРУПОГТТСО следва да се подведе. Предвид това съдът счита, че
липсва същинско описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
било извършено, а само е възпроизведен текстът от НРУПОГТТСО.
АУАН е съставен чрез попълване на предварително изготвена бланка от
кочан, при което конкретните правни норми, които са били обект на
нарушение, е следвало да бъдат посочени чрез подчертаване на една или
няколко измежду предварително отпечатаните в образеца възможности. При
съставяне на АУАН актосъставителят обаче е подчертал текста „нарушил чл.
18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредба за
реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на
територията на Столична община“, от което обаче не става ясно нарушение на
кое от трите правила за поведение, регламентирани в чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.
3 във връзка с чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредбата, е вменено на
жалбоподателката с процесния АУАН. Следва да се посочи, че нарушението
по чл. 18 т. 1 и това по чл. 18, т. 2 логически могат да съществуват само в
алтернативност, като пътникът или не разполага с редовен превозен документ,
или не предоставя същия на контрольора, но не и двете едновременно.
Следователно обозначаването на нарушените разпоредби е извършено по
такъв начин, който възпрепятства да се разбере какво точно е вмененото
нарушение и явяващо се в разрез с изискванията на чл. 42, т. 5 от ЗАНН. Този
порок не е бил отстранен с издаденото НП, а напротив – впоследствие е бил
възпроизведен в обжалвания акт, довело до нарушаване на чл. 57, ал. 1, т. 6 от
ЗАНН.
Горепосочените недостатъци са довели до накърняване на императивни
законови разпоредби и ограничаване на правата на нарушителя да упражни
ефективно правото си на защита, като възрази по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 8
и чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, да представи доказателства в подкрепа на своите
твърдения и евентуално – оспори фактическите констатации на контролните
5
органи. Посоченият недостатък на развилата се административнонаказателна
процедура представлява съществено нарушение на процесуалните правила,
опорочило изначално административнонаказателното производство и
съставляващо основание за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
Доколкото в хода на административното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, свързани с неспазване на процедурата
по ангажиране на административнонаказателната отговорност и предвид
гореизложените пороци, съдът счита, че е налице основание за отмяна на
обжалваното наказателно постановление, без да е необходимо спорът да се
разглежда допълнително по същество. Следва да се посочи, че предвид
параметрите на настоящото производство касателно правомощията на съда за
произнасяне в крайния му съдебен акт се явява недопустимо искането на
жалбоподателя за обявяване за нищожно на наказателното постановление.
При този изход на делото право на присъждане на разноски има
жалбоподателят. Същият е претендирал разноски за адвокатски хонорар в
размер на 360,00 лева с ДДС, за заплащането на който се представя фактура с
отбелязване от адвоката, имащо стойността на разписка за получената сума.
Съдът счита, че посочените разноски следва да бъдат присъдени в полза на
страната.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 354986/2019 г., издадено от
заместник - кмета на Столична община, с което на З. И. Т., ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева за
нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от
НРУПОГТТСО и на основание чл. 53 и чл. 13, б. „б“ от ЗАНН и чл. 48 от
НРУПОГТТСО.
ОСЪЖДА Столична община, Код по БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр.
София, ул. „Московска“ № 33, да заплати на З. И. Т., ЕГН **********, с адрес:
***, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН сума в размер на 360,00 лева (с
включен ДДС), представляваща сторени разноски за адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното съдебно производство.
6
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7